Какво ни учи Библията: Амос 1:1 до 9:15

Упадъкът на една нация

ПРИГОТВИ се да посрещнеш твоя Бог“, каза „Йехова, Богът на войнствата“, на нацията Израел (Амос 4:12, 13). Защо? Заслепени от материално благосъстояние, израилтяните бяха забравили неговия Закон и бяха осквернили неговата свята страна чрез идолопоклонство, неморалност, кръвопролитие и насилие.

Амос беше пробуден като пророк, за да предаде предупредително послание, и то не само на неговата нация Юда, а особено на северното царство Израел. Той осъди Израел поради неговия разюздан начин на живот и пророкува края на това царство чрез ръцете на вражески нации. Книгата Амос, написана някъде между 829 и 804 г.пр.н.е. ни дава представа за Божията способност да предсказва нещастия и съдържа някои навременни предупреждания.

Огнено унищожение на Божиите врагове

Никой не може да избегне Божиите присъди. Колко верно се оказа това в случая с Дамаск (Сирия), Газа (Филистея) и Тир, както и с Едом, Амон, Моав и Юда! Поради техните грехове Йехова няма да ‘отвърне ръката си от тях’. Всъщност предсказването на тяхното нещастие служеше само, за да се потвърди съда, който предстоеше на Израел, защото не беше спазил Закона и беше забравил Божиите заповеди (Амос 1:1 до 2:16).

Обръщай внимание на Божие предупреждение. „Само вас познах измежду всичките родове на земята“, каза Йехова на израилтяните (Амос 3:2). Но техният грешен начин на действие показа незачитане спрямо Божието име и суверенитет. Много хора бяха решили да станат богати, като живееха в разкош на гърба на своите братя и имаха освен „зимна къща, още и летна“ (Амос 3:15). Измамваха бедните с фалшиви теглилки. Тъй като се бяха отказали от истинското обожаване, заслужаваха да бъдат наказани от Йехова. Но ‘Йехова не би направил нищо, без да открие намерението си на своите слуги’. Затова Амос предсказваше Божиите съдебни наредби и ги призоваваше: „Приготви се да посрещнеш твоя Бог“ (Амос 3:1 до 4:13).

Йехова е спасение

Бог ще окаже милосърдие на ония, които се разкаят. „Потърсете ме и ще живеете“, гласеше призива на Йехова към израилтяните (Амос 5:4). „Мразете злото и обичайте доброто“ (Амос 5:15). Но такива думи бяха игнорирани. Отцепници предпочитаха по-скоро да ходят в Бетел и Гилгал, центрове на идолопоклонството и принасяха жертви на фалшиви богове (Амос 5:26; 1 Царете [бъл. 3 Царете] 12:28–30). На богато изделани канапета от слонова кост самодоволни злодеи пиеха най-избраните вина и разглезваха себе си с изрядни масла и храни (Амос 5:11; 6:4–6). „Денят на Йехова“ ще дойде и Йехова „се закле в себе си“, че ще унищожи Израел (Амос 5:18; 6:8). Йехова ще събуди една нация, която ще подтиска Израел и ще го отведе в заточение (Амос 5:1 до 6:14).

Бой се от Йехова, не от противник. Унищожението на Израел би могло да бъде предизвикано от ята скакалци или огън, който изпояжда всичко. Но Амос се застъпи за Израел пред Бога, и Йехова „изпита съжаление“ за своя съд. Затова няма да го изпълни по този начин. Но както зидар проверява с отвес дали стената е отвесна, така и Йехова „няма да щади занапред“ Израел (Амос 7:1–8). Нацията трябваше да бъде опустошена. Разгневен от посланието на пророка, Амасия, свещеник от култа на обожаването на телец, го обвини несправедливо в предателство и му заповяда ‘да бяга в страната Юда и да не пророкува вече в Бетел’ (Амос 7:12, 13). Скри ли се Амос? Не. Безстрашно предсказа смъртта на Амасия и нещастие за неговото семейство. Както се събират зрелите плодове по време на беритба, така и за Йехова беше настъпило време за разплата с Израел. Няма да има избавление (Амос 7:1 до 8:14).

