Единадесета глава
Разкрито е времето на идването на Месията
1. В какво можем да бъдем сигурни, щом Йехова държи времето в ръцете си?
ЙЕХОВА държи времето в ръцете си. Под негово разпореждане са времената и отделните периоди, свързани с делото му. (Деяния 1:7) Всички събития, които той е определил за тези времена и периоди, несъмнено ще станат. Нищо няма да бъде отменено.
2, 3. На кое пророчество обърнал внимание Даниил, и коя държава управлявала Вавилон по това време?
2 Като усърден изследовател на Писанията пророк Даниил вярвал в способността на Йехова да насрочва събитията и да ги причинява. Особен интерес за Даниил представлявали пророчествата относно опустошаването на Йерусалим. Йеремия бил записал нещата, разкрити от Бога относно това колко дълго светият град ще остане запустял, и Даниил изследвал внимателно това пророчество. Той писал: „В първата година на Дария, Асуировия син, от рода на мидяните, който се постави цар над Халдейската държава, в първата година от царуването му аз, Даниил, разбрах от свещените книги числото на годините, за които дойде Господното слово към пророк Йеремия, че запустението на Йерусалим ще трае седемдесет години.“ — Даниил 9:1, 2; Йеремия 25:11.
3 По онова време „над Халдейската държава“ управлявал мидянинът Дарий. Предишното предсказание, което Даниил бил направил при разтълкуването на писанията на стената, се било изпълнило бързо. Вавилонското царство не съществувало вече. То било ‘дадено на мидяните и на персите’ през 539 г. пр.н.е. — Даниил 5:24–28, 30, 31.
ДАНИИЛ СМИРЕНО СЕ МОЛИ НА ЙЕХОВА
4. (а) Какво било необходимо, за да може да се изпита избавлението, идващо от Бога? (б) Как Даниил се обърнал към Йехова?
4 Даниил разбрал, че седемдесетте години, през които Йерусалим ще е запустял, наближават края си. Какво щял да направи той? Даниил ни казва това сам: ‘Тогава обърнах лицето си към Йехова Бог, за да отправя към него молитва и молби с пост, вретище и пепел. Помолих се на Йехова, моя Бог и се изповядах.’ (Даниил 9:3, 4) За да бъде възможно да се изпита милостивото избавление, идващо от Бога, била необходима правилна нагласа на сърцето. (Левит 26:31–46; 3 Царе 8:46–53) Необходими били вяра, смирен дух и пълно разкаяние от греховете, които били довели до изгнаничество и робство. Затова Даниил се обърнал към Бога, застъпвайки се за своя грешен народ. Как направил той това? Чрез постене, жалеене и като се облякъл във вретище, което било символ на разкаяние и искрено сърце.
5. Защо Даниил бил уверен, че юдеите ще се върнат в родината си?
5 Пророчеството на Йеремия било дало надежда на Даниил, защото в него се посочвало, че скоро юдеите ще бъдат върнати в родината си Юда. (Йеремия 25:12; 29:10) Несъмнено Даниил бил уверен, че покорените юдеи ще изпитат облекчение, защото един мъж на име Кир вече царувал над Персия. Нали Исаия бил пророкувал, че Кир ще бъде използуван за това да бъдат освободени юдеите и да възстановят Йерусалим и храма? (Исаия 44:28–45:3) Но Даниил нямал представа как точно ще стане това. Затова продължил да се моли на Йехова.
6. Какво признал Даниил в молитвата си?
6 Даниил насочил вниманието към милосърдието и любещата милост на Бога. Той смирено признал, че юдеите били съгрешили, като се разбунтували, отвърнали се от заповедите на Йехова и пренебрегвали пророците му. Бог с основание ги ‘разпръснал поради неверността им’ (НС). Даниил се молел: „Срам на лицето подобава на нас, на царете ни, на началниците ни и на бащите ни, защото Ти съгрешихме. На Господа [Йехова — НС] нашия Бог принадлежат милост и прощение, защото се възбунтувахме против Него, и не послушахме гласа на Господа [Йехова — НС] нашия Бог да ходим по законите, които положи пред нас чрез слугите Си пророците. Да! Целият Израил престъпи закона Ти, като се отклони, та не послуша гласа Ти; за която причина се изля върху нас проклетията и клетвата, написана в закона на Божия слуга Моисей; защото Му съгрешихме.“ — Даниил 9:5–11; Изход 19:5–8; 24:3, 7, 8.
