Книга на пророчества

Хората се интересуват от бъдещето. Те търсят надеждни предсказания относно много неща — от прогнозата за времето до икономическите показатели. Но когато действуват според такива прогнози, те често биват разочаровани. Библията съдържа много предсказания, или пророчества. Доколко са точни тези пророчества? Дали те са история, написана преди да се случи? Или са история, представяща се за пророчества?

ТВЪРДИ се, че римският държавник Катон (234–149 г. пр.н.е.) казал: „Чудя се как един прорицател не избухва в смях, като срещне друг прорицател.“¹ В действителност и до днес много хора гледат с недоверие на врачките, астролозите и на други гадатели. Често техните предсказания биват изразявани с неясни думи и са тълкувани по много различни начини.

Какво да кажем тогава за библейските пророчества? Дали съществува причина за скептицизъм? Или са налице основания за доверие?

Не просто догадки на осведомени

Възможно е информирани хора да се опитват да използуват видимите тенденции, за да правят точни предположения относно бъдещето, но не е възможно те винаги да излизат прави. В книгата Future Shock [„Бъдещият шок“] се отбелязва: „Всяко общество е изправено не просто пред някаква поредица от вероятни бъдещи събития, а пред огромен брой възможни бъдещи събития, и пред конфликт относно предпочитаните бъдещи събития.“ Там се казва още: „Разбира се, никой не може да ‘познава’ бъдещето в абсолютен смисъл. Ние можем само да систематизираме и да задълбочим своите предположения за него и да се опитаме да определим степента на тяхната вероятност.“²

Но писателите на Библията не просто ‘определяли степента на вероятност’ на ‘предположенията’ за бъдещето. Нито пък техните предсказания могат да бъдат отхвърлени като неясни твърдения, подлежащи на много различни тълкувания. Точно обратното, много от техните пророчества са били изказани с изключителна яснота и са били необичайно конкретни, като често са предсказвали точно обратното на онова, което би могло да се очаква. Да вземем за пример онова, което Библията казала предварително за древния град Вавилон.

Да бъде ‘пометен с метлата на погибелта’

Древният Вавилон станал ‘бисерът на царствата’. (Исаия 13:19, The New American Bible [„Нова американска Библия“]) Този разпрострял се нашироко град бил стратегически разположен на търговския път между Персийския залив и Средиземно море и служел като база за търговията между Изтока и Запада както по суша, така и по море.

Към седми век пр.н.е. Вавилон бил столица на вавилонската империя и изглеждал непревземаем. Градът бил разположен на двата бряга на река Ефрат и водите ѝ били използувани за направата на широк, дълбок ров и на мрежа от канали. Освен това градът бил защитен чрез масивна система от двойни стени, подсилени от редица отбранителни кули. Не е чудно, че неговите жители се чувствували в безопасност.

Независимо от това, през осми век пр.н.е., още преди Вавилон да достигне разцвета на своята слава, пророк Исаия предсказал, че градът ще бъде ‘пометен с метлата на погибелта’. (Исаия 13:19; 14:22, 23) Исаия също описал точно начина, по който Вавилон ще падне. Нашествениците щели да ‘пресушат’ реките му, които пълнели с вода отбранителния ров, като по този начин градът щял да стане уязвим. Исаия дори посочил името на завоевателя — „Кир“, един велик персийски цар, „пред когото порти ще се отворят и нито една врата няма да остане затворена“. — Исаия 44:27–45:2, „Нова английска Библия“.

Това били твърде смели предсказания. Но дали се сбъднали? Историята дава отговор.

„Без битка“

Два века след като Исаия записал своето пророчество, през нощта на 5 октомври 539 г. пр.н.е., войските на Мидо–Персия, под командуването на Кир Велики, се разположили на стан близо до Вавилон. Но вавилонците били спокойни. Според гръцкия историк Херодот (пети век пр.н.е.), те имали складирани хранителни запаси, достатъчни за години напред.³ И били защитени от река Ефрат и от могъщите стени на Вавилон. Въпреки всичко през същата тази нощ, според Хрониката на Набонид, „войската на Кир влязла във Вавилон без битка“.⁴ Как било възможно това?

Херодот обяснява, че вътре в града хората „танцували и се веселели на един празник“.⁵ Отвън обаче Кир отбил водите на Ефрат. И когато нивото на реката спаднало, войниците му нагазили във водата, която им стигала до кръста. По коритото на реката те преминали покрай надвисналите огромни зидове и влезли, както описва Херодот, през „портите, които се отваряли към реката“ — порти, които нехайно били оставени отворени.⁶ (Сравни Даниил 5:1–4; Йеремия 50:24; 51:31, 32.) Други историци, включително и Ксенофонт (около 431–352 г. пр.н.е.), както и открити от археолози глинени плочки с клинообразно писмо, потвърждават внезапното падане на Вавилон под властта на Кир.⁷

Така пророчеството на Исаия относно Вавилон било изпълнено. Наистина ли? Възможно ли е това да не е било предсказание, а всъщност да е било записано, след като се случили събитията? Този въпрос може да бъде зададен и по отношение на други библейски пророчества.

