Втора глава

Книгата Даниил на съд

 1, 2. В какво е обвинявана книгата Даниил, и защо смяташ, че е важно да се разгледат доказателствата в нейна защита?

ПРЕДСТАВИ СИ, че си в съдебна зала и присъствуваш на важен процес. Един мъж е обвинен в измама. Прокурорът настоява на това, че мъжът е виновен. Но обвиняемият от дълго време има репутацията на морално безкомпромисен човек. Нима няма да ти е интересно да чуеш доказателствата на защитата?

² Намираш се в същата ситуация и по отношение на библейската книга Даниил. Тя била написана от човек, известен със своята морална безкомпромисност. Книгата, носеща името му, е била високо ценена хилядолетия наред. Тя представя себе си като достоверна история, записана от Даниил, който бил еврейски пророк, живял през седми и шести век пр.н.е. Точната библейска хронология показва, че тази книга обхваща периода от около 618 до 536 г. пр.н.е. и била завършена в края на този период. Но книгата е подложена на обвинения. Някои енциклопедии и други справочници загатват или направо твърдят, че тя е фалшификат.

 3. Какво се казва в „Новата енциклопедия Британика“ относно автентичността на книгата Даниил?

³ Например, в „Новата енциклопедия Британика“ се признава, че книгата Даниил някога „била смятана от всички за автентична история и съдържаща истински пророчества“. Но енциклопедията твърди, че в действителност книгата Даниил „била написана в по–късен период на национална криза — когато юдеите търпели жестоко преследване от [сирийския цар] Антиох IV Епифан“. Енциклопедията определя времето на написване на книгата между 167 и 164 г. пр.н.е. В същия труд се твърди, че писателят на книгата Даниил не пророкува за бъдещето, а просто представя „случки, които са вече минала история за него, като пророчества за бъдещи събития“.

 4. От кога води началото си критицизмът на книгата Даниил, и какво дало тласък на подобен критицизъм в по–ново време?

⁴ Откъде произлизат тези идеи? Критицизмът спрямо книгата Даниил не е нещо ново. Той води началото си още от трети век на нашата ера и е свързан с философа Порфирий. Подобно на мнозина други в Римската империя, Порфирий се почувствувал заплашен от влиянието на християнството. Той написал 15 книги, за да подкопае влиянието на тази „нова“ религия. Дванадесетата книга била насочена срещу книгата Даниил. Порфирий обявил книгата за фалшификат, написан от един юдей през втори век пр.н.е. Подобни атаки се появили и през 18–и и 19–и век. Според привържениците на висшия критицизъм и рационализма пророкуването — предсказването на бъдещи събития — е невъзможно. Даниил станал предпочитаната мишена на техните атаки. В действителност той и неговата книга били изправени на съд. Критиците твърдели, че имат изобилни доказателства за това, че книгата не била написана от Даниил по време на пленничеството на юдеите във Вавилон, а от някой друг векове след това.a Тези атаки станали толкова силни и многобройни, че един автор дори озаглавил своята защита на тази книга „Даниил в ямата на критиците“.

 5. Защо е важен въпросът за автентичността на книгата Даниил?

⁵ Дали самоуверените твърдения на критиците са подкрепени от доказателства? Или фактите подкрепят защитата? Този въпрос е много важен. Той не засяга само репутацията на тази древна книга, но също и нашето бъдеще. Ако книгата Даниил е фалшификат, тогава нейните обещания за бъдещето на хората са просто празни думи, ако не и нещо по–лошо. Но ако тя съдържа истински пророчества, тогава несъмнено ще искаш да научиш какво означават те за нас днес. Като помним това, нека проучим някои от атаките срещу Даниил.

 6. Какво обвинение може да се чуе понякога относно историята в книгата Даниил?

⁶ Да вземем, например, обвинението, направено в „Енциклопедия Американа“: „Много от историческите детайли от по–ранните периоди [като например от плена във Вавилон] са значително изопачени“ в книгата Даниил. Дали това наистина е така? Да разгледаме три от предполагаемите грешки една по една.

СЛУЧАЯТ НА ЛИПСВАЩИЯ МОНАРХ

 7. (а) Защо това, че Даниил говорел за Валтасар, дълго време радвало критиците на Библията? (б) Какво станало с идеята, че Валтасар бил просто измислена личност?