7. Защо може да се каже, че Йехова имал основания да позволи юдеите да отидат в плен?
7 Бог бил предупредил израилтяните какви ще са последиците, ако не го послушат и ако не уважават договора, който той сключил с тях. (Левит 26:31–33; Второзаконие 28:15; 31:17) Даниил признал правотата на божиите постъпки, като казал: „Той потвърди думите, които изговори против нас и против нашите съдии, които са ни съдили, като докара върху нас голямо зло; защото никъде под небето не е ставало това, което стана на Йерусалим. Всичкото това зло, както е писано в Моисеевия закон, дойде върху нас; но пак не се молихме пред Господа [Йехова — НС] нашия Бог, за да се върнем от беззаконията си и да постъпваме разумно според истината Ти. Затова Господ [Йехова — НС] е бдял за това зло, и вече го е докарал върху нас; защото Господ [Йехова — НС] нашият Бог е справедлив във всичките дела, които върши; и ние не послушахме гласа Му.“ — Даниил 9:12–14.
8. Върху какво основава молбата си Даниил?
8 Даниил не се опитвал да оправдае делата на своите сънародници. Тяхното изгнаничество било напълно заслужено, както изповядва той открито: „Съгрешихме и вършихме нечестие.“ (Даниил 9:15) И той не е загрижен просто за облекчение на страданията. Не, в основата на неговата молба са славата и честта на Йехова. Като прости на юдеите и ги върне в родината им, Бог ще изпълни обещанието си, което е дал чрез Йеремия, и ще освети святото си име. Даниил се моли: „Господи [Йехова — НС], според всичката Твоя правда, моля се, нека гневът Ти и яростта Ти се отвърнат от Твоя град Йерусалим, светия Ти хълм; защото поради нашите грехове и поради беззаконията на бащите ни, Йерусалим и Твоите люде станахме за укор на всички, които са около нас.“ — Даниил 9:16.
9. (а) С какви молби завършва Даниил молитвата си? (б) Какво измъчва Даниил, но как той показва уважение към божието име?
9 В пламенна молитва Даниил продължава: „Сега, прочее, послушай, Боже наш, молитвата на слугата Ти и молбите му, и заради Господа [Йехова — НС] осияй с лицето Си върху запустялото Си светилище. Боже мой, приклони ухото Си и послушай; отвори очите Си и виж опустошенията ни и града, който се нарича с Твоето име; защото ние не принасяме прошенията си пред Тебе заради нашата правда, но заради многото Твои щедрости. Господи [Йехова — НС], послушай; Господи [Йехова — НС], прости; Господи [Йехова — НС], дай внимание и подействувай; да не закъснееш, заради Себе Си, Боже Мой; защото с Твоето име се наричат градът Ти и людете Ти.“ (Даниил 9:17–19) Дали ако Бог не даде прошка и остави хората си в плен, позволявайки светият му град Йерусалим да остане запустял завинаги, народите ще го смятат за Върховен владетел? Дали няма да решат, че Йехова е безсилен пред могъществото на вавилонските богове? Да, името на Йехова ще бъде покрито с укор и това измъчва Даниил. Осемнадесет от общо деветнадесетте пъти, когато божието име Йехова се споменава в книгата Даниил, са в тази молитва.
ГАВРИИЛ ИДВА НЕЗАБАВНО
10. (а) Кой бил изпратен при Даниил, и защо? (б) Защо Даниил говорел за Гавриил като за ‘мъж’?
10 Още докато Даниил се моли, се появява ангелът Гавриил. Той казва: „Данииле, сега излязох да те направя способен да разбереш. Когато ти почна да се молиш, заповедта излезе; и аз дойдох да ти кажа това, защото си възлюблен; затова размисли за работата и разбери видението.“ Но защо Даниил го нарича „мъжът Гавриил“? (Даниил 9:20–23) Предишния път, когато Даниил искал да разбере видението за козела и овена, пред него застанал някой като в „човешки образ“. Това бил ангелът Гавриил, изпратен да даде прозрение на Даниил. (Даниил 8:15–17) След молитвата на Даниил този ангел пак дошъл при него в човешки образ и го заговорил, както един човек говори на друг.
