Йехова мрази невярното поведение
‘Не постъпвайте невярно един с друг.’ — МАЛАХИЯ 2:10, НС.
1. Какво изисква Бог от нас, за да получим вечен живот?
ИСКАШ ли да живееш вечно? Ако вярваш в тази надежда, която е обещана в Библията, вероятно ще кажеш: „Разбира се.“ Но ако искаш Бог да те благослови с безкраен живот в своя нов свят, трябва да отговаряш на неговите изисквания. (Еклисиаст 12:13; Йоан 17:3) Не е ли неразумно да се очаква от несъвършените хора да правят това? Не, защото Йехова казва следното насърчително нещо: „Милост искам, а не жертва, и познаване Бога повече от всеизгаряния.“ (Осия 6:6) Да, дори склонните към грешки хора могат да отговарят на божиите изисквания.
2. Как много израилтяни се отнасяли невярно към Йехова?
2 Но не всеки иска да върши волята на Йехова. Осия разкрива, че дори много от израилтяните не са искали това. Като народ те се съгласили да встъпят в договор, или споразумение, да спазват законите на Бога. (Изход 24:1–8) Не след дълго обаче те ‘престъпили договора’, като нарушили неговите закони. Затова Йехова казал, че израилтяните ‘постъпили невярно’ спрямо него. (Осия 6:7) И много други хора оттогава насам са постъпвали и постъпват така. Но Йехова мрази невярното поведение, независимо дали е спрямо него или спрямо онези, които той обича и които му служат.
3. Какъв анализ ще бъде направен в това изучаване?
3 Осия не бил единственият пророк, който подчертавал божия възглед за невярното поведение, възглед, който трябва да възприемем, ако се надяваме да се радваме на щастлив живот. В предишната статия започнахме да анализираме голяма част от пророческото послание на Малахия, като започнахме от първа глава на неговата книга. Нека сега да обърнем внимание на втора глава от книгата и да видим защо божият възглед за невярното поведение заслужава допълнително внимание. Въпреки че Малахия говори за ситуацията, отнасяща се за божия народ десетилетия след завръщането им от плен във Вавилон, втората глава има действително значение за нас днес.
Заслужаващите порицание свещеници
4. Какво предупреждение отправил Йехова към свещениците?
4 Втора глава започва с порицание от Йехова към юдейските свещеници за това, че те се отклонявали от неговите праведни пътища. Ако те не приемели присърце неговите съвети и не направели промени, това непременно щяло да доведе до тежки последствия. Обърни внимание на първите два стиха: „Ето заповедта, която се дава на вас, свещеници: Ако не послушате и ако не вземете присърце да отдадете слава на името Ми — казва Господ на Силите, — тогава ще пратя върху вас проклетията и ще прокълна благословията ви.“ Ако свещениците учели хората на божиите закони и ги спазвали, щели да бъдат благословени. Но когато пренебрегвали божията воля, щяло да ги връхлети проклятие. Дори благословиите, които свещениците изричали, щели да се обърнат в проклятие.
5, 6. (а) Защо вината на свещениците била особено голяма? (б) Как Йехова изразил презрението си към свещениците?
5 Защо вината на свещениците била особено голяма? Седми стих ни дава ясен отговор: „Понеже устните на свещеника трябва да пазят знание и от неговите уста трябва людете да искат закона. Защото той е посланик на Господа на Силите.“ Повече от хиляда години преди това време в божиите закони, дадени на Израил чрез Моисей, било казано, че свещениците имали задължението ‘да учат израилтяните на всичките повеления, които Йехова им е говорил’. (Левит 10:11) За съжаление, по–късно писателят на 2 Летописи 15:3 съобщава: „Дълго време Израил остана без истинския Бог, без свещеник, който да поучава, и без закон.“
6 По времето на Малахия, през пети век пр.н.е., ситуацията със свещениците била същата. Те не учели хората на Закона на Бога. Така че с право им била търсена сметка. Забележи силните думи, които Йехова отправил към тях. В Малахия 2:3 се казва: „Ще намажа лицата ви с нечистотии, нечистотиите от жертвите ви.“ Какъв укор! Изпражненията от жертвените животни трябвало да се носят извън лагера и да се изгарят. (Левит 16:27) Но когато Йехова им казал, че с изпражненията ще намаже лицата им, това ясно показвало, че той изпитвал презрение и отхвърлял жертвите и тези, които ги принасяли.
