Да укрепваме своето доверие в божията праведност

„За да бъде твоето упование в самия Йехова, аз ти давам познание.“ — ПРИТЧИ 22:19, NW.

 1, 2. (а) Защо Свидетелите на Йехова проявяват доверие в Йехова? (Притчи 22:19) (б) Какво показва, че някои отделни личности трябва да укрепят своето доверие в Йехова?

ИСТИНСКИТЕ християни са благословени с точно познание за Йехова и за неговите цели. Един ‘верен и разумен слуга’ любещо ги снабдява с духовна „храна навреме“. (Матей 24:45) Познанието, което те придобиват, им осигурява здрава основа, върху която да базират доверието си в Бога. Затова като група Свидетелите на Йехова проявяват забележително доверие в Йехова и в неговата праведност.

² Изглежда обаче, че някои отделни Свидетели може би имат нужда да укрепят това доверие. Понякога Дружеството получава писма, които изразяват несигурност относно обясненията, давани в неговите публикации. Тези съмнения могат да бъдат реакция на промените в разбирането, или могат да се отнасят до въпроси, засягащи питащия, особено в емоционално отношение. — Сравни Йоан 6:60, 61.

 3. Какво може да се случи дори на верни служители на Йехова, и защо?

³ Дори и истинските служители на Йехова изпитват върху себе си колко са верни думите в Еклисиаст 9:11: „Обърнах се и видях под слънцето, че надтичването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните; но на всичките се случва според времето и случая.“ Как може това да се окаже вярно и в един по–разширен, или духовен смисъл? Може би познаваме християни, които са прилагали незабавно библейските напътствия, които по мощен начин са защищавали истината, които мъдро са прилагали библейските принципи и които пламенно са се стремели към точно познание. Но поради „времето и случая“ възможностите на някои от тях сега може да са ограничени поради злополука или напреднала възраст. Тези хора може да се питат дали ще влязат в божия нов свят, без да бъдат принудени да понесат смърт.

 4, 5. Защо християните нямат никакво основание да изгубят доверието си в праведността на Йехова?

⁴ Когато един християнин загуби брачния си партньор, болката и чувството за загуба са жестоки. Заедно като семейство двамата може да са служили на Йехова години, дори десетилетия наред. Живият партньор знае, че смъртта прекратява брачната връзка.a (1 Коринтяни 7:39) И сега, за да не позволи доверието му да бъде подкопано, той трябва да постави чувствата си под контрол. — Сравни Марко 16:8.

⁵ Колко е мъдро да се гледа на смъртта на партньор, родител, дете или близък християнски приятел като на възможност да се прояви доверие в праведността на Йехова! Дори и когато се сблъскаме с лична загуба, можем да бъдем уверени, че Йехова не е неправеден. Можем да имаме доверие, че всеки, който придобие вечен живот — било като преживее, или чрез възкресение, — ще бъде щастлив. За Бога псалмистът казва: „Отваряш ръката Си и удовлетворяваш желанието на всичко живо. Праведен е Господ [Йехова — NW] във всичките Си пътища, и благодатен във всичките Свои дела. Господ [Йехова — NW] е близо при всички, които Го призовават, при всички, които с истина Го призовават. Изпълнява желанието на тия, които Му се боят, слуша викането им и ги избавя.“ — Псалм 145:16–19.

Чувството, че сме страдали ненужно

 6, 7. (а) Защо някои Свидетели, които може да са страдали в миналото, сега имат различно разбиране? (б) Защо не трябва да смятаме Йехова за неправеден, понеже е позволил такива страдания в миналото?

⁶ В миналото някои Свидетели са страдали, защото са отказвали да участвуват в дейност, която сега тяхната съвест би им позволила. Например, такова решение те може да са били взели преди години относно определени видове цивилна служба. Днес един брат може да сметне, че по съвест може да участвува в такава служба, без да нарушава своя християнски неутралитет спрямо настоящата система на нещата.