11, 12. (а) Как преданите на Бога юдеи показвали уважението си към жертвите, изисквани от Закона, въпреки че във Вавилон нямало храм или олтар на Йехова? (б) Защо Даниил бил наречен „много желателен“?
11 Гавриил пристига „около часа на вечерната жертва“. Олтарът на Йехова бил разрушен заедно с храма в Йерусалим и юдеите били пленници на езичниците вавилонци. Така че юдеите не принасяли жертви на Бога във Вавилон. Но било уместно във времето, в което според Моисеевия закон трябвало да се принасят жертви, преданите на Бога юдеи да възхваляват Йехова и да му принасят молитви. Тъй като бил изцяло предан на Бога мъж, Даниил бил наречен „много желателен“ (НС). Той бил угоден на Йехова, ‘Който слуша молитва’, и ангелът Гавриил бил изпратен незабавно, за да отговори на молитвата, която Даниил изрекъл с вяра. — Псалм 65:2.
12 Дори и когато принасянето на молитви към Йехова застрашавало живота на Даниил, той продължавал да се моли на Бога три пъти дневно. (Даниил 6:10, 11) Не е чудно, че той бил толкова „желателен“ за Йехова! В допълнение на молитвата, размисълът върху божието Слово също помагал на Даниил да определи каква е волята на Йехова. Даниил постоянствувал в молитва и знаел как да се обръща към Йехова правилно, за да бъдат чути молитвите му. Той подчертавал праведността на Йехова. (Даниил 9:7, 14, 16) И макар че враговете му не могли да намерят грешка в него, Даниил знаел, че е грешник в божиите очи и открито изповядвал греха си. — Даниил 6:4; Римляни 3:23.
„СЕДЕМДЕСЕТ СЕДМИЦИ“, ЗА ДА СЕ ДОВЪРШИ ГРЕХЪТ
13, 14. (а) Какво важно сведение съобщил Гавриил на Даниил? (б) Колко време продължават ‘седемдесетте седмици’, и откъде знаем това?
13 О, какъв отговор получава молещият се Даниил! Йехова не само го уверява, че юдеите ще се върнат в родината си, но също така му дава прозрение в нещо, което има далеч по–голямо значение — появата на предсказания Месия. (Битие 22:17, 18; Исаия 9:6, 7) Гавриил казва на Даниил: „Седемдесет седмици са отредени върху твоя народ и върху светия ти град, за да бъде сложен край на прегрешенията и да бъде прекратен грехът, и да бъде направено изкупление за грешките, и да бъде установена праведност за безпределни времена, и да бъде положен печат върху видението и пророка, и да се помаже Най–святото. И трябва да знаеш и да придобиеш прозрението, че от излизането на заповедта за това да се възстанови и да се построи отново Йерусалим до Месията, предводителя, ще има седем седмици, също и шестдесет и две седмици. Ще се върне и действително ще бъде построен отново, с обществен площад и защитен ров, но в трудни времена.“ — Даниил 9:24, 25, НС.
14 Това наистина била добра новина! Не само Йерусалим ще бъде построен отново и поклонението възстановено в нов храм, но и ‘Месията, предводителят’ ще дойде в точно определено време. Това щяло да стане за „седемдесет седмици“. Тъй като Гавриил не говори за дни, това не са седмици, съставени от по седем дни, които биха били равни на 490 дни — само на една година и една трета. Предсказаното възстановяване на Йерусалим „с обществен площад и защитен ров“ отнело много по–дълго време. Тези седмици са седмици от години. Това, че всяка седмица е дълга седем години, се показва в редица съвременни преводи. Например, „седемдесет седмици от години“ е изразът в бележка под линията към Даниил 9:24 в превода „Танак — Свето писание“, издаден от Юдейското издателско дружество. В изданието на Библията „Един американски превод“ се казва: „Седемдесет седмици от години са определени за твоя народ и за твоя свети град.“ Подобни изрази има и в преводите на Мофат и на Родърам.
15. На какви три периода се разделят ‘седемдесетте седмици’, и кога започват те?
