Живот след смъртта — как, къде, кога?

СЪЗДАТЕЛЯТ на човека и Дарителят на живота лично гарантира, че не е задължително смъртта на човека да сложи край на живота завинаги. Освен това Бог ни уверява, че е възможно не само да живеем отново за някакъв бъдещ ограничен период на живот, но да живеем с перспективата никога повече да не се сблъскваме със смъртта! Апостол Павел казал просто, но уверено: „[Бог] е дал уверение на всички, като . . . е възкресил [Христос Исус] от мъртвите.“ — Деяния 17:31.

Разбира се, това все още оставя три основни въпроса да чакат отговор: Как може един умрял човек да живее отново? Кога ще стане това? Къде ще започне да съществува този нов живот? По целия свят на тези въпроси са били давани различни отговори, но един жизненоважен ключ към установяването на истината по въпроса е да разберем точно какво става с хората, когато умират.

Дали безсмъртието е отговорът?

Широко разпространено е вярването, че има една част у всеки човек, която е безсмъртна, и че само тялото му умира. Сигурно си чувал подобно твърдение. Тази част, за която се твърди, че е безсмъртна, се нарича различно — „душа“ или „дух“. За нея се казва, че преживява смъртта на тялото и продължава да живее някъде другаде. Трябва да кажем ясно, че това вярване не произлиза от Библията. Истина е, че древноеврейските личности от Библията очаквали живот след смъртта, но не чрез преживяването на някаква безсмъртна част от тях. Те уверено гледали към едно бъдещо завръщане към живот на земята чрез чудото на възкресението.

Патриархът Авраам е забележителен пример на човек, който имал вяра в едно бъдещо възкресение на мъртвите. Като описва готовността на Авраам да принесе сина си Исаак в жертва, Евреи 11:17–19 ни казва: „С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, . . . като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, — отгдето по един начин на възкресение го и получи назад“, тъй като Бог не искал Исаак да бъде жертвуван. Освен това, като свидетелствувал за ранното вярване сред израилтяните, че те могат отново да живеят в по–късно време (вместо да получат едно следващо веднага след смъртта продължение на живота в духовната област), пророк Осия писал: „От силата на Шеол [общия гроб на човечеството] ще ги изкупя, от смърт ще ги избавя.“ — Осия 13:14, „Български превод на Библията“, 1924 г.

Тогава по кое време идеята за присъщото на човека безсмъртие е навлязла в мисленето и вярванията на юдеите? Изданието Encyclopaedia Judaica [„Енциклопедия Юдаика“] признава, че „вероятно под гръцко влияние доктрината за безсмъртието на душата е дошла в юдаизма“. Въпреки това до времето на Христос отдадените юдеи все още вярвали в бъдещото възкресение и го очаквали. Можем ясно да видим това от разговора на Исус с Марта при смъртта на брат ѝ Лазар: „Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми. . . . Казва ѝ Исус: Брат ти ще възкръсне. Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.“ — Йоан 11:21–24.

Състоянието на мъртвите

Тук отново не е необходимо да се гадае по въпроса. Простата истина от Библията е, че мъртвите ‘спят’, без да съзнават нищо, като не чувствуват и не знаят абсолютно нищо. Тази истина не е представена в Библията по сложен, труден за схващане начин. Разгледай тези лесни за разбиране стихове: „Защото живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо . . . Всичко, що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба [шеол — бел. под линия], дето отиваш.“ (Еклисиаст 9:5, 10, БП–24) „Не уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма помощ. Излиза ли духът му, той се връща в земята си; в тоя същий ден загиват намеренията му.“ — Псалм 146:3, 4.

Разбираемо е тогава защо Исус Христос говорел за смъртта като за сън. Апостол Йоан записва един разговор между Исус и неговите ученици: ‘Каза им: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя. Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън. Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.’ — Йоан 11:11–14.

Целият човек умира

Процесът на човешката смърт обхваща цялата личност, а не само смъртта на тялото. Според ясните думи на Библията трябва да направим извода, че човек не притежава безсмъртна душа, която може да преживее смъртта на неговото тяло. Писанията ясно посочват, че душата може да умре. „Ето, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила, тя ще умре.“ (Езекиил 18:4) Никъде не се срещат думите „безсмъртна“ или „безсмъртие“, като говорещи за нещо присъщо на човека.

