Твоят живот — каква е неговата цел?

„Водех сърцето си с мъдрост, . . . докато успях да видя какво добро има за човешките синове . . . през всичките дни на живота им.“ — ЕКЛИСИАСТ 2:3, NW.

 1, 2. Защо не е погрешно да изпитваме разумен интерес към самите себе си?

ТИ СЕ интересуваш от самия себе си, нали? Това е нормално. Затова ядем всеки ден, спим, когато сме уморени, и обичаме да сме заедно с приятели и близки. Понякога играем игри, плуваме или вършим други неща, които ни доставят радост, и това показва един уравновесен интерес към самите нас.

² Такъв интерес към самия себе си е в хармония с онова, което Бог подтикнал Соломон да напише: „Няма по–добро за човека освен да яде и да пие, и да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му.“ Въз основа на опита си Соломон добавил: „И аз видях, че и това е от Божията ръка, защото кой може да яде, и кой може да се наслаждава повече от мене?“ — Еклисиаст 2:24, 25.

 3. Кои озадачаващи въпроси са без отговор за повечето хора?

³ Но ти знаеш, че животът е повече от ядене, пиене, спане и вършене на някакво добро. Ние изпитваме болки, разочарования и безпокойства. И изглежда сме прекалено заети, за да размишляваме върху смисъла на своя живот. Нима при теб не е така? След като отбелязал нашето нараснало познание и умения, Върмънт Ройстър, бивш издател на „Уол Стрийт Джърнал“, написал: „Това е интересно. В размисъла относно самия човек, неговите дилеми, неговото място в тази вселена, ние изобщо не сме напреднали в сравнение с периода, когато времето е започнало. Пред нас все още стоят въпросите кои сме ние и защо сме тук, а също и накъде вървим.“

 4. Защо трябва всеки от нас да може да отговаря на въпроси, които ни засягат?

⁴ Как би отговорил на въпросите: Кои сме ние? Защо сме тук? И накъде отиваме? През юли миналата година г–н Ройстър умрял. Смяташ ли, че дотогава той намерил задоволителни отговори? И още по–конкретно — дали има начин ти да намериш такива отговори? И как това може да ти помогне да се радваш на по–щастлив, по–смислен живот? Нека да видим.

Върховният източник на прозрение

 5. Защо трябва да търсим от Бога прозрение във връзка с въпросите относно смисъла на живота?

⁵ Ако ние бяхме оставени сами да търсим целта на своя живот, нямаше да имаме много голям успех, както е било и с повечето мъже и жени, дори и с онези, които са притежавали много образование и опит. Но ние не сме оставени сами. Нашият Създател е осигурил помощ. Като се замислиш за това, нима той не е върховният Източник на прозрение и мъдрост, тъй като е „от века и до века“ и притежава пълно познание за вселената и историята? (Псалм 90:1, 2) Той е създал хората и е наблюдавал целия човешки опит, така че именно от него трябва да търсим прозрение, а не от несъвършените хора, чието познание и възприемателни способности са ограничени. — Псалм 14:1–3; Римляни 3:10–12.

 6. (а) Как Създателят е осигурил необходимото прозрение? (б) Как Соломон участвува в това?

⁶ Макар и да не можем да очакваме, че Създателят ще прошепне в ухото ни откровение относно смисъла на живота, той е осигурил източник на прозрение — неговото вдъхновено Слово. (Псалм 32:8; 111:10) Книгата Еклисиаст е особено ценна в това отношение. Бог вдъхновил нейния писател, така че ‘Соломоновата мъдрост надминала мъдростта на всичките източни жители’. (3 Царе 3:6–12; 4:30–34) „Соломоновата мъдрост“ направила такова впечатление на една гостуваща царица, че тя възкликнала, че не са ѝ били казани и половината от всички неща за него и че онези, които слушат неговата мъдрост, наистина ще са щастливи.a (3 Царе 10:4–8) Ние също можем да придобием прозрение и щастие от божествената мъдрост, която нашият Създател е осигурил посредством Соломон.

 7. (а) Какъв извод направил Соломон относно повечето дейности, извършвани под небето? (б) Какво онагледява реалистичната оценка на Соломон?

