„Всички вие сте братя“
„Вие недейте да се наричате ‘рави’, защото един е вашият учител, докато всички вие сте братя.“ — МАТЕЙ 23:8, NW.
1. Какъв въпрос заслужава нашето внимание?
„КОЙ заслужава повече почит — един мисионер или един работник в Бетел?“ — една християнка в страна от Изтока попитала невинно една мисионерка от Австралия. Тя искала да знае кой трябва да бъде уважаван повече — един мисионер от друга страна или един местен служител в офиса на клона на Дружество „Стражева кула“. Този невинен въпрос, отразяващ класово ориентирана култура, изненадал мисионерката. Но въпросът за това кой е по–велик произтича от желанието да се знае какво място заемат хората в редиците на властта и влиянието.
2. Как трябва да гледаме на своите събратя поклонници?
2 Тази загриженост не е в никакъв случай нова. Дори учениците на Исус имали постоянен спор относно това кой е по–велик. (Матей 20:20–24; Марко 9:33–37; Лука 22:24–27) Те също произлизали от една в известна степен класово ориентирана култура — тази на юдаизма през първи век. Като имал предвид това общество, Исус посъветвал учениците си: „Вие недейте да се наричате ‘рави’, защото един е вашият учител, докато всички вие сте братя.“ (Матей 23:8, NW) Библейският изследовател Албърт Барнс отбелязва, че една религиозна титла, като например „рави“, която означава „учител“, „обикновено поражда гордост и чувство за превъзходство в онези, които я получават, и завист и чувство за малоценност в онези, които не я получават; и целият ѝ дух и наклонност са противоположни на ‘простотата, която е в Христос’“. В действителност християните се въздържат да се обръщат към надзорниците сред тях със „старейшина еди–кой си“, използувайки думата „старейшина“ като ласкателна титла. (Йов 32:21, 22) От друга страна старейшините, които живеят в съгласие с духа на съвета на Исус, почитат другите членове на сбора точно както Йехова почита лоялните поклонници и Исус Христос почита лоялните последователи.
Примерът на Йехова и на Исус
3. Как Йехова оказал почит на своите духовни създания?
3 Въпреки че Йехова е „Всевишен“, още от самото начало той почитал своите създания, като ги включил в делата си. (Псалм 83:18) Когато създал първия човек, Йехова включил в този проект своя единороден Син като „майсторски работник“. (Притчи 8:27–30; Битие 1:26) Йехова дори поканил своите небесни ангели да се изкажат за това как да бъде унищожен злият цар Ахав, когато Той решил да направи това. — 3 Царе 22:19–23.
4, 5. Как Йехова почита своите човешки създания?
4 Йехова царува като Върховния владетел на вселената. (Второзаконие 3:24, NW) За него не е необходимо да се съветва с хората. Въпреки това той се навежда, така да се каже, за да ги забележи. Един псалмист пял: „Кой е като Йехова, нашия Бог, Който, макар седалището Му и да е нависоко, пак се снизхождава да преглежда небето и земята, въздига сиромаха от пръстта.“ — Псалм 113:5–8.
5 Преди да унищожи Содом и Гомор, Йехова изслушал въпросите на Авраам и удовлетворил неговото чувство за справедливост. (Битие 18:23–33) Въпреки че вече знаел резултата от исканията на Авраам, Йехова търпеливо го изслушал и приел неговите аргументи.
6. Какъв бил резултатът от това, че Йехова оказал почит на Авакум, когато той задал един въпрос?
6 Йехова слушал също и Авакум, който питал: „Докога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш?“ Дали Йехова гледал на въпроса като на предизвикателство към неговата власт? Не, той смятал въпросите на Авакум за основателни и след това разкрил целта си да повдигне халдейците, за да изпълни присъда. Той уверил пророка, че ‘предсказаната присъда непременно ще дойде’. (Авакум 1:1, 2, 5, 6, 13, 14; 2:2, 3) Като приел на сериозно притесненията на Авакум и му отговорил, Йехова оказал почит на пророка. В резултат на това обърканият пророк засиял и станал радостен, като уповавал напълно в Бога на своето спасение. Това е отразено във вдъхновената книга на Авакум, която укрепва упованието ни в Йехова днес. — Авакум 3:18, 19.
