Дали Бог изисква да се пости?

БОЖИЯТ закон, даден чрез Моисей, изисквал да се пости само при един случай — на ежегодния Ден на изкуплението. Законът заповядвал на този ден израилтяните да ‘налагат страдание на душите си’, за което се смята, че означава, че те постели. (Левит 16:29–31, NW; 23:27, NW; Псалм 35:13) Но това постене не било само формалност. Отбелязването на този Ден на изкуплението подтиквало народа на Израил да осъзнае по–добре грешното си състояние и нуждата от откуп. Хората постели на този ден, за да изразят също съжаление за греховете си и разкаяние пред Бога.

Въпреки че това било единственото задължително постене по време на Моисеевия закон, израилтяните постели и при други случаи. (Изход 34:28; 1 Царе 7:6; 2 Летописи 20:3; Ездра 8:21; Естир 4:3, 16) Сред тях било и доброволното постене като проява на разкаяние. Йехова подканил грешния народ на Юда: „Сега се обърнете към Мене с цялото си сърце, с пост, с плач и с ридание.“ Това не трябвало да бъде само външна проява, тъй като Бог по–нататък казва: „Раздерете сърцето си, а не дрехите си.“ — Йоил 2:12–15.

С времето за мнозина постенето се превърнало в показна формалност. Йехова ненавиждал това неискрено постене и затова попитал лицемерните израилтяни: „Такъв ли е постът, който Аз съм избрал, — ден, в който трябваше човек да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика, и да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден на Господа?“ (Исаия 58:5) Вместо да постят само показно, от тези своенравни хора се изисквало да вършат дела, подобаващи за разкаяние.

Някои видове постене, установени от юдеите, срещнали божието неодобрение още от самото начало. Например, по едно време народът на Юда постел четири пъти в годината за възпоменание на бедствените събития, свързани с обсадата и опустошението на Йерусалим през седми век пр.н.е. (4 Царе 25:1–4, 8, 9, 22–26; Захария 8:19) След като юдеите били освободени от робство във Вавилон, Йехова казал чрез пророк Захария: „Когато постехте . . . през тия седемдесет години, наистина за Мене ли постехте, за Мене?“ Бог не одобрявал това постене, защото юдеите постели и скърбели заради присъди, идващи от самия Йехова. Те постели заради нещастието, което ги сполетяло, а не заради собствените си грешки, които довели до него. След като се върнали в родната си земя, за тях било време да се радват, а не да скърбят за миналото. — Захария 7:5.

Дали постенето е за християните?

Въпреки че Исус Христос не бил заповядвал на учениците си да постят, той и неговите последователи постели на Деня на изкуплението, защото били под Моисеевия закон. Освен това някои от неговите ученици постели доброволно при други случаи, тъй като Исус не им бил заповядал и да избягват постенето. (Деяния 13:2, 3; 14:23) Но те никога не ‘помрачавали лицата си, за да ги виждат човеците, че постят’. (Матей 6:16) Такава външна проява на благочестие може да доведе до възхитени погледи и одобрение от страна на другите хора. Въпреки всичко на Бог не са му угодни подобни показни прояви. — Матей 6:17, 18.

Исус говорел също и за това, че неговите последователи ще постят след смъртта му. Но с това той не въвеждал ритуално постене. А посочвал една реакция на дълбоката скръб, която те щели да изпитат. След като бъдел възкресен, той отново щял да бъде с тях и вече нямало да имат такава причина да постят. — Лука 5:34, 35.

Моисеевият закон бил премахнат, когато ‘Христос бил принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина’. (Евреи 9:24–28) И с настъпването на края на Закона била премахната заповедта да се пости на Деня на изкуплението. Така единственото задължително постене, споменато в Библията, било премахнато.

А Великите пости?

Каква тогава е основата за обичая на т.нар. християнство да се пости по време на Великите пости? И католическата, и протестантската църква признават Великите пости, въпреки че начинът, по който се спазват, е различен във всяка църква. Някои ядат само по веднъж на ден през целия 40–дневен период, предшествуващ Великден. Други постят само в първия ден от Великите пости и на Разпети петък. За някои Великите пости изискват въздържание от месо, риба, яйца и млечни продукти.

