Събиранията в свободното време — радвай се на ползата, избягвай клопките

„Няма по–добро за човека, освен да яде и да пие; и да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му.“ — ЕКЛИСИАСТ 2:24.

 1. Как божието ръководство помага на народа му относно развлеченията?

РЪКОВОДСТВОТО на Йехова донася много предимства на неговите служители. Можем да видим това в областта на развлеченията. Неговите напътствия помагат на християните да избягват крайностите в едната или другата посока. Някои набожни хора, които настояват за строгост в начина на обличане и поведението, смятат едва ли не всяко удоволствие за грешно. От друга страна, повечето хора се стремят към удоволствия, дори и те да са в противоречие със законите и принципите на Йехова. — Римляни 1:24–27; 13:13, 14; Ефесяни 4:17–19.

 2. Какво отрано показало какъв е божият възглед за развлеченията?

² Как обаче стои въпросът с божия народ? Много от онези, които започват да изучават Библията, биват изненадани, когато научат, че всъщност Бог създал хората със способността да се радват на живота. Той възложил на първите ни родители работа за вършене — но това не бил потискащият ярем, който е белязал живота на повечето несъвършени хора. (Битие 1:28–30) Помисли само за многобройните благотворни начини, по които всички живеещи в един земен рай могат да намерят наслада. Представи си радостта им, когато наблюдават дивите животни, които няма да представляват опасност, както и разнообразието от домашни животни, които може би ще са част от всекидневния живот! И какви ястия биха имали те от „всяко дърво, що е красиво наглед и добро за храна“! — Битие 2:9; Еклисиаст 2:24.

 3–5. (а) На каква цел трябва да служи развлечението? (б) Защо можем да бъдем сигурни, че Бог не е искал от израелтяните да избягват веселието?

³ Всъщност тези дейности могат да бъдат разглеждани като развлечения, чиято цел в рая ще бъде същата като днес: да освежат и да обновят виталността на човека за по–нататъшна продуктивна дейност (работа). Когато развлечението постига това, то е полезно. Дали това означава, че истинските поклонници могат да направят място в живота си за развлечения, макар че още не живеят в рая? Да. Insight on the Scriptures [„Прозрение върху Писанията“] казва за развлеченията сред древния народ на Йехова:

^4 „Забавите и развлеченията на израелтяните не са изобразени на преден план в библейското повествование. Въпреки това то показва, че на тях се е гледало като на уместни и желателни, когато са били в хармония с религиозните принципи на народа. Основните форми на почивка били свиренето на музикални инструменти, пеенето, танцуването, разговорите, както и някои игри. Високо ценени били разгадаванията на гатанки и трудни въпроси. — Съд. 14:12.“ — Том 1, стр. 102.

⁵ Когато Давид се завърнал победоносно, еврейските жени използували лютни и дайрета, при празнуването (на еврейски — саша̀к). (1 Царе 18:6, 7) Еврейската дума по принцип означава „смея се“, и някои версии на Библията говорят за „веселящи се жени“. (Byington [„Библия на жив английски“ от Баингтън], Rotherham [„Подчертана Библия“ на Родърам], New English Bible [„Нова английска Библия“]) Когато ковчегът на договора бил преместен, ‘Давид и целият израелев дом свирили пред [Йехова] с всякакви видове инструменти’. Възгледът на Михала, съпругата на Давид, не бил уравновесен, тъй като тя се противопоставила на участието на Давид в увеселението. (2 Царе 6:5, 14–20) Бог предсказал, че изгнаниците при завръщането си от Вавилон щели да участвуват в подобни радостни действия. — Йеремия 30:18, 19; 31:4; сравни Псалм 126:2.

 6. Как Християнските гръцки писания ни помагат относно нашия възглед за развлеченията?

⁶ Ние също трябва да се стремим да бъдем уравновесени спрямо развлеченията? Дали разбираме, например, че Исус не бил аскет? Той отделял време за освежителни гостувания, като например „голямото угощение“, което направил в негова чест Левий. И когато онези, които се водели по собствени разбирания за праведност, го упрекнали за това, че яде и пие, Исус отрекъл техните възгледи и навици. (Лука 5:29–31; 7:33–36) Да си припомним също, че той бил на една сватба и допринесъл за празненството. (Йоан 2:1–10) Исусовият природѐн брат Юда споменава, че християните имали „дружелюбни гощавки“, явно угощения, при които по–бедните можели да се наслаждават на храната и на приятното, дружеско общуване. — Юда 12.

Събиранията с другите имат своето време и място

 7. Как Словото на Бога насърчава към уравновесеност в областта на развлеченията?