⁷ Даниил писал, че Валтасар, ‘син’ на Навуходоносор, бил цар във Вавилон, когато градът бил победен. (Даниил 5:1, 11, 18, 22, 30, СИ) Дълго време критиците нападали тази мисъл, тъй като името на Валтасар не можело да бъде намерено никъде другаде, освен в Библията. Вместо него древните историци посочвали Набонид като приемник на Навуходоносор и като последния от вавилонските царе. Затова през 1850 г. Фердинанд Хитциг казал, че Валтасар очевидно бил плод на въображението на писателя. Но дали не ти се струва, че мнението на Хитциг е малко прибързано? И дали това, че този цар не бил споменат никъде, и то през период, за който историческите данни по принцип са твърде оскъдни, наистина доказва, че той не е съществувал? Така или иначе, през 1854 г. в развалините на древния вавилонски град Ур, намиращ се в днешен южен Ирак, били открити малки глинени цилиндри. Тези клинописни документи на цар Набонид съдържали молитва за „Белсарусур, най–големия ми син“. Дори и критиците трябвало да признаят, че това бил Валтасар от книгата Даниил.

 8. Как това, че Даниил описал Валтасар като управляващ цар, се оказало истина?

⁸ Но критиците не били удовлетворени. „Това не доказва нищо“ — писал един от тях на име Х. Ф. Талбът. Той твърдял, че синът от онзи надпис можел да бъде съвсем малко дете, докато Даниил го представял като владеещ цар. Но само една година след като бележките на Талбът били публикувани, били намерени още клинописни таблички, които говорели за Валтасар, който имал секретари и домашни прислужници. Значи не бил дете! И накрая други таблички окончателно разрешили въпроса, тъй като посочвали, че Набонид понякога отсъствувал години наред от Вавилон. Тези таблички показали също, че през тези периоди той „поверявал царската власт“ над Вавилон на своя най–голям син (Валтасар). През такива периоди Валтасар бил всъщност цар — съвладетел заедно с баща си.b

 9. (а) В какъв смисъл може Даниил да е казал, че Валтасар бил син на Навуходоносор? (б) Защо критиците не са прави в твърденията си, че Даниил дори и не намеква за съществуването на Набонид?

⁹ Все още неудовлетворени, някои критици се оплакват, че Библията не нарича Валтасар син на Набонид, а син на Навуходоносор. Някои настояват на това, че Даниил изобщо дори не намеква за съществуването на Набонид. Но и двете възражения не издържат едно по–подробно изследване. Набонид явно бил женен за дъщерята на Навуходоносор. Това правело Валтасар внук на Навуходоносор.c Но нито еврейският, нито арамейският език имали дума за „дядо“ или за „внук“, така че „син на“ може да означава „внук на“ или дори „потомък на“. (Сравни Матей 1:1.) Освен това библейското повествование позволява Валтасар да бъде идентифициран като син на Набонид. Когато бил ужасѐн от предвещаващите беда думи, изписани от ръката на стената, отчаяният Валтасар предложил третото място в царството на онзи, който може да разгадае тези думи. (Даниил 5:7) Защо третото, а не второто? Това предложение показва, че първото и второто място вече били заети. Да, наистина били заети — от Набонид и от неговия син Валтасар.

10. Защо Данииловото повествование за вавилонската монархия било по–подробно от писанията на други древни историци?

¹⁰ Следователно това, че Даниил говори за Валтасар, съвсем не е „значително изопачена“ история. Точно обратното — макар че Даниил не пишел история на Вавилон, неговият преглед на вавилонската монархия е много по–изчерпателен от този на древни светски историци като Херодот, Ксенофонт и Берос. Защо Даниил могъл да запише факти, които те пропуснали? Защото той лично бил във Вавилон. Неговата книга е дело на очевидец, а не на измамник от по–късни векове.

КОЙ БИЛ МИДЯНИНЪТ ДАРИЙ?

11. Кой бил мидянинът Дарий според Даниил, но какво се казва за него?

¹¹ Даниил съобщава, че когато Вавилон бил превзет, там започнал да управлява един цар, наречен „мидянинът Дарий“. (Даниил 5:31) Още не е намерен светски или археологически източник, в който да е споменат по име мидянинът Дарий. Затова в „Новата енциклопедия Британика“ се твърди, че този Дарий е „измислена личност“.

