Раждането на Исус — истинската история

ПОМИСЛИ за някое много известно събитие от историята на твоята страна. То е добре документирано, записано от повече историци. Представи си сега някой да ти каже, че това събитие никога не се е случвало, че то е мит. Или — да зададем въпроса по–лично — си представи някой да твърди, че повечето от нещата, които твоето семейство ти е разказало за раждането и детството на твоя дядо, не са верни. И в двата случая самото предположение за това може да породи негодувание в теб. Несъмнено, ти не би приел тези твърдения за чиста монета!

Въпреки всичко критиците днес често отхвърлят евангелското повествование за раждането на Исус, написано от Матей и Лука. Те казват, че тези повествования си противоречат безнадеждно и се изключват взаимно, и че и двете съдържат явни лъжи и исторически грешки. Дали е възможно това да е вярно? Вместо да приемаме на вяра такива обвинения, нека сами да изследваме евангелските повествования. И докато правим това, нека да видим на какво могат да ни научат те днес.

Написани с цел

В началото ще е полезно да си припомним целта на тези библейски разкази. Те не са биографии, а евангелия. Разликата е важна. В биографията авторът може да изпише стотици страници, стремейки се да покаже как неговият герой се е развил до личността, която е толкова известна. Така някои биографии съдържат множество страници с подробности относно родителите, раждането и детството на техния герой. При евангелията нещата са по–различни. От четирите евангелски повествования тези на Матей и на Лука са единствените две, в които се говори за раждането и детството на Исус. Тяхната цел обаче не е да покажат как Исус е станал човекът, който бил. Помни, че последователите на Исус съзнавали, че той съществувал като духовно създание още преди да дойде на земята. (Йоан 8:23, 58) Така че Матей и Лука не черпели от детството на Исус като източник, за да обяснят какъв човек станал той. Вместо това те разказали събития, които били подходящи за целта на техните евангелия.

А каква била целта им, когато ги пишели? Думата „евангелие“ означава „добра новина“. И двамата мъже имали едно и също послание — че Исус е обещаният Месия, или Христос, че умрял за греховете на човечеството и че бил възкресен за небесен живот. Но двамата писатели се различавали значително по произход и писали за различни читатели. Матей, който бил данъчен служител, оформил своя разказ главно за читатели–юдеи. Лука, който бил лекар, писал до ‘почтения Теофил’ — който вероятно заемал високопоставена позиция — и, в разширен смисъл, до по–широк кръг читатели: юдеи и езичници. (Лука 1:1–3) Всеки един от двамата писатели избирал случки, които да са най–подходящи и да е най–вероятно, че ще убедят неговия кръг читатели. Така хрониката на Матей набляга на пророчествата от Еврейските писания, които били изпълнени във връзка с Исус. От друга страна, Лука следва по–класическия исторически подход, който неговите читатели, които не са юдеи, биха могли да разберат.

Нищо чудно, че техните разкази се различават. Но двамата не си противоречат, както твърдят критиците. Те се допълват взаимно, като точно пасват един към друг, за да създадат една по–пълна представа.

Раждането на Исус във Витлеем

И Матей, и Лука записали едно забележително чудо относно раждането на Исус — той бил роден от девица. Матей показва, че това чудо изпълнило едно пророчество, изречено векове по–рано от Исаия. (Исаия 7:14; Матей 1:22, 23) Лука обяснява, че Исус бил роден във Витлеем, защото Йосиф и Мария били принудени да пътуват до там поради една заповед за регистрация, издадена от кесаря. (Виж блока на стр. 7.) Това, че Исус се родил във Витлеем, било от голямо значение. Векове по–рано пророк Михей бил предсказал, че Месията ще бъде от този наглед незначителен град близо до Йерусалим. — Михей 5:2.

Нощта на Исусовото раждане станала известна като основа за сцените, изобразяващи Рождество Христово. Но истинската история е доста по–различна от онази, която описват така често. Историкът Лука, който ни казва за преброяването, довело Йосиф и Мария във Витлеем, ни казва също и за пастирите, които през тази важна нощ били навън със своите стада. Тези две обстоятелства са довели много библейски изследователи до заключението, че не е възможно Исус да се е родил през декември. Те посочват също, че не е вероятно кесарят да е накарал бунтовните юдеи да пътуват до родните си градове през студения и дъждовен сезон, което би раздразнило допълнително непокорния народ. Изследователите отбелязват, че също така е невероятно пастирите да са живели навън със стадата си в такова студено време. — Лука 2:8–14.

Обърни внимание на това, че Йехова решил да съобщи за раждането на своя Син не на образованите и влиятелни религиозни водачи по онова време, но на грубоватите отрудени хора, живеещи навън. Книжниците и фарисеите вероятно нямали нищо общо с пастирите, чието неустановено работно време не им позволявало да спазват някои подробности от устния закон. Но Бог благоволил да даде на тези смирени, верни мъже голяма чест — група ангели им съобщили, че Месията, когото божият народ чака от хиляди години, току–що се е родил във Витлеем. Именно тези мъже, а не ‘тримата царе’, които толкова често биват представяни в сцената, изобразяваща Рождество Христово, посетили Мария и Йосиф и видели невинното бебе, лежащо в ясли. — Лука 2:15–20.

