Насочвай сърцето си към проницателност
„Йехова е този, който дава мъдрост; от устата му излизат познание и проницателност.“ — ПРИТЧИ 2:6, NW.
1. Как можем да насочим сърцето си към проницателност?
ЙЕХОВА е нашият Велик наставник. (Исаия 30:20, 21, NW) Но какво трябва да правим ние, за да извлечем полза от „познанието на Бога“, разкрито в неговото Слово? Едно от нещата е да ‘насочваме сърцето си към проницателност’ — да имаме искрено желание да придобиваме и проявяваме това качество. За тази цел ние трябва да се обърнем към Бога, защото мъдрецът казал: „Йехова е този, който дава мъдрост; от устата му излизат познание и проницателност.“ (Притчи 2:1–6, NW) Какво са познанието, мъдростта и проницателността?
2. (а) Какво е познание? (б) Как би определил какво е мъдрост? (в) Какво е проницателност?
2 Познанието е запознанство с факти, придобито чрез опит, наблюдение или изучаване. Мъдростта е умението да се приложи познанието на практика. (Матей 11:19) Цар Соломон проявил мъдрост, когато две жени спорели за едно и също дете, и използувал познанието за майчината любов, за да разреши спора. (3 Царе 3:16–28) Проницателността е „дълбочина на преценката“. Тя е „способността или качеството на ума да различава едно нещо от друго“. (Webster’s Universal Dictionary [„Универсален речник на Уебстър“]) Ако ние насочваме сърцето си към проницателност, Йехова ще ни я даде чрез своя Син. (2 Тимотей 2:1, 7) Но как проницателността засяга различни аспекти от живота?
Проницателността и нашата реч
3. Как би обяснил Притчи 11:12, 13, и какво означава ‘да не ти достига сърце’?
3 Проницателността ни помага да разберем, че има „време за мълчание, и време за говорене“. (Еклисиаст 3:7) Това качество също ни кара да сме внимателни относно това, което казваме. Притчи 11:12, 13, NW казва: „На когото не достига сърце, презира своя събрат, но човекът, който има широко разбиране, запазва мълчание. Който ходи наоколо като клеветник, разкрива доверен разговор, но който е верен по дух, покрива въпроса.“ Да, на мъж (или жена), който презира друг човек, ‘не му достига сърце’. Според лексикографа Вилхелм Гезениус, на такъв човек „му липсва разбиране“. На него (или на нея) му липсва добра преценка и използуването на израза „сърце“ показва, че при него не са достатъчни положителните качества на вътрешната личност. Ако един човек, който твърди, че е християнин, стига със своите разпуснати приказки до клевета или хула, назначените старейшини трябва да действуват, за да прекратят тази нездрава ситуация в сбора. — Левит 19:16; Псалм 101:5; 1 Коринтяни 5:11.
4. Какво правят проницателните и верни християни с доверителната информация?
4 За разлика от онези, на които ‘не им достига сърце’, хората, които имат „широко разбиране“, мълчат, когато е уместно. Те не предават доверието. (Притчи 20:19) Знаейки, че неконтролираните приказки могат да причинят вреда, проницателните хора са ‘верни по дух’. Те са лоялни спрямо събратята си по вяра и не издават поверителни неща, които могат да бъдат заплаха. Ако проницателните християни получат някаква поверителна информация, отнасяща се до сбора, те я запазват за себе си, докато организацията на Йехова сметне за необходимо да я съобщи по свой начин.
Проницателността и нашето поведение
5. Как ‘глупавите’ гледат на разпуснатото поведение, и защо?
5 Библейските притчи ни помагат да прилагаме проницателността и да избягваме неуместното поведение. Например Притчи 10:23 (NW) казва: „За глупавия човек разпуснатото поведение е като развлечение, а мъдростта е за проницателния човек.“ Тези, за които разпуснатото поведение е като „развлечение“, са слепи за това колко е погрешен техният път и пренебрегват Бога като личност, на която всички трябва да дават сметка. (Римляни 14:12) Такива ‘глупави хора’ толкова се извращават в мисленето си, че започват да мислят, че Бог не вижда злото им. Всъщност чрез своите постъпки те казват: „Няма Йехова.“ (Псалм 14:1–3, NW; Исаия 29:15, 16) Тъй като те не са ръководени от богоугодни принципи, им липсва проницателност и не могат да преценяват нещата правилно. — Притчи 28:5.