⁷ Еклисиаст отразява дадената от Бога мъдрост, която въздействувала на сърцето и ума на Соломон. Като имал времето, средствата и прозрението за това, Соломон изследвал ‘всичко, що е ставало под небето’. Той видял, че повечето от нещата били „суета и гонене на вятър“ — една вдъхновена оценка, която трябва да имаме предвид, когато мислим за целта на нашия живот. (Еклисиаст 1:13, 14, 16) Соломон бил прям, реалист. Например, замисли се върху неговите думи, намиращи се в Еклисиаст 1:15, 18. Знаеш, че векове наред хората са изпробвали различни форми на правителство, като понякога искрено са се опитвали да разрешат проблемите и да подобрят живота на другите. Но дали някое от тези правителства наистина е поправяло ‘кривите’ неща на тази несъвършена система? И може би си забелязал, че колкото повече познание притежава човек, толкова по–ясно съзнава, че за краткото времетраене на един човешки живот не е възможно нещата да бъдат поправени напълно. Съзнанието за това донася разочарование и чувство за безизходица за мнозина, но не е нужно това да става и с нас.

 8. Какви цикли съществуват отдавна?

⁸ Друго нещо, което трябва да бъде разгледано, са повтарящите се цикли, които ни влияят, като например изгревът и залезът на слънцето, или движенията на вятъра и водата. Те са съществували и по времето на Моисей, Соломон, Наполеон и на нашите прадеди. И продължават да съществуват. Подобно на това, „едно поколение преминава, и друго поколение дохожда“. (Еклисиаст 1:4–7) От човешка гледна точка почти нищо не се е променило. И древните, и съвременните хора са имали и имат сходни дейности, надежди, амбиции и постижения. Дори и някой да си е изградил почтено от човешка гледна точка име, или да е бил изключително красив или способен, къде е той сега? Отминал и може би забравен. Този възглед не е ужасяващ. Повечето хора дори не могат да изброят по име своите прадядовци, или да кажат къде са били родени и погребани те. Тогава разбираш защо Соломон реалистично видял суета в човешките предприятия и усилия. — Еклисиаст 1:9–11.

 9. Как можем ние да бъдем подпомогнати чрез придобиването на реалистично прозрение относно положението на човечеството?

⁹ Вместо да ни разочарова, това божествено прозрение спрямо основното положение на човечеството може да има положително въздействие и да ни подтикне да избягваме да приписваме неправомерна стойност на цели или предприятия, които скоро ще отминат и ще бъдат забравени. Това трябва да ни помогне да оценим какво извличаме от живота и какво се опитваме да постигнем. Нека онагледим с пример: Вместо да бъдем аскети, ние можем да намерим радост в умереното ядене и пиене. (Еклисиаст 2:24) И както ще видим, Соломон стига до много положителен и оптимистичен извод. Той гласи накратко, че ние трябва да ценим високо своите взаимоотношения със Създателя си, който може да ни помогне да имаме вечно щастливо, целенасочено бъдеще. Соломон подчертал: „Всичко беше изслушано и заключението по въпроса е: Бой се от Бога и пази заповедите му. Защото това е цялото задължение на човека.“ — Еклисиаст 12:13, NW.

Цел, видяна в жизнените цикли

10. В какво отношение Соломон сравнил животните и хората?

¹⁰ Божествената мъдрост, отразена в Еклисиаст, може да ни помогне допълнително при размисъла върху нашата цел в живота. Как? Това е възможно, защото Соломон се съсредоточил реалистично върху други истини, за които ние рядко се замисляме. Една от тях се отнася за нещата, които са сходни при хората и при животните. Исус сравнил своите последователи с овце, но по принцип на хората не им е приятно да бъдат сравнявани с животни. (Йоан 10:11–16) Соломон обаче изказал някои факти, които не могат да бъдат отречени: „Това е, за да ги опита Бог и за да видят [човешките чада], че в себе си са като животни. Защото каквото постига човешките чада, постига и животните; една участ имат; както умира единият, така умира и другото; . . . и човек не превъзхожда в нищо животното, защото всичко е суета. . . . Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.“ — Еклисиаст 3:18–20.

11. (а) Как може да бъде описан типичният жизнен цикъл на едно животно? (б) Какво мислиш за този анализ?

¹¹ Помисли за животно, което обичаш да наблюдаваш, може би един див или един питомен заек. (Второзаконие 14:7; Псалм 104:18; Притчи 30:26) Или си представи една катерица; по света има над 300 вида от тях. Какъв е жизненият им цикъл? След като бъде родено малкото, майката го кърми няколко седмици. Скоро то има вече козина и може да излиза от леговището. Можеш да го видиш как обикаля насам–натам, учейки се да търси храна. Но често то просто си играе, радва се на младостта си. След като вече е расло около година, същото животинче си намира партньор. Тогава то трябва да изгради леговище или дупка и да се грижи за потомството си. Ако намерят достатъчно горски плодове, орехи и семена, катериците от семейството може да понадебелеят и да имат време да разширят дома си. Но само след няколко години животното остарява и става по–уязвимо спрямо злополуки и болести. На около десет години то умира. Има малки разлики между различните видове катерици, но като цяло жизненият им цикъл е именно такъв.