⁷ Еклисиаст 10:19 говори с одобрение за ‘угощения за веселба и вино, което весели живота’. Това не звучи така, сякаш веселието е нещо по принцип погрешно или лошо, нали? Но същата книга казва: „Има време за всяко нещо, . . . време за плачене, и време за смеене; време за жалеене и време за ликуване.“ (Еклисиаст 3:1, 4) Да, макар че не осъжда уместното забавление, Библията ни отправя предупреждения. Те включват наставлението събиранията с другите да бъдат поставени на своето правилно място по отношение на времето и размерите си. Тя ни предупреждава също така и за клопките, които доста често съпътствуват големите събирания с другите. — 2 Тимотей 3:4.

 8, 9. Защо времето, в което живеем, както и дадената ни от Бога задача оказват влияние върху развлеченията?

⁸ Ние отбелязахме, че юдеите, които се върнали от Вавилон — и които имали да вършат много усилна работа, — участвували в радостна веселба. Но преди това Йеремия казал, че няма ‘да седи в събрание на веселящите се, нито ще се радва с тях’. (Йеремия 15:17) На него била възложена божествена задача да донесе посланието за надвисналото наказание, затова тогава не било време за него да участвува във веселие.

⁹ Християните днес имат задачата да провъзгласяват посланието на Бога за надежда, както и да изразяват Неговите присъди срещу порочната система на Сатан. (Исаия 61:1–3; Деяния 17:30, 31) Следователно, трябва да е ясно, че не бива да позволяваме развлеченията да заемат важно място в живота ни. Можем да сравним това с щипка сол или друга специална подправка, която подсилва вкуса на храната. Ти би ли сложил толкова много от подправката, че тя да надвие на вкуса на храната? Не. В хармония с Исусовите думи в Йоан 4:34 и в Матей 6:33, нашата главна грижа — нашата храна — трябва да бъде вършенето на волята на Бога. Почивката трябва да освежава и подсилва, а не да изтощава или поглъща всичко останало.

10. Защо всички ние трябва да помислим за нашите развлечения с оглед на времето?

¹⁰ Тук обаче спри и се замисли: Нима повечето хора не биха казали, че времето и вниманието, които те отделят за развлечения, са умерени? Ако смятаха иначе, те щяха да се променят. Дали това не говори за нуждата всеки един от нас да спре и сериозно, честно да прецени какво място в действителност заемат развлеченията в нашия живот? Дали те полека и прикрито не са заели доста челно място в него? Например, пускаме ли автоматично телевизора, веднага щом се върнем в къщи? Дали сме си създали обичай да запазваме големи отрязъци от време за развлечения всяка седмица, като например всеки петък или събота вечер? Дали ще се чувствуваме разочаровани, когато дойде това време и ние сме си в къщи, без да е планирано някакво ваканционно занимание? И още два допълнителни въпроса: Дали на другия ден след някакво събиране се случва да установяваме, че сме останали до твърде късно, или сме пътували прекалено много, така че се чувствуваме изтощени, може би прекалено изнурени, за да участвуваме в християнската служба, или да дадем на работодателя си един хубав трудов ден? Ако нашите развлечения понякога, или често, имат такъв резултат, дали те наистина са уместна и уравновесена забава? — Сравни Притчи 26:17–19.

11. Защо е уместен един преглед на характера на нашите развлечения?

¹¹ Може би ще е добре за нас да преразгледаме и характера на нашите развлечения. Това, че сме служители на Бога, не е гаранция, че нашите развлечения са уместни. Замисли се върху онова, което апостол Петър написал до помазаните християни: „Защото доволно е миналото време, когато сте живели така, както желаят да живеят езичниците, като сте прекарвали в нечистоти, в страсти, във винопийства, в пирувания, в опивания и в омразни идолослужения.“ (1 Петър 4:3) Той не заплашвал с пръст, образно казано, обвинявайки братята си в подражание на хората от света. Но за християнина (тогава и днес) е много важно да бъде нащрек, защото човек лесно може да стане жертва на навреждащи развлечения. — 1 Петър 1:2; 2:1; 4:7; 2 Петър 2:13.

Бъди нащрек относно клопките

12. Какъв вид клопка подчертава 1 Петър 4:3?

