Йона научава за милостта на Йехова

ЙЕХОВА има една задача за своя пророк Йона. Тече девети век пр.н.е. и Йеровоам II управлява в Израил. Йона е от Гетефер, един завулонски град. (Исус Навиев 19:10, 13; 4 Царе 14:25) Бог възлага на Йона да отиде в асирийската столица Ниневия, намираща се на повече от 800 километра североизточно от родния му град. Той трябва да предупреди ниневийците, че ги чака унищожение от Бога.

Йона може да си е помислил: ‘Да отида в този град и сред този народ ли? Та те дори не са отдадени на Бога. Тези кръвожадни асирийци никога не са сключвали договор с Йехова, както направили израилтяните. Та хората от този зъл народ може да приемат предупреждението ми като заплаха и да завладеят Израил! Аз няма да отида! Няма! Ще избягам в Йопия и ще отплавам в обратната посока — в Тарсис, съвсем на другия край на Голямото море. Така ще направя!’ — Йона 1:1–3.

Опасност в морето!

Скоро след това Йона е в Йопия на средиземноморския бряг. Той плаща за пътуването си и се качва на един кораб, тръгващ на път за Тарсис, който обикновено свързват с Испания, над 3500 километра западно от Ниневия. След като потеглят, умореният пророк слиза в трюма на кораба и заспива. Не след дълго Йехова вдига силен вятър в морето и уплашените моряци викат за помощ, всеки към своя Бог. Корабът се клати и люлее толкова много, че товарът бива изхвърлен зад борда, за да олекне плавателният съд. Но корабокрушението изглежда неизбежно и Йона чува развълнувания капитан, който възкликва: „Какво става с тебе, спящий? Стани, призови Бога си, негли Бог си спомни за нас, и не загинем.“ Йона става и отива на палубата. — Йона 1:4–6.

„Елате, да хвърлим жребие — казват моряците — та да познаем по коя причина е това зло на нас.“ Жребието се пада на Йона. Представи си колко е разтревожен, когато моряците казват: „Кажи ни молим ти се, по коя причина е това зло на нас. Каква ти е работата? И от где идеш? От коя си земя? И от кои си люде?“ Йона казва, че е евреин, който се покланя на „Господа [Йехова — NW] небесния Бог“ и че изпитва почтителен страх от този, ‘Който е направил морето и сушата’. Бурята е дошла върху тях, защото той бяга от присъствието на Йехова, вместо послушно да занесе божието послание в Ниневия. — Йона 1:7–10.

Моряците питат: „Що да ти сторим, за да утихне за нас морето?“ Тъй като морето става все по–бурно, Йона казва: „Вземете ме, та ме хвърлете в морето, и морето ще утихне за вас; защото зная, че поради мене ви постигна тая голяма буря.“ Понеже не искат да хвърлят служителя на Йехова в морето и в сигурна смърт, мъжете се опитват да стигнат до сушата. След като не успяват, моряците викат: „Молим Ти се Господи [Йехова — NW], молим Ти се, да не загинем поради живота на тоя човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал.“ — Йона 1:11–14.

В морето!

След това моряците хвърлят Йона зад борда. Докато той потъва в кипящото море, яростта на вълните започва да утихва. Виждайки това, ‘човеците се убояли твърде много от Господа; и принесли жертва Господу, и направили обреци’. — Йона 1:15, 16.

Няма съмнение, че докато водите покриват Йона, той се моли. След това той чувствува, че се хлъзга по един мек канал, докато попада в една по–широка кухина. Изненадващо е, че все още може да диша! Махайки увитите около главата си водорасли, Йона се озовава на едно наистина уникално място. Това е така, защото ‘Господ определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона останал във вътрешността на рибата три дни и три нощи’. — Йона 1:17.

Пламенната молитва на Йона

В корема на гигантската риба Йона има време да се моли. Някои от думите му приличат на определени псалми. По–късно Йона записал молитвите си, като изразил както отчаяние, така и разкаяние. Например той смятал, че коремът на рибата ще стане Шеол, негов гроб. Затова той се молил: „В скръбта си извиках към Господа, и той ме послуша; из вътрешността на Шеол извиках, и ти чу гласа ми.“ (Йона 2:1, 2, „Български превод на Библията“, 1924 г.) Две песни на възкачванията — вероятно пети от израилтяни, отиващи в Йерусалим за годишните празненства — изразяват подобни мисли. — Псалм 120:1; 130:1, 2.