Изданието New Catholic Encyclopedia [„Нова католическа енциклопедия“] дава следния интересен произход на еврейските и гръцки думи, които са преведени в Библията като „душа“: „Душата в СЗ [Стария завет] е непеш, в НЗ [Новия завет] е [психѐ]. . . . Непеш идва от оригиналния корен, вероятно означаващ ‘да дишам’, и затова . . . , тъй като дишането различава живите от мъртвите, непеш започнала да означава живота или самия човек, или просто живота на отделния човек. . . . В СЗ няма разполовяване [разделяне на две части] на тяло и душа. Израилтянинът виждал нещата конкретно, в тяхната цялост, и така гледал на хората като на личности, а не като на нещо, съставено от две части. Думата непеш, въпреки че се превежда с нашата дума „душа“, никога не означава душа, отделена от тялото или от личността. . . . Думата [психѐ] в НЗ отговаря на непеш. Тя може да означава първоизточник на живота, самия живот или живото същество.“

Така можеш да видиш, че при смъртта живата някога личност, или живата душа, престава да съществува. Тялото се връща обратно в „пръстта“, или в елементите на земята, независимо дали постепенно — чрез погребение и следващо го разлагане, или ускорено — чрез кремация. Йехова казал на Адам: ‘Пръст си и в пръстта ще се върнеш.’ (Битие 3:19) Как тогава е възможен живот след смъртта? Възможен е, защото Бог помни лично човека, който е умрял. Йехова има чудодейната сила и способност да създаде хората, затова не трябва да ни изненадва, че той в своята памет може да запази хроника за жизнения път на човека. Да, всички перспективи за възможността този човек да живее отново, зависят от Бога.

Това е значението на думата „дух“, за който се казва, че се връща при истинския Бог, който го е дал. Описвайки този резултат, вдъхновеният писател на книгата Еклисиаст обяснява: „[Когато] се върне пръстта в земята както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал.“ — Еклисиаст 12:7.

Само Бог може да направи така, че някой да живее. Когато Бог създал човека в Едем и вдъхнал в ноздрите му „жизнено дихание“, освен че изпълнил белите дробове на Адам с въздух, Йехова направил така, че жизнената сила да оживотвори всички клетки в неговото тяло. (Битие 2:7) Тъй като тази жизнена сила може да премине от родители към деца чрез процеса на зачеване и раждане, човешкият живот може правилно да бъде приписан на Бога, макар че, разбира се, е получен от родителите.

Възкресението — едно щастливо време

Възкресението не бива да се бърка с прераждането, което няма подкрепа в Светото Писание. Прераждането е вярване, според което след като човек умре, той се преражда в едно или повече следващи съществувания. Казва се, че това става или в по–висша степен, или в по–нисша степен в сравнение с предишния живот на човека, в зависимост от това каква репутация вероятно е била изградена по време на този предишен живот. Според това вярване човек може да се „прероди“ като човек или животно. Тук има доста голямо противоречие с това, което учи Библията.

Думата „възкресение“ е преведена от гръцката дума ана̀стасис, която буквално означава „да стана отново“. (Еврейските преводачи на гръцкия език са превели ана̀стасис с еврейските думи техия̀т хаметѝм, които означават „оживяване на мъртвите“.) Възкресението включва задействуване отново на начина на живот на един човек, който Бог е запазил в паметта си. Според божията воля за този конкретен човек, личността е възстановена в човешко тяло или в духовно тяло; при това тя запазва своята идентичност, като има същия характер и спомени, каквито е притежавал, когато е умрял.

Да, Библията говори за два вида възкресение. Едното е възкресение на небето с духовно тяло; то е за сравнително малък брой хора. Исус Христос получил такова възкресение. (1 Петър 3:18) И той посочил, че такова възкресение ще бъде изпитано от избрани хора сред последователите му, като се започне с верните му апостоли, на които той дал обещанието: „Отивам да ви приготвя място. . . . Пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.“ (Йоан 14:2, 3) Библията говори за това като за „първото възкресение“, първо по време и значение. Писанията описват онези, които ще получат такова възкресение за небесен живот, като свещеници на Бога и като управляващи като царе с Христос Исус. (Откровение 20:6) Това ‘първо възкресение’ е за ограничен брой хора и самите Писания разкриват, че ще бъдат взети само 144 000 души измежду верните мъже и жени. Те ще са доказали своята непоколебима лоялност към Йехова Бог и Христос Исус чак до смъртта си, като са били активни в свидетелствуването на другите за своята вяра. — Откровение 14:1, 3, 4.

