Защо те напускат религията?

В СРЕДАТА на 19–и век било нечувано някой жител на Прусия (днес северна Германия) да каже, че не членува в никаква религия. Та дори само преминаването от основната религия към някоя неофициална църква можело да го превърне в обект на полицейско наблюдение. Колко са се променили времената!

Днес рекорден брой немци напускат църквите. Според сведенията всеки 1 от 4 души твърди, че не е член на никаква религия. Подобна тенденция се вижда в Австрия и Швейцария. Ако членовете на една религия са кръвта, която ѝ дава живот, то тогава, както казва немският писател Раймер Гронемайер, „църквите на Европа умират от обезкръвяване“.

Защо те отхвърлят религията

Защо мнозина отхвърлят организираната религия? Често поради финансови причини, особено в страни, където от членовете се изисква да плащат църковен данък. Много хора питат: ‘Защо моите спечелени с тежък труд пари трябва да отиват в църквата?’ Някои са отвратени от огромните богатство и власт на църквата. Те вероятно са съгласни с кардинал Йоахим Майснер от Кьолн (Германия), който казал, че е възможно богатството на църквата да е довело до там тя да отдава прекалено голямо внимание на материалните неща и „да не приема вярата в Христос достатъчно сериозно“.

Някои напускат църквата си, защото я намират за скучна, безинтересна, неспособна да удовлетвори техния духовен глад. Те изпитват глада, предсказан от пророк Амос — „глад не за хляб, и жажда не за вода, а за слушане на думите на Йехова“. (Амос 8:11, NW) Тъй като не получават духовна подкрепа от своята религия, те се отказват от нея.

Макар че споменатите проблеми са сериозни, дали правилният отговор е да се откажем изобщо от религията? Представи си един гладен човек, който вижда нещо, приличащо на самун хляб. Но когато се опитва да го изяде, разбира, че то е направено от дървени стърготини. Дали той ще се откаже от мисълта да яде и да удовлетвори глада си? Не, той ще потърси истинска храна. Подобно на това, ако една религия не удовлетворява духовния глад на своите членове, трябва ли те да се откажат изобщо от религията? Или няма да е по–мъдро да потърсят начин да удовлетворят своя глад? Именно това са направили мнозина, както показва следващата статия.