Жестоко поражение за Ксеркс

От Кореспондент На „Пробудете Се!“ В Гърция

НЕПОДОЗИРАЩИЯТ нищо турист е заинтригуван от горещите извори и гейзерите, които изригват серни газове. Той може с изненада да научи, че крайбрежната низина — наречена тук Термопили, което означава „Горещи порти“ — някога е била почти непроходимо място. Но той може би ще бъде още по⁠–​заинтригуван, когато разбере, че тук, както и малко по̀ на юг, на остров Саламин, той може да намери конкретни доказателства за забележителната точност на библейските пророчества.

И наистина, взети в ретроспекция и гледани в светлината на изпълнението си, подробностите на някои пророчества от библейската книга Даниил, свързани с тази област, са направо смайващи. Те са убедително доказателство, че Библията е божието Слово. В Даниил, глава 11 намираме поразяващ пример за това. Пророческата информация била дадена на Даниил „в първата година на мидянина Дария“, около 538 г. пр.н.е. (Даниил 11:1) Но изпълнението на това, което било разкрито, обхващало период от много векове.

В Даниил 11:2 е пророкувано относно един персийски цар: „Ето, още трима царе ще се издигнат в Персия; и четвъртият ще бъде много по⁠–​богат от всички тях; и когато се засили чрез богатството си, ще повдигне всичко против гръцкото царство.“

‘Четвъртият цар’ след Кир ІІ, Камбис ІІ и Дарий І всъщност бил Ксеркс І, явно същият, който бил наречен Асуир в библейската книга Естир. Дали той наистина ‘повдигнал всичко против гръцкото царство’ и какъв бил резултатът от това?

Ксеркс — решителен завоевател

Ксеркс трябвало да се справи с последствията от поражението на войските на баща му Дарий край Маратон.a Така че през първите години от царуването си той потушавал бунтовете в империята и освен това ‘се засилвал чрез богатството си’.

Но честолюбивите царедворци подтиквали Ксеркс да предприеме поход за завладяването на Гърция и тази мисъл не му излизала от ума. Затова от 484 г. пр.н.е. нататък, в течение на три години той събирал от всички сатрапии и държави под владичеството на Персия войска, за която се казвало, че е една от най⁠–​големите армии, които изобщо са марширували по земята. Според гръцкия историк Херодот общата сила на пехотата и флотата на Ксеркс се равнявала на невероятните 2 641 610 войника.b

Междувременно гърците започнали да се подготвят по свой начин. Макар че били народ на мореплаватели, те нямали силна флота. Но откликвайки на заплахата за нападение от страна на персийците, а също и на предупрежденията на един оракул от Делфи, който им казал да се защищават с „дървени стени“, атиняните започнали да изграждат бойна флота.

В Лаврионските държавни рудници била открита богата сребърна жила и Темистокъл, виден атински политик, убедил народното събрание да използуват приходите от нея, за да построят флота от 200 триери. Преодолявайки едно първоначално колебание, Спарта застанала начело на формирането на общоелинския съюз, съставен от около 30 гръцки градове⁠–​държави.

Междувременно Ксеркс придвижвал своите нашественически унищожителни войски към Европа, което съвсем не било лесна задача. Градовете по пътя им трябвало да осигуряват храна, като едно⁠–​единствено ядене за цялата армия струвало 400 таланта злато дневно. Месеци предварително били изпращани служители, които да подготвят зърно, добитък и птици за царската трапеза. Само Ксеркс имал шатър, останалите войници спели под открито небе.

Огромната войска трябвало най⁠–​напред да премине Хелеспонт (наричан днес Дарданелите) — тесен пролив, разделящ Азия от Европа. След като един двоен мост от наредени един до друг кораби се разбил по време на една буря, Ксеркс в изблик на ярост заповядал водите на Хелеспонт да бъдат бичувани с 300 камшика, дамгосани с нажежено желязо и оковани с вериги. Освен това военните майстори били обезглавени. След построяването на втора редица мостове над Хелеспонт, за преминаването на войниците била необходима цяла седмица.

Термопилите — скъпо струваща, тясна ивица земя

Горе⁠–​долу в средата на 480 г. пр.н.е. царската персийска войска, придружена от военната флота, напредвала покрай брега на Тесалия. Гръцките съюзени сили накрая решили да заемат позиция край Термопилите — една тясна ивица земя, където по онова време планините се снишавали рязко на 15 метра от брега.c

Персите щели да бъдат принудени да преминат тази ивица земя в толкова тясна колона, че един отряд самоотвержени воини биха могли да ги спрат. Един авангард от 7000 гръцки войници, предвождани от цар Леонид от Спарта, заели позиция в теснините край Термопилите. Междувременно гръцката флота — 270 военни кораба — изчаквала край брега на Артемизион, дебнейки в засада персийската флота.

