Уроци от Писанията: Захария 1:1–14:21

Йехова повдига духа на народа си

В КРАЯ на 538 г. пр.н.е. или в началото на 537 г. пр.н.е. персийският цар Кир издал заповед, според която юдеите трябвало да се върнат от Вавилон в Йерусалим, за да ‘построят [отново] на Йехова, израелевия Бог, дома’. (Ездра 1:3) Но до 520 г. пр.н.е. храмът все още не бил възстановен. Така че Йехова извикал пророк Захария да работи заедно с Агей за повдигането на духа на народа.

Захариевите вдъхновени от Бога думи въодушевили отново верните юдеи, като им показали, че Йехова ги подкрепя и ще благослови труда им. Тази библейска книга въодушевява и нас днес, защото тя съдържа месиански, както и други пророчества, изпълняващи се в наше време.a Тя ни дава също така и ценни поуки.

Йехова благославя народа си

Йехова се грижи за народа си. След като юдеите признават, че дисциплинирането, което получили от Йехова, било напълно заслужено, Захария има три видения, които показват, че Йехова продължава да се грижи за тях. В първото видение той вижда коне с ангелски ездачи. Единият от ангелите е загрижен за това, че народите, причинили нещастията на юдеите, са ‘спокойни и тихи’. Във второто видение Йехова решава да повали „четирите рога“ — владетелските сили, които разпръснали народа му. И третото видение живо описва любещата, защитна грижа на Йехова за Йерусалим. — 1:1–2:13.

Никой няма да е в състояние да спре божиите верни служители. В четвъртото видение Сатанът, главният противник на народа на Йехова, е строго смъмрен. (Сравни Откровение 12:10.) В петото видение Захария научава, че божият народ ще извърши Неговата воля въпреки пречките, високи колкото планина. Как ще стане това? „‘Не чрез военна сила, нито чрез мощ, но чрез духа ми.’—каза Йехова на войнствата.“ — 3:1–4:14.

Божиите служители „мразят злото“. (Псалм 97:10, 11) В шестото видение Бог произнася проклятие срещу злодеите, които досега са останали ненаказани. И в седмото видение един образ на нечестието е отнесен до „земята Сенаар“, местонахождението на фалшивата вавилонска религия. Тъкмо място за него! Нечестието не може да е сред хората на Йехова, тъй като то им е омразно. След това Захария вижда четири теглени от коне колесници — ангелско духовно войнство, изпратено да защищава божиите служители на земята. — 5:1–6:8.

Пророчески предвиждания

Изпълнението на пророческите думи на Йехова е вълнуващо и укрепващо вярата. Колко е вярно това за пророческите предвиждания на Захария, отнасящи се за нашето време! Използувайки сребро и злато, подарени от юдейските изгнаници, той трябва да направи величествена корона за първосвещеника Исус (Йоседековия син). Нещо повече, „онези, които са далеч [във Вавилон], ще дойдат и ще изградят храма на Йехова“, така както мнозина напуснаха Вавилон Велики, за да помогнат в работата по храма след 1919 г. Поправянето на погрешните идеи за постенето води до описание на бъдещата радостна ситуация в Йерусалим. Предсказано е, че „десет мъже от всичките езици на народите“ ще се присъединят към духовните юдеи в истинското поклонение. (Галатяни 6:16; Откровение 7:4–10) „Възклицавай, йерусалимска дъще“, казва Йехова. Нейният цар идва, възседнал осел, и „ще говори мир на народите“. — 6:9–9:11.

Бог и пастирите

Надзорниците носят голяма отговорност и трябва да служат с плам. След като обещава да спаси своя народ, Йехова изразява гнева си срещу неверните пастири. „Трима пастири“ покваряват стадото до такава степен, че Бог разваля договора си със своя народ. Йерусалим ще се превърне в „тежък камък“. Всеки, който го нападне, ‘ще бъде смазан’. Но „Юдовите началници“ — онези, които упражняват надзор сред божия избран народ, — трябва да бъдат „като запален факел“, изключително пламенни. — 9:12–12:14.

