Трета глава

Верни на Йехова в изпитания!

 1, 2. Какви важни събития послужили като встъпление към повествованието на Даниил?

ДЕЙСТВИЕТО в пророческата книга Даниил започва във времето на забележителна промяна на международната сцена. Асирия току–що била понесла загубата на своята столица Ниневия. Египет бил ограничен до незначителна държава южно от Юда. А Вавилон стремително се превръщал в главна сила в борбата за господство над света.

² През 625 г. пр.н.е. египетският фараон Нехо предприел последен отчаян опит да спре нашествието на Вавилон в южна посока. За тази цел той повел войската си към Каркемиш, разположен по горните брегове на река Ефрат. Битката при Каркемиш, както била наречена тя по–късно, била решаващо историческо събитие. Вавилонските войски, предвождани от престолонаследника Навуходоносор, нанесли унищожителен удар на войската на фараона Нехо. (Йеремия 46:2) Яздейки на гребена на своята победа, Навуходоносор вихрено превзел Сирия и Палестина и на практика прекратил египетското господство в този район на света. И само смъртта на баща му Набополасар спряла временно неговия поход.

 3. Какъв бил резултатът от първия поход на Навуходоносор срещу Йерусалим?

³ През следващата година Навуходоносор, вече цар на Вавилон, отново насочил вниманието си към своите военни походи в Сирия и Палестина. Тогава той дошъл в Йерусалим за първи път. Библията съобщава: „В неговите дни възлезе вавилонският цар Навуходоносор; и Йоаким му стана подчинен за три години; сетне се отметна и въстана против него.“ — 4 Царе 24:1.

НАВУХОДОНОСОР В ЙЕРУСАЛИМ

 4. Как трябва да разбираме израза ‘в третата година от царуването на Йоаким’ от Даниил 1:1?

⁴ Особен интерес за нас представлява изразът „за три години“, защото встъпителните думи на Даниил гласят: „В третата година от царуването на Юдовия цар Йоаким дойде вавилонският цар Навуходоносор в Йерусалим и го обсади.“ (Даниил 1:1) През третата година от цялото царуване на Йоаким, който управлявал от 628 до 618 г. пр.н.е., Навуходоносор още не бил „вавилонският цар“, но бил престолонаследник. През 620 г. пр.н.е. Навуходоносор принудил Йоаким да плаща данък. Но след около три години Йоаким се разбунтувал. Така че през 618 г. пр.н.е., или през третата година от царуването на Йоаким в подчинение на Вавилон, цар Навуходоносор дошъл в Йерусалим за втори път, за да накаже бунтовния Йоаким.

 5. С какъв резултат завършил вторият поход на Навуходоносор срещу Йерусалим?

⁵ Обсадата завършила с това, че ‘Йехова предал в ръката му Юдовия цар Йоаким и част от съдовете на Божия дом’. (Даниил 1:2) Вероятно Йоаким умрял в ранните етапи на обсадата — било вследствие на заговор за убийство, или във въстание. (Йеремия 22:18, 19) През 618 г. пр.н.е. неговият 18–годишен син Йоахин станал цар на негово място. Но управлението на Йоахин продължило само три месеца и десет дни и през 617 г. пр.н.е. той се предал. — Сравни 4 Царе 24:10–15.

 6. Какво направил Навуходоносор със свещените съдове от храма в Йерусалим?

⁶ Като плячка Навуходоносор взел със себе си свещените съдове от храма в Йерусалим и ‘ги занесъл в земята Сенаар, в капището на своя бог, и съдовете внесъл в съкровищницата на своя бог’ Мардук, или Меродах на еврейски. (Даниил 1:2; Йеремия 50:2) Намерен е един вавилонски надпис, в който Навуходоносор е представен като казващ следното за храма на Мардук: „Аз съхраних вътре сребро и злато, и скъпоценни камъни ... и поместих там съкровищницата на моето царство.“ Ще четем отново за тези свещени съдове по времето на цар Валтасар. — Даниил 5:1–4.