15 Според думите на ангела ‘седемдесетте седмици’ ще бъдат разделени на три периода: (1) „седем седмици“, (2) „шестдесет и две седмици“ и (3) една седмица. Това би означавало 49 години, 434 години и 7 години — общо 490 години. Интересно е да се отбележи, че в „Ревизирана английска Библия“ се казва: „Седемдесет пъти по седем години са отбелязани за твоя народ и твоя свети град.“ След изгнанието и страданията във Вавилон, продължили 70 години, юдеите щели да се радват на специално благоволение от страна на Бога в продължение на 490 години, или седемдесет години умножени по седем. Началото на този период щяло да бъде отбелязано от „излизането на заповедта за това да се възстанови и да се построи отново Йерусалим“. Кога било това?
‘СЕДЕМДЕСЕТТЕ СЕДМИЦИ’ ЗАПОЧВАТ
16. Както личи от указа, с каква цел Кир върнал юдеите в родината им?
16 Във връзка с началото на ‘седемдесетте седмици’ заслужават да бъдат разгледани три забележителни събития. Първото станало през 537 г. пр.н.е., когато Кир издал указ за завръщането на юдеите в родината им. В него се казва: „Така казва персийският цар Кир: ‘Небесният Бог Йехова ми е дал всичките царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Йерусалим, който е в Юда. Прочее, който между вас, от всичките Негови люде, е наклонен — неговият Бог да бъде с него, — нека възлезе в Йерусалим, който е в Юда, и нека построи на Йехова, Израилевия Бог (Той е Бог), дома, който е в Йерусалим. На всеки, който е оцелял в каквото и да било място, гдето пришелствува, нека му помогнат мъжете на онова място със сребро и със злато, с имот и с добитък, освен това, което доброволно би се принесло за Божия дом, който е в Йерусалим.’“ (Ездра 1:2–4) Ясно е, че точната цел на указа била храмът — ‘домът на Йехова’ — да бъде възстановен на предишното си място.
17. Каква причина за пътуването до Йерусалим се посочвала в писмото, дадено на Ездра?
17 Второто събитие станало в седмата година от управлението на персийския цар Артаксеркс (Артаксеркс Дългоръки, син на Ксеркс I). По това време книжникът Ездра предприел четиримесечно пътуване от Вавилон до Йерусалим. Той носел специално писмо от царя, но това писмо не съдържало разрешение за възстановяването на Йерусалим. Задачата на Ездра се свеждала само до това да ‘украси дома на Йехова’. Затова писмото говорело за злато и сребро, свещени съдове и дарения от пшеница, вино, масло и сол за подкрепа на поклонението в храма, а също и за освобождаване на служещите в храма от данъци и повинности. — Ездра 7:6–27.
18. Каква вест обезпокоила Неемия, и как цар Артаксеркс научил за това?
18 Третото събитие станало 13 години по–късно, в двадесетата година на персийския цар Артаксеркс. Тогава Неемия служел като виночерпец на царя в „столицата Суса“. Йерусалим бил възстановен донякъде от остатъка от юдеите, които се били върнали от Вавилон. Но не всичко било наред. Неемия научил, че „стената на Йерусалим е съборена и портите му са изгорени с огън“. Това го разтревожило много и сърцето му се натъжило. Запитан за причината за своята тъга, Неемия отговорил: „Да живее царят довека! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял, и портите му изгорени с огън.“ — Неемия 1:1–3; 2:1–3.
19. (а) Какво било първото нещо, което направил Неемия, когато царят започнал да му задава въпроси? (б) Какво поискал Неемия, и как посочил ролята на Бога в случилото се?
19 Повествованието, разказващо за Неемия, продължава: „Тогава царят ми каза: ‘За какво правиш прошение?’ И помолих се на небесния Бог; после рекох на царя: ‘Ако е угодно на царя, и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.’“ Това предложение се харесало на Артаксеркс, който откликнал на по–нататъшната молба на Неемия: „Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката [Ефрат], за да ме препращат, докле стигна в Юда, и писмо до пазителя на царското бранище Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома, и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня.“ Неемия посочил ролята на Йехова във всичко това, като казал: „И царят ми разреши всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.“ — Неемия 2:4–8.
20. (а) Кога започнала да действува заповедта относно това „да се построи отново Йерусалим“? (б) Кога започнали ‘седемдесетте седмици’, и кога свършили? (в) Какви доказателства говорят за точността на датите, определящи началото и края на ‘седемдесетте седмици’?