7. Защо е забележителна ролята на Петър на Петдесетница през 33 г. от н.е.?
7 Исус Христос е друг хубав пример за проява на уважение към другите. Исус бил казал на учениците си: „Всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си.“ (Матей 10:32, 33) В нощта, когато бил предаден, обаче, всичките му ученици го изоставили, а апостол Петър се отрекъл от него три пъти. (Матей 26:34, 35, 69–75) Исус гледал отвъд външния вид и забелязал най–съкровените чувства на Петър, неговото искрено разкаяние. (Лука 22:61, 62) Само 51 дена по–късно Христос оказал почит на разкайващия се апостол, като му позволил да представя 120 ученика на Исус в деня на Петдесетница и да използува първия от ‘ключовете на царството’. (Матей 16:19; Деяния 2:14–40) Петър получил възможността да ‘се обърне и да утвърди братята си’. — Лука 22:31–33.
Отдаване на почит на членовете на семейството
8, 9. Как един съпруг може да подражава на Йехова и Исус, като оказва почит на съпругата си?
8 Съпрузите и родителите правят добре, като подражават на Йехова и Исус Христос в упражняването на дадената от Бога власт. Петър подканял: „Вие, съпрузи, продължавайте да живеете по такъв начин [със съпругите си], според познанието, като им отдавате почит като на по–слаб съд, женски съсъд.“ (1 Петър 3:7, NW) Представи си, че използуваш един нежен порцеланов съд, който явно е по–чуплив от един дървен съд. Няма ли да си по–внимателен? Съпругът може да прави това, подражавайки на Йехова, като изслушва мнението на своята съпруга, когато решава семейни въпроси. Спомни си, че Йехова отделил време, за да разисква с Авраам. Тъй като е несъвършен, съпругът може да не вижда всички аспекти на въпроса. Затова няма ли да е разумно от негова страна да прояви почит към съпругата си, като искрено разгледа нейното мнение?
9 В страни, в които мъжкият авторитет е здраво установен, съпругът трябва да помни, че съпругата му ще преодолее може би огромни пречки, за да изрази съкровените си чувства. Подражавай на начина, по който Исус Христос се отнасял с учениците си — част от класа на неговата бъдеща невяста — докато бил на земята. Той се отнасял с любов към тях, като вземал предвид техните физически и духовни ограничения, още преди те да са изказали нуждите си. (Марко 6:31; Йоан 16:12, 13; Ефесяни 5:28–30) Също така отделяй време, за да обърнеш внимание на това, което съпругата ти прави за теб и семейството ти, и изразявай своята признателност на думи и на дела. И Йехова, и Исус изразявали признателност и похвала и благославяли достойните. (3 Царе 3:10–14; Йов 42:12–15; Марко 12:41–44; Йоан 12:3–8) След като съпругът ѝ станал Свидетел на Йехова, една християнка от Изтока казала: „Съпругът ми обикновено вървеше три–четири крачки пред мен, като ме оставяше да нося всичко. Сега той носи чантите и проявява признателност за това, което правя в къщи!“ Една дума на искрена признателност помага много за това твоята съпруга да се чувствува ценена. — Притчи 31:28.
10, 11. Какво могат да научат родителите от хубавия пример на Йехова в отношенията му с бунтовния израилски народ?
10 В отношенията със своите деца, особено когато е необходимо порицание, родителите трябва да подражават на божия пример. ‘Йехова предупреждавал Израиля и Юда’ да се отвърнат от лошите си пътища, но те „закоравили врата си“. (4 Царе 17:13–15) Израилтяните дори ‘Го ласкаели с устата си, и с езика си Го лъжели’. Много родители може би смятат, че децата им постъпват понякога така. Израилтяните ‘изпитвали Бога’ и му причинявали болка, като го наранявали. Въпреки това Йехова бил ‘многомилостив, прощавал беззаконието им и не ги погубвал’. — Псалм 78:36–41.
11 Йехова дори молел израилтяните: „Дойдете сега, та да разискваме, ... ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг.“ (Исаия 1:18) Въпреки че не бил виновен, Йехова поканил бунтовния народ да дойде и да поправи нещата. Каква хубава нагласа, която родителите да следват в отношенията с децата си! Когато ситуацията изисква това, окажи им почит, като изслушаш тяхната гледна точка и се опиташ да им обясниш защо трябва да се променят.