ЦВЕТЪТ НА ЙЕРУСАЛИМСКАТА МЛАДЕЖ

 7, 8. Какъв извод можем да направим от Даниил 1:3, 4 и 6 относно произхода на Даниил и тримата му другари?

⁷ Но не само съкровищата от храма на Йехова били взети във Вавилон. Повествованието казва: ‘И царят заповяда на главния си придворен служител Асфеназ да доведе някои от израилтяните, сиреч, от царския род и от благородните, юноши без никакъв недостатък, красиви наглед, които проумяваха всякаква мъдрост, вещи във всякакво знание, такива, които владееха науките и бяха достойни да стоят в царския палат.’ — Даниил 1:3, 4.

⁸ Кои били избрани? За това четем следното: „Между тях бяха, от юдейците, Даниил, Анания, Мисаил и Азария.“ (Даниил 1:6) Това хвърля малко светлина върху иначе неизвестния произход на Даниил и неговите другари. Например, забелязваме, че те били ‘юдеи’, от царското племе Юда. Независимо от това дали били от царския род, или не, е логично да се предположи, че най–малкото произхождали от знатни и влиятелни семейства. Освен че били здрави и умни, те притежавали прозрение, мъдрост, познание и проницателност, и то когато все още можели да бъдат наречени „юноши“, вероятно в началото на юношеската възраст. Даниил и неговите другари трябва да са били забележителни — цветът на йерусалимската младеж.

 9. Защо изглежда сигурно, че Даниил и тримата му другари имали боящи се от Бога родители?

⁹ Повествованието не ни казва кои били родителите на тези младежи. Но изглежда те били боящи се от Бога личности, които се отнасяли сериозно към своите родителски задължения. Като се има предвид моралният и духовен упадък, царуващ в Йерусалим по онова време, и то особено сред ‘царския род и благородните’, е ясно, че прекрасните качества, които проявили Даниил и неговите трима другари, не били плод на случайността. Безспорно за родителите им е било много мъчително, че те били отведени в далечна страна. Ако можеха да узнаят резултата от това, колко горди щяха да бъдат тези родители! Колко е важно за родителите да възпитават децата си „с дисциплинирането и умственото ръководство на Йехова“. — Ефесяни 6:4, НС.

БИТКА ЗА УМОВЕТЕ

10. На какво били учени младите евреи, и с каква цел?

¹⁰ Незабавно започнала битка за умовете на тези млади изгнаници. За да подсигури това еврейските младежи да бъдат оформени така, че да са подходящи за вавилонската система, Навуходоносор наредил служителите му ‘да ги учат на учението и езика на халдейците’. (Даниил 1:4) Това не било обикновено образование. В „Международна стандартна библейска енциклопедия“ се казва, че то „обхващало изучаване на шумерски, акадски, арамейски ... и други езици, както и на обширната книжнина, писана на тях“. Тази ‘обширна книжнина’ се състояла от история, математика, астрономия и т.н. Но „голяма част заемали свързаните с нея религиозни текстове, както предзнаменования, така и астрология“.

11. Какви мерки били взети, за да се осигури това еврейските младежи да бъдат претопени от вавилонския дворцов живот?

¹¹ И за да приемат еврейските младежи изцяло обичаите и традициите на вавилонския дворцов живот, ‘царят им определил за всеки ден дял от царските изрядни ястия и от виното, което той пиел, с които да ги хранят три години, за да стоят пред царя след изтичането на това време’. (Даниил 1:5) Освен това главният придворен служител ‘ги преименувал, като нарекъл Даниил Валтасасар, Анания — Седрах, Мисаил — Мисах и Азария — Авденаго’. (Даниил 1:7) В библейски времена било често срещано нещо на човек да се даде ново име, за да се отбележи значимо събитие в неговия живот. Например, Йехова променил имената на Аврам и Сарайя на Авраам и Сара. (Битие 17:5, 15, 16) Щом човек сменял името на някого, това било ясен израз на неговата власт или господство. Когато Йосиф станал управител на храните в Египет, фараонът го нарекъл Цафнат–панеах. — Битие 41:44, 45; сравни 4 Царе 23:34; 24:17.