6. Защо разпуснатото поведение е глупаво, и как ще гледаме на него, ако притежаваме проницателност?
6 ‘Проницателният човек’ съзнава, че разпуснатото поведение не е „развлечение“ или игра. Той знае, че то не е угодно на Бога и може да разруши нашите взаимоотношения с него. Такова поведение е глупаво, защото ограбва хората от чувството за собствено достойнство, разрушава бракове, нанася вреда както на ума, така и на тялото, и води до загуба на духовността. Затова нека насочваме сърцата си към проницателност и избягваме разпуснато поведение или всякаква неморалност. — Притчи 5:1–23, NW.
Проницателността и нашият дух
7. Кои са някои от физическите аспекти на гнева?
7 Това да насочваме сърцата си към проницателност ни помага също да контролираме духа си. „Който не бърза да се гневи, изобилствува с проницателност — казва Притчи 14:29 (NW), — но който е нетърпелив, прославя глупостта.“ Една от причините, поради които проницателният човек се стреми да избягва неконтролирания гняв, е това, че той има неблагоприятни физически въздействия върху нас. Той може да повиши кръвното налягане и причинява заболявания на дихателните пътища. Лекарите посочват гнева и яростта като емоции, които влошават или причиняват такива заболявания като астма, кожни болести, храносмилателни проблеми и язва.
8. До какво може да доведе това да бъдеш нетърпелив, но как проницателността може да ни помогне в това отношение?
8 Но не трябва да проявяваме проницателност и да ‘не бързаме да се гневим’ единствено за да избегнем вредата за своето здраве. Нетърпеливостта може да доведе до неразумни постъпки, за които да съжаляваме. Проницателността ни кара да мислим за това, което би могло да възникне като резултат от неконтролирана реч или прибързана постъпка, и така ни предпазва от това да ‘прославяме глупостта’, извършвайки нещо неразумно. Проницателността ни помага особено да осъзнаем, че яростта може да попречи на мисловните ни процеси, така че да не можем да направим добра преценка. Това ще повлияе отрицателно на способността ни да вършим божията воля и да живеем според праведните принципи на Бога. Да, поддаването на неконтролиран гняв е навреждащо в духовно отношение. ‘Яростните избухвания’ дори са споменати сред отвратителните ‘дела на плътта’, които биха могли да ни попречат да наследим божието Царство. (Галатяни 5:19–21, NW) Тогава, като проницателни християни, нека бъдем ‘бързи да слушаме, бавни да говорим и бавни да се гневим’. — Яков 1:19.
9. Как проницателността и братската любов ни помагат да разрешаваме различията?
9 Ако се разгневим, проницателността може да ни покаже, че трябва да замълчим, за да избегнем конфликта. Притчи 17:27 (NW) казва: „Всеки, който въздържа думите си, притежава познание, и проницателният човек е със спокоен дух.“ Проницателността и братската любов ни помагат да видим необходимостта да контролираме подтика да изречем набързо нещо нараняващо. Ако един изблик на ярост вече е факт, тогава любовта и смирението ще ни подтикнат да се извиним и да поправим нещата. Да си представим обаче, че някой ни е обидил. Тогава нека разговаряме с него насаме по мек и смирен начин, като главната ни цел е да подпомогнем мира. — Матей 5:23, 24; 18:15–17.
Проницателността и нашето семейство
10. Каква роля играят мъдростта и проницателността в семейния живот?
10 Членовете на едно семейство трябва да проявяват мъдрост и проницателност, защото тези качества изграждат дома. Притчи 24:3, 4 казва: „С мъдрост се гради къща, и с разум [проницателност — NW] се утвърждава. И чрез знание стаите се напълват с всякакви скъпоценни и приятни богатства.“ Мъдростта и проницателността са като хубави строителни камъни за успешен семеен живот. Проницателността помага на християнските родители да успяват в това да подбудят децата си да споделят своите чувства и грижи. Един проницателен човек умее да общува, да слуша и да придобива прозрение относно чувствата и мислите на своя брачен партньор. — Притчи 20:5.
11. Как една проницателна омъжена жена ‘изгражда своя дом’?
11 Безспорно мъдростта и проницателността са изключително важни за един щастлив семеен живот. Например, Притчи 14:1 казва: „Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.“ Една мъдра и проницателна омъжена жена, която е покорна по правилен начин на мъжа си, ще се труди усилно за доброто на дома и така ще помогне да се изгради нейното семейство. Едно от нещата, които ще ‘изградят дома ѝ’, е това, че тя винаги говори добре за своя съпруг и така увеличава уважението, което другите имат към него. Една способна, проницателна съпруга, която изпитва почтителен страх от Йехова, печели похвала за себе си. — Притчи 12:4; 31:28, 30.
