Бой се от Йехова и пази заповедите му
„Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека.“ — ЕКЛИСИАСТ 12:13.
1, 2. (а) Как страхът ни защитава физически? (б) Защо мъдрите родители се стараят да внедрят здрав страх в децата си?
„ТОЧНО както смелостта излага живота на опасност, така страхът го защитава“ — казал Леонардо да Винчи. Безразсъдната смелост заслепява човек относно опасността, докато страхът му напомня да бъде внимателен. Например, ако се приближим до ръба на една скала и погледнем надолу, повечето от нас инстинктивно се дърпат назад. Подобно на това здравият страх не само подпомага добрите взаимоотношения с Бога, както разбрахме от предишната статия, но също ни предпазва от това да си навредим.
2 От друга страна трябва да се научим да се страхуваме от много съвременни рискови ситуации. Ако децата не са предупредени относно опасностите от електричеството или движението в града, лесно може да им се случат сериозни злополуки.a Мъдрите родители се опитват да внедрят здрав страх в децата си, като ги предупреждават отново и отново за заобикалящите ги опасности. Родителите знаят, че този страх може да спаси живота на децата им.
3. Защо и как Йехова ни предупреждава относно духовните опасности?
3 По подобен начин Йехова е загрижен за нашето добруване. Като любещ Баща той ни учи чрез своето Слово и организацията си как да извличаме полза за себе си. (Исаия 48:17) Част от учебната програма на Бога е да ни предупреждава „отново и отново“ за духовните клопки, за да развием здрав страх от такива опасности. (2 Летописи 36:15, НС; 2 Петър 3:1) Много духовни злополуки през историята биха били избегнати и много страдания биха били спестени, ‘ако хората имаха сърца, които да се боят от Бога, и да пазят всичките му заповеди’. (Второзаконие 5:29) Как в тези „усилни времена“ можем да научим сърцата си да се боят от Бога и да се предпазим от духовна опасност? — 2 Тимотей 3:1.
Отклонявай се от зло
4. (а) Каква омраза трябва да развиват християните? (б) Как Йехова гледа на грешното поведение? (Виж бележката под линия.)
4 Библията обяснява че „страх от Господа е да се мрази злото“. (Притчи 8:13) В един библейски речник тази омраза се описва като „емоционална нагласа към хора и неща, които са противни, омразни, презрени и с които не искаш да имаш контакт или отношения“. Така че богоугодният страх включва една вътрешна омраза или отвращениеb към всичко, което е лошо в очите на Йехова. (Псалм 97:10) Този страх ни подтиква да се отклоняваме от зло, точно както бихме се дръпнали назад от ръба на една скала, когато нашият инстинктивен страх ни предупреждава. „Чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото“ — казва Библията. — Притчи 16:6.
5. (а) Как можем да засилим богоугодния си страх и омразата си към злото? (б) Какво научаваме от историята на Израил в това отношение?
5 Можем да подсилим този здрав страх и омразата към злото, като разгледаме навреждащите последствия, които грехът неминуемо донася. Библията ни уверява, че ще пожънем това, което сме посели — независимо дали сеем за плътта, или за духа. (Галатяни 6:7, 8) Заради това Йехова ясно описва неизбежните резултати от пренебрегването на неговите заповеди и изоставянето на истинското поклонение. Без божията защита малкият и уязвим народ на Израил щял да бъде оставен на произвола на жестоките и силни съседи. (Второзаконие 28:15, 45–48) Трагичните последици от непослушанието на Израил са записани подробно в Библията „за поука нам“, за да развием богоугоден страх. — 1 Коринтяни 10:11.
6. Кои са някои примери от Писанията, които можем да разгледаме, за да се научим на богоугоден страх? (Виж бележката под линия.)
6 В Библията освен че е записано какво е станало с народа на Израил като цяло, се съдържат и лични преживявания на хораc, които били обзети от завист, неморалност, алчност или гордост. Някои от тях били служили на Йехова дълги години, но в един критичен момент от живота им техният страх от Бога не бил достатъчно силен и те пожънали горчиви последици. Като размишляваме над тези примери от Писанията, ние можем да укрепим решимостта си да не правим подобни грешки. Колко тъжно би било, ако едва след като изпитаме лична трагедия, приемем съветите на Бога присърце! Обратно на общоприетото мнение, опитът — особено полученият от задоволяване на собствените си желания опит — не е най–добрият учител. — Псалм 19:7.