12, 13. Защо може да се каже, че смяната на имената на младите евреи била опит за подкопаване на вярата им?

¹² При Даниил и тримата му еврейски другари промяната на имената означавала много. Имената, които им били дадени от родителите, били в хармония с поклонението на Йехова. „Даниил“ означава „Моят съдия е Бог“. Значението на „Анания“ е „Йехова е показал благоволение“. „Мисаил“ вероятно означава „Кой е като Бога?“. „Азария“ означава „Йехова е помогнал“. Несъмнено пламенната надежда на родителите им била, че техните синове ще израснат под ръководството на Йехова Бог, за да станат негови верни и лоялни служители.

¹³ Но новите имена, дадени на четиримата евреи, били тясно свързани с имената на фалшиви богове, като това целяло да покаже, че истинският Бог е поставен в подчинение от тези божества. Какъв коварен опит да бъде подкопана вярата на тези младежи!

14. Какво означават новите имена, дадени на Даниил и неговите трима другари?

¹⁴ Името на Даниил било сменено на Валтасасар, което означавало „Пази живота на царя“. Явно това била съкратена форма на молитвен призив към Бел, или Мардук — главния бог на Вавилон. Независимо от това дали имал дял в избора на името за Даниил, или не, Навуходоносор с гордост признавал, че то било подбрано ‘по името на неговия бог’. (Даниил 4:8) Анания бил преименуван на Седрах, което според някои авторитетни учени е съставно име, означаващо „Заповед на Аку“. Интересно е да се отбележи, че Аку е име на шумерски бог. Мисаил бил преименуван на Мисах (може би Мишааку) — явно това било хитроумно изопачаване на „Кой е като Бога?“ в „Кой е като Аку?“. Вавилонското име на Азария било Авденаго, което вероятно означавало „Служител на Него̀“. А Него̀ е вариант на Небо̀, име на божество, на което били кръстени и редица вавилонски владетели.

РЕШЕНИ ДА ОСТАНАТ ВЕРНИ НА ЙЕХОВА

15, 16. С какви опасности се сблъскали Даниил и другарите му, и как реагирали те?

¹⁵ Вавилонските имена, програмата за обучение и специалният начин на хранене — всичко това било не само опит Даниил и тримата млади евреи да бъдат претопени от вавилонския начин на живот, но и опит да бъдат отчуждени от своя Бог, Йехова и от религиозното си обучение и минало. Какво щели да направят тези млади хора, подложени на такъв огромен натиск и изкушения?

¹⁶ Вдъхновеното повествование казва: „Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше.“ (Даниил 1:8а) Макар че единствено Даниил е споменат по име, от това, което последвало, става ясно, че тримата му другари подкрепяли решението му. Думите „реши в сърцето си“ показват, че наставленията, които били осигурявали родителите на Даниил и другите възрастни в Израил, били достигнали до сърцето му. Подобно обучение несъмнено ръководело и останалите трима евреи при вземането на решения. Какъв превъзходен пример за това колко е ценно да учим своите деца дори и тогава, когато изглеждат може би прекалено малки, за да разбират. — Притчи 22:6; 2 Тимотей 3:14, 15.

17. Защо Даниил и неговите другари възразили само срещу ежедневната храна на царя, а не срещу другите уредби?

¹⁷ Защо младите евреи възразили само относно деликатесните ястия и виното, а не и спрямо другите уредби? Мислите на Даниил ясно показват защо: ‘За да не се оскверни.’ Колкото и нежелателно да е това човек да бъде научен на „учението и езика на халдейците“ и да бъде преименуван с вавилонско име, то няма непременно да го оскверни. Да вземем примера на Моисей, около 1000 години преди това. Макар че бил „научен на всичката египетска мъдрост“, той останал верен на Йехова. Това, че бил възпитан от своите собствени родители, му дало здрава основа. Вследствие на нея ‘с вяра Моисей, като станал на възраст, се отказал да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочел да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха’. — Деяния 7:22; Евреи 11:24, 25.

