Вестителите на Царството съобщават

„Името на Йехова е яка кула“

НИЕ живеем в несигурни времена. Нашият привидно сигурен живот може да се промени изведнъж, и без да подозират някои хора са се излагали на голяма опасност, преди да разберат това. Опасността може да дойде от политически вълнения, от жесток нападател, от природно бедствие или от сериозна болест. Какъвто и да е случаят, към кого трябва да се обърне един християнин, когато животът му е в опасност?

Дейвид, мисионер, който живее в един от клоновете на Дружество „Стражева кула“, научил отговора на този въпрос от едно страшно преживяване. Изпълнявайки задачата на шофьор, той тръгнал рано една сутрин да вземе някои приходящи Бетелови работници (доброволци, които живеят извън Бетел). Все още било тъмно. Той вече бил взел Розалия и минавал покрай един полицейски участък, когато чул първия изстрел.

След това нещата се развили бързо. Той чул шум, подобен на голям фойерверк и разбрал, че въздухът излиза със свистене от една от гумите. Изведнъж видял един войник, застанал на средата на пътя с насочена право към него пушка. Три неща станали почти едновременно: Серия от изстрели надупчила страната на джипа, раздробявайки прозорците на парчета; Дейвид и Розалия се навели бързо надолу; войникът стрелял през предното стъкло на нивото на очите.

Докато джипът бил обсипван с куршуми, Дейвид натискал спирачките, колкото можел, бидейки все още наведен надолу. И Дейвид, и Розалия мислели, че ще умрат. Те се помолили на глас на Йехова, молейки го да ги запази. По–късно Розалия казала, че в този момент се питала как ще реагират членовете на нейното семейство, когато чуят за смъртта ѝ!

Все още живи!

Накрая шумът от изстрели и строшено стъкло спрял, и Дейвид погледнал към Розалия. Когато видял едно малко, кръгло петно от кръв на гърба ѝ, сърцето му почти спряло. Но там се било забило парче хвърчащо стъкло, а не куршум. Коленете ѝ кървели от порязвания, причинени от падащо стъкло, но иначе тя била добре.

Мъже във военни униформи с бели ленти на ръкавите се приближили до джипа и им заповядали да излязат с вдигнати ръце. Един от тях, който изглежда бил с по–висок чин, се обърнал към войника и казал: „Беше ви казано да не стреляте по цивилни.“ Войникът се оправдавал, като твърдял, че чул изстрели и помислил, че те идвали от джипа.

Когато Дейвид казал, че той и Розалия са Свидетели на Йехова, реакцията била благоприятна. Той обяснил какво правел, но въпреки това войниците искали да ги задържат. Явно рано сутринта една военна групировка била организирала държавен преврат и тези войници били в процес на завземане на полицейския участък, когато Дейвид и Розалия минали с джипа.

Розалия била силно разтревожена, но смело запазила спокойствие, докато Дейвид преговарял да ги пуснат. Накрая им било разрешено да си тръгнат, но без джипа. Те трябвало да вървят до близкия булевард и да вземат автобус до клона, където в здравното отделение се погрижили за Розалия.

Силата на молитвата

Дейвид научил нещо от това преживяване — никога да не подценява силата на искрената молитва, и никога да не забравя, че смелото идентифициране като един от Свидетелите на Йехова често е защита. В буквалния смисъл може да бъде вярно, че „името на Йехова е яка кула. В нея бяга праведният и му е дадена защита“. — Притчи 15:29; 18:10, NW; Филипяни 4:6.

[Снимка на страница 19]

Fotografía de Publicaciones Capriles, Caracas, Venezuela