Какво ни учи Библията: Йоил 1:1 до 3:21

Призови името на Йехова, и ти ще бъдеш сигурно избавен!

„АКО се изгуби контрол върху тази напаст, тя ще се разпростре в Източна Африка и Близкия Изток. Ще предизвика катастрофа.“ Това казал един служител на организацията към ООН за изхранване и селско стопанство по повод на онзи ненаситен вид инсекти, които понастоящем с милиарди нападат северозападна Африка — скакалците.

Около 820–та година пр.н.е. Божият пророк Йоил се изказа за подобно бедствие. В живописен език, който е ненадминат по отношение на точност и реализъм, той описва, как нацията Юда би могла да бъде опустошена чрез нападане от инсекти. Но това бедствие беше символ за нещо много по-значително отколкото една екологична заплаха. Това беше известяването на ‘деня на Йехова’. На нашето поколение предстои този ‘страховнушаващ ден’ със цялата си разрушителна сила. Има ли надежда за спасение? И каква поука можем да извлечем от пророческата книга Йоил?

Ужасно нападение от инсекти

Необходимо е разкаяние, за да бъдем спасени в този страховнушаващ ден на Йехова. С Йоиловите очи виждаме нещастието, а именно как чрез ята от гъсеници, скакалци и хлебарки е ограбена вегетацията на страната. Свещеници, старци и други жители на Юда са поканени, да се разкаят и да викат „към Йехова за помощ“. Постройките за припаси са запустяли и хамбарите са разрушени, защото са напълно празни. Домашни животни се лутат насам натам и напразно търсят пасбище. Какъв ден на опустошение от Всемогъщия! (1:1–20).

Наближаването на деня на Йехова би трябвало да ни предразположи към свети деяния и дела на преданост към Бога (2 Петър 3:10–12). Йоил ни дава възможност да видим деня на Йехова като ден тъмен, мъглив и мрачен. Скакалците са страховнушаващи предвестници на този ден. Те оставят страната Юда като празен пустош. Дори само шума на скакалците е зловещ, защото е като тропот на колесници, да, като пращене на огнен пламък, който пояжда тръстика. Когато скакалците се придвижват напред „като силен народ, нареден в бойни редици“, те се качват на стените, втурват се в градовете и нахлуват в къщите. Дори слънцето, луната и звездите потъмняват по време на ‘страховнушаващия ден на Йехова’ (1–11).

Пътят на спасението

За да бъдем спасени, трябва да признаем, че ‘Йехова е Бог и че няма друг освен него’. „Обърнете се към мене със цялото си сърце“, препоръчва Йехова. Стар и млад трябва да се съберат на тържествено събрание и да се молят горещо за Божието благоразположение. Бог ще се смили, като даде уравнение за опустошението чрез инсектите и благослови народа си с изобилие. Онези, които признаят Йехова като единия истинен Бог и извор на спасение, няма да бъдат засрамени (2:12–27).

Нашето спасение зависи и от това, да призовеме с вяра името на Йехова. Преди да настъпи ‘великия страховнушаващ ден’, Йехова ще „излее своя дух върху плът от всякакъв род“. Млади и стари, мъже и жени, ще пророкуват. По този начин много хора ще научат, че „всеки, който призове името на Йехова, ще бъде спасен“ (2:28–32).

Осъждане на нациите

Йехова ще спаси своя народ, когато изпълни своята присъда над нациите. (Сравни Езекиил 38:18–23; Откровение 16:14–16.) Тир, Сидон и Филистея трябва да заплатят за това, че малтретираха Божия народ и го продадоха в робство. Йехова ще върне обратно пленените, които произхождат от Юда и Ерусалим, и той предизвиква неговите врагове, като казва: „Осветете война!“ Но те не могат нищо да отвърнат, защото в символичната „Йосафатова долина“ ще се изпълни присъдата над тях. Небето и земята ще се разтърсят, но Йехова ще бъде убежище за своя народ. Верните ще преживеят съда над нациите и ще се радват на живот при райски условия (3:1–21).

Поуката за нас: За да може някой да бъде спасен по време на страховнушаващия ден на Йехова, трябва преди това да прояви разкаяние. Наближаването на този ден би трябвало да ни предразположи към свети деяния и дела на преданост към Бога. Разбира се нашето спасение зависи от това, дали ще признаем, че само Йехова е Бог. И който във вяра призове името на Йехова, ще бъде спасен, когато се изпълни присъдата над нациите.