7. Защо Йехова бил разгневен на учителите на Закона?
7 Векове преди дните на Малахия Йехова бил възложил на левитите да се грижат за скинията, а по–късно за храма и за святата служба. Те били учителите на израилския народ. Изпълняването на тяхното задължение щяло да означава живот и мир за тях и за народа. (Числа 3:5–8) Но левитите загубили страха от Бога, който първоначално имали. Затова Йехова им казал: „Вие се отклонихте от пътя, направихте мнозина да се спъват в закона, извратихте завета, направен с Левия. ... Не сте опазили пътищата Ми.“ (Малахия 2:8, 9) С това че не учели на истината и не давали хубав пример, свещениците подвели много израилтяни, така че Йехова с право бил разгневен на тях.
Спазването на божиите стандарти
8. Дали е прекалено да се очаква от хората да се придържат към стандартите на Бога? Обясни.
8 Нека не си мислим, че тези свещеници заслужавали съчувствие и че трябвало да бъдат извинени, защото били просто несъвършени хора и не можело да се очаква от тях да спазват божиите стандарти. Истината е, че хората могат да спазват заповедите на Бога, защото Йехова не би очаквал от тях нещо, което не могат да направят. Вероятно по онова време някои свещеници са се придържали към божиите стандарти, няма съмнение и за един, който по–късно направил това — Исус, великият ‘първосвещеник’. (Евреи 3:1) За него с основание може да се каже: „Законът на истината беше в устата му и неправда не се намери в устните му; ходеше с Мене в мир и правота и отвърна мнозина от беззаконие.“ — Малахия 2:6.
9. Кой изявява вярно истината в наше време?
9 В сравнение с това, вече повече от век помазаните братя на Христос, тези с небесна надежда, служат като ‘свято свещенство и принасят духовни жертви, благоприятни на Бога’. (1 Петър 2:5) Те са начело в изявяването на библейската истина на другите. Като научи истината, която те поучават, не разбра ли от личен опит, че законът на истината е в устата им? Те са помогнали на мнозина да престанат да грешат в религиозно отношение, така че днес по целия свят има милиони хора, които са научили библейските истини и имат надежда за вечен живот. Те от своя страна имат привилегията да учат на закона на истината други милиони хора. — Йоан 10:16; Откровение 7:9.
Имаме основания да бъдем внимателни
10. Защо имаме основания да бъдем внимателни?
10 Но ние имаме основания да бъдем внимателни. Може да пропуснем поуките, съдържащи се в Малахия 2:1–9. Дали ние лично сме нащрек да не се намери неправедност в устните ни? Например, дали членовете на семейството ти наистина вярват на това, което казваш? Дали духовните ти братя и сестри от сбора също ти имат доверие? Лесно можем да развием навика да се изразяваме по такъв начин, че строго погледнато думите ни да са точни, но да са подвеждащи. Или някой може да преувеличава или скрива подробности относно бизнес въпроси? Нима Йехова няма да види това? И ако правим така, нима той ще приеме жертвите на възхвала от нашите устни?
11. Кой особено трябва да бъде внимателен?
