Мир Реалността

ЕДВА ли някой би критикувал идеалите, въз основа на които Обединените нации се стремят да осигурят мир. „,Ще изковем мечовете си в палешници‘, това е девизът, с който Обединените нации искат да създадат световен мир“ се казва в труда „The World Book Encyclopedia“. И още: „Обединените нации преследват две главни цели: Запазване на мира и запазване на човешкото достойнство.“

Надписът под изобразената тук картина е едно описание на библейското пророчество от книгата на Исаия, 2 глава, 4 стих. Според един модерен превод той гласи:

„Ще трябва да изковат мечовете си на палешници и копията си на сърпове.“

Тези възвишени думи би трябвало наистина да подтикнат държавите — членове на ООН към трайно осигуряване на мира и към разоръжаване. Но за съжаление историята на ООН от самото ѝ основаване в края на Втората световна война (1945 г.) разкрива нещо съвсем друго. Защо? Преди всичко за това, защото цитираните по-горе думи от книгата на Исаия не могат да се изолират от контекста, както са го направили човешки правителства. Контекстът на думите е изключително важен. Нека да видим защо.

Посланието на Исаия

Исаия бил пророк. Той получил чудесно видение, което се отнасяло за хармония и мир сред хората от всяка раса. Но, за да може това видение да стане действителност, хората трябва да направят нещо. Какво?. Да обърнем внимание на важността на Иса 2 стиховете 2 и 3 във връзка със Иса 2 стих 4.

[2] „В последните дни планината на дома на Йехова ще се утвърди по-високо от всички планини, и ще се издигне над хълмовете, и всичките нации ще се стекат към нея. [3] И много народи ще отидат и ще рекат: ,Дойдете да възлезем на планината на Йехова, в дома на Якововия Бог; и той ще ни учи в пътищата си, и ние ще ходим в неговите пътеки.‘ Защото от Сион ще излезе законът и Словото на Йехова от Ерусалим. [4] Бог ще съди между нациите и ще решава между много народи. И те ще изковат мечовете си на палешници и копията си на сърпове. Нация против нация няма да дигне копие, нито ще се учат вече на война.“

Първо, трябва да признаем, че Йехова, нашият Създател, има правото да ни учи на „неговите пътища“, които, както казал Исаия по-нататък в своята книга, ‘са по-високи от нашите пътища’ (Исаия 55:9). На много хора, преди всичко на надменните световни ръководители, е трудно да приемат това. В техните очи само собствените им пътища са правилни. Но фактът, че техните пътища не доведоха до световен мир и разоръжаване, показва ясно, че е безсмисленно да се върви по-нататък по тях.

Второ, да обърнем внимание на искреното желание на хората, които желаят да отговарят на Божиите заповеди: „Ние ще ходим в неговите пътеки“. Само на тази основа могат в целия свят да се изковат мечовете на палешници и копията на сърпове. Как може да се постигне тази така желана цел?

Божественото поучаване

Вярно е, че много хора притежават Библията, която съдържа напътствията от Бог. Но само това не е достатъчно. Исаия казал, че законът и Словото на Йехова ще излизат от „Ерусалим“. Какво означава това? В дните на Исаия, от този град наистина излизала царската власт, на която се подчинявали всички верни израилтяни (Исаия 60:14). По-късно, по времето на апостолите на Исус Христос, Ерусалим все още бил център, защото оттам идвали указанията на християнското ръководно тяло, намиращо се в този град (Деяния на апостолите 15:2; 16:4).

Как стои въпросът днес? Трябва да отбележим, че посланието на Исаия се предхожда от едно обяснение: „В последните дни.“ Други преводи казват: „В заключителната част на дните“ („Превод Нов свят“). В списанието „Стражева кула“ многократно са давани доказателства, че от 1914 година живеем в последните дни на съвременния световен ред. Затова какво трябва да се види според стих 3 и 4?

Едно голямо множество, което не учи вече война и е изковало „мечовете си на палешници“. И то действително може да се види! Повече от 3,5 милиона мъже, жени и деца от всички раси в над 200 страни са обединени в единство, живеят помежду си в мир и известяват на ближните си библейското послание на мира. Навсякъде по света те са известни под името Свидетели на Йехова.

Те имат съвременно Ръководно тяло, съставено от християнски мъже в напреднала възраст от различни части на Земята, които ръководят световната дейност на Божия народ. Както апостолите и по-старите мъже в Ерусалим в първото столетие, съответните хора са членове на верния и разумен роб, класата от помазани, която е поставена от Исус да се грижи тук на Земята за неговите интереси, отнасящи се за Царството. Миналото доказа, че те са достойни за доверие, следват ръководството на светия дух и при поучаване на стадото в Божиите пътища не се уповават на човешка мъдрост (Матей 24:45–47; 1 Петър 5:1–4).

Истинското обожаване

За да се живее в мир, не е достатъчно интелектуално познание или само желанието да се живее според божествените указания. Както ясно ни показва Исаия, необходими са от все сърце преданост на Бога и обожаване на нашия Създател, Йехова.

Пророкът обяснил, че „Планината на дома на Йехова ще се утвърди по-високо от всички планини“ и ще се „издигне над хълмовете“. В древно време на определени планини и хълмове били почитани идоли и на някои от тях се намирали светилища на фалшиви богове. Когато цар Давид донесъл святия ковчег на съюза в шатрата, която поставил на планината Сион (Ерусалим), висока около 760 м., очевидно е действувал по Божие указание. По-късно, когато на планината Мория бил изграден великолепният храм на Йехова, обозначението „Сион“ включвало цялата местност на храма; храмът превъзхождал по височина всички езически светилища в околността. Ерусалим бил наречен също Божията „свята планина“, следователно, обожаването на Йехова заемало възвишено място (Исаия 8:18; 66:20).

Днес обожаването на Йехова е така възвишено, както една символична планина. Неговото превъзходно място е видимо за всички, защото извърши нещо, за което никоя друга религия не е била способна. То обедини всички обожатели на Йехова, които доброволно изковаха техните мечове на палешници и не се учат вече на война. Национални и расови бариери не ги разделят вече. Въпреки че са разпръснати сред всички нации на света, те са един обединен народ, едно братство (Псалм 33:12).

Време за взимане на решение

Какво означава всичко това за теб? Тук са уместни думите на друг еврейски пророк: „Множества, множества са в долината на решението, защото е близо денят на Йехова, в долината на решението“ (Йоил 3:14). За всички хора е спешно времето, те трябва да се решат: или да научат да вървят по пътищата на истинския мир, който ще установи Бог, или да продължат да се уповават на оръжията и скоро да загубят живота си.

Исус предсказал велико проповедно дело за нашето време. Проповядва се „благовестието“, което казва, че Божието Царство ще установи мир на разорената от войни Земя (Матей 24:14). През изминалата година свидетелите на Йехова провеждаха редовно по целия свят над три милиона библейски изучавания по домовете. На тези седмични изучавания често не участвуваха само единични лица, а понякога цели семейства. По такъв начин милиони деца получават сигурна надежда за бъдещето, а техните родители, които сами са изживяли войни или взели участие в тях, получават гаранцията, че в новия свят, който ще създаде Йехова, няма да ги има тези неща.

Какъв свят само на взаимно доверие и мир ще бъде това! Никой не трябва да се занимава с въпроси за разоръжаване, защото няма да има никакви военни оръжия. И цялата благодарност за това заслужава Йехова, „Богът, който дава мир“, който така любвеобилно ни поучава в пътищата си днес, за да се подготвим за изобилния живот под неговото Царство на справедливостта (Римляни 15:33).