Проницателността и нашата линия на поведение в живота
12. Как онези, на които ‘не им достига сърце’, гледат на безразсъдството, и защо?
12 Проницателността ни помага да поддържаме правилна линия на поведение във всички свои дела. Това личи от Притчи 15:21 (NW), където се казва: „Глупостта е радост за онзи, на когото не достига сърце, а проницателният човек върви право напред.“ Как трябва да разбираме тази притча? Една линия на глупаво поведение, на безразсъдство, донася радост на неразумните мъже, жени, младежи. На тях не им „достига сърце“, липсват им добри подбуди и са толкова неразумни, че се радват на глупостта.
13. Какво разбрал Соломон относно смеха и лекомислието?
13 Проницателният цар на Израил, Соломон, научил, че лекомислието значи твърде малко. Той признал: „Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, затова се наслаждавай с благо; и, ето, и това беше суета. Рекох за смеха: Лудост е, и за веселбата: Що ползува тя?“ (Еклисиаст 2:1, 2) Като проницателен човек Соломон открил, че веселието и смехът сами по себе си не носят удовлетворение, защото не водят до истинско и трайно щастие. Смехът може да ни помогне да забравим своите проблеми временно, но след това те могат да надвиснат над нас дори в още по–голяма степен. Соломон с основание могъл да каже, че смехът е лудост. Защо? Защото несмисленият смях замъглява добрата преценка. Той може да ни накара да приемем много сериозни неща лековато. За веселието, свързано с думите и постъпките на един придворен шут, не може да се каже, че води до нещо достойно за внимание. Проникването в смисъла на Соломоновия експеримент със смеха и веселбата ни помага да избягваме да бъдем „повече сластолюбиви, а не боголюбиви“. — 2 Тимотей 3:1, 4.
14. Как проницателният човек върви „право напред“?
14 Как проницателният човек върви „право напред“? Духовната проницателност и прилагането на богоугодни принципи водят хората по един правилен, прав път. Преводът на Баингтън казва без заобикалки: „Глупостта е рай за безмозъчния човек, но един разумен човек ще върви направо.“ „Проницателният човек“ изправя пътеката за нозете си и е в състояние да различава между правилно и погрешно, защото прилага божието Слово в живота. — Евреи 5:14; 12:12, 13.
Винаги търси проницателност от Йехова
15. Какво научаваме от Притчи 2:6–9?
15 За да следваме една правилна линия на поведение в живота, всички ние трябва да признаваме своето несъвършенство и да търсим духовна проницателност от Йехова. Притчи 2:6–9, NW казва: „Йехова е този, който дава мъдрост; от устата му излизат познание и проницателност. И за праведните той ще запази практическа мъдрост; за онези, които ходят безкомпромисно, той е щит, като се спазват пътищата на разума, и той ще пази пътя на онези, които са му лоялни. Тогава ще разбереш праведността и разума, и правотата, целия път на онова, което е добро.“ — Сравни Яков 4:6.
16. Защо няма мъдрост, проницателност или съвет, ако са противопоставени на Йехова?
16 Като признаваме, че сме зависими от Йехова, нека смирено се стремим да разберем неговата воля, като проникваме дълбоко в неговото Слово. Той притежава мъдрост в абсолютния смисъл и неговите съвети са винаги полезни. (Исаия 40:13; Римляни 11:34) Всъщност всеки съвет, който се противопоставя на Бога, няма никаква стойност. Притчи 21:30 (NW) казва: „Няма мъдрост, нито проницателност, нито някакъв съвет, ако са противопоставени на Йехова.“ (Сравни Притчи 19:21.) Само духовната проницателност, развита чрез изучаване на божието Слово, извършвано с помощта на публикациите, осигурявани чрез ‘верния и разумен слуга’, ще ни помогне да следваме правилна линия на поведение в живота. (Матей 24:45–47) Затова нека насочваме житейския си път в хармония със съветите на Йехова, като знаем, че колкото и да изглежда достоверен противопоставящият се на Йехова съвет, той не може да се сравнява с неговото Слово.
17. До какво може да се стигне, ако се даде погрешен съвет?