11 За тези, които днес имат привилегията да поучават на божието Слово в сбора, Малахия 2:7 трябва да бъде като предупреждение. Там се казва, че техните устни ‘трябва да пазят знание и хората трябва да търсят закона’ от устните им. Върху плещите на тези учители лежи голяма отговорност, както личи от Яков 3:1, където се казва, че те ‘ще приемат по–тежко осъждане’. Освен че трябва да поучават с желание и ентусиазъм, тяхното поучение трябва да е твърдо основано на писаното божие Слово и на напътствията, които идват от организацията на Йехова. По този начин те ще бъдат „способни и други да научат“. Затова те са съветвани: ‘Старайте се да се представите одобрени пред Бога работници, които няма от какво да се срамуват, като излагате право словото на истината.’ — 2 Тимотей 2:2, 15.
12. За какво трябва да внимават тези, които поучават?
12 Ако не внимаваме, можем да се изкушим да вмъкнем личните си предпочитания или мнения в начина си на поучаване. Това би могло да представлява риск особено за онези, които са склонни да бъдат уверени в собствените си умозаключения, дори когато те са в противоречие с това, което организацията на Йехова учи. Но в Малахия, втора глава се казва, че от учителите в сбора се очаква да се придържат към познанието от Бога, а не към личните си идеи, които могат да спънат „овцете“. Исус казал: „Който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по–добре да се окачеше на врата му един воденичен камък и да потънеше в морските дълбочини.“ — Матей 18:6.
Брак с невярващ
13, 14. Какво било невярното поведение, на което обръща внимание Малахия?
13 В Малахия, втора глава от десети стих нататък се говори дори още по–директно за невярното поведение. Малахия се съсредоточава върху две свързани линии на поведение, за които многократно използва думата „невярно“. Първо, обърни внимание, че Малахия въвежда своите наставления със следните въпроси: „Нямаме ли ние всички един Отец? Не един ли Бог ни е създал? Тогава защо се обхождаме коварно [невярно — НС] всеки против брата си, та оскверняваме завета, направен с бащите ни?“ След това в 11 стих той добавил, че невярното поведение на израилтяните се равнявало на оскверняване на „светостта на Йехова“ (НС). Какво толкова сериозно нещо били направили те? Този стих показва едно от погрешните дела: те се били ‘оженили за дъщерята на чужд бог’.
14 С други думи някои израилтяни, които били част от отдадения народ на Йехова, се оженили за чужденки, които не се покланяли на Него. Контекстът ни показва защо това било толкова сериозно. В десети стих се казва, че те имали един общ баща. Това не бил Яков (преименуван на Израил), нито Авраам, нито Адам. От Малахия 1:6 се разбира, че Йехова бил този „Отец“. Народът на Израил имал взаимоотношения с него, те били страна в договора, направен с прадедите им. Един от законите в този договор бил: „Да се не жениш между тях и да не даваш дъщеря си на сина му, нито да вземаш неговата дъщеря за своя син.“ — Второзаконие 7:3.
15. (а) Как някои може да се опитват да оправдаят брака с невярващ? (б) Как се изразява Йехова по въпроса за брака?
15 Някои днес може би си мислят: „Човекът, когото харесвам, е много приятен. След време той (или тя) вероятно ще приеме истинското поклонение.“ Такова мислене потвърждава вдъхновеното от Бога предупреждение: „Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно.“ (Йеремия 17:9) Божият възглед за брака с невярващ човек е изразен в Малахия 2:12: ‘Йехова ще изтреби човека, който прави това.’ Затова християните са подканени да се женят „само в Господаря“. (1 Коринтяни 7:39, НС) В християнската уредба вярващият няма да бъде ‘изтребен’, ако се ожени за невярващ. Но ако невярващият партньор си остане невярващ, какво ще стане с него, когато Бог скоро унищожи тази система? — Псалм 37:37, 38.
Лошо отношение към брачния партньор
16, 17. Какво било невярното поведение, което някои следвали?