12. (а) Защо е по–разумно библейските критици да не заявяват категорично, че мидянинът Дарий никога не е съществувал? (б) Каква възможност съществува относно личността на мидянина Дарий, и какви доказателства говорят за това?

¹² Някои учени са по–предпазливи. Та нали преди критиците бяха нарекли и Валтасар „измислена личност“. Няма съмнение, че случаят с Дарий ще се окаже същият. Вече са намерени клинописни таблички, които показват, че персиецът Кир не приел титлата „цар на Вавилон“ веднага след завоюването на града. Един изследовател изказва следното мнение: „Онзи, който носел титлата ‘цар на Вавилон’, бил подчинен на Кир владетел, а не самият Кир.“ Дали Дарий не е владетелското име или титлата на могъщ мидийски управник, който бил поставен над Вавилон? Някои учени твърдят, че Дарий може би е бил един мъж на име Губару. Кир поставил Губару за управител на Вавилон и светски източници потвърждават, че той управлявал със значителна власт. Една табличка с клинопис казва, че той назначил подуправители на Вавилон. Интересно е да се отбележи, че Даниил споменава, че Дарий назначил 120 сатрапи да управляват вавилонското царство. — Даниил 6:1.

13. Каква е една логична причина за това мидянинът Дарий да е споменат в книгата Даниил, но не и в светските хроники?

¹³ След време може да се появят повече преки доказателства за точното идентифициране на този цар. Но каквото и да стане, привидното мълчание на археологията едва ли е основание Дарий да бъде наречен „измислена личност“, и още по–малко основание цялата книга Даниил да бъде отхвърлена като лъжлива. Далеч по–разумно е на повествованието на Даниил да се гледа като на свидетелство на очевидец, което съдържа много повече подробности от запазените светски хроники.

ЦАРУВАНЕТО НА ЙОАКИМ

14. Защо няма противоречие между Даниил и Йеремия относно годините на управление на цар Йоаким?

¹⁴ В Даниил 1:1 четем: „В третата година от царуването на Юдовия цар Йоаким дойде вавилонският цар Навуходоносор в Йерусалим и го обсади.“ Критиците намират противоречие в този стих, защото им се струва, че той не е в съгласие с думите на Йеремия, който казва, че първата година на Навуходоносор е четвъртата година на Йоаким. (Йеремия 25:1; 46:2) Дали Даниил противоречи на Йеремия? С повече информация на разположение въпросът лесно може да бъде изяснен. Когато през 628 г. пр.н.е. бил поставен за цар от фараона Нехо (или Нехао), Йоаким бил просто една марионетка на египетския владетел. Това станало около три години преди Навуходоносор да наследи от баща си престола на Вавилон през 624 г. пр.н.е. Скоро след това (през 620 г. пр.н.е.) Навуходоносор нахлул в Юда и направил Йоаким подчинен цар под властта на Вавилон. (4 Царе 23:34; 24:1) За един юдей, живеещ във Вавилон, „третата година“ на Йоаким би била третата година откакто този цар е подчинен на Вавилон. Даниил писал от такава гледна точка. Йеремия обаче писал от гледната точка на юдеите, живеещи в Йерусалим. Затова като начало на царуването на Йоаким той посочва годината, в която фараонът Нехо го поставил за цар.

15. Защо доводите на атаката срещу датата, посочена в Даниил 1:1, не могат да устоят?

¹⁵ В действителност това привидно несъответствие само потвърждава факта, че Даниил писал своята книга във Вавилон, докато бил сред юдейските изгнаници. Но има и други очевидни пропуски в това твърдение против книгата Даниил. Припомни си, че явно писателят на книгата Даниил вече разполагал с книгата Йеремия и дори се позовавал на нея. (Даниил 9:2) Ако писателят на книгата Даниил беше един хитър мошеник, както твърдят критиците, нима щеше да рискува да противоречи на такъв уважаван източник, какъвто бил Йеремия, и то още в първия стих от своята книга? Разбира се, че не би го направил!

МНОГОЗНАЧИТЕЛНИ ПОДРОБНОСТИ

16, 17. Как археологическите доказателства подкрепят повествованието на Даниил за (а) това, че Навуходоносор изградил едно религиозно изображение, на което хората трябвало да се поклонят; (б) самохвалната нагласа на Навуходоносор относно неговите строежи във Вавилон?

