Златното правило — едно всеобщо учение

„Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.“ — Матей 7:12.

ТЕЗИ думи били изречени преди около две хиляди години от Исус Христос в неговата прочута Проповед на планината. През вековете, изминали оттогава, било казано и написано много относно това простичко изказване. Например, то било възхвалявано като „самата същност на Писанията“, „обобщение на дълга на един християнин към ближния му“ и „основен етичен принцип“. То станало толкова известно, че за него често се говори като за Златното правило.

Но идеята, съдържаща се в Златното правило, не била приета единствено в рамките на т.нар. християнски свят. Юдаизмът, будизмът и гръцката философия обясняват това етично правило по различни начини. Особено на хората в Далечния Изток е добре познато едно изказване на Конфуций, който е уважаван в Ориента като най–великия мъдрец и учител. В „Лун ю“ („Беседи и съждения“) — третата от „Четирите книги“ на конфуцианството — намираме тази мисъл изразена три пъти. Два пъти в отговор на запитвания на ученици Конфуций казва: „Това, което не искате да правят на вас, не го правете на другите.“ При друг случай, когато неговият ученик Дзъгонг се хвалел: „Това, което не искам другите да правят на мен, аз също не искам да го правя на тях“, учителят отговорил със следното отрезвяващо възражение: „Да, но ти още не си способен да направиш това.“

Като четем тези думи, можем да видим, че изказването на Конфуций е отрицателен вариант на онова, което Исус казал по–късно. Очевидната разлика е, че Златното правило, изложено от Исус, изисква положителни действия, чрез които да правим добро на другите. Представи си, че хората действаха в хармония с положителното изказване на Исус, като се грижат за другите и предприемат стъпки, за да им помагат и да живеят според този кодекс ежедневно. Мислиш ли, че щяха да направят днешния свят по–добро място? Несъмнено.

Независимо от това дали правилото е заявено в положителна, отрицателна или във всяка друга форма, знаменателното е, че хора от различни времена и места и с различен произход са оценявали високо идеята на Златното правило. Това просто показва, че казаното от Исус в Проповедта на планината е всеобщо учение, което въздейства на живота на хората навсякъде и във всички епохи.

Запитай се: ‘Дали бих искал да се отнасят към мен с уважение, справедливо, честно? Дали бих искал да живея в свят без расови предразсъдъци, престъпления и войни? Дали бих искал да бъда част от едно семейство, в което всеки проявява загриженост към чувствата и благополучието на другите?’ Наистина кой ще се откаже от такава възможност? Мрачната реалност е, че много малко хора се радват на тези условия. Повечето хора не могат дори да се надяват на такива неща.

Потъмняло Златно правило

През историята е имало случаи на престъпления срещу човечеството, в които правата на хората са били напълно пренебрегнати. Такива са търговията с роби от Африка, нацистките концентрационни лагери на смъртта, принудителният детски труд и бруталният геноцид на много места. Ужасяващият списък може да бъде много по–дълъг.

Днес нашият свят на високи технологии е съсредоточен само върху себе си. Малцина мислят за другите, когато тяхното собствено удобство или предполагаеми права са застрашени. (2 Тимотей 3:1–5) Защо толкова много хора станаха егоисти, жестоки, безчувствени и съсредоточени само върху себе си? Дали не е поради това, че макар и широко известно, Златното правило е отхвърлено като нереалистично, като една морална отживелица? За съжаление това е така дори сред много хора, които твърдят, че вярват в Бога. И ако съдим по тенденциите, хората ще стават все по–егоцентрични.

Следователно жизненоважните въпроси, които трябва да бъдат разгледани, са: Какво означава да живеем според Златното правило? Дали днес някой живее според него? И ще настъпи ли някога време, когато цялото човечество ще живее в хармония със Златното правило? За да разбереш истинните отговори на тези въпроси, прочети следващата статия.

[Снимка на страница 3]

Конфуций и други учели на разновидности на Златното правило

Златното правило — то е практично

Докато повечето хора гледат на Златното правило като на едно морално учение, формулирано от Исус, самият той казал: „Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.“ — Йоан 7:16

ДА, АВТОРЪТ на това, което Исус учел, включително и на онова, което станало известно като Златното правило, е онзи, който изпратил Исус, а именно Създателят, Йехова Бог.