7. Кого Йехова кани в своя фигуративен шатър?
7 Друга основателна причина за развиването на богоугоден страх е желанието ни да запазим взаимоотношенията си с Бога. Ние се страхуваме да не разгневим Йехова, защото ценим неговото приятелство. Кого Бог счита за свой приятел, кого би поканил в своя фигуративен шатър? Само онзи, „който ходи безгрешно и върши праведност“. (Псалм 15:1, 2, НС) Ако ценим привилегированите си взаимоотношения със своя Създател, ние ще внимаваме да ходим безгрешно в неговите очи.
8. Как някои израилтяни в дните на Малахия гледали на приятелството с Бога като на даденост?
8 За съжаление някои израилтяни в дните на Малахия гледали на приятелството с Бога като на даденост. Вместо да се страхуват от Йехова и да го почитат, те принасяли болни и куци животни на олтара му. Това, че им липсвал богоугоден страх, се вижда също в отношението им към брака. За да могат да се оженят за по–млади жени, те се развеждали с жените на младостта си за незначителни неща. Малахия им казал, че Йехова мрази „напускане“ и че техният измамлив дух ги отчуждава от Бога. Как Бог би могъл да погледне с благоволение на техните жертви, когато олтарът му, образно казано, бил покрит със сълзи — горчивите сълзи на техните изоставени съпруги? Това явно неуважение към неговите стандарти подтикнало Йехова да попита: ‘Къде е страхът от мене?’ — Малахия 1:6–8; 2:13–16.
9, 10. Как можем да покажем, че ценим приятелството на Йехова?
9 По същия начин и днес Йехова гледа на мъката на много невинни партньори и деца, които са съкрушени от егоистичното и неморално поведение на своите съпрузи и бащи, или дори съпруги и майки. Това несъмнено го наскърбява. Приятелят на Бога ще гледа на нещата по начина, по който Бог гледа на тях, и усърдно ще работи за укрепването на своя брак, като избягва светското мислене, което омаловажава брачната връзка, и ще ‘бяга от блудство’. — 1 Коринтяни 6:18.
10 Както в брака, така и в други области от живота, омразата към всичко, което е лошо в очите на Йехова, заедно с дълбоката благодарност за неговото приятелство, ще донесе одобрението и благоволението на Йехова. Апостол Петър категорично заявил: „Наистина виждам, че Бог не гледа на лице, но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.“ (Деяния 10:34, 35) Имаме много примери от Писанията, които показват как богоугодният страх подтиква хората да правят каквото е правилно при различни трудни обстоятелства.
Трима, които се бояли от Бога
11. При какви обстоятелства било заявено, че Авраам се ‘бои от Бога’?
11 Има един човек в Библията, когото Йехова лично описал като свой приятел — патриархът Авраам. (Исаия 41:8) Богоугодният страх на Авраам бил изпитан, когато Бог поискал от него да принесе в жертва своя единствен син, Исаак, чрез когото Бог щял да изпълни обещанието си потомството на Авраам да стане голям народ. (Битие 12:2, 3; 17:19) Дали ‘приятелят на Йехова’ щял да издържи това болезнено изпитание? (Яков 2:23) Точно в момента, когато Авраам вдигнал ножа си, за да убие Исаак, ангел от Йехова му казал: „Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.“ — Битие 22:10–12.
12. Какво подбудило богоугодния страх на Авраам, и как ние можем да проявим такъв дух?
12 Въпреки че и преди това Авраам бил показал, че се бои от Йехова, в този случай той проявил богоугодния си страх по забележителен начин. Неговата готовност да принесе в жертва Исаак била много повече от това да покаже изпълнено с уважение послушание. Авраам бил подтикван от пълно доверие, че неговият небесен Баща ще изпълни обещанието си, дори ако за това е необходимо да възкреси Исаак. Както Павел писал, Авраам бил „напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни“. (Римляни 4:16–21, Ве) Дали сме готови да вършим божията воля, дори когато се изискват големи жертви? Имаме ли пълно доверие, че такова послушание ще донесе дълготрайна полза, знаейки че Йехова „възнаграждава тия, които го търсят“? (Евреи 11:6) Това е истинският страх от Бога. — Псалм 115:11.