Йехова мрази измамите. В божия сбор всички онези, които упорствуват в ‘говоренето на лъжи’, биват ‘прободени’, тоест, отречени като отстъпници. „Две части“ от земята ще бъдат изтребени, докато третата част ще бъде пречистена чрез огън. Като паралел на това, повечето от онези, претендиращи да бъдат християни — онези от псевдохристиянството, — са отхвърлени от Йехова. От 1919 г. насам само една малка група от верни, помазани християни са се позовавали на името на Йехова и са се подчинили на неговия пречистващ процес. — 13:1–9.

Народът на Йехова може да се довери на Неговата защита. Когато неприятели се опитат да унищожат истинските поклонници, Бог ще защити своя народ и ще изтреби пълчищата на Сатана. Разцепването на Маслиновата планина (Елеонския хълм) има за резултат образуването на символична долина, в която помазаните ще намерят защита под покровителството на вселенското Царство на Йехова и месианското правителство на неговия син. И ще има светлина за божиите верни служители и тъмнина за народите. Човечеството трябва да избере: или да се покланя на Йехова заедно с неговия народ, или да бъде унищожено завинаги. — 14:1–21.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 19]

ИЗСЛЕДВАНИ БИБЛЕЙСКИ ТЕКСТОВЕ

о 1:3 — Въпреки че юдеите се били върнали от Вавилон през 537 г. пр.н.е., те били подканени също така да се върнат към Бога в послушание и поклонение от все сърце. Те могли да дадат видимо доказателство за това възвръщане, като се захванат с възстановителната работа, докато храмът бъде завършен.

о 2:1–5 — Вероятно младият човек измервал Йерусалим, за да бъде изградена защитна стена около града. Но божият ангел подсказал, че растежът на града не бива да бъде ограничаван със стена. Никакъв човек не може да спре продължителния растеж на Йерусалим. Йехова ще бъде неговата защита, също както и днес той защищава помазания остатък, който ще бъде част от небесния Нов Йерусалим. — Откровение 21:2.

о 6:11–15 — Коронясването на първосвещеника Исус [Йоседековия син] не го направило свещеник–цар, защото той не бил от царската линия на Давид. По–скоро то направило Исус [Йоседеков] пророческа фигура за Месията, за този, в чието лице изцяло се осъществило пророчеството, отнасящо се за „издънката“. (Захария 3:8; Йеремия 23:5) Исус [Йоседеков] помогнал да се доведе докрай работата по възстановяването на храма в Йерусалим. Небесният свещеник–цар, Исус Христос, довежда докрай работата по духовния храм.

о 11:4–11 — Овцеподобните хора били „стадото, обречено на клане“, защото държавническите пастири ги експлоатирали. С един кривак, наречен „Благост“, и друг, наречен „Връзки“, Захария се държал като пастир, носещ кривак, за да направлява стадото, и тояга, за да гони хищниците. (Псалм 23:4) Той представял идващия Исус, който бил изпратен за духовен пастир, но бил отречен от юдеите. Както Захария счупил кривака „Благост“, така Бог престанал да се отнася с благост към юдеите, прекратявайки договора си с тях. И както Захария строшил тоягата „Връзки“, така и божието прекратяване на договора на Закона с Израел оставил евреите без теократична връзка на единство. Тяхното религиозно разединение имало катастрофален резултат, който настъпил с разрушаването на Йерусалим от римляните през 70 г. от н.е.

о 12:11 — „Жалеенето при Ададримон“ може би се отнася за жалеенето по повод смъртта на Йосия, цар на Юда. Ададримон очевидно е било местност в долината на Магедон, където той бил убит в битката с фараона Нехао. Смъртта на Йосия била оплакана от Йеремия, както и от певци, които споменавали царя в жалейни песни. — 2 Летописи 35:20–25.

[Снимка на страница 19]

Както предсказа Захария, хора от всички народи сега се обединяват с духовния Израел