17 Проницателните християни, които дават съвет, съзнават, че той трябва да бъде здраво основан на божието Слово и че преди да се отговори на един въпрос, са необходими изучаване на Библията и размисъл. (Притчи 15:28) Ако въпроси относно сериозни неща получат погрешен отговор, това може да доведе до голяма вреда. Затова християнските старейшини имат нужда от духовна проницателност и трябва да се молят за ръководството на Йехова, когато полагат усилия да помагат духовно на събратя по вяра.
Да проявяваме изобилно духовна проницателност
18. Ако в сбора възникне проблем, как проницателността може да ни помогне да поддържаме духовното си равновесие?
18 За да угодим на Йехова, ние се нуждаем от „проницателност във всичко“. (2 Тимотей 2:7, NW) Усърдното изучаване на Библията и съгласието с напътствията на божия дух и божията организация ще ни помогнат да разберем какво да правим, когато сме изправени пред ситуация, която би могла да ни доведе до погрешна линия на поведение. Например, да предположим, че в сбора нещо не е направено така, както ние смятаме, че би трябвало. Духовната проницателност ще ни помогне да видим, че това не е причина да престанем да се събираме с хората на Йехова и да служим на Бога. Помисли за нашата привилегия да служим на Йехова, за духовната свобода, на която се радваме, за радостта, която можем да извлечем от своята служба като възвестители на Царството. Духовната проницателност ни дава възможност да получим правилния поглед и да осъзнаем, че сме отдадени на Бога и трябва да ценим своите взаимоотношения с него, независимо от онова, което правят другите. Ако не можем да направим нищо по теократичен път, за да решим един проблем, трябва да чакаме търпеливо Йехова да разреши ситуацията. Вместо да се отказваме или да се поддаваме на отчаяние, нека ‘се надяваме на Бога’. — Псалм 42:5, 11.
19. (а) Каква била същината на молитвата на Павел за Филипяните? (б) Как проницателността може да ни помогне, ако не разбираме напълно нещо?
19 Духовната проницателност ни помага да останем лоялни към Бога и към неговия народ. Павел казал на християните във Филипи: „И за това продължавам да се моля вашата любов да може да изобилствува все повече и повече с точно познание и пълна проницателност; вие да можете да се грижите за по–важните неща, така че да бъдете безупречни и да не спъвате другите чак до деня на Христос.“ (Филипяни 1:9, 10, NW) За да разсъждаваме правилно, са ни необходими „точно познание и пълна проницателност“. Гръцката дума, предадена тук като „проницателност“, означава „точно морално възприятие“. Когато научим нещо, искаме да преценим как то се отнася към Бога и Христос и да размишляваме върху това как то възвеличава личността на Йехова и мерките, които той е взел. Това засилва нашата проницателност и нашата признателност за онова, което Йехова Бог и Исус Христос са направили за нас. Ако не разбираме напълно нещо, проницателността ще ни помогне да осъзнаем, че не бива да се отказваме от своята вяра във всички важни неща, които сме научили за Бога, Христос и божията цел.
20. Как можем да изобилствуваме с духовна проницателност?
20 Ние ще изобилствуваме с духовна проницателност, ако винаги привеждаме своите мисли и действия в хармония с божието Слово. (2 Коринтяни 13:5) Като правим това по конструктивен начин, то ще ни помогне да бъдем смирени, да не държим на своето и да не бъдем критични спрямо другите. Проницателността ще ни помогне да извлечем полза, когато бъдем поправяни, и да се грижим за по–важните неща. (Притчи 3:7) Затова, като имаме желание да угодим на Йехова, нека се стремим да бъдем изпълнени с точното познание на неговото Слово. Това ще ни даде възможност да различаваме правилното от погрешното, да определяме какво наистина е важно, и лоялно да се придържаме към нашите скъпоценни взаимоотношения с Йехова. Всичко това е възможно, ако насочваме сърцето си към проницателност. Необходимо е обаче и още нещо. Ние трябва да оставим проницателността да ни закриля.
Как би отговорил?
◻ Защо трябва да насочваме сърцето си към проницателност?
◻ Как проницателността може да повлияе на нашата реч и на нашето поведение?
◻ Какво въздействие може да окаже проницателността на нашия дух?
◻ Защо ние винаги трябва да търсим проницателност от Йехова?
[Снимка на страница 13]
Проницателността ни помага да контролираме духа си
[Снимка на страница 15]
Проницателният цар Соломон разбрал, че лекомислието не носи истинско удовлетворение