Гледната точка на Библията

Ти имаш стойност в очите на Бога!

„ПРЕЗ ПО⁠–​ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ ЖИВОТА СИ СЪМ ИЗМЪЧВАНА ОТ ЕДНО ЧУВСТВО ЗА МАЛОЦЕННОСТ — ПИШЕ ЕДНА ХРИСТИЯНКА. — НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА КОЛКО СИЛНО ОБИЧАМ ЙЕХОВА ИЛИ КОЛКО МНОГО УСИЛИЯ ПОЛАГАМ ДА МУ СЛУЖА, ВИНАГИ МИСЛЯ, ЧЕ ТОВА НЕ Е ДОСТАТЪЧНО.“

ДАЛИ познаваш някого, който се бори със силни чувства на неадекватност или малоценност? Или може би понякога ти самият изпитваш такива чувства? Те са нещо често срещано дори и сред верните поклонници на Бога. Никой не е застрахован от влиянието на тези ‘кризисни, трудни за справяне времена’ (NW), в които живеем. Мнозина са били пренебрегвани и оскърбявани от хора, които са „невъздържани, свирепи, неприятели на доброто“. (2 Тимотей 3:1–5) Такива мъчителни преживявания могат да оставят дълбоки емоционални рани, причинявайки чувство на крайна малоценност.

В други случаи отрицателните чувства могат да бъдат резултат от това, че хората си поставят прекалено високи стандарти. Невъзможността да ги достигнат засилва чувството, че те никога не са на достатъчно добро равнище. Каквато и да е причината, за тези, които се борят с чувство за малоценност, може да е много трудно да разберат защо Бог —  или дори някой друг — ще ги обича. Да, те може би дори мислят, че просто не са достойни за обич.

Но Йехова Бог не мисли същото! В своето Слово Йехова ни предупреждава да се пазим от „измамливата тактика“ на неговия противник Сатан Дявола. (Ефесяни 6:11, Jewish New Testament [„Нов завет на еврейски“]) Сатан използува измамливата си тактика, за да се опита да ни попречи да се покланяме на своя Бог. За тази цел Сатан подхранва чувството, че сме лишени от стойност, че Йехова никога няма да ни сметне за достойни за обич. Но Сатан е „лъжец“ — дори „на лъжата баща“. (Йоан 8:44) Затова не бива да бъдем излъгани от неговата измамлива тактика! В Библията Йехова говори от свое име, уверявайки ни, че имаме стойност в неговите очи.

Уравновесен възглед за своята стойност

Библията предупреждава относно отрицателното въздействие, което може да ни окаже обезсърчаването. В Притчи 24:10, NW се казва: „Дали си се обезсърчил в ден на страдание? Силата ти ще бъде оскъдна.“ Продължителното изпитване на отрицателни чувства може да ни ограби силата и да ни накара да се чувствуваме слаби и уязвими. Можеш да бъдеш сигурен, че Сатан знае това много добре. Достатъчно трудно е, ако сърцето ни бива измъчвано от чувство за малоценност. Но когато Сатан се опита да използува това чувство, ситуацията става още по⁠–​обременяваща.

Затова е важно да имаме здрав, уравновесен възглед за своята стойност. „Казвам на всекиго измежду вас — подканил апостол Павел, — да не мисли за себе си по⁠–​високо, отколкото е необходимо, но да мисли така, че да проявява здрав разум.“ (Римляни 12:3, NW) Друг превод предава тези думи по следния начин: „Бих казал на всеки един от вас да не оценява себе си по⁠–​високо от реалната си стойност, но да проявява трезва преценка спрямо себе си.“ (Charles B. Williams [„Превод на Чарлз Б. Уилямс“]) Следователно този стих ни насърчава да имаме уравновесен възглед спрямо себе си. От една страна, трябва да се пазим да не изпадаме във високомерие, от друга — трябва да се опитваме да не изпадаме в противоположната крайност, защото Павел показва, че за да проявяваме здрав разум, е необходимо все пак да мислим нещо за себе си. Да, под божествено вдъхновение Павел показва, че всеки един от нас има стойност в очите на Йехова.

Едно уравновесено чувство за собствено достойнство личи и в думите на Исус: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“ (Матей 22:39) Думите „както себе си“ показват, че трябва да притежаваме известно чувство за собствено достойнство, или самоуважение. Наистина, ние имаме недостатъци и правим грешки. Но когато се опитваме да угодим на Бога, изпитваме съжаление относно недостатъците си и търсим неговата прошка, въпреки всичко можем да изпитваме известно чувство за собствено достойнство. Възможно е критичното ни сърце да настоява на обратното, но помни, че „Бог е по⁠–​голям от сърцето ни“. (1 Йоан 3:20) С други думи Йехова ни вижда по начин, който може да е доста различен от начина, по който се виждаме самите ние.