18. Как осигурените от царя неща за ядене и пиене биха могли да омърсят младите евреи?

¹⁸ Как храната на вавилонския цар щяла да омърси младежите? Първо, било възможно деликатесите да включват храни, забранени от Моисеевия закон. Например, вавилонците яли месото на нечисти животни, забранени за израилтяните, намиращи се под властта на Закона. (Левит 11:1–31; 20:24–26; Второзаконие 14:3–20) Второ, вавилонците нямали обичай да източват кръвта на закланото животно, преди да ядат месото му. Яденето на необезкръвено месо щяло да бъде пряко нарушение на закона на Йехова за кръвта. (Битие 9:1, 3, 4; Левит 17:10–12; Второзаконие 12:23–25) Трето, поклонниците на фалшиви богове имали обичая да принасят храната си на идоли, преди да я ядат на една обща трапеза. Служителите на Йехова не можели да участвуват в това! (Сравни 1 Коринтяни 10:20–22.) И накрая — ежедневното чревоугодничество с деликатеси и силни питиета едва ли е здравословно за хора на всяка възраст, да не говорим за младежи.

19. По какъв начин биха могли да мислят младите евреи, но какво им помогнало да стигнат до правилния извод?

¹⁹ Едно е да знаеш как трябва да постъпиш, съвсем друго — да имаш смелостта да постъпиш така, когато си под натиск или изкушение. Даниил и тримата му приятели можели да мислят, че като са далеч от родителите и приятелите, те нямало да разберат как са постъпили младежите. Те биха могли също така да си казват, че това е заповед на царя и че изглежда нямали избор. Освен това други младежи несъмнено охотно приели уредбата и смятали това да ѝ се подчинят, за привилегия, а не за трудност. Но такова нездраво мислене лесно можело да доведе до капана на прикрития грях, който е примка за много млади хора. Еврейските младежи знаели, че „очите Господни са на всяко място“ и че ‘относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, да се види дали е добро, или зло’. (Притчи 15:3; Еклисиаст 12:14) Нека всички ние се поучим от поведението на тези верни младежи.

СМЕЛОСТТА И ПОСТОЯНСТВОТО БИЛИ ВЪЗНАГРАДЕНИ

20, 21. Какво предприел Даниил, и с какъв резултат?

²⁰ След като решил в сърцето си да се противопостави на покваряващите влияния, Даниил постъпил в хармония със своето решение. „Той непрестанно молеше главния придворен служител, за да не се омърси.“ (Даниил 1:8б, НС) ‘Непрестанно молел’ — какъв забележителен израз. Много често са необходими постоянни усилия, за да можем да се надяваме на успех при отхвърлянето на изкушения или при преодоляването на определена слабост. — Галатяни 6:9.

²¹ В случая на Даниил постоянството дало резултат. „А Бог направи щото Даниил да придобие благоволение и милост“ пред главния придворен служител. (Даниил 1:9) Нещата протекли добре за Даниил и неговите другари, не защото те били знатни и умни личности. А заради благословията на Йехова. Даниил несъмнено си спомнял еврейската пословица: „Уповавай на Йехова с цялото си сърце и не се облягай на своето собствено разбиране. Във всичките си пътища имай предвид Него и той лично ще оправи пътеките ти.“ (Притчи 3:5, 6, НС) Следването на това напътствие наистина се оказало възнаграждаващо.

22. Какво основателно възражение изказал служителят?

²² Отначало главният придворен служител не се съгласил: „Аз се боя от господаря си царя, който определи ястието ви и питието ви, да не би да види, че лицата ви са по–малко поправени от лицата на юношите, вашите връстници, и така да турите главата ми в опасност пред царя.“ (Даниил 1:10) Неговите възражения и страхове били напълно основателни. Не можело да не се подчиниш на цар Навуходоносор и служителят съзнавал, че „главата“ му щяла да бъде в опасност, ако направи нещо против заповедите на царя. Как щял да постъпи Даниил?