История, представяща се за пророчество?

Ако библейските пророци — в това число и Исаия — просто са пренаписали историята така, че да изглежда като пророчество, то тези мъже не биха били нищо друго освен хитри измамници. Но какви биха били техните подбуди за подобно мошеничество? Истинските пророци с готовност показвали на всички, че не могат да бъдат подкупени. (1 Царе 12:3; Даниил 5:17) А вече разгледахме заслужаващи внимание доказателства, че библейските писатели (много от които са били пророци) са били достойни за доверие мъже, готови да разкрият дори собствените си неудобни грешки. Изглежда невероятно такива мъже да са склонни да извършат добре обмислена измама, представяйки историята за пророчество.

Трябва да се има предвид още нещо. Много от библейските пророчества съдържали унищожителни изобличения на народа на пророка, които били отправени също и към свещениците и владетелите. Исаия, например, порицал окаяното морално състояние на израилтяните по онова време — както на водачите, така и на народа. (Исаия 1:2–10) Други пророци изобличавали безкомпромисно греховете на свещениците. (Софония 3:4; Малахия 2:1–9) Трудно е да си представим защо те биха измисляли пророчества, които съдържали възможно най–остри порицания спрямо техния собствен народ, и защо свещениците биха участвували в такава измама.

Пък и как пророците биха успели с тази фалшификация, ако са били просто някакви измамници? Грамотността била насърчавана в Израил. От ранна възраст децата били учени да четат и да пишат. (Второзаконие 6:6–9) Личното четене на Писанията било изисквано от всеки. (Псалм 1:2) Имало публично четене на Писанията в синагогите по време на ежеседмичния сабат. (Деяния 15:21) Изглежда невероятно един напълно грамотен народ, който добре познавал Писанията, да бъде подведен от такава измама.

Освен това има още нещо относно пророчеството на Исаия за падането на Вавилон. В него се съдържа една подробност, която просто не би могла да бъде записана след изпълнението му.

„Никога няма да се насели“

Какво щяло да стане с Вавилон след неговото падане? Исаия предсказал: „Никога няма да се насели, нито ще бъде обитаван из род в род; нито арабите ще разпъват шатрите си там, нито овчари ще правят стадата си да почиват там.“ (Исаия 13:20) Може да е изглеждало най–малкото странно да се предсказва, че такъв благоприятно разположен град ще остане необитаем завинаги. Възможно ли е думите на Исаия да са били записани, след като той видял запустелия Вавилон?

След като бил завзет от Кир, Вавилон — макар и по–малък — продължил да бъде населяван още векове наред. Да си припомним, че сред свитъците от Мъртво море беше и препис на цялата книга на Исаия, датиран от втори век пр.н.е. По времето, когато този свитък е бил преписван, Вавилон бил завладян от партяните. През първи век от н.е. във Вавилон имало юдейска общност и библейският писател Петър направил посещение там. (1 Петър 5:13) По това време свитъкът на Исаия от Мъртво море вече съществувал от почти два века. Следователно до първи век от н.е. Вавилон все още не бил напълно обезлюден, а книгата на Исаия била завършена дълго време преди това.a

Както било предсказано, Вавилон в крайна сметка се превърнал просто в „купища камъни“. (Йеремия 51:37, NW) Според еврейския учен Йероним (четвърти век от н.е.), по негово време Вавилон бил ловно поле, където бродели „всякакви зверове“.⁹ До ден днешен Вавилон остава пуст.

Исаия изобщо не доживял да види Вавилон обезлюден. Но развалините на този някога могъщ град, намиращи се на около 80 километра южно от Багдад (в днешния Ирак), дават мълчаливо свидетелство за изпълнението на неговите думи: „Никога няма да се насели.“ Възможно е реставрирането на Вавилон като туристическа забележителност да привлече посетители, но ‘синовете и внуците’ на този град са изчезнали завинаги. — Исаия 13:20; 14:22, 23.

Следователно пророк Исаия не изрекъл някакви неясни предсказания, които можели да бъдат пригодени към всяко бъдещо събитие. Нито пък пренаписал историята така, че да изглежда като пророчество. Помисли малко: Защо един шарлатанин ще рискува да „пророкува“ нещо — че могъщият Вавилон вече никога няма да бъде населен, — върху което той не би могъл да окаже никакво влияние?

Пророчеството за падането на Вавилон е само един от многото примери от Библията.b Много хора виждат в изпълнението на нейните пророчества показател за това, че Библията трябва да е от източник, който е по–висш от човека. Може би ще се съгласиш, че тази пророческа книга заслужава поне да бъде изследвана. Едно нещо е сигурно: Разликата между мъглявите или сензационни предсказания на съвременните прорицатели и ясните, трезви и конкретни пророчества в Библията е огромна.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 28]

Дали библейските писатели са били точни пророци, или хитри измамници?

[Снимка на страница 29]

Развалините на древния Вавилон