¹⁶ Нека сега да оставим отрицателната страна и да поговорим за положителната. Да разгледаме някои други подробности в книгата Даниил, които показват, че писателят познавал лично времето, за което писал.

¹⁷ Това, че Даниил е запознат с тънки подробности относно древния Вавилон, убедително говори за достоверността на неговото повествование. Например, в Даниил 3:1–6 се съобщава за това, че Навуходоносор наредил да изградят огромно изображение, на което да се поклонят всички хора. Археолозите са намерили и други доказателства, че този монарх се опитвал да въвлече своя народ в националистически и религиозни церемонии. Също така Даниил отбелязва и самохвалната нагласа на Навуходоносор по отношение на многобройните му строежи. (Даниил 4:30) Едва в днешно време археолозите потвърдиха, че Навуходоносор стоял зад голяма част от строежите, изградени във Вавилон. А що се отнася до хвалбите — този човек наредил да отпечатат името му върху самите тухли! Критиците на Даниил не могат да обяснят как техният предполагаем фалшификатор от времето на Макавеите (167–63 г. пр.н.е.) би могъл да знае за тези строежи — около четири века след действителността и много преди археолозите да ги открият.

18. Как повествованието на Даниил за различните форми на наказание под властта на вавилонците и под властта на персийците свидетелствува за точност?

¹⁸ Книгата Даниил разкрива също и някои ключови разлики между вавилонските закони и законите на Мидо–Персия. Например, под властта на вавилонското законодателство тримата другари на Даниил били хвърлени в огнена пещ, защото отказали да се подчинят на заповедта на царя. Десетилетия по–късно Даниил бил хвърлен в една яма с лъвове, защото отказал да се подчини на един персийски закон, който накърнявал съвестта му. (Даниил 3:6; 6:7–9) Някои критици се опитват да отхвърлят огнената пещ като легенда, но археолозите са открили едно писмо от древен Вавилон, в което се споменава конкретно тази форма на наказание. За мидийците и персите обаче огънят бил свещен. Затова те използували други жестоки наказания. Така че ямата с лъвовете не е изненада за никого.

19. Каква разлика между системата от закони на Вавилон и тази на Мидо–Персия се изяснява в книгата Даниил?

¹⁹ Налице е още една разлика. Даниил показва, че било възможно Навуходоносор да налага и променя закони според своите прищевки. А Дарий не могъл да направи нищо, за да промени „закона на мидяните и персите“ — дори и тези закони, които той сам бил постановил! (Даниил 2:5, 6, 24, 46–49; 3:10, 11, 29; 6:12–16) Историкът Джон Уиткъм пише: „Древната история потвърждава тази разлика между Вавилон, където законът бил подвластен на царя, и Мидо–Персия, където царят бил подвластен на закона.“

20. Какви подробности относно празненството на Валтасар показват, че Даниил лично познавал вавилонските обичаи?

²⁰ Завладяващият разказ за тържеството на Валтасар, записан в Даниил, 5 глава, е изпълнен с подробности. Явно празненството започнало с безгрижно ядене и изобилно пиене, тъй като няколко пъти се споменава за вино. (Даниил 5:1, 2, 4) Всъщност релефи, изобразяващи подобни празненства, не показват нищо друго за пиене освен вино. Явно виното било изключително важно при тези пирове. Даниил споменава също, че на пира присъствували и жени — съпругите и наложниците на царя. (Даниил 5:3, 23) Археологията потвърждава тази подробност от вавилонските обичаи. Идеята за съпруги, присъствуващи заедно с мъжете на пиршествата, предизвиквала възражения у юдеите и гърците през времето на Макавеите. Може би това е причината ранните варианти на гръцкия превод „Септуагинта“ да изпускат в текста на Даниил споменаването на тези жени.d Но би трябвало предполагаемият фалшификатор на книгата Даниил да е живял в обстановката на същата тази елинизирана (гръцка) култура, и то дори през същия период, когато са превеждали „Септуагинта“!

21. Какво е най–логичното обяснение на това, че Даниил познавал толкова добре периода и обичаите от времето на вавилонския плен?