12. (а) Реалистично погледнато, защо жизненият цикъл на много хора е като този на едно обикновено животно? (б) За какво можем да мислим следващия път, когато видим животното, което сме имали предвид?

¹² Повечето хора не биха възразили против един такъв цикъл за животно и едва ли очакват една катерица да има обмислена цел в живота. Но животът на много хора не се различава много от това, нали? Те се раждат и биват отглеждани като бебета. Те ядат, растат и играят като деца. Скоро те са вече големи, намират си партньор и си търсят място за живеене и начин за осигуряване на храна. Ако имат успех в това, те могат да надебелеят и да разширят дома (гнездото) си, в който да отгледат поколение. Но десетилетията минават бързо и те остаряват. Ако това не се случи преждевременно, те умират, след като са живели 70 или 80 години, изпълнени с „труд и скръб“. (Псалм 90:9, 10, 12) Можеш да се замислиш върху тези отрезвяващи факти следващия път, когато видиш катерица (или друго животно, което си имал предвид).

13. Какъв се оказва краят както за хората, така и за животните?

¹³ Можеш да разбереш защо Соломон сравнил живота на хората с този на животните. Той писал: „Има време за всяко нещо, . . . време за раждане, и време за умиране.“ Последното събитие, смъртта, е сходно за човека и за животното, „както умира единият, така умира и другото“. Той добавил: „Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.“ — Еклисиаст 3:1, 2, 19, 20.

14. Как някои хора се опитват да променят общия жизнен цикъл, и с какъв резултат?

¹⁴ Не трябва да смятаме тази реалистична оценка за негативно мислене. Вярно е, че някои хора се опитват да променят положението, като работят например извънредно, за да подобрят материалното си положение в сравнение с това на родителите си. Те може да се стремят към придобиването на повече образование, за да си осигурят по–висок стандарт на живот, като се опитват да разширят разбирането си за живота. Или може да се съсредоточат върху физически упражнения или режими на хранене, чрез които да придобият по–добро здраве и малко по–дълъг живот. И тези усилия могат да донесат определена полза. Но кой може да бъде сигурен, че тези усилия ще се увенчаят с успех? И дори и да имат успех, колко траен ще е той?

15. Каква искрена оценка на живота на повечето хора е в сила?

¹⁵ Соломон попитал: „Понеже има много неща, които умножават суетата, то каква полза за човека? Защото кой знае кое е добро за човека в живота, във всичките дни на суетния му живот, който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека какво ще бъде подир него под слънцето?“ (Еклисиаст 6:11, 12) Тъй като смъртта доста бързо слага край на усилията на човека, дали наистина има голяма полза от това да се мъчиш да придобиеш повече материални неща, или да отдадеш дълги години на образованието, главно за да придобиеш повече неща? И тъй като животът е толкова кратък, минава като сянка, мнозина съзнават, че когато настъпи някакъв провал, няма време да пренасочват усилията си към други човешки цели, нито пък човек може да знае със сигурност какво ще стане с децата му „подир него“.

Време за изграждане на добро име

16. (а) Какво трябва да правим ние, което животните не могат да правят? (б) Кои други истини трябва да окажат влияние на нашето мислене?

¹⁶ За разлика от животните, ние хората имаме способността да размишляваме: ‘Какъв е смисълът на моето съществуване? Дали то представлява просто един строго определен цикъл, съдържащ време за живот и време за умиране?’ Припомни си във връзка с това колко са верни думите на Соломон относно човека и животното: „Всички се връщат в пръстта.“ Дали това означава, че смъртта слага абсолютен край на неговото съществуване? Библията показва, че хората не притежават безсмъртна душа, която надживява тялото. Хората са души, а душата, която греши, умира. (Езекиил 18:4, 20) Соломон разширил по–нататък това изказване: „Живите поне знаят, че ще умрат, но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен. Всичко, що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го, защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в Шеол, гдето отиваш.“ — Еклисиаст 9:5, 10 (бел. под линия).

17. Върху какво трябва да ни накара да се замислим Еклисиаст 7:1, 2?