Размишлявайки върху слизането си в морето, Йона се моли: „Защото Ти [Йехова] ме хвърли в дълбочините, в сърцето на [всред] морето, и потоци ме обиколиха; всичките Твои вълни и големи води преминаха над мене.“ — Йона 2:3; сравни Псалм 42:7; 69:2.

Йона се страхува, че неговото непослушание ще му струва божията благосклонност и че никога вече няма да види божия храм. Той се моли: „А колкото до мен, аз казах: ‘Прогонен съм отпред очите ти! Как мога да погледна отново към светия ти храм?’“ (Йона 2:4, NW; сравни Псалм 31:22.) Положението на Йона изглежда толкова лошо, че той казва: „Водите ме обкръжиха дори до душа [излагайки на опасност живота му], бездната ме обгърна, морският бурен се обви около главата ми.“ (Йона 2:5; сравни Псалм 69:1.) Представи си състоянието на Йона, тъй като той добавя: „Слязох [в рибата] до дъното на планините; земните лостове ме затвориха [като в един гроб] завинаги; но пак, Ти, Господи Боже мой, си избавил живота ми [на третия ден] из рова.“ — Йона 2:6; сравни Псалм 30:3.

Макар че е в корема на рибата, Йона не мисли: ‘Толкова съм потиснат, че не мога да се моля.’ Вместо това той се моли: „Като чезнеше в мене душата ми [почти мъртва], спомних си за Господа [с вяра, като за Онзи, Който притежава несравнима сила и милост], и молитвата ми влезе при Тебе в светия Ти храм.“ (Йона 2:7) От небесния храм Бог чул Йона и го спасил.

В заключение Йона се моли: „Ония, които уповават на лъжливите суети [като уповават на безжизнените образи на фалшиви богове], оставят милостта, спазвана за тях [изоставяйки Онзи, Който проявява това качество]. Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас [на теб, Йехова Боже]; ще отдам това, което съм обрекъл [по време на това преживяване или при други случаи]. Спасението е от Господа.“ (Йона 2:8, 9; сравни Псалм 31:6; 50:14.) Съзнавайки, че само Бог може да го освободи от смърт, разкайващият се пророк (както и царете Давид и Соломон преди него) приписва спасението на Йехова. — Псалм 3:8; Притчи 21:31.

Йона се подчинява

След дълъг размисъл и усилена молитва Йона усеща, че бива изтласкан от канала, през който бил влязъл. Най–накрая той е изхвърлен на сушата. (Йона 2:10) Благодарен за спасението, Йона се подчинява на божието слово: „Стани, иди в големия град Ниневия, и възгласи му проповедта, която ти казвам.“ (Йона 3:1, 2) Йона тръгва за асирийската столица. Когато научава кой ден е, осъзнава, че три дни е бил в корема на рибата. Пророкът прекосява река Ефрат при големия ѝ завой на запад, пътува на изток през северна Месопотамия, идва до река Тигър и накрая стига до големия град. — Йона 3:3.

Йона влиза в Ниневия, един голям град. Той обикаля из него един ден и тогава заявява: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.“ Дали Йона бил надарен по чудодеен начин с познание върху асирийския език? Това не знаем. Но дори ако говори на еврейски език и някой превежда, неговото оповестяване дава резултат. Хората в Ниневия започват да вярват в Бога. Те прогласяват пост и се обличат във вретище, от най–големия до най–малкия сред тях. Когато думите стигат до царя на Ниневия, той става от трона си, сваля одеждите си, покрива се с вретище и сяда в пепелта. — Йона 3:4–6.

Колко изненадан е Йона! Асирийският цар изпраща глашатаи с призива: „Човеците и животните, говедата и овцете, да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; но човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им. Кой знае дали Бог не ще се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, та да не погинем?“ — Йона 3:7–9.

Ниневийците се подчиняват на указа на своя цар. Когато Бог вижда, че те са се обърнали от лошия си път, той съжалява за злото, което казал, че ще им направи, затова не го прави. (Йона 3:10) Заради тяхното разкаяние, смирение и вяра Йехова решава да не им налага замислената присъда.