²¹ Като се имат предвид тези подробности, изглежда почти невероятно как „Британика“ може да характеризира автора на книгата Даниил като притежаващ само „бегло и неточно“ познание относно времето на плена. Как някой фалшификатор от по–късни векове би могъл да познава толкова добре древните вавилонски и персийски обичаи? Не забравяй също, че и двете държави западнали много преди втори век пр.н.е. И явно тогава нямало археолози, нито пък юдеите по онова време можели да се похвалят с познание за чуждите обичаи и история. Само пророкът Даниил, очевидец на времената и събитията, които описал, могъл да напише библейската книга, носеща неговото име.

ДАЛИ ВЪНШНИ ФАКТОРИ ДОКАЗВАТ, ЧЕ КНИГАТА ДАНИИЛ Е ИЗМАМА?

22. Какво твърдят критиците относно мястото на книгата Даниил в канона на Еврейските писания?

²² Един от най–често срещаните доводи срещу книгата Даниил се отнася за нейното място в канона на Еврейските писания. Древните равини подреждали книгите на Еврейските писания в три групи: Закона, Пророците и Писанията. Те не включвали книгата Даниил при Пророците, а при Писанията. Според критиците това означава, че тази книга е била непозната по времето, когато писанията на другите пророци са били събирани. Според тях тя била поставяна сред Писанията, защото те били събрани по–късно.

23. Как древните юдеи гледали на книгата Даниил, и откъде разбираме това?

²³ Но не всички библейски изследователи са съгласни с това, че древните равини разделяли канона по такъв строг начин, нито пък че изключвали Даниил от Пророците. А и дори и равините да включвали книгата Даниил при Писанията, дали това доказва, че тя е писана по–късно? Не. Уважавани учени посочват редица причини, поради които равините може да са изключвали книгата Даниил от Пророците. Например, възможно било те да постъпват така, защото книгата ги обиждала или защото смятали Даниил за различен от другите пророци, тъй като бил на светска служба в чужда земя. Какъвто и да бил случаят, важното е, че древните юдеи уважавали високо книгата Даниил и я смятали за канонична. Нещо повече, фактите сочат, че канонът на Еврейските писания бил приключен много преди втори век пр.н.е. По–късни добавки просто не били допускани, като това се отнасяло и за някои книги, писани през втори век пр.н.е.

24. Как апокрифната книга ‘Премъдрост на Иисуса, сина Сирахов’ е използувана срещу книгата Даниил, и какво показва, че идеята за това е погрешна?

²⁴ Каква ирония е това, че една от тези отхвърлени по–късно книги, бива използувана като довод срещу книгата Даниил. Апокрифната книга ‘Премъдрост на Иисуса, сина Сирахов’ явно била съставена около 180 г. пр.н.е. Критиците обичат да подчертават това, че Даниил не е включен в дългия списък на праведни мъже, съдържащ се в книгата. Те смятат, че Даниил сигурно не е бил познат по онова време. Този довод е общоприет сред учените. Но помисли за следното — същият списък изпуска и Ездра, и Мардохей (и двамата били големи герои в очите на юдеите след плена), и добрия цар Йосафат. От всички съдии там е споменат само Самуил.e Дали трябва да отхвърлим всички тези мъже като измислени личности, само защото са пропуснати в списък, който изобщо не претендира за изчерпателност и се намира в неканонична книга? Самата мисъл за това е нелепа.

ВЪНШНИ СВИДЕТЕЛСТВА В ПОЛЗА НА ДАНИИЛ

25. (а) Как Йосиф Флавий свидетелствувал за истинността на повествованието на Даниил? (б) Как повествованието на Йосиф Флавий относно Александър Велики и книгата Даниил е в съгласие с известните исторически факти? (Виж втората бележка под линия.) (в) Как лингвистическите доказателства подкрепят книгата Даниил? (Виж страница 26.)

²⁵ Нека отново обърнем поглед към положителното. Налице е мнение, че няма друга книга от Еврейските писания, за която да съществуват толкова много свидетелства, колкото за книгата Даниил. Например: Прочутият юдейски историк Йосиф Флавий свидетелствува за нейната достоверност. Той казва, че по време на войната си срещу Персия през четвърти век пр.н.е. Александър Велики отишъл в Йерусалим и свещениците му показали свитък с книгата Даниил. Александър сам стигнал до извода, че думите от пророчеството на Даниил, които му показали, се отнасяли за неговия военен поход срещу Персия.f Това трябва да е било около век и половина преди посоченото от критиците време на „фалшификацията“. Разбира се, критиците нападали Йосиф Флавий заради този откъс. Освен това те го нападат и за това, че казал, че някои от пророчествата в книгата Даниил вече се били изпълнили. Но както отбелязва историкът Джоузеф Д. Уилсън, „по този въпрос [Йосиф Флавий] вероятно знаел повече от всички критици на света, взети заедно“.

