И трябва да знаеш и да придобиеш прозрението, че от излизането на заповедта за това да се възстанови и да се построи отново Йерусалим до Месията, предводителя, ще има седем седмици, също и шестдесет и две седмици. Ще се върне и действително ще бъде построен отново, с обществен площад и защитен ров, но в трудни времена.“ — Даниил 9:24, 25, НС.

¹⁴ Това наистина била добра новина! Не само Йерусалим ще бъде построен отново и поклонението възстановено в нов храм, но и ‘Месията, предводителят’ ще дойде в точно определено време. Това щяло да стане за „седемдесет седмици“.

15. На какви три периода се разделят ‘седемдесетте седмици’, и кога започват те?

¹⁵ Според думите на ангела ‘седемдесетте седмици’ ще бъдат разделени на три периода: (1) „седем седмици“, (2) „шестдесет и две седмици“ и (3) една седмица. Това би означавало 49 години, 434 години и 7 години — общо 490 години.

Началото на този период щяло да бъде отбелязано от „излизането на заповедта за това да се възстанови и да се построи отново Йерусалим“. Кога било това?

‘СЕДЕМДЕСЕТТЕ СЕДМИЦИ’ ЗАПОЧВАТ

16. Както личи от указа, с каква цел Кир върнал юдеите в родината им?

¹⁶ Във връзка с началото на ‘седемдесетте седмици’ заслужават да бъдат разгледани три забележителни събития. Първото станало през 537 г. пр.н.е., когато Кир издал указ за завръщането на юдеите в родината им. В него се казва: „Така казва персийският цар Кир: ‘Небесният Бог Йехова ми е дал всичките царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Йерусалим, който е в Юда. Прочее, който между вас, от всичките Негови люде, е наклонен — неговият Бог да бъде с него, — нека възлезе в Йерусалим, който е в Юда, и нека построи на Йехова, Израилевия Бог (Той е Бог), дома, който е в Йерусалим. На всеки, който е оцелял в каквото и да било място, гдето пришелствува, нека му помогнат мъжете на онова място със сребро и със злато, с имот и с добитък, освен това, което доброволно би се принесло за Божия дом, който е в Йерусалим.’“ (Ездра 1:2–4) Ясно е, че точната цел на указа била храмът — ‘домът на Йехова’ — да бъде възстановен на предишното си място.

17. Каква причина за пътуването до Йерусалим се посочвала в писмото, дадено на Ездра?

¹⁷ Второто събитие станало в седмата година от управлението на персийския цар Артаксеркс (Артаксеркс Дългоръки, син на Ксеркс I). По това време книжникът Ездра предприел четиримесечно пътуване от Вавилон до Йерусалим. Той носел специално писмо от царя, но това писмо не съдържало разрешение за възстановяването на Йерусалим. Задачата на Ездра се свеждала само до това да ‘украси дома на Йехова’. Затова писмото говорело за злато и сребро, свещени съдове и дарения от пшеница, вино, масло и сол за подкрепа на поклонението в храма, а също и за освобождаване на служещите в храма от данъци и повинности. — Ездра 7:6–27.

18. Каква вест обезпокоила Неемия, и как цар Артаксеркс научил за това?

¹⁸ Третото събитие станало 13 години по–късно, в двадесетата година на персийския цар Артаксеркс. Тогава Неемия служел като виночерпец на царя в „столицата Суса“. Йерусалим бил възстановен донякъде от остатъка от юдеите, които се били върнали от Вавилон. Но не всичко било наред. Неемия научил, че „стената на Йерусалим е съборена и портите му са изгорени с огън“. Това го разтревожило много и сърцето му се натъжило. Запитан за причината за своята тъга, Неемия отговорил: „Да живее царят довека! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял, и портите му изгорени с огън.“ — Неемия 1:1–3; 2:1–3.

19. (а) Какво било първото нещо, което направил Неемия, когато царят започнал да му задава въпроси? (б) Какво поискал Неемия, и как посочил ролята на Бога в случилото се?