23. Как Даниил проявил прозрение и мъдрост чрез своя начин на постъпване?

²³ В тази ситуация били необходими прозрение и мъдрост. Младият Даниил вероятно си спомнял пословицата: „Мек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв.“ (Притчи 15:1) Вместо твърдоглаво да настоява молбата му да бъде изпълнена и с това да предизвика другите да го превърнат в мъченик, Даниил оставил нещата да отлежат. В подходящия момент той се обърнал към „надзирателя“, който може би щял да бъде по–готов да прояви толерантност, защото не бил подчинен пряко на царя. — Даниил 1:11.

ПРЕДЛОЖЕН Е ДЕСЕТДНЕВЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК

24. Какъв изпитателен срок предложил Даниил?

²⁴ На надзирателя Даниил предложил изпитателен срок с думите: „Опитай, моля, слугите си десет дни, през което време да ни се даде зеленчук да ядем и вода да пием; после нека се прегледат пред тебе нашите лица и лицата на юношите, които ядат от изрядните ястия на царя; и според каквото видиш, постъпи със слугите си.“ — Даниил 1:12, 13.

25. Какво вероятно се включвало в ‘зеленчука’, който бил даван на Даниил и тримата му другари?

²⁵ Десет дни на ‘зеленчук и вода’ — дали нямало да бъдат „по–малко поправени“ в сравнение с другите? Изразът „зеленчук“ е преведен от една еврейска дума, чието основно значение е „семена“. Някои преводи на Библията я предават като „варива“, което включва „годните за ядене семена на различни бобови растения (като грах, фасул или леща)“. Някои учени смятат, че контекстът говори за начин на хранене, включващ повече от годни за ядене семена. Един справочник твърди: „Това, което искали Даниил и неговите другари, били простите зеленчукови блюда на обикновения народ, а не богатите, месни ястия на царската трапеза.“ Така че зеленчуците вероятно включвали питателни блюда с дини, краставици, леща, лук, праз, фасул и чесън, както и хляб, направен от различни зърнени култури. Безспорно никой не би сметнал това за гладуване. Явно надзирателят разбрал как стоят нещата. ‘И той ги послушал в това нещо, и ги опитал десет дни.’ (Даниил 1:14) Какъв бил резултатът?

26. Какъв бил резултатът от десетдневния изпитателен срок, и защо нещата се развили по този начин?

²⁶ ‘На края на десетте дни техните лица изглеждали по–красиви и по–пълни отколкото лицата на всичките юноши, които яли от изрядните ястия на царя.’ (Даниил 1:15) Това не бива да бъде приемано като доказателство, че вегетарианският начин на хранене превъзхожда храненето с по–богата, месна храна. Десет дни е твърде кратък срок за това който и да било начин на хранене да даде видим резултат, но не е прекалено кратък за това Йехова да постигне целта си. „Благословията на Йехова — тя носи богатство, и той не добавя болка към нея.“ (Притчи 10:22, НС) Четиримата млади евреи положили вярата и доверието си в Йехова и той не ги изоставил. Векове по–късно Исус Христос преживял без храна 40 дни. Във връзка с това той цитирал думите, намиращи се във Второзаконие 8:3, където четем: ‘Човек не живее само с хляб, но човек живее с всяко слово, което излиза из устата на Йехова.’ Преживяното от Даниил и неговите приятели е класически пример за това.

ПРОЗРЕНИЕ И МЪДРОСТ ВМЕСТО ДЕЛИКАТЕСНИ ЯСТИЯ И ВИНО

27, 28. Как хранителният режим, на който се подложили Даниил и тримата му приятели, бил подготовка за по–големи неща в бъдещето?