26. Как свитъците от Мъртво море подкрепят достоверността на книгата Даниил?

²⁶ Достоверността на книгата Даниил получи допълнителна подкрепа, когато в Кумранските пещери в Израел бяха намерени свитъците от Мъртво море. Сред находките от 1952 г. има учудващо изобилие от ръкописи и фрагменти от книгата Даниил. За най–стария от тях се смята, че е от края на втори век пр.н.е. Следователно по това време книгата Даниил вече била известна и уважавана повсеместно. В „Илюстрована енциклопедия на Библията на издателство Зондерван“ се казва: „Сега вече поставянето на книгата Даниил в епохата на Макавеите трябва да бъде изоставено, най–малкото защото не би имало достатъчно време между съставянето на книгата Даниил и появата ѝ под формата на преписи в библиотеката на една макавейска религиозна секта.“

27. Кое е най–старото доказателство, че Даниил бил истинска личност и бил добре известен по време на вавилонския плен?

²⁷ Но има едно много по–старо и по–надеждно свидетелство за книгата Даниил. Един от съвременниците на Даниил бил пророк Езекиил. Той също служел като пророк по време на вавилонския плен. Няколко пъти в книгата Езекиил се споменава името на Даниил. (Езекиил 14:14, 20; 28:3) Тези позовавания на Даниил показват, че още докато бил жив, през 6–и век пр.н.е. Даниил вече бил известен като праведен и мъдър човек, достоен да бъде споменат наред с боящите се от Бога Ной и Йов.

НАЙ–ВЕЛИКИЯТ СВИДЕТЕЛ

28, 29. (а) Кое е най–убедителното доказателство, че книгата Даниил е достоверна? (б) Защо трябва да приемем свидетелството на Исус?

²⁸ И накрая нека вземем предвид най–великия от всички свидетели за достоверността на книгата Даниил — самия Исус Христос. В своето обсъждане на последните дни Исус говори за „пророк Даниил“ и за едно от пророчествата на Даниил. — Матей 24:15; Даниил 11:31; 12:11.

²⁹ Ако макавейската теория на критиците беше вярна, щеше да бъде вярно и едно от следните две неща: или Исус е бил заблуден от този фалшификат, или никога не е казал това, което Матей цитира като негови думи. Нито едно от тези две неща обаче не е възможно. Ако не можем да разчитаме на евангелското повествование на Матей, как можем да разчитаме на други части на Библията? И ако зачеркнем тези изречения, кои ще са следващите думи, които ще изтръгнем от страниците на Светото писание? Апостол Павел писал: „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, ... за поправяне.“ (2 Тимотей 3:16, Ве) Така че ако книгата Даниил беше фалшификат, тогава писанията на Павел също щяха да са такива! А дали било възможно Исус да бъде заблуден? Едва ли. Той бил жив в небесата, когато била писана книгата Даниил. Исус дори казал: „Аз бях още преди Авраам да съществува.“ (Йоан 8:58, НС) От всички хора, живели някога, Исус щеше да бъде най–подходящият, от когото да искаме сведения относно достоверността на Даниил. Но дори не се налага да питаме. Както видяхме, неговото свидетелство едва ли би могло да бъде по–ясно.

30. Как Исус още веднъж свидетелствувал за достоверността на книгата Даниил?

³⁰ Освен това Исус потвърдил още веднъж достоверността на книгата Даниил по времето на своето покръстване. Тогава той станал Месията, изпълнявайки едно пророчество на Даниил относно 69 седмици от години. (Даниил 9:25, 26; виж 11 глава от тази книга.) Дори и да беше вярно онова, което може да бъде наречено теория за по–късното написване, пак писателят на книгата Даниил е знаел бъдещето 200 години предварително. Разбира се, Бог не би вдъхновил мошеник да изрече истински пророчества под фалшиво име. Да, свидетелството на Исус е безрезервно прието от хората, верни на Бога. Дори и всички специалисти, всички критици по света в един глас да отрекат Даниил, пак свидетелството на Исус ще ги изобличи, защото той е „верният и истински свидетел“. — Откровение 3:14.