20 Макар че разрешението било дадено през месец нисан, в началото на двадесетата година от управлението на Артаксеркс, „излизането на заповедта за това да се възстанови и да се построи отново Йерусалим“ започнало да се осъществява след няколко месеца, когато Неемия пристигнал в Йерусалим и започнал своята работа по възстановяването. Пътуването на Ездра било продължило четири месеца, но Суза се намирала на повече от 320 километра източно от Вавилон и затова била още по–далеч от Йерусалим. Така че вероятно Неемия пристигнал в Йерусалим към края на двадесетата година от управлението на Артаксеркс, тоест, през 455 г. пр.н.е. Тогава започнали предсказаните „седемдесет седмици“, или 490 години. Те щели да изтекат в края на 36 г. — Виж блока „Кога започнало управлението на Артаксеркс?“ на 197 страница.
ПОЯВЯВА СЕ ‘МЕСИЯТА, ПРЕДВОДИТЕЛЯТ’
21. (а) Какво трябвало да се извърши през първите „седем седмици“, и то въпреки какви обстоятелства? (б) През коя година трябвало да се появи Месията, и какво щяло да стане тогава според евангелието на Лука?
21 Колко години минали, преди Йерусалим действително да бъде построен отново? Възстановяването на града щяло да протича в „трудни времена“, поради трудности сред самите юдеи и поради противопоставяне от страна на самаряните и други. Явно около 406 г. пр.н.е. работата била завършена в необходимата степен и това било в рамките на ‘седемте седмици’, или 49 години. (Даниил 9:25) Щял да последва един период от 62 седмици, или 434 години. След този период от време щял да се появи отдавна обещаният Месия. Като отброим 483 години (49 плюс 434) от 455 г. пр.н.е., стигаме до 29 г. Какво станало тогава? Евангелистът Лука ни казва: „В петнадесетата година на царуването на император Тиберий, когато Понтий Пилат беше управител на Юдея, а Ирод — четверовластник на Галилея, ... Божието слово дойде до Йоан, Захариевия син, в пустинята. И той ходеше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете.“ По онова време ‘народът бил в очакване’ на Месията. — Лука 3:1–3, 15, Ве.
22. Кога и посредством какво Исус станал предсказаният Месия?
22 Йоан не бил обещаният Месия. Но относно това, което видял с очите си по време на покръстването на Исус от Назарет през есента на 29 г., казал: „Видях духът да слиза като гълъб от небето, и остана върху него. Дори и аз не го познах, но Онзи, който ме изпрати да покръствам във вода, сам ми каза: ‘Над когото видиш да слиза духът и да остава, е онзи, който покръства в свети дух.’ И аз видях, и свидетелствувах, че този е Синът на Бога.“ (Йоан 1:32–34, НС) При своето покръстване Исус станал Помазаникът, Месията или Христос. Скоро след това ученикът на Йоан, Андрей срещнал помазания Исус и казал на Симон Петър: „Намерихме Месия.“ (Йоан 1:41) Така че ‘Месията, предводителят’ се появил точно навреме — в края на шестдесет и деветте седмици!
СЪБИТИЯТА ОТ ПОСЛЕДНАТА СЕДМИЦА
23. Защо ‘Месията, предводителят’ трябвало да умре, и кога щяло да стане това?
23 Какво трябвало да бъде постигнато през седемдесетата седмица? Гавриил казал, че периодът от „седемдесет седмици“ бил определен, „за да бъде сложен край на прегрешенията и да бъде прекратен грехът, и да бъде направено изкупление за грешките, и да бъде установена праведност за безпределни времена, и да бъде положен печат върху видението и пророка, и да се помаже Най–святото“. За да бъде постигнато това, ‘Месията, предводителят’ трябвало да умре. Кога? Гавриил казал: „И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен, и не ще има кои да Му принадлежат. ... И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът.“ (Даниил 9:26а, 27а) Този съдбоносен момент бил „в половината на седмицата“, тоест, в средата на последната седмица от години.
24, 25. (а) Кога умрял Христос, както било предсказано, и какво прекратили неговата смърт и възкресение? (б) Какво станало възможно чрез Исусовата смърт?