Първоначално Бог имал за цел всички хора да се отнасят един към друг така, както биха искали да се отнасят към тях. Той дал най–прекрасния пример в изразяването на загриженост за благополучието на другите по начина, по който създал хората: „Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“ (Битие 1:27) Това означава, че Бог любещо дарил хората със своите собствени забележителни качества в известна степен, така че те да могат да се радват на живота в мир, щастие и хармония — по възможност завинаги. Когато дадената им от Бога съвест била правилно обучена, тя щяла да ги ръководи да се отнасят към другите по начина, по който те самите щели да искат да се отнасят към тях.

Егоизмът надделява

Но какво се случило, щом човечеството имало толкова хубаво начало? С две думи, хората започнали да проявяват отблъскващото качество егоизъм. Повечето хора са добре запознати с библейското повествование за онова, което първата човешка двойка направила, както е записано в Битие, 3 глава. Подбудени от Сатан — противника на всички праведни стандарти на Бога, — Адам и Ева егоистично отхвърлили божието управление, като предпочели да бъдат независими и да определят сами какво е добро и какво — лошо. Техният егоизъм и бунтовнически действия довели не само до огромна загуба за самите тях, но също и до трагични последици за цялото им бъдещо потомство. Това било едно ясно доказателство за ужасните последици от пренебрегването на учението, което станало известно като Златното правило. Вследствие на това ‘чрез един човек грехът влязъл в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта минала във всичките човеци, понеже всички съгрешили’. — Римляни 5:12.

Въпреки че хората като цяло обърнали гръб на любещите пътища на Йехова Бог, той не изоставил човечеството. Например, Йехова дал на хората от народа на Израил своя Закон, за да ги ръководи. Законът ги учел да се отнасят към другите така, както те самите искали да се отнасят към тях. Давал напътствия за отношението към роби, сираци и вдовици. В него се уточнявало как трябвало да бъдат третирани нападението, отвличането и кражбата. Законите за чистотата показвали загриженост за здравето на другите. Имало дори закони по сексуалните въпроси. Йехова обобщил накратко своя закон, като казал на народа: „Да обичаш ближния си както себе си“ — едно изказване, което Исус по–късно цитирал. (Левит 19:18; Матей 22:39, 40) Законът също така съдържал напътствия за отношението към чужденци, пребиваващи сред израилтяните. Законът заповядвал: „Да не угнетяваш чужденеца; защото вие знаете що има на сърцето на чужденеца, понеже и вие сте били чужденци в Египетската земя.“ С други думи израилтяните трябвало да проявяват състрадателна милост към онеправданите. — Изход 23:9; Левит 19:34; Второзаконие 10:19.

Докато Израил вярно следвал Закона, Йехова благославял народа. При управлението на Давид и Соломон народът процъфтявал и хората били щастливи и удовлетворени. Едно историческо повествование ни казва: „Юда и Израил бяха многобройни, по множество както крайморския пясък; ядяха, пиеха и веселяха се. Юда и Израил живееха безопасно, всеки под лозята си и под смоковницата си.“ — 3 Царе 4:20, 25.

За съжаление мирът и сигурността на народа не продължили дълго. Въпреки че имали божия Закон, израилтяните не го спазвали; те позволили егоизмът да задуши тяхната загриженост за другите. Това заедно с отстъпничество по–нататък довело до трудности за всеки един от тях поотделно и като народ. Накрая, през 607 г. пр.н.е., Йехова допуснал вавилонците да унищожат царството на Юда, град Йерусалим и дори великолепния храм. Каква била причината за това? „Понеже не послушахте думите Ми, ето, Аз ще изпратя и ще взема всичките северни родове, казва Господ, тоже и слугата Ми Навуходоносора, вавилонския цар, та ще ги доведа против тая земя и против нейните жители, и против всички тия околни народи; ще ги обрека на изтребление и ще ги направя за учудване и за подсвиркване, и ще ги обърна на вечна пустота.“ (Йеремия 25:8, 9) Каква цена трябвало да заплатят те за това, че изоставили чистото поклонение на Йехова!

