5, 6. (а) Защо вината на свещениците била особено голяма? (б) Как Йехова изразил презрението си към свещениците?

⁵ Защо вината на свещениците била особено голяма? Седми стих ни дава ясен отговор: „Понеже устните на свещеника трябва да пазят знание и от неговите уста трябва людете да искат закона. Защото той е посланик на Господа на Силите.“ Повече от хиляда години преди това време в божиите закони, дадени на Израил чрез Моисей, било казано, че свещениците имали задължението ‘да учат израилтяните на всичките повеления, които Йехова им е говорил’. (Левит 10:11) За съжаление, по–късно писателят на 2 Летописи 15:3 съобщава: „Дълго време Израил остана без истинския Бог, без свещеник, който да поучава, и без закон.“

⁶ По времето на Малахия, през пети век пр.н.е., ситуацията със свещениците била същата. Те не учели хората на Закона на Бога. Така че с право им била търсена сметка.

11. Кой особено трябва да бъде внимателен?

¹¹ За тези, които днес имат привилегията да поучават на божието Слово в сбора, Малахия 2:7 трябва да бъде като предупреждение. Там се казва, че техните устни ‘трябва да пазят знание и хората трябва да търсят закона’ от устните им. Върху плещите на тези учители лежи голяма отговорност, както личи от Яков 3:1, където се казва, че те ‘ще приемат по–тежко осъждане’. Освен че трябва да поучават с желание и ентусиазъм, тяхното поучение трябва да е твърдо основано на писаното божие Слово и на напътствията, които идват от организацията на Йехова. По този начин те ще бъдат „способни и други да научат“. Затова те са съветвани: ‘Старайте се да се представите одобрени пред Бога работници, които няма от какво да се срамуват, като излагате право словото на истината.’ — 2 Тимотей 2:2, 15.

12. За какво трябва да внимават тези, които поучават?

¹² Ако не внимаваме, можем да се изкушим да вмъкнем личните си предпочитания или мнения в начина си на поучаване. Това би могло да представлява риск особено за онези, които са склонни да бъдат уверени в собствените си умозаключения, дори когато те са в противоречие с това, което организацията на Йехова учи. Но в Малахия, втора глава се казва, че от учителите в сбора се очаква да се придържат към познанието от Бога, а не към личните си идеи, които могат да спънат „овцете“. Исус казал: „Който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по–добре да се окачеше на врата му един воденичен камък и да потънеше в морските дълбочини.“ — Матей 18:6.