¹⁹ Повествованието, разказващо за Неемия, продължава: „Тогава царят ми каза: ‘За какво правиш прошение?’ И помолих се на небесния Бог; после рекох на царя: ‘Ако е угодно на царя, и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.’“ Това предложение се харесало на Артаксеркс, който откликнал на по–нататъшната молба на Неемия: „Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката [Ефрат], за да ме препращат, докле стигна в Юда, и писмо до пазителя на царското бранище Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома, и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня.“ Неемия посочил ролята на Йехова във всичко това, като казал: „И царят ми разреши всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.“ — Неемия 2:4–8.

20. (а) Кога започнала да действува заповедта относно това „да се построи отново Йерусалим“? (б) Кога започнали ‘седемдесетте седмици’, и кога свършили? (в) Какви доказателства говорят за точността на датите, определящи началото и края на ‘седемдесетте седмици’?

²⁰ Макар че разрешението било дадено през месец нисан, в началото на двадесетата година от управлението на Артаксеркс, „излизането на заповедта за това да се възстанови и да се построи отново Йерусалим“ започнало да се осъществява след няколко месеца, когато Неемия пристигнал в Йерусалим и започнал своята работа по възстановяването. Пътуването на Ездра било продължило четири месеца, но Суза се намирала на повече от 320 километра източно от Вавилон и затова била още по–далеч от Йерусалим. Така че вероятно Неемия пристигнал в Йерусалим към края на двадесетата година от управлението на Артаксеркс, тоест, през 455 г. пр.н.е. Тогава започнали предсказаните „седемдесет седмици“, или 490 години. Те щели да изтекат в края на 36 г. — Виж блока „Кога започнало управлението на Артаксеркс?“ на 197 страница.

ПОЯВЯВА СЕ ‘МЕСИЯТА, ПРЕДВОДИТЕЛЯТ’

21. (а) Какво трябвало да се извърши през първите „седем седмици“, и то въпреки какви обстоятелства? (б) През коя година трябвало да се появи Месията, и какво щяло да стане тогава според евангелието на Лука?

²¹ Колко години минали, преди Йерусалим действително да бъде построен отново? Възстановяването на града щяло да протича в „трудни времена“, поради трудности сред самите юдеи и поради противопоставяне от страна на самаряните и други. Явно около 406 г. пр.н.е. работата била завършена в необходимата степен и това било в рамките на ‘седемте седмици’, или 49 години. (Даниил 9:25) Щял да последва един период от 62 седмици, или 434 години. След този период от време щял да се появи отдавна обещаният Месия. Като отброим 483 години (49 плюс 434) от 455 г. пр.н.е., стигаме до 29 г. Какво станало тогава? Евангелистът Лука ни казва: „В петнадесетата година на царуването на император Тиберий, когато Понтий Пилат беше управител на Юдея, а Ирод — четверовластник на Галилея, ... Божието слово дойде до Йоан, Захариевия син, в пустинята. И той ходеше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете.“ По онова време ‘народът бил в очакване’ на Месията. — Лука 3:1–3, 15, Ве.

22. Кога и посредством какво Исус станал предсказаният Месия?

²² Йоан не бил обещаният Месия. Но относно това, което видял с очите си по време на покръстването на Исус от Назарет през есента на 29 г., казал: „Видях духът да слиза като гълъб от небето, и остана върху него. Дори и аз не го познах, но Онзи, който ме изпрати да покръствам във вода, сам ми каза: ‘Над когото видиш да слиза духът и да остава, е онзи, който покръства в свети дух.’ И аз видях, и свидетелствувах, че този е Синът на Бога.“ (Йоан 1:32–34, НС) При своето покръстване Исус станал Помазаникът, Месията или Христос. Скоро след това ученикът на Йоан, Андрей срещнал помазания Исус и казал на Симон Петър: „Намерихме Месия.“ (Йоан 1:41) Така че ‘Месията, предводителят’ се появил точно навреме — в края на шестдесет и деветте седмици!