24 Публичната служба на Исус Христос започнала през втората половина на 29 г. и продължила три и половина години. Както било пророкувано, в началото на 33 г. Христос бил „посечен“, като умрял на мъченическия стълб, давайки своя човешки живот като изкупителна жертва за човечеството. (Исаия 53:8; Матей 20:28) Необходимостта от приноси на животни и жертвени дарове, изисквани от Закона, била прекратена, когато възкресеният Исус представил пред Бога в небесата стойността на своя пожертвуван човешки живот. Макар че юдейските свещеници продължили да правят приноси до разрушаването на храма в Йерусалим през 70 г., тези жертви вече не били приемливи за Бога. Те били заменени от една по–добра жертва, жертва, която никога нямало да бъде повторена. Апостол Павел писал: „[Христос] принесе една жертва за греховете, ... защото с един принос Той е усъвършенствувал завинаги ония, които се освещават.“ — Евреи 10:12, 14.
25 Макар че грехът и смъртта продължавали да измъчват човечеството, това, че Исус бил „посечен“ в смъртта, както и неговото възкресение за небесен живот, изпълнили пророчествата. Това ‘сложило край на прегрешенията и прекратило греха, и направило изкупление за грешките, и установило праведност’. Бог премахнал Договора на закона, който бил изобличил и осъдил юдеите като грешници. (Римляни 5:12, 19, 20; Галатяни 3:13, 19; Ефесяни 2:15; Колосяни 2:13, 14) Така греховете на разкайващите се грешници можели да бъдат заличени и наказанието за тях можело да бъде вдигнато. За онези, които проявявали вяра, било възможно да се помирят с Бога чрез умилостивителната жертва на Месията. Те можели да очакват да получат в бъдеще божия дар на ‘вечния живот в Христос Исус’. — Римляни 3:21–26; 6:22, 23; 1 Йоан 2:1, 2.
26. (а) Макар че Договорът на закона бил отменен, кой договор бил ‘потвърден за една седмица’? (б) Какво станало в края на седемдесетата седмица?
26 Така че Йехова прекратил Договора на закона посредством смъртта на Христос през 33 г. Но как тогава може да се каже, че Месията трябвало да „потвърди завет [договора — НС] с мнозина за една седмица“? Да, може, защото той ‘потвърдил’, или поддържал в сила Авраамовия договор. До края на седемдесетата седмица Бог продължил благословиите на този договор за еврейските потомци на Авраам. Но в края на ‘седемдесетте седмици’ от години, през 36 г. апостол Петър проповядвал на религиозния римлянин Корнилий, на неговото домочадие, а също и на други езичници. И от този ден нататък добрата новина започнала да бъде възвестявана сред хората от народите. — Деяния 3:25, 26; 10:1–48; Галатяни 3:8, 9, 14.
27. Кое ‘Най–свято’ било помазано, и как?
27 Пророчеството също така предсказало помазването на „Най–святото“. Тук не става дума за помазването на Най–святото, или най–вътрешното отделение на храма в Йерусалим. Тук изразът „Най–святото“ се отнася за небесното светилище на Бога. Там Исус представил стойността на своята човешка жертва пред Баща си. Покръстването на Исус през 29 г. помазало, или отделило тази небесна, духовна действителност, представяна от Най–святото в земната скиния, а по–късно и в храма. — Евреи 9:11, 12.
ПРОРОЧЕСТВОТО ПОТВЪРДЕНО ОТ БОГА
28. Какво се имало предвид с израза ‘полагане на печат върху видението и пророка’?
28 Месианското пророчество, изречено от ангела Гавриил, споменавало също ‘полагане на печат върху видението и пророка’. Това означавало, че всичко, което било предсказано относно Месията — всичко, което той постигнал чрез своята жертва, възкресение и поява в небето, както и другите неща, станали през седемдесетата седмица, — щели да бъдат подпечатани с печата на божественото одобрение, щели да се окажат верни и на тях можело да се окаже доверие. Видението щяло да бъде запечатано, ограничено до Месията. Изпълнението му щяло да бъде в Него и в божието дело посредством Него. Само във връзка с предсказания Месия бихме могли да намерим правилното тълкуване на видението. Нищо друго не би могло да разчупи печата му, тоест, да разкрие значението му.
29. Какво щяло да се случи с възстановения Йерусалим, и каква била причината за това?
29 Преди това Гавриил бил пророкувал, че Йерусалим ще бъде изграден отново. Със следващите си думи обаче той пророкува унищожението на този възстановен град и на храма му: „Людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения. ... И един, който запустява, ще дойде, яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време.“ (Даниил 9:26б, 27б) Макар че това опустошение ще стане след ‘седемдесетте седмици’, то ще бъде пряк резултат от събитията през последната ‘седмица’, когато юдеите отхвърлили Христос и подбудили убийството му. — Матей 23:37, 38.