31. Защо много критици на Библията продължават да се съмняват в достоверността на Даниил?

³¹ Но дори и това свидетелство не е достатъчно за много критици на Библията. След като разгледа този въпрос подробно, човек не може да не се запита дали изобщо има такива доказателства, които да ги убедят. Един професор към Оксфордския университет писа: „Нищо не може да се постигне чрез отговаряне на възраженията, ако първоначалното предубеждение, че ‘не е възможно да съществува пророчество от свръхестествен източник’, си остава.“ Така че тяхната предубеденост ги заслепява. Но те са избрали това — и губят.

32. Какво ни очаква в нашето изследване на книгата Даниил?

³² А ти? Ако виждаш, че няма реална причина да се съмняваш в достоверността на книгата Даниил, тогава си готов да потеглиш на едно вълнуващо пътешествие, изпълнено с открития. Ще установиш, че разказите в книгата Даниил са завладяващи, а пророчествата — забележителни. И нещо повече — ще установиш, че с всяка глава вярата ти става все по–силна. Никога няма да изпиташ съжаление, че обръщаш внимание на пророчествата на Даниил!

[Бележки под линия]

КАКВО РАЗБРА ТИ?

• В какво е обвинявана книгата Даниил?

• Защо атаките на критиците срещу книгата Даниил не са добре обосновани?

• Какви доказателства подкрепят достоверността на повествованието на Даниил?

• Кое е най–убедителното доказателство, че книгата Даниил е достоверна?

[Блок на страница 26]

Въпросът за езика

КНИГАТА Даниил била завършена около 536 г. пр.н.е. Тя била написана на еврейски и арамейски, с няколко гръцки и персийски думи. Тази смесица от езици е необичайна, но не и единствена в Писанията. Библейската книга Ездра също била написана на еврейски и арамейски. Но някои критици настояват, че писателят на Даниил използувал тези езици по начин, който показвал, че тя била писана след 536 г. пр.н.е. Повсеместно биват цитирани думите на един критик, който казва, че употребата на гръцки думи в Даниил задължително изисква по–късно време на написване. Той твърди, че еврейският език подкрепя, а арамейският най–малкото позволява такова по–късно време на написване — дори време, достигащо до втори век пр.н.е.

Но не всички езиковеди са съгласни с това. Някои уважавани учени казват, че еврейският на Даниил е подобен на еврейския на Езекиил и Ездра и не е подобен на такива по–късни апокрифи като например, ‘Премъдрост на Иисуса, сина Сирахов’. Що се отнася до арамейския, който Даниил използувал, разгледай два документа, намерени сред ръкописите от Мъртво море. Те също са на арамейски и са от първи и втори век пр.н.е., скоро след предполагаемия фалшификат Даниил. Но учените са установили сериозни различия между арамейския на тези документи и арамейския на Даниил. Затова според някои изследователи книгата Даниил е писана векове преди посочваното от нейните критици време.

А онези „проблематични“ гръцки думи в Даниил? За някои от тях е установено, че изобщо не са гръцки, а персийски! Единствените думи, за които все още се смята, че са гръцки, са имената на три музикални инструмента. Дали наличието на тези три думи наистина изисква задължително Даниил да е писана по–късно? Не. Археолозите са установили, че гръцката култура оказвала влияние векове преди Гърция да стане световна сила. Освен това ако книгата Даниил беше съставена през втори век пр.н.е., когато гръцкият език и гръцката култура били проникнали навсякъде, дали книгата щеше да съдържа само три гръцки думи? Едва ли. Вероятно тя щеше да съдържа много повече. Така че лингвистичните доказателства всъщност подкрепят достоверността на Даниил.

[Снимка на цялата страница 12]

[Снимки на страница 20]

(горе) Този надпис съдържа хвалбите на Навуходоносор относно неговите строежи

(долу) Цилиндър от вавилонски храм, който съдържа имената на цар Набонид и неговия син Валтасар

[Снимка на страница 21]

Според Набонидовата хроника войската на Кир влязла във Вавилон без изобщо да се бие

[Снимки на страница 22]

(вдясно) В „Стихотворен летопис за Набонид“ се съобщава, че Набонид поверил властта на своя първороден

(вляво) Вавилонска хроника за нашествието на Навуходоносор в Юда