Сърдещият се пророк

Четиридесет дни минават и нищо не се случва с Ниневия. (Йона 3:4) Осъзнавайки, че ниневийците няма да бъдат унищожени, Йона е много ядосан и негодува, и се моли: „О Господи, не беше ли това каквото казах още, когато бях в отечеството си? Това бе причината, по която предварих да бягам в Тарсис, защото знаех, че си Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото. Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по–добре да умра отколкото да живея.“ Бог отговаря със следния въпрос: „Добре ли е да негодуваш?“ — Йона 4:1–4.

Тогава Йона напуска гордо града. Отивайки на изток, той си построява една колиба, за да може да стои под сянката ѝ, докато види какво ще стане с града. На свой ред Йехова съчувствително ‘определя да израсте една тиква, която се издига над Йона, за да бъде сянка над главата му’. Как се радва Йона за тиквата! Но на разсъмване Бог определя един червей да порази растението и то започва да вехне. Скоро то е съвсем изсъхнало. Също така Бог изпраща горещ източен вятър. Сега слънцето така бие върху главата на пророка, че той едва не припада. Той продължава да иска да умре. Да, Йона постоянно казва: „По–добре ми е да умра отколкото да живея.“ — Йона 4:5–8.

Сега говори Йехова. Той пита Йона: „Добре ли е да негодуваш за тиквата?“ Йона отговаря: „Добре е да негодувам, даже до смърт.“ Всъщност сега Йехова казва на пророка: ‘Ти пожали тиквата. Но не си се трудил, нито си я направил да расте. Тя се роди в една нощ и в една нощ загина.’ След това Бог прави заключението: ‘А Аз не трябваше ли да пожаля оня голям град Ниневия, в който има повече от 120 000 души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка, освен многото добитък?’ (Йона 4:9–11) Правилният отговор е ясен.

Йона се разкайва и продължава да живее, за да напише библейската книга, носеща неговото име. Как научил той, че моряците започнали да се боят от Йехова, принесли му жертви и направили обреци? Посредством божествено вдъхновение, или може би в храма от някой от моряците или пътниците. — Йона 1:16; 2:4.

‘Знамението на Йона’

Когато книжниците и фарисеите помолили Исус за знамение, той казал: „Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона.“ Исус добавил: „Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.“ (Матей 12:38–40) Юдейските дни започвали при залез слънце. Христос умрял в петък следобед, на 14 нисан 33 г. от н.е. Тялото му било поставено в един гроб преди залеза на слънцето през този ден. Същата вечер започнал 15 нисан и продължил до залез слънце в събота, седмия и последен ден на седмицата. Тогава започнал 16 нисан и продължил до изгрева на слънцето в деня, който ние наричаме неделя. Следователно Исус бил мъртъв и в гроба известно време на 14 нисан, бил в гроба през целия ден на 15 нисан и прекарал нощта на 16 нисан в гроба. Когато някои жени дошли при гроба в неделя сутринта, той вече бил възкресен. — Матей 27:57–61; 28:1–7.

Исус бил в гроба три дни. Така неговите врагове получили ‘знамението на Йона’, но Христос казал: „Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Йоновата проповед; а ето, тука има повече от Йона.“ (Матей 12:41) Колко е вярно това! Юдеите имали сред себе си Исус Христос — един пророк много по–голям от Йона. Макар че Йона бил достатъчно знамение за ниневийците, Исус проповядвал с много по–голям авторитет и подкрепящи доказателства, отколкото този пророк. Но юдеите като цяло не вярвали. — Йоан 4:48.

Като народ юдеите не приели смирено по–големия Пророк от Йона и не вярвали в Него. Но какво да кажем за техните предци? На тях също им липсвали вяра и смирен дух. Всъщност Йехова очевидно изпратил Йона в Ниневия, за да покаже контраста между разкайващите се ниневийци и твърдоглавите израилтяни, на които болезнено им липсвала вяра и смиреност. — Сравни Второзаконие 9:6, 13, NW.

Какво да кажем за самия Йона? Той научил колко е голяма милостта на Бога. Нещо повече, реакцията на Йехова спрямо мърморенето на Йона за милостта, проявена към разкайващите се ниневийци, трябва да ни възпре от това да се оплакваме, когато нашият небесен Баща проявява милост към хората в наши дни. Да, нека се радваме, че всяка година хиляди хора се обръщат към Йехова във вяра и със смирени сърца.