16 След това Малахия разглежда втория вид невярно поведение: да се отнасяш зле с партньора си, особено чрез несправедлив развод. В 14 стих на втора глава се казва: „Господ [Йехова — НС] стана свидетел между тебе и жената на младостта ти, към която си постъпил невярно, при все че ти е съпруга и заветната жена.“ Като се отнасяли невярно към своите съпруги, съпрузите юдеи направили така, че олтарът на Йехова да бъде ‘покрит със сълзи’. (Малахия 2:13) Тези мъже получавали развод по незаконен начин, като неправилно изоставяли съпругите на младостта си, вероятно за да се оженят за по–млади жени или за езичнички. И покварените свещеници разрешавали това! Но в Малахия 2:16 се заявява: ‘Аз мразя напускане — казва Господ, Израилевият Бог.’ По–късно Исус казал, че неморалността е единствената причина за развод, която може да даде възможност на невинния партньор да се ожени повторно. — Матей 19:9.
17 Помисли върху думите на Малахия и виж как те вълнуват сърцата и призовават към едно естествено чувство на доброта. Той говори за ‘съпруга и заветна жена’. Всеки мъж, за когото се отнасяло това, се бил оженил за своя сестра във вярата, за израилтянка, избирайки я като скъпа другарка и партньорка в живота. Въпреки че бракът вероятно бил сключен, когато те били млади, минаването на времето и началото на старостта не нарушавали брачния договор, в който те били встъпили.
18. В кои отношения напътствията на Малахия относно невярното поведение са приложими днес?
18 Наставленията по тези въпроси важат със същата сила и днес. Колко жалко, че някои пренебрегват божието наставление да се женят само в Господаря. Също за съжаление е, че някои не продължават да полагат усилия да поддържат брачната си връзка силна. Вместо това те си намират извинения и следват такова поведение, което Бог мрази, като получават небиблейски развод, за да се оженят за някой друг. Като правят това, те ‘дотягат на Йехова’. По времето на Малахия онези, които пренебрегвали напътствията на Бога, дори имали дързостта да мислят, че Йехова е несправедлив в своите възгледи. Те всъщност казват: „Къде е Богът на правосъдието?“ Какво извратено мислене! Нека не попадаме в този капан. — Малахия 2:17.
19. Как съпрузите и съпругите могат да получат духа на Бога?
19 Положително е, че думите на Малахия показват, че някои съпрузи не постъпвали невярно към съпругите си. Те ‘притежавали онова, което било останало от божия дух’. (15 стих, НС) За щастие в организацията на Йехова днес има много мъже, които ‘почитат съпругите си’. (1 Петър 3:7) Те не се отнасят зле към своите съпруги нито физически, нито словесно, не настояват за унизителни сексуални практики и не обиждат съпругите си, като флиртуват с други жени или гледат порнография. Организацията на Йехова е благословена също с много верни съпруги християнки, които са лоялни на Бога и неговите закони. Всички тези мъже и жени знаят какво Бог мрази и мислят и действат съобразно с това. Продължавай да бъдеш като тях, като се ‘покоряваш на Бога’ и ще бъдеш благословен чрез неговия свети дух. — Деяния 5:29.
20. Какво време наближава за цялото човечество?
20 Скоро Йехова ще съди целия свят. Всеки човек ще трябва да отговаря пред Него за своите вярвания и дела. „Всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.“ (Римляни 14:12) Затова заинтригуващ въпрос в това отношение е: Кой ще преживее „деня на Йехова“? Тази тема ще бъде обсъдена в третата и последна статия от тази поредица.
Можеш ли да обясниш?
• Поради каква основна причина Йехова порицал свещениците в Израил?
• Защо божиите стандарти не са твърде високи за хората?
• Защо днес трябва да внимаваме в поучението си?
• Кои две действия били специално осъдени от Йехова?
[Снимка на страница 15]
В дните на Малахия свещениците били порицани за това, че не ходели в пътищата на Йехова
[Снимка на страница 16]
Трябва да внимаваме да поучаваме пътищата на Йехова, а не своите лични предпочитания
[Снимка на страница 18]
Йехова осъдил израилтяните, които се развеждали със съпругите си за незначителни неща и се женели за езичнички
[Снимка на страница 18]
Християните днес уважават брачния си договор