Да се довериш или да не се довериш

МОЖЕ да се окаже доста трудно да прецениш дали да се довериш, или не. И едното, и другото крие опасности, особено в един свят, където измамата и предателството са толкова разпространени. Но въпреки това всички ние имаме нужда от заслужаващи доверие приятели, които да ни подкрепят в трудни времена. (Притчи 17:17) Преди около две хиляди години римският писател Федър изразил тази дилема по следния начин: „Опасно е и да се довериш, и да не се довериш.“

Да се довериш може да бъде опасно

Защо това да се довериш на някого може да бъде опасно? Ето какво предупреждение се намира в списанието Psychology Today [„Съвременна психология“]. То нарича личностите, злоупотребяващи с доверието на хората, „хищници“, които „използуват чар и хамелеонски окраски, за да подлъгват и манипулират хората около себе си, и да съсипват живота им“. Ясно е, че като си заобиколен с такива измамници, да бъдеш прекалено доверчив безспорно е опасно.

Човек, който много се доверява, може да се прояви като наивник, и вследствие на това лесно да бъде мамен и манипулиран. Един класически пример за проявена наивност бил сър Артър Конан Дойл, създателят на проницателния, славен детектив Шерлок Холмс. През 1917 г. две млади момичета, Елси Райт и нейната братовчедка Франсес Грифитс, заявили, че са си играли заедно с феи в градината на своя дом в Котингли (Англия). За доказателство те дори показали снимки на феите.

Конан Дойл, който след смъртта на своя син бил силно заинтересуван от спиритизма, им се доверил и повярвал на техните разкази за феите — както повярвали и много други хора по онова време. Едва след 55 години двете някогашни девойки си признали, че всичко било измама и че те изрязали фигурите на „феите“ от една книга, а после ги снимали. Франсес Грифитс изразила учудването си, че някой повярвал на тяхната измислица. Тя казала: „За мен винаги беше непонятно как изобщо е възможно някой да е толкова наивен, за да повярва, че те са били истински.“ — Hoaxers and Their Victims [„Измамниците и техните жертви“].

Забелязваш ли капана, в който попаднал Конан Дойл? Той сляпо повярвал на тази история, само защото му се искало тя да бъде истинска. Авторът Норман Мос казва: „Можем да бъдем измамени, просто защото нашите възприятия са притъпени от навика, и затова гледаме на нещата с полузатворени очи. . . . Понякога ние възприемаме нещо като истинско, защото ни се иска то да бъде истинско.“ (The Pleasures of Deception [„Удоволствията от измамата“]) Това изказване напомня на предупреждението, което отправил известният гръцки оратор Демостен около 350 години преди нашата ера: „Най–лесното нещо е да измамиш себе си, защото каквото човек желае, в това обикновено и вярва, че е истинско.“ Да се доверяваме само на чувствата си може да е опасно.

Разбира се, ти може да си кажеш, че това е един изключителен случай, и че Конан Дойл е реагирал по–наивно, отколкото ти би реагирал при подобен случай. Но не само наивните са подложени на опасността да бъдат измамени. Много внимателни и по принцип предпазливи хора са бивали лъгани и мамени от наглед достойни за доверие личности.

Да не се довериш може да бъде опасно

Но ако не се доверяваш на никого или на нищо също може да представлява опасност. Недоверието е като разяждаща ръжда. То може да подкопае възможните щастливи, близки взаимоотношения. Дълбоко вкорененият цинизъм и неотстъпчивото недоверие могат да направят човека много нещастен, и той да остане без приятели. Това може да се отрази толкова отрицателно на отношенията с другите хора, че според английския писател Самюъл Джонсън „е по–добре понякога да бъдеш излъган, отколкото да не се доверяваш“.