Съкрушено сърце, смазан дух

Псалмистът Давид писал: „Йехова е близо до онези, които са със съкрушено сърце; и онези, които са със смазан дух, той спасява.“ (Псалм 34:18, NW) Относно този стих в Matthew Henry’s Commentary on the Whole Bible [„Коментари върху цялата Библия от Матю Хенри“] се казва: „За праведните е характерно. . . да са със съкрушено сърце и угнетен от съжаление дух, тоест, да са смирени поради греха и да са лишени от свое его; в собствените си очи те имат нищожна стойност и не се доверяват на своите заслуги.“

Онези, които са „със съкрушено сърце“ или „смазан дух“, може да смятат, че Йехова е далеч от тях и че са твърде маловажни, за да бъде загрижен той за тях. Но това не е така. Думите на Давид ни уверяват, че Йехова не изоставя онези, които ‘имат нищожна стойност в собствените си очи’. Нашият състрадателен Бог знае, че в такива периоди ние се нуждаем от него повече от всякога, и затова е близо.

Да разгледаме един пример. Преди години една майка завела спешно двегодишния си син в болница, защото той имал сериозен пристъп на спастичен ларингит. След като изследвали момчето, лекарите съобщили на майката, че ще трябва да го оставят в болницата през нощта. Къде прекарала майката тази нощ? На един стол в болничната стая, до леглото на своя син. Малкото ѝ момченце било болно и тя трябвало да бъде до него. Безспорно можем да очакваме дори повече от нашия любещ небесен Баща, по чийто образ сме направени! (Битие 1:26; Исаия 49:15) Вълнуващите думи на Псалм 34:18 ни уверяват, че когато сме „със съкрушено сърце“, Йехова като любещ родител „е близо“ — винаги нащрек, внимаващ и готов да помогне. — Псалм 147:1, 3.

„Вие струвате повече от много врабчета“

По време на своята земна служба Исус разкрил много неща относно мислите и чувствата на Йехова, сред които и това какво изпитва Йехова спрямо своите земни служители. Многократно Исус уверил своите ученици в стойността им в очите на Йехова. — Матей 6:26; 12:12.

Например, онагледявайки индивидуалната стойност на всеки един от своите ученици, Исус казал: „Не се ли продават две врабчета за една дребна монета? И въпреки това нито едно от тях няма да падне на земята без знанието на вашия Баща. Но на вашите глави дори всичките косми са преброени. Затова не се бойте, вие струвате повече от много врабчета.“ (Матей 10:29–31, NW) Да разгледаме какво трябва да са означавали тези думи за Исусовите слушатели от първи век.

Врабчетата явно били измежду най⁠–​евтините птици, използувани за храна. Тези малки птички обикновено били оскубвани, нанизвани на дървени пръчки и печени като на шиш. Несъмнено Исус бил виждал на пазара бедни жени, които броят парите си, за да видят колко врабчета могат да купят. Тези птички имали толкова малка стойност, че за една дребна монета (буквално, за един асарий със стойност, по⁠–​малка от десет нови стотинки) човек можел да купи две врабчета.

Исус повторил тази словесна илюстрация след известно време, но с една малка разлика. Според Лука 12:6 той казал: „Не продават ли се пет врабчета за два асария?“ Помисли за това. За една дребна монета купувачът получавал две врабчета. Но ако бил готов да похарчи две монети, той получавал не четири, а пет врабчета. Допълнителната птичка била добавяна към сделката, сякаш не струвала абсолютно нищо. Но Исус казал: „И ни едно от тях [дори и онова, което било добавено безплатно към сделката] не е забравено пред Бога.“ Обяснявайки словесната илюстрация, Исус завършил с думите: ‘Вие сте много по⁠–​скъпи от много врабчета.’ (Лука 12:7) Колко ли са били насърчени слушателите му от тези думи!

Дали разбираш основната мисъл на стоплящата сърцето илюстрация на Исус? Ако за Йехова дори тези малки птички имат стойност, колко по⁠–​скъпи трябва да са за него земните му служители! При Йехова никой от нас не е изгубен в тълпата. Всеки един от нас е толкова ценен за Йехова, че той обръща внимание и на най⁠–​малките подробности относно нас — дори космите по главата ни са преброени един по един.

Разбира се, Сатан ще продължава да използува своята „измамлива тактика“ — като например, използуването на чувството за малоценност, — за да ни накара да престанем да служим на Йехова. Но не оставяй Сатан да победи! Припомни си християнката, цитирана в началото. На нея ѝ помогнала статия от „Стражева кула“, която предупредила относно усилията на Сатан да използува нашите чувства.a Тази жена казва: „Не бях осъзнавала това, че Сатан се опитва да използува моите чувства, за да ме обезсърчи. Разбирането на това ми даде подтик да се преборя с тези чувства. Сега мога да устоявам на тези сатански атаки с високо вдигната глава.“

Йехова „знае всичко“. (1 Йоан 3:20) Да, той знае какво издържаме в момента. Той знае също така и какво сме преживели в миналото, което може би е смачкало самоуважението ни. Не забравяй, че това, което има значение, е как Йехова гледа на нас! За колкото и недостойни за обич и лишени от стойност да се мислим ние, Йехова ни уверява, че всеки един от неговите служители е ценен за него. Ние можем да имаме доверие на думите на Йехова, защото за разлика от своя противник, Бог „не може да лъже“. — Тит 1:2, NW.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 28]

Като любещ родител Йехова е близо до онези, които са с опечалени сърца

[Снимки на страница 29]

Щом Йехова не забравя врабчетата, как може да забрави теб?

[Източник]

Lydekker

Illustrated Natural History