Йехова дава благоволението си на смирените търсачи на истината

Бог дава благоволението си на смирените хора, които го обичат и са силно заинтересувани от това да видят изпълнението на неговите цели. Това е една многократно повтаряща се тема в събитията, заобикалящи раждането на Исус. Когато около месец след раждането на детето Йосиф и Мария го представили в храма, подчинявайки се на Моисеевия закон, те направили принос от „две гургулици или два гълъба“. (Лука 2:22–24, NW) В действителност законът изисквал овен, но в случай на бедност допускал този не толкова скъп вариант. (Левит 12:1–8, NW) Помисли за това. Йехова Бог, Владетелят на вселената, не избрал някое богато семейство, в което неговият възлюбен, единороден Син да бъде отгледан — а избрал бедно. Ако си родител, този пример трябва да ти служи като ярко напомняне за това, че най–добрият дар, който можеш да дадеш на своите деца — далеч по–добър от материално богатство или престижно образование, — е домашна среда, в която духовните стойности са поставяни на първо място.

В храма други двама верни, смирени поклонници получават благоволението на Йехова. Едната е Анна, 84–годишна вдовица, която ‘не се отделяла от храма’. (Лука 2:36, 37) Другият е верен възрастен мъж на име Симеон. И двамата са развълнувани от привилегията, която Бог им дава — да видят този, който ще бъде обещаният Месия, преди да умрат. Симеон изрича пророчество относно детето. То е пророчество, изпълнено с надежда, но и съдържащо известна печал. Той предсказва, че младата майка, Мария, един ден ще бъде пронизана от скръб за своя възлюбен син. — Лука 2:25–35.

Едно дете в опасност

Пророчеството на Симеон с печал напомня, че това невинно дете ще бъде мразено. Въпреки че Исус е все още дете, тази омраза вече действува. Повествованието на Матей дава подробности за това. Минават няколко месеца и Йосиф, Мария и Исус живеят в една къща във Витлеем. Неочаквано те биват посетени от няколко чужденци. Независимо от това какво показват многобройните сцени, изобразяващи Рождество Христово, Матей не уточнява колко такива мъже дошли, нито пък ги нарича „влъхви“, а още по–малко „трима царе“. Той използува гръцката дума ма̀ги, която означава „астролози“. Това само по себе си трябва да покаже на читателя, че става нещо недобро, защото астрологията е умение, което божието Слово осъжда и което верните юдеи старателно отбягвали. — Второзаконие 18:10–12; Исаия 47:13, 14.

Тези астролози следват една звезда от изток и носят дарове за „онзи, който се е родил за цар на юдеите“. (Матей 2:2, NW) Но звездата не ги завежда във Витлеем. Тя ги води в Йерусалим и при Ирод Велики. Няма друг човек в света, който да притежава такива средства и причини да навреди на младия Исус. Този амбициозен, способен на убийство човек, бил убил няколко от своите най–близки членове на семейството, които смятал за заплаха.a Обезпокоен от новината за раждането на един бъдещ ‘Юдейски цар’, той изпраща астролозите да Го намерят във Витлеем. Като тръгват натам, става нещо странно. „Звездата“, която ги е довела до Йерусалим, сякаш се движи! — Матей 2:1–9.

Всъщност ние не знаем дали това била истинска светлина на небето, или просто видение. Но знаем, че тази ‘звезда’ не била от Бога. Със злонамерена точност тя довежда тези езически поклонници право при Исус — едно уязвимо и безпомощно дете, защищавано само от един беден дърводелец и неговата съпруга. Вероятно астролозите, неволни жертви на коварния Ирод, щели да се върнат обратно при отмъстителния монарх, което щяло да доведе до унищожението на детето. Но Бог се намесва чрез един сън и ги изпраща към дома по друг път. Следователно „звездата“ трябва да е била хитрост на божия враг, Сатан, който би направил всичко възможно, за да нарани Месията. Каква ирония е това, че „звездата“ и астролозите биват представяни в сцените, изобразяващи Рождество Христово, като пратеници на Бога! — Матей 2:9–12.

Но Сатан не се отказва. Неговата пионка в тази ситуация, цар Ирод, заповядва да бъдат убити всички деца във Витлеем, които са по–малки от две години. Но Сатан не може да спечели дори една битка против Йехова. Матей отбелязва, че преди много време Бог бил предвидял дори това безпощадно клане на невинни деца. Йехова отново осуетил действията на Сатан, като посредством един ангел предупредил Йосиф да бягат в Египет, за да се спасят. Матей съобщава, че след известно време Йосиф отново се преместил със своето малко семейство и накрая се установили в Назарет, където Исус пораснал заедно със своите по–малки братя и сестри. — Матей 2:13–23; 13:55, 56.