Без съмнение, възкресението на мъртвите е време на безгранично щастие за онези, възкресени за живот в небето. Но щастието не свършва там, тъй като е обещано също и възкресение за живот тук на земята. Възкресените ще се присъединят към един неограничен брой хора, които ще преживеят края на тази зла система на нещата. След видението на малкия брой хора, подходящи за небесно възкресение, на апостол Йоан било дадено едно видение на едно ‘голямо множество, което никой не можел да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици’. Какво щастливо време ще настъпи, когато милиони, вероятно милиарди, ще живеят отново тук на земята! — Откровение 7:9, 16, 17.

Кога ще бъде това?

Всяка радост и щастие биха били краткотрайни, ако мъртвите се върнат към живот на една земя, която е изпълнена с омраза, кръвопролития, замърсяване и насилие — каквото е положението днес. Не, възкресението трябва да изчака установяването на една „нова земя“. Представи си, една планета, изчистена от хора и институции, които до днес сякаш са решени да правят всичко възможно, за да разрушават земята и да замърсяват нейната първична красота, да не говорим за неописуемото нещастие, което те са причинили на нейните жители. — 2 Петър 3:13; Откровение 11:18.

Явно времето за общото възкресение на човечеството е все още пред нас. Но добрата новина е, че то не е далече. Наистина, то трябва да изчака края на настоящата зла система на нещата. Но изобилни доказателства говорят за това, че времето за внезапното начало на ‘голямата скръб’ е наближило и тя ще стигне своята кулминация във „войната във великия ден на всемогъщия Бог“ — обикновено наричана Армагедон. (Матей 24:3–14, 21; Откровение 16:14, 16) Това ще донесе премахването на всяко зло от тази прелестна планета — Земята. След това ще настъпи Хилядолетното царуване на Христос Исус, когато постепенно земята ще бъде направена рай.

Библията разкрива, че през това Хилядолетно царуване ще се състои възкресението на умрелите хора. Тогава ще бъде изпълнено обещанието, което Исус направил, докато бил на земята: „Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат; . . . ще възкръснат.“ — Йоан 5:28, 29.

Въздействие на надеждата за възкресението

Каква прекрасна надежда за бъдещето е тази перспектива за възкресение — за времето, когато мъртвите отново ще живеят! Колко ни насърчава тя, като се сблъскваме с неумолимото въздействие на напредващата възраст, болестите, неочакваните беди и мъка, както и с всекидневния натиск и проблемите на живота! Тя премахва жилото на смъртта — не като премахва мъката, но като ни отделя от онези, които нямат надежда за бъдещето. Апостол Павел говорил за това утешително въздействие на надеждата на възкресението със следните думи: „А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него.“ — 1 Солунци 4:13, 14.

Може би вече сме изпитали истинността на едно друго наблюдение на жителя на Изтока Йов: „Човек изчезва като нещо гнило, като дреха, изядена от молци. Човекът роден от жена има малко дни и е изпълнен с тревоги. Той се ражда като цвете и изсъхва; като изчезваща сянка той не издържа.“ (Йов 13:28–14:2, New International Version [„Нов международен превод“]) Ние също сме наясно и с несигурността на живота, и със суровия факт, че „времето и случая“ могат да сполетят всеки един от нас. (Еклисиаст 9:11) Разбира се, никой от нас не се радва на мисълта да се сблъска с процеса на умиране. И все пак сигурната надежда за възкресението помага да се премахне превъзмогващият страх от смъртта.

Затова бъди смел! Насочи погледа си отвъд евентуалния сън в смъртта към едно идване отново към живот чрез чудото на възкресението. Гледай напред с увереност към перспективата за един бъдещ живот без край и прибави към това радостта от познанието, че това благословено време е в близкото бъдеще.