Исус — владетелят, ‘чийто произход е от началото’

С НАРАСТВАЩО вълнение очакваш роднина, който не си виждал отдавна. Най–после той пристига и ти го приветствуваш сърдечно. Слушаш внимателно как ти казва защо баща му го е изпратил да те посети. Но времето минава бързо и той трябва да тръгва на път за дома. Натъжен, ти му казваш „довиждане“. Тъгата, която изпитваш поради заминаването му, изчезва, щом получиш известие, че той се е прибрал в къщи жив и здрав.

По–късно, когато преглеждаш стари документи, намираш писма, които накратко разказват за делата на твоя роднина още много преди той да потегли на път, за да те посети. Това, което тези писма ти съобщават, ти предлага интересно познание относно неговия произход, а също и засилва твоето ценене както за посещението му, така и за неговата работа понастоящем.

‘От началото’

Сред старите документи, с които разполагали юдеите от първи век, били писанията на божия пророк Михей, записани около седемстотин години по–рано. Те посочват рожденото място на Месията. „А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало[то], от вечността.“ (Михей 5:2) В съгласие с тези думи Исус бил роден в Юдея, в селцето Витлеем, през годината, смятана днес за 2 г. пр.н.е. Но как било възможно произходът му да бъде ‘от началото’?

Исус имал предчовешко съществуване. В своето писмо до християните в Колоса апостол Павел описал Исус като „образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание“. — Колосяни 1:15.

Йехова, Източникът на мъдростта, създал своя Син ‘като първо от делата Си’, ако използуваме вдъхновения израз, записан от цар Соломон в книгата Притчи. След идването на Исус на земята и връщането му обратно на небето, той свидетелствувал, че наистина бил „Началото на Божието творение“. Като персонифицирана мъдрост Исус казал в предчовешкото си съществуване: „Когато [Йехова] приготовляваше небето, аз бях там.“ — Притчи 8:22, 23, 27; Откровение 3:14, „Верен“.

Още от началото божият Син получил уникална задача — да бъде „майсторски работник“ заедно със своя Баща. Каква радост донесло това на Йехова. „Аз бях онзи, когото той [Йехова] обичаше особено много ден след ден — казва Притчи 8:30, NW и добавя — като се радвах пред него през цялото време.“

По–късно Йехова поканил своя първороден Син да участвува в сътворяването на хората. „Да създадем човека по Нашия образ — казал той, — по Наше подобие.“ (Битие 1:26) В резултат на това се развила друга обич. „Нещата, които обичах — обяснява Исус в предчовешкото си съществуване, — бяха с човешките синове.“ (Притчи 8:31, NW) В началото на своето евангелие апостол Йоан посочва ролята, която Исус в своето предчовешко съществуване играл при сътворението: „Всичко чрез Него започна да съществува, и нищо, което започна да съществува, не започна да съществува без Него.“ — Йоан 1:3, „Библия на Макарий“.

Говорител на Йехова

Думите на Йоан насочват вниманието към една друга привилегия, на която се радвал божият Син — да бъде говорител. От началото той служел като Словото. Така че когато Йехова говорел на Адам, а по–късно и на Адам и Ева заедно, вероятно той правел това чрез Словото. Пък и кой би могъл да предаде божиите наставления за благополучието на човечеството по–добре от онзи, който обичал човешките синове? — Йоан 1:1, 2.

Колко ли болка изпитал Исус, Словото, когато видял как Ева, а после и Адам проявяват непослушание спрямо своя Създател! И колко ли е било силно неговото желание да излекува недъзите, които тяхното непослушание донесло на потомците им! (Битие 2:15–17; 3:6, 8; Римляни 5:12) Като се обърнал към Сатан, който бил насърчил Ева да се разбунтува, Йехова казал: „И вражда ще поставя между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе.“ (Битие 3:15, „Цариградско издание на Библията“, 1871 г.) Като видял какво станало в Едем, Исус, Словото, осъзнал, че като главна част на ‘семето’ на жената, той ще бъде мишена на зла омраза. Той знаел, че Сатан е човекоубиец. — Йоан 8:44.

Когато по–късно Сатан подложил на съмнение моралната безкомпромисност на верния Йов, Исус, Словото, сигурно изпитал ярост относно клеветническите обвинения, отправени срещу неговия Баща. (Йов 1:6–10; 2:1–4) Да, в своята позиция на архангел Словото е познат като Михаил, чието име означава „Кой е като Бога?“ и показва как той защищава Йехова спрямо всички, които се домогват до божието върховенство. — Даниил 12:1; Откровение 12:7–10.