¹⁷ Като се има предвид този неизбежен факт, помисли върху следното изказване: „Добро име струва повече от скъпоценно миро, и денят на смъртта повече от деня на раждането. По–добре да отиде някой в дом на жалеене, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е сетнината на всеки човек, и живият може да го вложи в сърцето си.“ (Еклисиаст 7:1, 2) Трябва да се съгласим, че смъртта е „сетнината на всеки човек“. Няма човек, който да може да изпие някакъв еликсир, да изяде някаква витаминозна смес, да следва някакъв режим на хранене или да се подложи на упражнения, които да доведат до вечен живот. И обикновено „споменът за тях е забравен“ скоро след смъртта им. Тогава защо името „струва повече от скъпоценно миро, и денят на смъртта повече от деня на раждането“?

18. Защо можем да бъдем сигурни, че Соломон вярвал във възкресението?

¹⁸ Както беше отбелязано, Соломон бил реалист. Той знаел за своите предци Авраам, Исаак и Яков, които несъмнено си били изградили добро име в очите на нашия Създател. Тъй като познавал добре Авраам, Йехова Бог обещал да го благослови и да благослови и семето му. (Битие 18:18, 19; 22:17) Да, Авраам имал добро име пред Бога и станал негов приятел. (2 Летописи 20:7; Исаия 41:8; Яков 2:23) Авраам знаел, че животът му и животът на неговия син не са просто част от един безкраен цикъл на раждане и смърт. Несъмнено имало нещо повече от това. Била им гарантирана перспективата да живеят отново, но не защото притежавали безсмъртна душа, а защото щели да бъдат възкресени. Авраам бил уверен, че „Бог може да възкреси [Исаак] дори и от мъртвите“. — Евреи 11:17–19, NW.

19. Какво прозрение можем да получим от Йов относно значението на Еклисиаст 7:1?

¹⁹ Ето го ключа към разбирането на това как „име струва повече от скъпоценно миро, и денят на смъртта повече от деня на раждането“. Подобно на Йов преди него, и Соломон бил убеден, че Онзи, който бил създал човешкия живот, може да го възстанови. Той може да върне отново към живот хора, които са умрели. (Йов 14:7–14) Верният Йов казал: „Ще повикнеш [ти, Йехова], и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си.“ (Йов 14:15) Представи си само! Йехова ‘ще пожелае’ своите лоялни служители, които са умрели. („Ще поискаш да видиш отново делото на ръцете си.“ — The Jerusalem Bible [„Йерусалимска Библия“]) Прилагайки изкупителната жертва на Исус Христос, Създателят може да възкреси хора. (Йоан 3:16; Деяния 24:15) Ясно е тогава, че хората се различават от животните, които умират.

20. (а) Кога денят на смъртта е по–добър от деня на раждането? (б) Как вероятно е въздействувало върху мнозина възкресението на Лазар?

²⁰ Това означава, че денят на смъртта може да бъде по–добър от деня на раждането, ако дотогава човек си е изградил добро име в очите на Йехова, който може да възкреси верните, които умират. По–големият Соломон — Исус Христос — показал това. Например, той върнал към живот верния мъж Лазар. (Лука 11:31; Йоан 11:1–44) Както можеш да си представиш, на много от онези, които са били очевидци на това как Лазар бил върнат към живота, то оказало силно влияние и те повярвали в божия Син. (Йоан 11:45) Мислиш ли, че на тях им липсвала цел в живота, че те нямали представа кои са и накъде отиват? Точно обратното, те можели да видят, че не са принудени да бъдат като животните, които се раждат, живеят известно време и след това умират. Целта на живота им била директно и несъмнено свързана с познаването на Исусовия Баща и вършенето на Неговата воля. А ти? Дали това обсъждане ти помогна да разбереш, или да видиш по–ясно как животът ти може и трябва да има истинска цел?

21. Какъв аспект от намирането на смисъл в нашия живот ще искаме да изследваме още?

²¹ Но да имаш истинска и смислена цел в живота означава много повече от това да мислиш за смъртта и за живот отново след нея. Тук се включва това, което правим с живота си всеки ден. Соломон също пояснил това в Еклисиаст, както ще видим в следващата статия.

[Бележка под линия]

Спомняш ли си?

◻ В какви отношения хората и животните са сравними?

◻ Защо смъртта подчертава, че много от човешките усилия и дейности са суета?

◻ Как денят на смъртта може да бъде по–добър от деня на раждането?

◻ От кои взаимоотношения зависи това да имаме смислена цел в живота?

[Снимки на страница 10]

Как твоят живот се различава значително от този на животните?