Недоверието може да застраши дори физическото ти здраве. Може би ти е известно, че силните емоции, като гнева например, могат да те изложат на опасността от сърдечна криза. Но знаеше ли за резултатите от някои изследвания, според които недоверието може да доведе до същите последствия? Ето какво се казва в списанието „Шатлен“: „Повишената опасност от развиване на сърдечна болест не се отнася само за хора, които лесно избухват в гняв. Новите изследвания показват, че дори прикрити форми на неприязън, като склонността към цинизъм и недоверчивост, също могат да носят такъв риск.“

Внимавай добре в стъпките си

Тогава как да постъпваш? Библията дава добър съвет по този въпрос. „Простият вярва [на] всяка дума“ — казва Притчи 14:15. Това не е някакъв унищожителен цинизъм. Това е реалистично напомняне за необходимостта от предпазливост. Само много наивен, неопитен човек ще се доверява сляпо на всяка дума, която чува. Затова с основание библейската притча продължава: „А благоразумният внимава добре в стъпките си.“ Английският драматург Уилям Шекспир писал: „Не се доверявай на прогнили дъски.“ Ако някой смята, че някоя дъска от мост над дълбока пропаст е прогнила, то ще бъде много глупаво от негова страна да стъпи на нея. Тогава как можеш ‘да внимаваш добре в стъпките си’, така че да не окажеш незаслужено доверие?

Библията ни насърчава да изпитваме онова, което казват хората, а не сляпо да приемаме всичко, каквото чуваме. „Ухото изпитва думите, както небцето вкусва ястието“ — казва тя. (Йов 34:3) И не е ли вярно това? Нима обикновено не опитваме храната си, преди да я преглътнем? Така трябва да изпитваме думите и действията на хората, преди да ги възприемем. Никой искрен човек няма да се обиди, ако проверим неговата надеждност. Една шотландска пословица също подкрепя становището, че трябва да проверяваме нещата дали са истински: „Ако някой ме измами веднъж, ще е позор за него; ако ме измами два пъти, ще е позор за мен.“

Апостол Павел съветва: „Всичко изпитвайте.“ (1 Солунци 5:21) Думата „изпитвам“, използувана тук от апостол Павел, се използувала също във връзка с изпробването на чистотата на скъпоценните метали. Благоразумният човек винаги подлагал на проба онова, което купувал. Иначе можело да му продадат фалшиво злато, което изглеждало като истинско, но всъщност нямало никаква стойност.

Бъди благоразумен и уравновесен

Разбира се, ние искаме да сме благоразумни в това отношение и да не бъдем прекалено подозрителни към другите. (Филипяни 4:5, NW) Не бързай да виждаш лоши подбуди у някого. Погрешното схващане на подбудите може по най–бърз начин да съсипе нечии чудесни, близки взаимоотношения. Обикновено е за предпочитане да предполагаш, че твоите приятели искат да правят най–доброто за теб, вместо да им приписваш лоши подбуди, когато възникне трудна ситуация.

Проявявай снизходителност към несъвършенствата и грешките на другите. „Предателството на приятеля руши доверието“ — казва писателката Кристин фон Крайслър. Но това предателство може да е несъзнателно, или да е резултат на слабост, за която в момента бива изпитвано дълбоко съжаление. Затова писателката продължава: „Не мисли постоянно за това предателство, нито пък му позволявай да разруши доверието ти към другите хора.“ Да, не позволявай на горчиви, отрицателни случки да те лишават от радостта, която може да се изпита при изграждането на отношения, основани на доверие с другите.

Бъди уравновесен. Не е необходимо да си слагаш капаци на очите, когато оценяваш хората; внимателният човек е винаги нащрек. Но от друга страна, д–р Редфорд Уилямс предлага да се опитваме да мислим за другите хора, че те правят най–доброто, на което са способни, да се опитваме да разберем тяхната гледна точка и да „проявяваме доверие към хората“ винаги, когато е възможно. Може би е по–добре да сме прекалено доверчиви, отколкото никога и за нищо да не се доверяваме.

Писателят на библейската книга Притчи потвърждава, че „има приятели, готови да се разкъсат един друг на парчета“ — тоест хора, които ще се опитат да злоупотребят с твоето доверие. Светът е пълен с такива. Но дай на другите време и възможност да покажат, че са достойни за доверие, и ще намериш приятели, които ‘ще се държат по–близко и от брат’. — Притчи 18:24, NW.

В такъв случай, има ли някой, на когото можеш да се довериш напълно, без да се страхуваш от злоупотреба или предателство спрямо своето доверие? Да, има. Следващата статия накратко ще разгледа въпроса на кого можеш със сигурност да се довериш изцяло.

[Текст в блока на страница 6]

„Простият вярва всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си.“ — Притчи 14:15

[Снимка на страница 7]

Бъди снизходителен към несъвършенствата и грешките на другите