13. Защо Йосиф с право могъл да каже за себе си, че е човек, който се бои от Бога?
13 Нека да разгледаме друг пример на проява на богоугоден страх — Йосиф. Като слуга в дома на Петефрий Йосиф ежедневно бил подложен на натиск да извърши прелюбодейство. Изглежда нямало как да избегне жената на господаря си, която настоятелно отправяла неморални предложения към него. Накрая, когато тя ‘го хванала’, той ‘избягал и излязъл навън’. Какво го подтикнало незабавно да се отвърне от злото? Несъмнено главният фактор бил страхът от Бога, желанието да избегне вършенето на ‘това голямо зло и да съгреши пред Бога’. (Битие 39:7–12) С право Йосиф казал за себе си, че е човек, който се ‘бои от Бога’. — Битие 42:18.
14. Как милостта на Йосиф отразявала истински страх от Бога?
14 Години по–късно Йосиф се изправил лице в лице с братята си, които безсърдечно го били продали в робство. Той лесно би могъл да използва отчаяната им нужда от храна като възможност да си отмъсти за злото, което извършили спрямо него. Но да се отнасяш към хората по тираничен начин, не показва страх от Бога. (Левит 25:43) Затова когато Йосиф видял достатъчно доказателства за промяна в сърцата на братята си, той милостиво им простил. Също като Йосиф, богоугодният ни страх ще ни подтиква да побеждаваме злото чрез доброто, а също така ще ни въздържа от изкушение. — Битие 45:1–11; Псалм 130:3, 4; Римляни 12:17–21.
15. Защо поведението на Йов радвало сърцето на Йехова?
15 Йов е един друг забележителен пример на човек, който се бои от Бога. Йехова казал на Дявола: „Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?“ (Йов 1:8) В продължение на много години безупречното поведение на Йов радвало сърцето на неговия небесен Баща. Йов се страхувал от Йехова, защото знаел, че това е правилно и е най–добрият начин на живот. „Ето, страх от Господа, туй е мъдрост — възкликва Йов, — и отдалечаване от злото, това е разум.“ (Йов 28:28) Като женен мъж, Йов не проявявал неуместно внимание към млади жени, нито кроял в сърцето си планове за прелюбодейство. Въпреки че бил богат човек, той не уповавал на богатството и избягвал всяка форма на идолопоклонство. — Йов 31:1, 9–11, 24–28.
16. (а) По какви начини Йов проявявал любеща милост? (б) Как Йов показал, че не се въздържа да прощава?
16 Да имаш страх от Бога обаче означава да вършиш това, което е добро и да се отклоняваш от зло. Затова Йов проявявал милост към слепи, сакати и бедни. (Левит 19:14; Йов 29:15, 16) Йов разбрал, че „всеки, който се въздържа от проявата на любеща милост спрямо ближния си, ще престане дори да се страхува от Всемогъщия“. (Йов 6:14, НС) Въздържането от проявата на любеща милост може да включва и въздържане от прощаване или таене на неприязън. По наставление от Бога Йов се помолил в полза на своите трима другари, които му причинили толкова много мъка. (Йов 42:7–10) Можем ли да проявим подобен прощаващ дух към някой събрат по вяра, който ни е наранил по някакъв начин? Искрената молитва в полза на онзи, който ни е засегнал, може много да ни помогне да преодолеем неприязънта. Благословиите, на които Йов се радвал поради богоугодния си страх, ни дават предварителна представа за ‘изобилната доброта, която Йехова е запазил за онези, които се боят от него’. — Псалм 31:19, НС; Яков 5:11.
Страхът от Бога срещу страха от човека
17. Какво може да ни причини страхът от хората, но защо този страх ‘не вижда надалече’?