Ксеркс достигнал Термопилите в началото на август, уверен, че огромната му армия ще обърне в бягство гърците. Когато обаче гърците не се предали, той изпратил мидийците и кисийците да ги смажат, но тези войски понесли тежки поражения; същата била и участта на ‘Безсмъртните’ (елитен ударен отряд), които Ксеркс изпратил под командуването на сатрапа Хидарн.

Ефиалтис — един кошмар

Точно когато изглеждало, че настъплението на персите е спряно, един грък на име Ефиалтис (което значи „кошмар“), алчен тесалийски селянин, им предложил да ги преведе през хълмовете, за да излязат в гръб на гръцката войска. На следващата сутрин персите били готови да нападнат гърците изотзад. Спартанците, съзнавайки, че са обречени, се защищавали яростно; много от техните нападатели, подкарвани насила срещу тях, били премазани или хвърлени в морето. Накрая цар Леонид и всичките около 1000 войника с него били убити. Хидарн завоювал тила на спартанците.

Персийската войска, заедно с останките на персийската флота, подгонили атиняните в дома им. Ксеркс влязъл в Атика, като грабел и палел всичко по пътя си. Атиняните избягали на близкия остров Саламин. Гръцката флота заела позиции между Атина и Саламин. Били необходими две седмици за превземането на атинския акропол. Всички защитници на крепостта били убити и всички светилища били съборени, изгорени и ограбени.

Саламин — ‘дървените стени’ в действие

Гръцките военни кораби вече се били срещали с персийската флота в няколко яростни, но нерешителни битки край Термопилите. След това, при отстъплението на гърците по суша, гръцката флота се оттеглила на юг. Тя се събрала отново в залива на Саламин, където Темистокъл започнал да съставя план за битка.

Той знаел, че тристата военни финикийски кораба, които образували ядрото на персийската флота, били по⁠–​големи, но по⁠–​маневрени от по⁠–​малките, по⁠–​яки гръцки триери. Персийската флота наброявала около 1200 плавателни съда, в сравнение с 380 в гръцката армия. А и гръцките моряци не били толкова опитни, колкото моряците на персийските кораби. Но протокът между Саламин и бреговете на Атика бил тесен, позволяващ само 50 кораба да напредват редом. Ако гърците можели да подмамят персите в тази естествена фуния, тогава численото превъзходство и маневреността на персите щели да изчезнат. Твърди се, че Темистокъл предизвикал двубоя, като изпратил измамно послание на Ксеркс, казвайки му да нападне, преди гръцката флота да има възможност да избяга.

Така и станало. Персийската флота — всеки боен кораб в пълно бойно снаряжение, с редиците от гребци и ударната сила на стрелците с лъкове и копия — завила покрай носа на Атика и се отправила към протока. Ксеркс, уверен в победата, бил поставил трона си върху една планина, откъдето можел да наблюдава битката удобно.

Жестоко поражение

Когато персите се струпали накуп в тесния проток, настанало голямо объркване. Внезапно от височините на остров Саламин се чула тръба и гръцките кораби се впуснали в атака в правилни редици. Триерите се удряли в персийските плавателни съдове, правели пробойни в корпусите им и ги тласкали един върху друг. Гръцките войници скачали на разбитите вражески кораби, размахвайки мечове.

Пясъкът по крайбрежието на Атика бил покрит с изпочупени греди и смазани тела. След тази катастрофа Ксеркс посъбрал останалите си кораби и се отправил към родината си. За тази година походът му бил приключил. Но той оставил една голяма войска да зимува там под командуването на своя зет Мардоний.

За усърдните изследователи на Библията поражението при Саламин показвало, много време предварително, че накрая гръцкият „козел“ от пророчеството на Даниил ще победи ‘двурогия овен’ на Мидо⁠–​Персия. (Даниил 8:5–8) И което е още по⁠–​важно — библейското пророчество уверява божиите служители, че безсмислената човешка битка за надмощие в крайна сметка ще бъде прекратена от управлението на Царя Исус Христос. — Исаия 9:6; Даниил 2:44.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 13]

Триерата — едно смъртоносно оръжие

Силата на морското владичество на атиняните в Егейско море през пети век пр.н.е. била в триерата — тесен кораб, който пътувал с платна до местоназначението си, но по време на морски битки бил движен с гребла. Във всеки един имало малък отряд войници. Но тяхната задача не била толкова да се прехвърлят на борда на вражеските кораби, а по⁠–​скоро да ги обезвредят чрез металния връх на тарана на триерата, летяща към своята цел благодарение на 170 гребци.

[Източник]

Hellenic Maritime Museum/ Photo: P. Stolis

[Карта на страница 14]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ВОЙСКАТА НА КСЕРКС

ТЕСАЛИЯ

АРТЕМИЗИОН

ТЕРМОПИЛИ

АТИКА

САЛАМИН

МАРАТОН

АТИНА

ЛАВРИОН

СПАРТА

ХЕЛЕСПОНТ

[Източник]

Mountain High Maps® Copyright © 1997 Digital Wisdom, Inc.