Пророчеството на Йоил съдържа и друг материал, който скланя към размисъл. ‘Великият и страховнушаващ ден на Йехова’ предстои! Човечеството трябва да бъде предупредено. Подобно на скакалци свидетелите на Йехова опустошават християнството, като безпощадно разобличават неговото духовно опустошено състояние. Това събужда гняв и съпротива от страна на техните ръководители, но всички подобни на стени пречки, изпречващи се на пътя на символичните скакалци, се оказват безрезултатни. Йехова е излял своя дух върху своя народ и чрез това ги е съоръжил, да известят неговия наказателен съд. Затова нека в късото време, което ни остава до Божия страховнушаващ ден, да взимаме пълно участие в помагането на други, ‘да призоват името на Йехова, за да бъдат спасени’.

[Блок на страница 30]

БИБЛЕЙСКИ ТЕКСТОВЕ РАЗГЛЕДАНИ ПО-ОТБЛИЗО

○ 1:2 — Йоил се обърна към „старите мъже“, които заблудиха нацията. Понеже „жителите на страната“ следваха тяхното погрешно ръководство, в очите на Йехова също бяха отговорни за техните дела. Днес духовниците на християнството заблуждават по подобен начин техните стада. Подобно на Йоил свидетелите на Йехова отправяха послания направо към духовенството. Но и на народа трябва да се обясни Божието Слово, че също ще трябва да дадат сметка на Йехова (Исаия 9:15–17; Римляни 14:12).

○ 2:1–10, 28 — Израилтяните бяха предупредени, че скакалци и други животни щяха да опустошат реколтата, ако останат непокорни на Бога (Второзаконие 28:38–45). Тъй като в Библията никъде не се говори за напаст от инсекти в Канаан, която да е имала такъв голям размер, какъвто Йоил описва, то най-вероятно това има символично значение. Това пророчество явно започна да се изпълнява на Петдесятница 33 г. н.е., когато Йехова започна да ‘излива своя дух’ върху Исусовите наследници, които измъчваха фалшивите религиозни представители с полученото от Бога послание (Деяния на апостолите 2:1, 14–21; 5:27–29). Свидетелите на Йехова извършват днес подобно опустошително дело.

○ 2:12–13 — В древно време разкъсването на дрехи беше външен израз на печал (Битие 37:29, 30; 44:13). Но това би могло също да бъде неискрено, лицемерно. Йоил показа ясно, че не е достатъчно да се покаже външно печал. Народът трябваше ‘да разкъса сърцата си’, като от сърце прояви разкаяние.

○ 2:31, 32 — В дните на Йоил Йехова се погрижи за това, че верните да бъдат опазени от унищожение. Днес, в „последните дни“ Йехова също осъществява спасение чрез Исус Христос (2 Тимотей 3:1; Римляни 5:8, 12; 6:23). Но грешни хора трябва да призоват името на Йехова, за да получат вечно спасение. Това означава, да познават Божието име, да го уважават във всяко отношение и напълно да се уповават на този, който носи това име. Така, онези, които във вяра призоват името на Йехова ще бъдат „сигурно избавени“, когато Бог изпълни присъдата над нациите в своя ‘велик и страховнушаващ ден’ (Софония 2:2, 3; 3:12; Римляни 10:11–13).

○ 3:2, 14 — Символичното място, където в „Деня на Йехова“ ще се изпълни божествената присъда, се нарича ‘долина на присъдата’ или ‘Йосафатова долина’. Това име е подходходящо поради това, че Йосафат означава „Йехова е съдия“. По време на царуването на Йосафат, Йехова защити Юда и Ерусалим от войските на Моав, Амон и планинската област Сеир, като предизвика обърканост между тях, така че се избиха помежду си (2 Летописите 20:1–30). В наши дни ‘Йосафатовата долина’ служи като символична преса за изстискване на грозде, в която нациите ще бъдат смачкани, защото малтретираха Божия народ.

○ 3:6 — Тир, Сидон и Филистея бяха виновни, защото продадоха хора от Юда и Ерусалим като роби на гърците. Възможно е някои юдеи, които са били заловени от други нации, да са попаднали в ръцете на търговци с роби от Тир, Сидон и Филистея. Но още по-лошо беше, че може би са направили роби от някои юдеи, които при тях са потърсили закрила от враговете. Но какъвто и да е бил случая, Бог поиска сметка от тези търговци с хора, поради малтретирането на неговия народ. С това се посочва, какво очаква нациите, които днес преследват служителите на Йехова.

[Информация за източника на снимката на страница 31]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.