Съществува надежда за тези, които се уповават на Йехова. „Аз няма да погубя съвсем дома на Яков“, каза Йехова. За някои от потомците на Яков все още съществуваше надежда, но не за грешниците. Тяхното унищожение бе сигурно. Въпреки това Йехова „ще остави да се върнат“ някои от „пленените“ на народа на Израел (Амос 9:1–15).

Поуката за нас: Който стане враг на Бога, заслужава смърт. Но всеки, който обърне внимание на предупредителното послание и се разкае, ще получи Божията милост и ще живее. Ако се боиме от Бога, няма да позволим противниците да ни възпрат да вършим неговата воля.

[Блок на страница 29]

БИБЛЕЙСКИ ТЕКСТОВЕ РАЗГЛЕДАНИ ПО-ОТБЛИЗО

○ 1:5 — В древно време градовете имаха високи стени с грамадни порти. За да могат да се заключват тези порти от вътрешната им страна се поставяха дълги железни или бронзови лостове. ‘Да се строшат лостовете на Дамаск’ означаваше, че сирийската столица ще падне в ръцете на асирийците. Щяло да бъде така, като че ли градските порти нямало да бъдат затворени, защото лостовете им били строшени (2 Царете [бъл. 4 Царете] 16:8, 9).

○ 4:1 — Жените в Самария, обичащи разкоша, бяха сравнени с „Васански юници“ (млада, още не телила се крава, „Бълг. тълк. речник, 1976 г.“). Васанските превъзходни пасбища бяха много подходящи за развъждане на добитък (Второзаконие 32:14; Езекиил 39:18). Себелюбивите „Васански юници“ очевидно подтикваха техните „господари“ или мъже, да изнудят пари от бедните, за да пълнят техните „къщи от слонова кост“ (Амос 3:15). Но последствието на такова държание бе Божието наказание.

○ 4:6 — Значението на израза „чистота на зъбите“ се обяснява чрез паралелното понятие „оскъдност от хляб“. Изглежда, че изразът се отнася за време на глад, когато зъбите остават чисти, защото няма нищо за ядене. Вероятно Йехова изрази недоволството си от идолослужението на десетоплеменното царство чрез това, че съобразно неговото вече отдавна изказано предупреждение, изпрати глад в страната (Второзаконие 28:48). Но нито тези, нито пък други изрази на Божия съд докосваха сърцата на този нарушител на съюза народ (Амос 4:6, 8–11).

○ 5:2 — Когато Амос произнесе своето пророчество, както народа на Израел, така и неговата страна още не бяха завладяни или победени от чужда сила. Затова народът беше представен като девица. Само след няколко години тази девица трябваше да падне под асирийците и ‘да отиде в заточение оттатък Дамаск’. Амос беше толкова сигурен в унищожението на Израел поради неверността на нацията, че описва това събитие така, като че ли е вече станало.

○ 7:1 — „Окосената трева на царя“ най-вероятно се отнася за отдаването на данък или налог, който изискваше царя, за да осигурят храна на неговите конници и фураж за животните му. Първо трябваше да се заплати данъка, а след това народът можеше да вземе „трева“ за собствени нужди. Но преди да бъде в състояние да направи това, идваха скакалците и изпояждаха късния посев.

○ 8:2 — Летните плодове били събирани към края на реколтата. Следователно краят на селскостопанската година беше символ за това, че беше дошъл края на Израел. „Аз няма повече да ги извинявам“, изяви Йехова. Нацията трябваше вече да очаква изпълнението на неговата присъда.

○ 9:7 — Йехова избра своя народ поради техните верни праотци и ги освободи от египетско робство и ги доведе в страната Канаан. Но те нямаха никакво основание да се гордеят с това, понеже поради тяхната лошотия стоеха наравно с етиопците. (Сравни Римляни 2:25). Освобождението им от Египет представляваше също такава слаба гаранция, Бог постоянно да ги зачита за добри, колкото фактът, че филистимците и асирийците не живееха вече на предишните си места. Произходът им от верните патриарси нямаше да спаси израилтяните. Да бъде човек признат от Бога зависи от това, да се подчини на неговата воля (Амос 9:8–10; Деяния на апостолите 10:34, 35).