30. Как според историческите сведения били изпълнени постановленията на Йехова, който държи времето в ръцете си?
30 Историческите сведения сочат, че през 66 г. римските легиони, командувани от сирийския управител Цестий Гал, обсаждат Йерусалим. Въпреки съпротивата на юдеите, римските войници, носещи своите идолопоклоннически знамена, нахлули в града и започнали да подкопават стената на храма от север. Това, че те застанали там, ги превърнало в „мерзостта, която докарва запустение“. (Матей 24:15, 16) През 70 г. римляните дошли като „потоп“ под командуването на пълководеца Тит и опустошили града и храма му. Нищо не могло да ги спре, защото това било постановено — ‘определено’ — от Бога. Йехова, който държи времето в ръцете си, отново е изпълнил думата си!
КАКВО РАЗБРА ТИ?
• Каква молба отправил Даниил към Йехова, когато седемдесетте години на запустяването на Йерусалим наближили своя край?
• Колко време продължили ‘седемдесетте седмици’, и кога започнали и свършили те?
• Кога се появил ‘Месията, предводителят’, и в какъв съдбоносен момент бил ‘посечен’ той?
• Какъв договор бил ‘потвърден за мнозина за една седмица’?
• Какво станало след ‘седемдесетте седмици’?
[Блок/Снимка на страница 197]
Кога започнало управлението на Артаксеркс?
ИСТОРИЦИТЕ не са единни относно годината, в която започнало управлението на персийския цар Артаксеркс. Някои поставят датата на възкачването му на престола през 465 г. пр.н.е., защото баща му Ксеркс започнал да управлява през 486 г. пр.н.е. и умрял през двадесет и първата година от управлението си. Но съществуват доказателства, че Артаксеркс наследил престола през 475 г. пр.н.е. и започнал първата година на управлението си през 474 г. пр.н.е.
Надписи и скулптури, намерени в древната персийска столица Персепол, показват, че за известно време Ксеркс и баща му Дарий I управлявали съвместно. Ако този период бил десет години и Ксеркс управлявал сам 11 години след като Дарий умрял през 486 г. пр.н.е., то първата година на управлението на Артаксеркс би била 474 г. пр.н.е.
Една втора поредица от доказателства се отнася до атинския пълководец Темистокъл, който поразил армията на Ксеркс през 480 г. пр.н.е. Впоследствие той изгубил благоволението на гръцкия народ и бил обвинен в предателство. Темистокъл бил принуден да бяга и потърсил закрилата на персийския царски двор, където бил посрещнат много добре. Според гръцкия историк Тукидит това станало, когато Артаксеркс съвсем „наскоро бил седнал на престола“. Гръцкият историк Диодор Сицилийски поставя смъртта на Темистокъл през 471 г. пр.н.е. Тъй като Темистокъл помолил преди да бъде приет от Артаксеркс, да му бъде дадена една година, през която да научи персийски език, той би трябвало да е пристигнал в Мала Азия не по–късно от 473 г. пр.н.е. Тази дата е подкрепена от Йеронимовата „Хроника на Евсевий“. Понеже когато през 473 г. пр.н.е. Темистокъл пристигнал в Азия, Артаксеркс „наскоро се бил възкачил на престола“, немският учен Ернст Хенгстенберг казва в своята книга „Христология на Стария завет“, че управлението на Артаксеркс започнало през 474 г. пр.н.е., както е и според някои други източници. Същият автор добавя: „Двадесетата година от управлението на Артаксеркс е през 455 година преди Христа.“
[Снимка]
Бюст на Темистокъл
[Диаграма/Снимки на страници 188, 189]
(За изцяло композиран текст виж публикацията)
„СЕДЕМДЕСЕТ СЕДМИЦИ“
455 пр.н.е. 406 пр.н.е. 29 от н.е. 33 от н.е. 36 от н.е.
„Заповедта Йерусалим е Месията се Месията е Край на
за това ... възстановен появява „посечен“ „седемдесетте
да се построи седмици“
отново
Йерусалим“
7 седмици 62 седмици 1 седмица
49 години 434 години 7 години
[Снимка на цялата страница 180]
[Снимка на цялата страница 193]