⁷ Дали било неправедно от страна на Йехова да допусне този брат да страда за това, че е отхвърлил нещо, което днес би могъл да извърши без последствия? Повечето, които са преживели нещо подобно, не мислят така. По–скоро те се радват, че са имали възможността да покажат публично и ясно, че са били решени да останат твърди относно въпроса за всемирното върховенство. (Сравни Йов 27:5.) Защо някой би могъл да съжалява, че е последвал своята съвест, заемайки твърда позиция на страната на Йехова? Като са подкрепили лоялно християнските принципи, както те са ги разбирали, или като са откликнали на гласа на съвестта, те са показали, че са достойни за приятелството на Йехова. Несъмнено е мъдро да избягваме поведение, което би предизвикало угризения на съвестта или би могло да накара други да се препънат. В това отношение можем да помислим за примера, който апостол Павел дал. — 1 Коринтяни 8:12, 13; 10:31–33.

 8. Защо християните от юдейски произход, които преди се придържали към Закона, нямат основания да се съмняват в праведността на Йехова?

⁸ От юдеите се изисквало да се подчиняват на Десетте заповеди, а също и на още около 600 допълнителни и разнообразни закона, за да бъдат угодни на Йехова. По–късно, при християнската уредба подчинението спрямо тези закони вече не било изискване за служителите на Йехова и това се отнасяло и за юдеите по плът. Законите вече не били задължителни, включително и тези, които се отнасяли до обрязването, спазването на сабата, принасянето на животински жертви и спазването на определени ограничения относно храненето. (1 Коринтяни 7:19; 10:25; Колосяни 2:16, 17; Евреи 10:1, 11–14) Юдеите — сред които и апостолите, — които станали християни, били освободени от задължението да спазват законите, подчинението на които било задължително за тях, когато те били под уредбата на Договора на Закона. Дали те се оплаквали, че божията уредба е неправедна, защото преди Бог изисквал от тях неща, които вече не били необходими? Не, те се радвали на по–широкото разбиране на целите на Йехова. — Деяния 16:4, 5.

 9. Какво е вярно за някои Свидетели, но защо те нямат причина да съжаляват за това?

⁹ В ново време някои Свидетели са били много стриктни в своя възглед относно това какво биха направили и какво не биха направили. По тази причина те са страдали повече от другите. По–късно увеличеното познание им е помогнало да разширят своя възглед за нещата. Но те нямат основание да съжаляват, че преди са постъпвали в съгласие със съвестта си, въпреки че това може да им е донесло повече страдания. Наистина е похвално, че те проявяват своята готовност да страдат верни на Йехова, да ‘вършат всички неща заради добрата новина’. Йехова благославя такава богоугодна преданост. (1 Коринтяни 9:23, NW; Евреи 6:10) Апостол Петър писал, притежавайки прозрение: „Когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога.“ — 1 Петър 2:20.

Да се поучим от Йона

10, 11. Как Йона проявил липса на доверие в Йехова, (а) когато му било възложено да отиде в Ниневия? (б) Когато Бог не унищожил ниневийците?

¹⁰ Когато му било наредено да отиде в Ниневия, Йона показал липса на признателност за доверието, което Йехова му оказвал. След едно вдъхващо страх преживяване, причинено от неговото собствено нежелание да се подчини, Йона дошъл на себе си, осъзнал грешката си, приел своето назначение в чужбина и предупредил ниневийците за наближаващото унищожение. И тогава станало нещо неочаквано: Поради разкайващата се нагласа на ниневийците Йехова решил да не причинява тяхното унищожение. — Йона 1:1–3:10.