¹² Спрямо какъв вид клопки трябва да бъдем нащрек? Петър споменава ‘винопийства, пирувания, опивания’. Един немски коментатор обяснява, че гръцките думи, които са използувани тук, „се отнасяли главно до пиене на събирания и угощения“. Един швейцарски професор пише, че тези практики били често срещани по онова време: „Описанието най–вероятно се отнася до организирани събирания или дори до редовни групови сбирки, където се извършвали срамните дейности, описани тук.“

13. Как употребата на алкохол на събиранията се е оказвала клопка? (Исаия 5:11, 12)

¹³ Наличието на алкохолни напитки по време на големи събирания е било клопка за мнозина. Библията не забранява умерената употреба на такива напитки. Като доказателство за това Исус направил вино за една сватба в Кана. Тогава вероятно не е имало напивания, защото Исус би спазил напътствието на Бога да не бъде сред пияници. (Притчи 23:20, 21) Но помисли върху следната подробност: ръководителят на празника казал, че на други угощения първо се сервирало доброто вино, и когато хората ‘се понапият, тогава по–долното’. (Йоан 2:10) Така че явно било нещо обикновено юдеите да се напиват на сватбите, където вино в изобилие било достъпно за всички.

14. По какъв начин християнските домакини могат да се справят с клопката, каквато могат да се окажат алкохолните напитки?

¹⁴ Заради това някои домакини–християни решават да поднасят вино, бира и други алкохолни напитки, само ако са в състояние лично да контролират какво се сервира и консумира от гостите им. Ако групата е по–голяма, отколкото домакинът може лично да контролира, като например споменатата вече юдейска сватба, тогава алкохолът в по–големи количества може да бъде опасна клопка. Може би сред присъствуващите има някой, който с усилна борба е превъзмогнал проблема си с алкохола. Сигурно ще разбереш, че общият, неконтролиран достъп до алкохол, би могъл да го изкуши и той да прекали, като с това развали и празника на всички. Един надзорник и баща в Германия казал, че за семейството му е полезно приятното общуване по време на събиранията в свободното време със събратята по вяра. Но той прибавил, че възможността за поява на проблеми безспорно нараствала значително, когато бирата била лесно достъпна.

15. Как може да се постигне правилно ръководство на събиранията в свободното време?

¹⁵ Сватбата в Кана имала „настойник на угощението“. (Йоан 2:8) Това не означава, че когато едно семейство е поканило група хора у дома си на гости, трябва непременно да назначи „настойник“. Съпругът ще е отговорен за надзора на събитието. Но независимо от това дали групата е от две семейства, или по–голяма, трябва да бъде ясно, че някой е отговорен за онова, което става. Много родители предварително проверяват дали е така, когато синът или дъщеря им биват поканени на гости. Те се обаждат на домакина и питат кой ще надзирава цялото събиране, като се информират дали той ще бъде там и до края му. Християнските родители понякога дори променят своята програма, за да присъствуват, така че и млади, и стари да могат да се наслаждават на взаимното общуване.

16. Какви разсъждения са уместни относно размера на събиранията?

¹⁶ Канадският клон на Дружество „Стражева кула“ пише: „Напътствията относно ограничаване размера на събиранията бяха разбрани от неколцина старейшини в смисъл, че големите събирания на сватбени тържества са нарушение на тези напътствия. Те стигнаха до заключението, че ако сме съветвани да провеждаме събиранията в малък, контролируем размер, то би било погрешно да се събират 200–300 души на сватбено тържество.“a Вместо да се подчертава някакъв предварително определен размер, трябва да се обърне внимание главно на правилния надзор, независимо от броя на присъствуващите. Количеството на виното, което Исус осигурил, показва, че групата, която присъствувала на сватбата в Кана, била доста голяма, но очевидно тя била надзиравана по подходящ начин. Други празненства от онова време не били правилно надзиравани; и вероятно размерът им бил фактор, допринасящ за недостатъчния надзор. Колкото по–голямо е събирането, толкова по–трудно се контролира то, защото тогава за по–слабите, които са склонни към крайности, е по–лесно да се наложат. На ненадзиравани събирания те могат да подтикват към дейности със съмнителен характер. — 1 Коринтяни 10:6–8.

17. Как може да се прояви християнска уравновесеност при планирането на събирания?

¹⁷ Добрият надзор на едно събиране включва и неговото планиране и подготовка. Това не изисква измислянето на примамлива тема, която да го направи уникално или запомнящо се, но с която то също би подражавало на светските събирания, като костюмирани балове или маскаради. Можеш ли да си представиш верните израелтяни в Обетованата земя да планират събиране, на което всички трябва да се облекат като езичниците от Египет или някоя друга страна? Дали те биха планирали чувствени танци или разюздана музика, каквато вероятно била популярна сред езичниците? Край Синайската планина те попаднали в клопката на музика и танци, каквито навярно са били разпространени и популярни в Египет. Знаем как Бог и неговият зрял служител Моисей гледали на тази забава. (Изход 32:5, 6, 17–19) Затова домакинът или надзорникът на събирането трябва да реши дали ще има пеене или танцуване; и ако има такова, той трябва да бъде сигурен, че то е в съгласие с християнските принципи. — 2 Коринтяни 6:3.