17 Докато страхът от Бога може да ни подбуди да вършим това, което е правилно, то страхът от човека може да подкопае вярата ни. Затова когато насърчавал апостолите да бъдат пламенни проповедници на добрата новина, Исус им казал: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.“ (Матей 10:28, СИ) Страхът от хората ‘не вижда надалече’ — обяснява Исус, — защото хората не могат да унищожат перспективата ни за бъдещ живот. Освен това ние се страхуваме от Бога, защото имаме ясна представа за неговата вдъхваща страхопочитание сила, в сравнение с която силата на всички народи е нищожна. (Исаия 40:15) Също като Авраам, ние имаме пълно доверие в силата на Йехова да възкреси своите верни служители. (Откровение 2:10) Затова можем да кажем с увереност: „Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?“ — Римляни 8:31.
18. По какъв начин Йехова възнаграждава онези, които се боят от него?
18 Независимо от това дали този, който ни се противопоставя, е член на семейството ни, или хулиган в училище, ние ще установим, че „в страха от Господа има силна увереност“. (Притчи 14:26) Можем да се молим на Бога за сила, знаейки, че той ни слуша. (Псалм 145:19) Йехова никога не забравя онези, които се боят от него. Чрез своя пророк Малахия той ни уверява: „Тогава боящите се от Господа говореха един на друг; и Господ внимаваше и слушаше; и написа се възпоменателна книга пред Него за ония, които се бояха от Господа и които мислеха за името Му.“ — Малахия 3:16.
19. Кой вид страх ще изчезне, но кой вид ще остане завинаги?
19 Наближава времето, когато всеки един човек на земята ще се покланя на Йехова и страхът от човека ще изчезне. (Исаия 11:9) Няма да има и страх от глад, болести, престъпления и войни. Но страхът от Бога ще остане през цялата вечност и верните служители на Бога в небето и на земята ще продължават да му отдават дължимото уважение, послушание и почит. (Откровение 15:4) Дотогава нека всеки от нас вземе присърце вдъхновения съвет на Соломон: „Сърцето ти да не завижда на грешните, но да пребъдва в страх от Господа цял ден, защото наистина има бъдеще, и надеждата ти няма да се отсече.“ — Притчи 23:17, 18.
[Бележки под линия]
a Някои възрастни загубват чувството си за страх от опасност, когато тяхната работа ги поставя непрекъснато в опасни ситуации. Когато един опитен занаятчия бил попитан защо толкова много дърводелци са загубили пръстите си, той просто отговорил: „Те загубват страха си от високоскоростния електрически трион.“
b Самият Йехова изпитва такова отвращение. Например, в Ефесяни 4:29 лошият език се описва като ‘гнили думи’. Гръцката дума, използвана за ‘гнили’, буквално се отнася за развален плод, риба или месо. Този израз нагледно изобразява отвращението, което трябва да изпитваме към оскърбителна или неприлична реч. Идолите също често са описвани в оригиналните Писания със словосъчетания, съдържащи изрази като „изпражнения“. (Второзаконие 29:17, НС; Езекиил 6:9, НС) Естественото ни отвращение към екскрементите ни помага да разберем отвращението, което Бог изпитва към всяка форма на идолопоклонство.
c Като пример, разгледай от Писанията разказите за Каин (Битие 4:3–12), Давид (2 Царе 11:2–12:14), Гиезий (4 Царе 5:20–27) и Озия (2 Летописи 26:16–21).
Спомняш ли си?
• Как се научаваме да мразим това, което е лошо?
• Как някои израилтяни в дните на Малахия гледали на приятелството с Йехова като на даденост?
• Какво можем да научим от Авраам, Йосиф и Йов относно страха от Бога?
• Кой вид страх ще остане завинаги, и защо?
[Снимка на страница 19]
Мъдрите родители внедряват здрав страх в децата си
[Снимка на страница 20]
Точно както страхът ни предпазва от опасност, така и богоугодният страх ни предпазва от това, което е лошо
[Снимка на страница 23]
Йов запазил страха си от Бога дори когато бил изправен пред трима лъжеприятели
[Източник]
От превода на Библията „Вулгата Латина“ (1795 г.)