Пример за подражание

От друга страна, Исус Христос не само че учел на Златното правило, но също така дал най–прекрасния пример в следването му. Той искрено се грижел за благополучието на другите. (Матей 9:36; 14:14; Лука 5:12, 13) Веднъж близо до град Наин Исус видял една съкрушена от скръб вдовица в погребална процесия за нейния единствен син. В библейското повествование се казва: „Господ, като я видя, смили се за нея.“ (Лука 7:11–15) Според „Тълковен речник на думите от Стария и Новия завет от Вайн“ изразът „смили се“ означава „да бъдеш развълнуван до дъното на душата си“. Той почувствал нейната сърдечна болка и това го подтикнало да предприеме положителни действия, за да облекчи нейната болка. Каква радост донесло на вдовицата това, когато Исус възкресил момчето и ‘го дал на майка му’!

И накрая, в хармония с целта на Бога, Исус доброволно пострадал и дал живота си като откуп, така че човечеството да може да бъде освободено от робството на греха и смъртта. Това бил върховен пример на начин на живот според Златното правило. — Матей 20:28; Йоан 15:13; Евреи 4:15.

Хора, които прилагат Златното правило

Има ли днес хора, които наистина живеят според Златното правило? Да, и то не само когато то е удобно. Например, през Втората световна война в нацистка Германия Свидетелите на Йехова запазили своята вяра в Бога и любовта към ближния и отказали да направят компромиси със Златното правило. Докато държавата налагала една кампания от омраза и дискриминация срещу всички юдеи, Свидетелите продължавали да следват Златното правило. Дори в концентрационните лагери те продължили да се грижат за другите хора, да споделят своята мизерна дажба храна с изтощените от глад юдеи и неюдеи. Нещо повече — въпреки че им било заповядано от държавата да вземат оръжия, за да убиват други хора, те отказали да направят това, точно както не искали да бъдат убивани от други хора. Как биха могли да убиват онези, които обичали като себе си? Поради своя отказ много от тях били изпратени не само в концентрационни лагери, но и на смърт. — Матей 5:43–48.

Когато четеш тази статия, ти извличаш полза от друг пример за Златното правило в действие. Свидетелите на Йехова осъзнават, че днес много хора страдат безнадеждно и безпомощно. Поради това Свидетелите доброволно предприемат положителни действия, за да помогнат на другите да научат за надеждата и практичните напътствия, които се намират в Библията. Това е част от една целосветска образователна работа, извършвана в невиждан до сега мащаб. Какъв е резултатът? Както е пророкувано в Исаия 2:2–4, „много племена“ — всъщност над шест милиона души по света — са ‘учени на пътищата на Йехова и ходят в неговите пътеки’. Образно казано, те са се научили ‘да изковават ножовете си на палешници и копията си на сърпове’. Те са намерили мир и сигурност в тези неспокойни времена.

А ти?

Помисли за момент за мъките и страданията, които това нарушаване на Златното правило донесло на хората от времето на бунта в Едем, подбуден от Сатан Дявола. Йехова има за цел скоро да промени напълно тази ситуация. Как? „Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.“ (1 Йоан 3:8) Това ще стане под управлението на божието Царство, в мъдрите и способни ръце на Исус Христос — онзи, който учел и живял според Златното правило. — Псалм 37:9–11; Даниил 2:44.

Давид — царят на древен Израил — казал: „Млад бях, ето, остарях, но не съм видял праведния оставен, нито потомството му да проси хляб. Всеки ден постъпва благо и дава назаем; и потомството му е в благословение.“ (Псалм 37:25, 26) Не си ли съгласен, че повечето хора днес по–скоро отнемат и грабят безскрупулно, вместо да ‘постъпват благо и да дават назаем’? Ясно е, че спазването на Златното правило може да доведе до истински мир и сигурност, защото то дава възможност на човек да се радва на благословии сега и в бъдеще под управлението на божието Царство. Царството на Бога ще премахне всяка последна следа от егоизъм и злина на земята и ще замести днешната система на корумпирано човешко управление с една нова система, направена от Бога. Тогава всички хора ще се радват да живеят според Златното правило. — Псалм 29:11; 2 Петър 3:13.

[Снимки на страница 4, 5]

Исус не само учел на Златното правило, но също така дал най–прекрасния пример за прилагането му на дело

[Снимки на страница 7]

Спазването на Златното правило може да доведе до истински мир и сигурност