18, 19. Какво прозрение можем да получим от това, че Исус бил поканен на сватба, и как можем да приложим това?

¹⁸ И накрая, нека да помним, че ‘Исус и учениците му били поканени на сватбата’. (Йоан 2:2) Вярно е, че един християнин или християнско семейство може просто да отиде на гости при други хора, за да прекарат приятно, укрепващо време. Но при планирани събирания в свободното време, опитът показва, че предварителното определяне на това кой ще бъде там спомага за избягването на проблеми. Значението на това беше подчертано от един старейшина в Тенеси, САЩ, отгледал синове и дъщери, които сега са на целодневна служба. Преди той или жена му да приемат покана, или да разрешат на децата си да отидат на събиране, той се свързвал с домакина, за да бъде сигурен, че е предварително определено кой ще присъствува. Така неговото семейство било предпазено от клопките, в които попаднали някои хора на събирания, достъпни за всекиго, било на гости, на пикник или спортни срещи, като игри с топка.

¹⁹ Исус не насърчавал това да се канят на събиранията само близки, стари приятели или хора на същата възраст или със същото икономическо положение. (Лука 14:12–14; сравни Йов 31:16–19; Деяния 20:7–9.) Ако ти обмислиш грижливо кого да поканиш, ще бъде по–лесно да включиш християни на различна възраст и живеещи при различни условия. (Римляни 12:13; Евреи 13:2) Неколцина сред тях могат да бъдат духовно слаби или новодошли хора, които могат да извлекат полза от общуването със зрели християни. — Притчи 27:17.

Развлеченията имат своето място

20, 21. Защо е уместно развлеченията да имат място в живота ни?

²⁰ За нас като хора, боящи се от Бога, е уместно да се интересуваме от вида на развлеченията си и да се грижим за това те да бъдат подходящи, и ние да бъдем уравновесени по отношение на времето, което използуваме за тях. (Ефесяни 2:1–4; 5:15–20) Вдъхновеният писател на Еклисиаст също смятал така: „Затова аз похвалих веселбата, защото за човека няма по–добро под слънцето, освен да яде и да пие и да се весели, и това да му остава от труда му [да го придружава в усилния му труд — NW] през всичките дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.“ (Еклисиаст 8:15) Такива уравновесени удоволствия могат да освежат тялото и да спомогнат за компенсиране на проблемите и затрудненията, които са често срещани в днешната система.

²¹ Да онагледим с пример — една сестра– пионерка от Австрия писала на своя отдавнашна приятелка: „Онзи ден бяхме на прекрасен излет. Около 50 човека тръгнахме към едно малко езеро недалеч от градчето Ферлах. Брат Б. водеше шествието в своя микробус, като караше три скари, сгъваеми столове, маси и дори маса за тенис. Беше прекрасно. Една сестра носеше акордеон, така че пяхме много песни на Царството. Братята, млади и стари, се радваха, че са заедно.“ На тази сестра ѝ останал хубав спомен от добре надзираваната почивка, в която нямало клопки, като например прекалено пиене или разпуснато поведение. — Яков 3:17, 18.

22. Какво предупреждение трябва всеки един от нас да помни добре, когато се радваме на събиране в свободното време?

²² Павел ни подканя да внимаваме и да не се поддаваме на желанията на несъвършената плът, като дори не правим планове, които биха ни изложили на изкушение. (Римляни 13:11–14) Това включва и плановете за събирания в свободното време. Когато приложим съвета му към тях, ще бъдем в състояние да избегнем обстоятелства, които са довели някои хора до духовно корабокрушение. (Лука 21:34–36; 1 Тимотей 1:19) И вместо това ще изберем благотворна почивка, която ще ни помогне да поддържаме взаимоотношенията си с Бога. Така ще имаме полза от тези събирания в свободното време, които могат да бъдат сметнати за един от добрите божии дарове. — Еклисиаст 5:18.

[Бележки под линия]

Какво научихме?

◻ Какъв уравновесен възглед намираме в Библията относно събиранията в свободното време?

◻ Защо трябва развлеченията да се обмислят от гледна точка на времето и характера им?

◻ Кои са някои от нещата, които един домакин–християнин може да предприеме, за да се предпази от клопки?

◻ Ако развлечението е прилично и уравновесено, какво може да донесе то на християните?

[Снимка на страница 28]

Домакинът, или ръководителят на събирането, има задължението да се погрижи гостите да не попаднат в клопка