²⁷ Десетдневният срок бил само изпитателен, но резултатите били убедителни. „И тъй, надзирателят отнемаше от тях изрядното ястие и виното, което трябваше да пият, и им даваше зеленчук.“ (Даниил 1:16) Не е трудно да си представим какво мислели за Даниил и неговите другари останалите младежи, които също били включени в обучението. Сигурно им се е струвало много глупаво някой да се отказва всеки ден от деликатесните ястия на царя и да ги заменя със зеленчук. Но бъдещето щяло да донесе големи изпитания и проверки и за тях щели да бъдат необходими цялата бдителност и трезвост, на които били способни младите евреи. И именно тяхната вяра и доверието в Йехова щели да им помогнат в изпитанията на вярата. — Сравни Исус Навиев 1:7.

²⁸ Доказателство за това, че Йехова бил с тези младежи, може да се види в следващите думи: „А на тия четирима юноши Бог даде знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Даниил можеше да проумява всички видения и сънувания.“ (Даниил 1:17) За да могат да се справят с предстоящите трудни времена, те имали нужда от нещо повече от физическа сила и добро здраве. ‘Когато мъдрост влезе в сърцето ти, и знанието бъде приятно на душата ти, тогава разсъдливостта ще те брани, разумът ще те варди, за да те спаси от зъл път.’ (Притчи 2:10–12, СИ) Точно тези неща Йехова дарил на четиримата верни младежи, за да ги подготви за това, което ги очаквало.

29. Защо Даниил ‘можел да проумява всички видения и сънувания’?

²⁹ Казва се, че Даниил ‘можел да проумява всички видения и сънувания’. Това не означава, че той станал екстрасенс. Интересно е да се отбележи, че макар и Даниил да е смятан за един от най–големите еврейски пророци, той никога не бил вдъхновен да прави изявления от рода на „така казва Господ Йехова“ и „това казва Йехова на войнствата“. (Исаия 28:16; Йеремия 6:9, НС) Но само под ръководството на божия свети дух Даниил можел да разбира и тълкува видения и сънища, които разкривали целта на Йехова.

И НАКРАЯ — РЕШАВАЩАТА ПРОВЕРКА

30, 31. Как линията на поведение, която избрали Даниил и неговите другари, се оказала от полза за тях?

³⁰ Трите години на образование и оформяне свършили. И дошло времето за решаващата проверка — личен разговор с царя. ‘И на края на дните, когато царят бе заповядал да ги въведат, главният придворен служител ги въведе пред Навуходоносор.’ (Даниил 1:18) Настъпил моментът четиримата младежи да покажат какво са постигнали. Дали придържането към закона на Йехова — вместо поддаването на вавилонското влияние — щяло да се окаже от полза за тях?

³¹ „И като разговаря с тях царят, между всички тях не се намери подобен на Даниила, Анания, Мисаила и Азария; затова те стояха пред царя.“ (Даниил 1:19) Каква пълна победа на тяхното цялостно поведение през изминалите три години! Не било глупост от тяхна страна да се придържат към режим на хранене, наложен от тяхната вяра и съвест. Като били верни в онова, което може би изглеждало като най–незначителното нещо, Даниил и неговите приятели били благословени с по–големи неща. Привилегията ‘да стоят пред царя’ била целта на всички младежи, които били обучавани. Библията не казва дали четиримата млади евреи били единствените, които били избрани, но какъвто и да бил случаят, тяхната линия на вярно поведение наистина им донесла „голяма награда“. — Псалм 19:11.

32. Защо може да се каже, че Даниил, Анания, Мисаил и Азария се радвали на по–голяма привилегия от тази да бъдат в царския двор?

³² „Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе“ — се казва в Писанията. (Притчи 22:29) Така Даниил, Анания, Мисаил и Азария били избрани от Навуходоносор да стоят пред царя, тоест, да бъдат част от царския двор. Във всичко това можем да видим как ръката на Йехова подрежда нещата така, че чрез тези младежи, и особено чрез Даниил, да бъдат известени важни аспекти на божията цел. Макар че да бъдеш избран за служба в царския двор на Навуходоносор било голяма чест, далеч по–голяма чест било да бъдеш използуван по такъв чудесен начин от всемирния Цар, Йехова.