12. (а) Защо трябва да избягваме да почитаме децата си повече от Йехова? (б) Какво е необходимо, ако искаме да уважим достойнството на децата си, когато ги порицаваме?
12 Разбира се, понякога децата се нуждаят от строг съвет. Родителите не биха искали да бъдат като Илий, който ‘почитал синовете си повече от Йехова’. (1 Царе 2:29) Въпреки това младите имат нужда да виждат любещите подбуди, стоящи зад коригирането. Те трябва да могат да разберат, че родителите им ги обичат. Павел подканя бащите: „Не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господне.“ (Ефесяни 6:4) Въпреки че бащината власт е приета, тук става въпрос за необходимостта от това бащата да уважава достойнството на децата, като не ги ядосва поради крайната си грубост. Да, вземането под внимание на достойнството на детето изисква време и усилия от страна на родителите, но плодовете от правенето на това си заслужават всички жертви.
13. Какъв е библейският възглед относно възрастните в семейството?
13 Проявяването на почит към членовете на семейството означава повече от това да оказваш почит на съпругата и децата си. „Като остарееш, слушай децата си“ — гласи една японска поговорка. Мисълта на тази поговорка е, че възрастните родители трябва да се въздържат да надхвърлят родителската си власт и трябва да обръщат внимание на това, което казват техните пораснали деца. Макар и да е библейско това, родителите да почитат децата си, като ги изслушват, децата не бива да проявяват лишена от уважение нагласа към по–възрастните членове на семейството. „Не презирай майка си, когато остарее“ — се казва в Притчи 23:22. Цар Соломон живял в съгласие с тази поговорка и оказал почит на майка си, когато тя се обърнала с молба към него. От дясната страна на престола си Соломон бил поставил друг престол и слушал какво му казвала неговата възрастна майка, Витсавее. — 3 Царе 2:19, 20.
14. Как можем да почитаме възрастните членове на сбора?
14 В нашето голямо духовно семейство ние имаме добра възможност да ‘бъдем първи’ в проявяването на почит към по–възрастните членове на сбора. (Римляни 12:10, NW) Те вероятно не могат да правят толкова много, колкото са правили преди, и това може да ги потиска. (Еклисиаст 12:1–7) Една възрастна помазана християнка, която била прикована на легло в една болница, веднъж изразила разочарованието си по следния начин: „Нямам търпение да умра и да се върна на работа.“ Нашата проява на признание и почит към такива възрастни хора може да помогне. На израилтяните било наредено: „Пред белокосия да ставаш и старческото лице да почиташ.“ (Левит 19:32) Проявявай загриженост, като караш възрастните да се чувствуват нужни и ценени. ‘Ставането’ може да включва това да седнеш и да ги слушаш, когато разказват какво са извършили през годините. Така ще окажеш почит на възрастните и ще обогатиш своя духовен живот.
‘Бъдете първи в отдаването на почит’
15. Какво могат да правят старейшините, за да оказват почит на членовете на сбора?
15 Членовете на сбора процъфтяват, когато старейшините им дават добър пример. (1 Петър 5:2, 3) Въпреки своята заета програма грижовните старейшини поемат инициативата да разговарят с младите, с главите на семейства, със самотните майки, с домакините и с възрастните независимо дали те се сблъскват с проблеми, или не. Старейшините изслушват това, което членовете на сбора имат да им кажат, и ги хвалят за нещата, които могат да правят. Наблюдателният старейшина, който отправя признателна похвала за това, което върши един брат или една сестра, подражава на Йехова, който цени своите създания.
16. Защо трябва да гледаме на старейшините като на заслужаващи почит, както другите в сбора?
16 Като подражават на Йехова, старейшините дават добър пример в прилагането на подканата на Павел: „В братската любов изпитвайте нежна привързаност един към друг. Бъдете първи в това да си отдавате почит.“ (Римляни 12:10, NW) Това може да е по–трудно за старейшини, които живеят в страни, в които класовата ориентация е нещо нормално. Например, в една страна от Изтока има две думи за „брат“ — едната е почетна, а другата е обикновена. Доскоро членовете на сбора се обръщаха към старейшините и по–възрастните с почетната дума, като обикновената използуваха за другите. Но те бяха насърчени да използуват винаги обикновената дума, защото, както казал Исус на своите последователи, „всички вие сте братя“. (Матей 23:8, NW) Въпреки че разликата може да не е толкова явна в други страни, всички ние трябва да съзнаваме човешката склонност да се създават класови различия. — Яков 2:4.