При развитието на историята на Израил Исус, Словото, наблюдавал усилията на Сатан да отвърне хората от чистото поклонение. След излизането от Египет Бог казал на Израил чрез Моисей: „Ето, изпращам ангел пред тебе да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което съм ти приготвил. Внимавайте на него и слушайте гласа му; не го предизвиквайте, защото той няма да прости престъпленията ви; понеже Моето Име е в него.“ (Изход 23:20, 21) Кой бил този ангел? Вероятно Исус в предчовешкото си съществуване.

Вярно подчинение

Моисей умрял през 1473 г. пр.н.е. и тялото му било погребано „в долината в Моавската земя срещу Ветфегор“. (Второзаконие 34:5, 6) Явно Сатан искал да използува тялото му, вероятно за да подбуди идолопоклонство. Михаил се противопоставил на това, но покорно се оттеглил под властта на своя Баща, Йехова. ‘Като не дръзнал да изрече присъда срещу Сатан с хулни думи’, Михаил го предупредил: „Нека Йехова те порицае.“ — Юда 9, NW.

След това Израил започнал да завладява Обетованата земя Ханаан. Близо до град Йерихон на Исус Навиев била вдъхната увереност, че Словото продължава да надзирава народа. Там Исус Навиев се срещнал с един мъж, носещ изваден от ножницата меч. Исус Навиев се приближил до непознатия и го попитал: „От нас ли си, или от неприятелите ни?“ Представи си колко изненадан бил Исус Навиев, когато непознатият разкрил кой е с думите: „Не, аз, аз дойдох като княз на войската на Йехова.“ Не е чудно, че Исус Навиев паднал по очи пред този високопоставен представител на Йехова, който несъмнено бил Исус в предчовешкото си съществуване, станал по–късно ‘князът Месия’. — Исус Навиев 5:13–15, NW; Даниил 9:25.

Един следващ сблъсък със Сатан станал по времето на божия пророк Даниил. Тогава Михаил подкрепил своя събрат ангел, когато демонът, който бил княз на Персия, му ‘противостоял’ три седмици. Ангелът обяснил: „Ето, Михаил, един от главните князе, дойде да ми помогне; аз, прочее, останах . . . там при персийските царе.“ — Даниил 10:13, 21.

Предчовешка и човешка слава

През 778 г. пр.н.е., годината, в която умрял юдейският цар Озия, божият пророк Исаия видял видение на Йехова на неговия възвисен престол. „Кого да пратя? И кой ще отиде за Нас?“ — попитал Йехова. Исаия предложил себе си, но Йехова го предупредил, че неговите събратя израилтяни няма да откликнат на изявленията му. Апостол Йоан сравнил невярващите юдеи от първи век с хората от времето на Исаия и казал: „Това каза Исаия, защото видя славата Му.“ Чия слава? На Йехова и на Исус, който бил до него в небесните дворци, в предчовешкото си съществуване. — Исаия 6:1, 8–10; Йоан 12:37–41.

Няколко столетия по–късно дошло времето за най–голямата задача на Исус дотогава. Йехова прехвърлил жизнената сила на своя любим Син от небето в утробата на Мария. След девет месеца тя родила момче, Исус. (Лука 2:1–7, 21) Апостол Павел казал за това: „А когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена.“ (Галатяни 4:4) Подобно на това апостол Йоан казал: „И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“ — Йоан 1:14.

Появява се Месията

Най–малкото когато бил на 12 години, младият Исус започнал да разбира, че трябва да бъде зает с вършенето на делото на своя небесен Баща. (Лука 2:48, 49) Около 18 години по–късно Исус отишъл при Йоан Кръстител край река Йордан и бил покръстен. Когато Исус се молел, небесата се отворили и светият дух се спуснал върху него. Представи си лавината от спомени, която го връхлетяла, когато си припомнял безбройните хилядолетия, през които служел до своя Баща като майсторски работник, говорител, княз на божията армия и като архангела на име Михаил. После бил развълнуван от това, че чул гласа на Баща си, който казвал на Йоан Кръстител: „Това е моят Син, любимият, когото аз съм одобрил.“ — Матей 3:16, 17, NW; Лука 3:21, 22.