¹¹ Как реагирал Йона? Недоволен, той се оплакал на Бога в молитва. Същината на неговата жалба била: ‘Мислех си, че ще стане така. Затова изобщо не исках да идвам в Ниневия. И ето какво става след всичко, което преживях, включително ужаса и позора да бъда погълнат от голяма риба, и след като работих толкова усърдно, за да предупредя ниневийците за идващото унижощение! Целият ми труд и страдания са напразни! По–добре да умра!’ — Йона 4:1–3.

12. Какво можем да научим от станалото с Йона?

¹² Дали Йона имал истински основания за оплакване? Дали Йехова бил неправеден, като проявил милост спрямо разкайващите се грешници? Всъщност би трябвало Йона да се радва; десетки хиляди души щели да бъдат пощадени! (Йона 4:11) Но неговата изпълнена с неуважение, оплакваща се нагласа показала, че той не проявява силно доверие в праведността на Йехова. Той имал прекалено високо мнение за себе си и прекалено ниско за другите. Нека се поучим от Йона, като оставяме себе си и своите лични чувства на заден план. Нека бъдем убедени, че е правилно да сме послушни на Йехова, като следваме наставленията, дадени чрез неговата организация, и като приемаме неговите решения. Ние сме убедени, че „ще бъде добре на ония, които се боят от Бога“. — Еклисиаст 8:12.

Сега е времето да укрепим своето доверие!

13. Как можем всички ние да укрепим доверието си в Йехова?

¹³ Да укрепваме своето доверие в Йехова е проява на мъдрост. (Притчи 3:5–8) Разбира се, трябва да правим нещо повече от това просто да се молим Йехова да ни помогне да укрепим доверието си. Доверието нараства въз основа на точното познание, така че трябва да направим личното изучаване на Библията, четенето на Библията и на обясняващата Библията литература част от своята ежедневна рутина. Изключително важно е редовното присъствие на християнските събрания, както и добрата подготовка и участието в тях в степента, която е възможна. Ако превърнем в навик това да споделяме библейската истина с другите, като тактично преодоляваме възраженията, също ще засилим своето доверие в Йехова и в неговото Слово. По този начин ние все повече се приобщаваме към него всекидневно.

14. Защо божият народ скоро ще трябва да прояви доверието си в Йехова в небивала досега степен?

¹⁴ В близко бъдеще внезапно ще връхлети най–големият гнет, който ще сполети човешкия род. (Матей 24:21, NW) Когато стане това, служителите на Бога ще имат нужда повече от когато и да било да проявяват доверие в праведността на Йехова и в насоките, осигурени от организацията. Тогава символично те ще се подчинят на божията заповед: „Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг, догдето премине гневът.“ (Исаия 26:20) Те вече са влезли в защитната среда на над 85 000 сбора в 232 страни. Можем да бъдем уверени, че каквото и да бъде добавено към заповедта „влезте в скришните си стаи“, Йехова ще ни помогне да го изпълним.

15. Как въпросът за доверието бива подчертан през 1998 г., и защо това е основателно?

¹⁵ Необходимо е да укрепим доверието си сега. Без доверие в нашите християнски братя, в организацията на Йехова и най–вече в самия Йехова, ще бъде невъзможно да преживеем. Колко е уместно тогава през 1998 г. на Свидетелите на Йехова по целия свят многократно да им бъде припомняно чрез думите на техния годишен текст, че „всеки, който призове името на Йехова, ще бъде спасен“! (Римляни 10:13, NW) Ние трябва да продължаваме да сме уверени в това. Ако открием дори и най–малката прашинка несигурност в това доверие, трябва да работим, за да я отстраним веднага, да, именно сега.

Присъдата на Йехова ще бъде праведна

16. Какво може да стане с нашето доверие, ако то не бъде развивано, и как можем ние да не допуснем това?

¹⁶ В Евреи 3:14, NW помазаните християни са предупредени: „Защото всъщност ще станем участници в Христос, само ако държим здраво първоначалната си увереност непоколебима до края.“ По принцип тези думи се отнасят също и за християните, които имат земна надежда. Първоначалното доверие може да бъде подкопано, ако не се развива по–нататък. Колко е важно да продължаваме да се стремим към точно познание, като по този начин укрепваме основата, върху която се базира нашето доверие!