Раждането на Христос — какво означава то за теб

Дали си изненадан от този кратък разказ за събитията, свързани с раждането на Исус и неговото детство? С много хора е така. Те са изненадани, когато разберат, че в действителност повествованията са в съгласие и са точни, въпреки самоуверените твърдения на някои хора относно противното. Те са изненадани, когато научат, че някои събития са били предсказани стотици години предварително. Изненадани са и от това, че някои ключови елементи в евангелията се различават значително от представеното в традиционните разкази и изображения, свързани с Рождество Христово.

Но може би най–изненадващото от всичко е това, че толкова голяма част от традиционното коледно тържество пропуска основните моменти от евангелските разкази. Например, малко се говори за Бащата на Исус — не за Йосиф, но за Йехова Бог. Представи си неговите чувства, когато поверил своя възлюбен Син на Йосиф и Мария, за да го възпитават и да се грижат за него. Представи си мъката на небесния Баща, когато оставил Сина си да расте в един свят, в който един изпълнен с омраза цар ще замисля как да го убие още докато е дете! Именно дълбоката любов към човечеството подтикнала Йехова да направи тази жертва. — Йоан 3:16.

Истинският Исус често отсъствува напълно от коледните празници. Та дори никъде не е записано, че той някога е казвал на учениците датата на своето раждане; нито пък някъде се посочва, че неговите последователи празнували рождения му ден.

Исус наредил на своите последователи да правят възпоменание не за раждането му, но за смъртта му — и за нейното историческо значение. (Лука 22:19, 20) Не, Исус не искал да го помним като безпомощно бебе в ясли, тъй като сега изобщо не е такъв. Повече от 60 години след своята екзекуция Исус се разкрил в едно видение на апостол Йоан като могъщ Цар, яздещ в битка. (Откровение 19:11–16) Именно в тази роля — като владетел на божието небесно Царство — трябва да опознаем Исус днес, защото той е Цар, който ще промени света.

[Бележка под линия]

[Блок/Снимки на страница 7]

Дали Лука грешал?

КАК е възможно Исус, който израснал в Назарет и навсякъде бил известен като Назарянина, да е роден във Витлеем — на около 150 километра разстояние? Лука обяснява: „В онези дни [преди раждането на Исус] излезе заповед от кесаря Август цялата населена земя да се регистрира; (тази първа регистрация се състоя, когато Квириний беше управител на Сирия) и всички хора отидоха да се регистрират — всеки в своя град.“ — Лука 1:1; 2:1–3, NW.

Много критици на Библията нападат този откъс, наричайки го грешка или още по⁠–​лошо, измислица. Те настояват, че това преброяване на населението и управлението на Квириний са били през 6–а или 7–а г. от н.е. Ако са прави, това би хвърлило сериозно съмнение върху повествованието на Лука, тъй като доказателствата сочат, че Исус е бил роден през 2–а г. пр.н.е. Но тези критици пренебрегват два основни факта. Първо, Лука съобщава, че е имало повече от едно преброяване на населението — обърни внимание на това, че той казва „тази първа регистрация“. Той знаел добре за друга, по⁠–​късна регистрация. (Деяния 5:37) Това по⁠–​късно преброяване е същото, което историкът Йосиф Флавий описва, че станало през 6–а г. от н.е. Второ, управлението на Квириний не ни принуждава да преме­стим раждането на Исус за тази по⁠–​късна дата. Защо? Защото явно Квириний служил на този пост два пъти. Много изследователи признават, че първият период бил около 2–а г. пр.н.е.

Някои критици казват, че Лука е измислил преброяването, за да създаде причина за това Исус да бъде роден във Витлеем, изпълнявайки по този начин пророчеството в Михей 5:2. Тази теория превръща Лука в съзнателен лъжец и никой критик не може да приведе това твърдение в хармония с личността на съвестния историк, който написал евангелието и книгата Деяния.

Още нещо, което никой критик не може да обясни: Самото пре­брояване изпълнило едно пророчество! През шести век пр.н.е. Даниил пророкувал относно един владетел, който ще „проводи данъчния бирник да мине по царството на славата“. Дали това се отнася за Август и неговата заповед в Израил да се извърши преброяване? Да, по⁠–​нататък пророчеството предсказва, че Месията, или „вождът на завета [договора — NW]“, ще бъде ‘съкрушен’ по времето, когато царувал приемникът на този владетел. Исус наистина бил ‘съкрушен’, екзекутиран, когато управлявал приемникът на Август, Тиберий. — Даниил 11:20–22, „Синодално издание“, 1993 г.

[Снимка на страница 7]

Император Август (27 г. пр.н.е.–14 г. от н.е.)

Император Тиберий (14–37 г. от н.е.)

[Източник]

Нормандският музей, Кан (Франция)

Снимката е направена с разрешението на Британския музей

[Снимка на страница 8]

Ангелът на Йехова облагодетелствувал смирените пастири, като им известил добрата новина за раждането на Христос