33, 34. (а) Защо младите евреи направили такова силно впечатление на царя? (б) Каква поука можем да извлечем от случилото се с четиримата евреи?

³³ Скоро Навуходоносор разбрал, че мъдростта и прозрението, които Йехова бил дал на четиримата еврейски младежи, далеч превъзхождали мъдростта и прозрението, които притежавали всички съветници и мъдреци в неговия двор. „И във всяко дело, което изискваше мъдрост и проумяване, за което царят ги попита, намери ги десет пъти по–добри от всичките врачове и вражари, които бяха в цялото му царство.“ (Даниил 1:20) Та как би могло да бъде иначе? ‘Врачовете и вражарите’ разчитали на земните, изпълнени със суеверия вавилонски учения, докато Даниил и неговите приятели уповавали на мъдростта от горе. Не можело и да става дума за сравнение, нито за мерене на силите!

³⁴ Всъщност нещата не са се променили много през вековете. През първи век, когато гръцката философия и римското право били изключително популярни, апостол Павел бил вдъхновен да напише: „Мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: ‘Улавя мъдрите в лукавството им’; и пак: ‘Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни’. Затова никой да се не хвали с човеците.“ (1 Коринтяни 3:19–21) Днес ние трябва да се държим здраво за онова, на което Йехова ни е научил, и да не се оставяме да бъдем повлияни лесно от славата и блясъка на света. — 1 Йоан 2:15–17.

ВЕРНИ ДОКРАЙ

35. Какво ни се казва за тримата другари на Даниил?

³⁵ Силната вяра на Анания, Мисаил и Азария е ярко онагледена в 3 глава на книгата Даниил, във връзка със златното изображение, което Навуходоносор издигнал в равнината Дура, и с изпитанието на огнената пещ. Несъмнено тези боящи се от Бога евреи останали верни на Йехова до смъртта си. Знаем това, защото без съмнение апостол Павел имал предвид тях, когато писал за онези, ‘които с вяра ... угасвали силата на огъня’. (Евреи 11:33, 34) Те са забележителен пример за служителите на Йехова, млади и стари.

36. Какъв забележителен житейски път имал Даниил?

³⁶ А за Даниил 1:21 последният стих на първа глава ни казва: „Даниил остана до първата година на цар Кира.“ Историята разкрива, че Кир превзел Вавилон за една нощ през 539 г. пр.н.е. Явно поради репутацията и положението си Даниил продължил да служи и в двора на Кир. Дори в Даниил 10:1 се казва, че „в третата година на персийския цар Кир“ Йехова разкрил нещо важно на Даниил. Щом Даниил бил доведен във Вавилон като юноша през 617 г. пр.н.е., тогава при получаването на това последно видение той трябва да е бил вече почти на 100 години. Какъв дълъг и благословен житейски път във вярна служба на Йехова!

37. Какви поуки можем да си извадим от разглеждането на първа глава на книгата Даниил?

³⁷ Встъпителната глава на книгата Даниил не е само един разказ за това как четирима верни младежи успешно посрещат изпитанията на своята вяра. Тя ни показва как Йехова може да използува когото поиска, за да постигне целта си. Повествованието показва, че ако е позволено от Йехова, нещо, което изглежда като бедствие, може да послужи за полезна цел. И ни казва, че верността в малките неща донася голяма награда.

КАКВО РАЗБРА ТИ?

• Какво може да се каже за произхода на Даниил и неговите трима млади приятели?

• Как хубавото възпитание на четиримата еврейски младежи било поставено на изпитание във Вавилон?

• Как Йехова възнаградил четиримата евреи за тяхната смела позиция?

• Какви поуки могат да си извадят съвременните служители на Йехова от Даниил и тримата му другари?

[Снимка на цялата страница 30]