17. Защо можем да бъдем сигурни, че Исус ще съди правилно относно това кой да преживее?

¹⁷ Скоро всички народи ще бъдат изследвани от Христос, за да може той да „разделя хората един от друг, точно както един пастир отделя овцете от козите“. (Матей 25:31–33, NW) Можем да бъдем уверени, че Христос ще съди праведно кой е достоен да преживее. Йехова му е дал мъдростта, прозрението и другите необходими качества, за да „съди населената земя в праведност“. (Деяния 17:30, 31, NW) Нека бъдем уверени като Авраам, който казал: „Немислимо е за теб [Йехова] да постъпваш по такъв начин, че да убиеш праведния заедно с нечестивия, така че с праведния да стане същото, каквото и с нечестивия! Това е немислимо за теб. Нима Съдията на цялата земя няма да направи това, което е правилно?“ — Битие 18:25, NW.

18. Защо не бива да се безпокоим прекалено много относно онова, което не знаем понастоящем?

¹⁸ Имайки пълно доверие в праведността на Йехова, ние не трябва да се тревожим относно намирането на отговори на въпроси от рода на: ‘Как ще бъдат съдени бебетата и малките деца? Дали е възможно добрата новина да не е стигнала до много хора, когато дойде Армагедон? А психически болните? А как стои въпросът с . . .?’ Ясно е, че понастоящем може да не знаем как Йехова ще разреши тези въпроси. Но той ще го направи по праведен и милостив начин. Никога не бива да се съмняваме в това. Всъщност може да бъдем смаяни и възхитени, когато наблюдаваме как той ги разрешава по начин, за който никога не сме и помислили. — Сравни Йов 42:3; Псалм 78:11–16; 136:4–9; Матей 15:31; Лука 2:47.

19, 20. (а) Защо не е погрешно да задаваме разумни въпроси? (б) Кога Йехова ще осигури необходимите отговори?

¹⁹ Организацията на Йехова не потиска искрените, навременни въпроси, както твърдят невярно някои противници. (1 Петър 1:10–12) Но Библията ни съветва да избягваме неразумните, теоретизиращи въпроси. (Тит 3:9) Задаването на разумни въпроси и търсенето в божието Слово и в християнските публикации, за да се намерят библейски отговори, могат да увеличат нашето точно познание и така да укрепят доверието ни в Йехова. Организацията следва примера на Исус. Той се въздържал от това да отговаря на въпроси, за чиито отговори още не било дошло подходящото време. Той обяснил: „Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега.“ (Йоан 16:12) Той признал също така, че по онова време и сам той не знаел някои неща. — Матей 24:36.

²⁰ Йехова има още много неща за разкриване. Колко е мъдро да чакаме него, уверени, че времето, по което ще изяви целите си, ще отговори по правилен начин на потребностите на ситуацията. Можем да бъдем уверени, че щом определеното от Йехова време дойде, ще се радваме на придобиването на допълнителното прозрение относно неговите пътища. Да, ще бъдем възнаградени, стига да проявим пълно доверие в Йехова и в организацията, която той използува. В Притчи 14:26 сме уверѐни: „В страха от Господа [Йехова — NW] има силна увереност, и Неговите чада ще имат прибежище.“

[Бележка под линия]

Какво мислиш?

◻ Защо не е разумно да позволяваме на чувствата да подкопават нашето доверие в Йехова?

◻ Какво можем да научим от станалото с Йона?

◻ Защо изучаването на Библията и посещаването на събранията са толкова важни?

[Снимка на страница 16]

Дори и когато понесем лична загуба, можем да бъдем уверени, че Йехова е праведен

[Снимка на страница 18]

Сигурен ли си, че уповаваш на Йехова?