Безспорно Йоан Кръстител не се съмнявал в предчовешкото съществуване на Исус. Когато Исус се приближил към Йоан, той казал: „Ето Агнето на Бога, което премахва греха на света!“ И добавил: „Това е Онзи, за когото казах: ‘След мен идва човек, който ме изпревари, защото е съществувал преди мен.’“ (Йоан 1:15, 29, 30, NW) Апостол Йоан също знаел за предчовешкото съществуване на Исус. „Онзи, Който дохожда от горе, е от всички по–горен — писал той и добавил: — Който дохожда от небето, е от всички по–горен. Каквото е видял и чул, за Него свидетелствува.“ — Йоан 3:31, 32.

Около 61 г. от н.е. апостол Павел подканил християните от еврейски произход да разберат цялото значение на идването на Месията на земята, както и неговата работа като Първосвещеник. Насочвайки вниманието към ролята на Исус като говорител, Павел писал: „Бог . . . в края на тия дни говори нам чрез Сина, . . . чрез Когото и направи световете [системите на нещата — NW].“ Независимо дали това се отнася за ролята на Исус като „майсторски работник“ при сътворението, или за неговото участие в постепенно осъществяващата се уредба на Бога за помиряване с човека, с тези думи Павел добавя своето свидетелство относно предчовешкото съществуване на Исус. — Евреи 1:1–6; 2:9.

Лоялност от ‘началото’

Към християните от първи век, живеещи във Филипи, Павел отправил следната подкана: „Поддържайте в себе си същата нагласа на ума, която беше и в Христос Исус, който, макар и да беше съществувал в божия образ, дори и не помисли да заграбва нещо, а именно, да бъде равен на Бога. Той изпразни себе си и прие формата на роб, и дойде в образа на човек. Освен това като се намери в човешки вид, той смири себе си и стана послушен дори до смърт, да, смърт на позорен стълб.“ (Филипяни 2:5–8, NW) Йехова любещо откликнал на лоялната линия на поведение у Исус, като го възкресил и впоследствие го посрещнал отново у дома в небето. Какъв блестящ пример на морална безкомпромисност в течение на епохи от време ни е оставил Исус! — 1 Петър 2:21.

Колко благодарни сме ние за сведенията, които Библията ни предоставя относно предчовешкото съществуване на Исус! Несъмнено те укрепват решимостта ни да подражаваме на неговия пример на лоялна служба, особено сега, когато той управлява като Цар на божието месианско Царство. Нека приветствуваме ‘Княза на мира’, Христос Исус, нашия Владетел и Управител, ‘Чийто произход е от началото’! — Исаия 9:6; Михей 5:2.

[Блок на страница 24]

Свидетелство за предчовешко съществуване

Думите на самия Исус, както са посочени по–долу, свидетелствуват изобилно за предчовешкото му съществуване:

◻ „Никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, сиреч, Човешкият Син.“ — Йоан 3:13.

◻ „Моисей не ви даде хляба от небето, но Баща ми ви дава истинския хляб от небето. Защото хлябът на Бога е онзи, който слиза от небето и дава живот на света. . . . [Аз] слязох от небето да върша не своята воля, но волята на онзи, който ме изпрати.“ — Йоан 6:32, 33, 38, NW.

◻ „Това е хлябът, който слиза от небето, така че всеки да може да яде от него и да не умира. Аз съм живият хляб, който слезе от небето; който яде от този хляб, ще живее вечно.“ — Йоан 6:50, 51, NW.

◻ „Ами ако видите Човешкият син да се възнесе там, където беше преди?“ — Йоан 6:62, NW.

◻ „Моето свидетелство е истинско, защото знам откъде съм дошъл и къде отивам. . . . Вие сте от долните области; аз съм от горните области. Вие сте от този свят; аз не съм от този свят.“ — Йоан 8:14, 23, NW.

◻ „Ако Бог беше вашият Баща, щяхте да ме обичате, защото от Бога дойдох и съм тук. Изобщо не съм дошъл по своя инициатива, но Той ме изпрати.“ — Йоан 8:42, NW.

◻ „Наистина, наистина ви казвам, аз бях още преди Авраам да съществува.“ — Йоан 8:58, NW.

◻ „Татко, прослави ме до себе си със славата, която имах до теб, преди да съществува светът. Татко, що се отнася до онова, което си ми дал, искам където съм аз, те също да бъдат с мен, за да видят моята слава, която ти си ми дал, защото ме обичаше преди основаването на света.“ — Йоан 17:5, 24, NW.

[Снимка на страница 23]

Исус Навиев среща княза на армията на Йехова