Твърди се, че Великите пости се основават на 40–дневното постене на Исус след неговото покръстване. Дали тогава той установил един ритуал, който да бъде следван ежегодно? Съвсем не. Това личи от факта, че в Библията не е записано нищо за подобни действия на първите християни. За първи път Великите пости били установени през четвърти век след Христос. Както много други учения на т.нар. християнство те са приети от езически източници.

Ако Великите пости са по подобие на постенето на Исус в пустинята след неговото покръстване, защо тогава биват спазвани през седмиците, предхождащи Великден — за който се твърди, че е времето на неговото възкресение? Исус не постил през дните преди смъртта си. Повествованието на евангелията посочва, че той и неговите апостоли посещавали различни домове и се хранели във Витания само няколко дни преди той да умре. И той ял пасхата през нощта преди смъртта си. — Матей 26:6, 7; Лука 22:15; Йоан 12:2.

Има нещо, което може да се научи от постенето на Исус след неговото покръстване. Той започвал жизненоважна служба. Ставало дума за реабилитирането на върховенството на Йехова и бъдещето на целия човешки род. Това било време за дълбок размисъл и за молитвено обръщане към Йехова за помощ и напътствия. Било уместно през това време Исус да пости. Това показва, че постенето може да бъде от полза, когато се прави с правилни подбуди и при подходящ случай. — Сравни Колосяни 2:20–23.

Кога постенето би могло да бъде от полза

Нека да разгледаме някои случаи днес, при които един поклонник на Бога може да пости. На човек, който е извършил грях, може да не му се яде за определен период от време. Това не би трябвало да се прави, за да се направи впечатление на другите или да бъде като гневна реакция спрямо полученото порицание. И, разбира се, самото постене не би поправило взаимоотношенията с Бога. Но един истински разкайващ се човек би чувствувал дълбока мъка за това, че е наранил Йехова и вероятно приятелите си или семейството. Страданието и пламенните молитви за прошка могат да потиснат желанието за храна.

Израилският цар Давид имал подобно преживяване. Когато бил изправен пред перспективата да изгуби сина си от Витсавее, той концентрирал всичките си усилия в молитва към Йехова, за да получи милост за детето. Тъй като всичките му чувства и сили били посветени на молитвите му, той постел. Подобно на това, приемането на храна може да не изглежда уместно при някои стресови обстоятелства днес. — 2 Царе 12:15–17.

Може също да има случаи, когато един богоугоден човек иска да се съсредоточи върху някакъв дълбок духовен въпрос. Може да е необходимо търсене в Библията и в християнските публикации. Може да е необходим период от време за размисъл. По време на едно такова поглъщащо изучаване човек може да реши да не се разсейва от приемането на храна. — Сравни Йеремия 36:8–10.

Има библейски примери на служители на Бога, които постели, когато трябвало да бъдат взети сериозни решения. В дните на Неемия трябвало да се направи един обрек на Йехова и върху юдеите щяло да дойде проклятие, ако го нарушат. Те трябвало да обещаят, че ще се разведат със своите жени чужденки и ще се пазят отделени от заобикалящите ги народи. Преди да бъде направен този обрек и по време на изповядването на своята вина, целият сбор постел. (Неемия 9:1, 38; 10:29, 30) Така че когато е изправен пред сериозни решения, един християнин може да се откаже от храна за кратко време.

Вземането на решения от старейшинското тяло в ранния християнски сбор понякога било придружено от постене. Днес старейшините в сбора, които трябва да вземат трудни решения, вероятно във връзка с дисциплинарен случай, може да се въздържат от храна, докато разглеждат въпроса.

Дали да постиш при определени обстоятелства, или не, е лично решение. Човек не трябва да съди другите заради това. Не трябва да искаме да ‘се виждаме на човеците праведни’; нито пък трябва да придаваме толкова голямо значение на храната, че това да пречи да се грижим за сериозни задължения. (Матей 23:28; Лука 12:22, 23) И Библията показва, че Бог нито изисква от нас да постим, нито ни забранява това.

[Снимка на страница 7]

Знаеш ли защо Исус постил през 40–те дни след своето покръстване?