17. (а) Защо старейшините трябва да бъдат лесно достъпни? (б) По какви начини старейшините могат да подражават на Йехова в отношенията с членовете на сбора?
17 Вярно, Павел ни насърчил да се отнасяме към някои старейшини като с достойни за „двойна почит“, но те въпреки това са братя. (1 Тимотей 5:17) След като можем да „се обръщаме със свобода на изказа към престола на незаслужената милост“ на Върховния владетел, не трябва ли да можем да се обръщаме към старейшините, които трябва да подражават на Йехова? (Евреи 4:16, NW; Ефесяни 5:1) Надзорниците могат да преценят дали са лесно достъпни, като вземат предвид това колко често другите идват при тях да търсят съвет или да правят предложения. Вземи си поука от начина, по който Йехова включва другите в своите планове. Той оказва почит на другите, като им възлага отговорности. Дори ако предложенията, дадени от друг Свидетел, може би изглеждат непрактични, старейшините трябва да ценят проявената загриженост. Помни как Йехова се отнесъл към проучващите въпроси на Авраам и към вика на Авакум за помощ.
18. Как старейшините могат да подражават на Йехова в поправянето на онези, които се нуждаят от помощ?
18 Някои събратя християни се нуждаят от поправяне. (Галатяни 6:1) Въпреки това те са ценни в очите на Йехова, заслужаващи да се отнасят към тях с достойнство. „Когато някой, който дава съвет, се отнася с уважение към мен, се чувствувам свободен да се обърна към него“ — казал един Свидетел. Повечето хора откликват добре на съвети, когато към тях се отнасят с достойнство. Това може да отнема повече време, но изслушването на онези, които са предприели погрешни стъпки, ги улеснява да приемат необходимия съвет. Помни как Йехова много пъти разисквал с израилтяните от състрадание към тях. (2 Летописи 36:15; Тит 3:2) Съветът, даден със съчувствие и състрадание, ще докосне сърцата на онези, които се нуждаят от помощ. — Притчи 17:17; Филипяни 2:2, 3; 1 Петър 3:8.
19. Как трябва да гледаме на хората, които не вярват в това, в което вярват християните?
19 Нашата проява на почит към другите стига до онези, които в бъдеще може да станат наши духовни братя. На такива хора може да им е трудно да приемат нашето послание сега, но въпреки това трябва да бъдем търпеливи с тях и да зачитаме човешкото им достойнство. Йехова „не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние“. (2 Петър 3:9) Не трябва ли да притежаваме възгледа на Йехова? Като имаме предвид хората като цяло, ние можем да подготвим пътя за даване на свидетелство, ако винаги се стремим да бъдем приветливи. Разбира се, ние се въздържаме от приятелства, които може да застрашават нашата духовност. (1 Коринтяни 15:33) Въпреки това проявяваме ‘човеколюбие’, като не презираме хората, които не вярват в това, в което вярваме ние. — Деяния 27:3.
20. Какво трябва да ни подтиква да правим примерът на Йехова и на Исус Христос?
20 Да, Йехова и Исус Христос смятат всеки от нас за достоен за уважение. Нека винаги да помним как те постъпват и по подобен начин да бъдем първи в проявяването на почит помежду ни. И нека винаги да мислим за думите на нашия Господар Исус Христос: „Всички вие сте братя.“ — Матей 23:8, NW.
Как би отговорил?
• Как трябва да гледаме на своите събратя поклонници?
• Как примерът на Йехова и на Исус ни подтиква да почитаме другите?
• Как съпрузите и родителите почитат другите?
• Как това, че гледат на другите християни като на свои братя, подтиква старейшините да постъпват?
[Снимка на страница 18]
Почитай съпругата си с думи на признателност
[Снимка на страница 18]
Оказвай почит на децата си, като ги изслушваш
[Снимка на страница 18]
Отнасяй се с достойнство към членовете на сбора