Нищо не може ‘да ни раздели от Божията любов’

 1. Какви отрицателни чувства измъчват много хора, включително и някои истински християни?

ДАЛИ Йехова Бог обича тебе лично? Някои хора са съгласни, че Бог обича човечеството като цяло, както се казва в Йоан 3:16. Но иначе мислят нещо подобно на това: „Бог никога не би могъл да обича мене лично.“ Дори истинските християни понякога могат да изпитват съмнения в това отношение. Един обезсърчен мъж казал: „Много ми е трудно да мисля, че Бог изобщо е загрижен за мене.“ Дали и ти понякога изпитваш подобни съмнения?

 2, 3. Кой иска да ни накара да вярваме, че сме без стойност или че в очите на Йехова сме хора, които не могат да бъдат обичани, и как можем да се борим с това внушение?

² Сатан има огромно желание да ни накара да мислим, че Йехова Бог не ни обича, нито ни цени. Наистина, често Сатан подмамва хората, като въздейства на тяхната суетност и гордост. (2 Коринтяни 11:3) Но той също така изпитва наслада, когато успее да смаже самоуважението на по–уязвимите. (Йоан 7:47–49; 8:13, 44) Това е особено вярно в тези кризисни „последни дни“. Много хора днес са израснали в семейства, където няма „семейна обич“. Други постоянно се сблъскват със свирепи, егоистични и твърдоглави личности. (2 Тимотей 3:1–5) Годините, през които са били подложени на малтретиране, расизъм или омраза, може да са ги убедили, че те нямат стойност или че никой не може да ги обича.

³ Ако усещаш такива отрицателни чувства в себе си, не се отчайвай. Много от нас са неоснователно строги със себе си понякога. Но не забравяй, че божието Слово е предназначено за „поправление“ и за „събаряне на здраво вкоренени неща“. (2 Тимотей 3:16; 2 Коринтяни 10:4, НС) В Библията се казва: „Ще уверим сърцето си пред Него относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по–голям от сърцето ни и знае всичко.“ (1 Йоан 3:19, 20) Нека разгледаме четири начина, по които Писанията ни помагат да „уверим сърцето си“ в любовта на Йехова.

 4, 5. Как Исусовата илюстрация за врабчетата показва, че ние имаме стойност в очите на Йехова?

⁴ Първо, Библията директно учи, че Бог вижда нещо ценно у всеки един от своите служители. Например, Исус казал: „Не продават ли се две врабчета за един асарий? И пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви. А вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се, прочее, вие сте много по–скъпи от врабчетата.“ (Матей 10:29–31) Да разгледаме какво означавали тези думи на Исус за неговите слушатели от първи век.

⁵ Може би се чудим защо човек ще купува врабче. Но по времето на Исус врабчето било най–евтината от всички птици, продавани за храна. Обърни внимание, че за един асарий (монета с малка стойност) купувачът получавал две врабчета. Но по–късно Исус казал, че ако човек похарчи два асария, ще получи пет врабчета, а не четири. Допълнителната птичка била прибавяна така, сякаш нямала никаква стойност. Може би тези създания нямали никаква стойност в очите на хората, но как гледал на тях Създателят? Исус казва: „Ни едно от тях [дори и добавеното допълнително врабче] не е забравено пред Бога.“ (Лука 12:6, 7) Може би вече започваме да разбираме мисълта на Исус. Ако за Йехова едно–единствено врабче има такава стойност, то колко по–ценен за него ще е един човек! Както обяснил Исус, Йехова знае всяка подробност за нас. Да, дори космите на главата ни са преброени!

 6. Защо можем да бъдем сигурни, че Исусовото изказване за това, че космите на главата ни са преброени, е реалистично?

⁶ Космите на главата ни са преброени? Някои хора може да смятат, че това изказване на Исус е нереалистично. Но помисли само за надеждата за възкресение. Колко отблизо трябва да ни познава Йехова, за да може да ни пресътвори! Той ни цени толкова много, че помниa всяка подробност, включително и генетичния ни код, и всичките ни години със спомени и натрупан опит. В сравнение с това преброяването на космите ни — които са средно 100 000 — би било проста работа.

 7, 8. (а) Кои са някои качества, които Йехова се радва да намери, като изследва човешките сърца? (б) Кои са някои от нашите дела, които Йехова цени?

⁷ Второ, Библията ни учи относно това какво цени Йехова в своите служители. Просто казано, той се радва на добрите ни качества и на усилията, които полагаме. Цар Давид казал на своя син Соломон: „Господ изпитва всичките сърца; и знае всичките помисли на ума.“ (1 Летописи 28:9) Като изследва всичките милиарди човешки сърца в този изпълнен с насилие и омраза свят, колко ли се радва Йехова, като намери сърце, което обича мира, истината и праведността! Какво става, когато Бог намери сърце, което е изпълнено с любов към него, което търси да научи повече за него и да сподели това познание с другите? Йехова ни казва, че отбелязва тези, които говорят с другите за него. Той дори има „възпоменателна книга“ за всички, ‘които се боят от Йехова и които мислят за името Му’. (Малахия 3:16) Тези качества са ценни за него.

⁸ Кои са някои добри дела, които Йехова цени? Безспорно това са нашите усилия да подражаваме на Сина му, Исус Христос. (1 Петър 2:21) Една жизненоважна дейност, която Бог цени, е разпространяването на добрата новина за неговото Царство. В Римляни 10:15 четем: „Колко са прекрасни нозете на тия, които благовестват доброто!“ Може би не мислим обикновено за своите скромни крака като за нещо ‘прекрасно’, красиво. Но тук те представят усилията, които служителите на Йехова полагат за проповядването на добрата новина. Всички такива усилия са прекрасни и скъпоценни в очите на Йехова. — Матей 24:14; 28:19, 20.

 9, 10. (а) Защо можем да бъдем уверени, че Йехова цени това, че издържаме при различни трудности? (б) Какъв отрицателен възглед е напълно чужд на Йехова, когато става дума за верните му служители?

⁹ Освен това Йехова цени и нашата издръжливост. (Матей 24:13) Не забравяй, че Сатан иска да обърнеш гръб на Йехова. Всеки ден, в който си останал верен на Йехова, е още един ден, през който си помогнал да се отговори на укорите на Сатан. (Притчи 27:11) Понякога не е лесно да се издържа. Здравословни проблеми, финансови затруднения, емоционални трудности и други пречки могат да превърнат всеки един ден в изпитание. Обезсърчаващи могат да бъдат и очаквания, чието сбъдване все се отлага. (Притчи 13:12) Издръжливостта при такива предизвикателства е още по–скъпоценна за Йехова. Затова цар Давид помолил Йехова да събере сълзите му „в съда Си“, като добавил уверено: „Не са ли те записани в Твоята книга?“ (Псалм 56:8) Да, Йехова цени и помни всички сълзи и страдания, които издържаме, докато запазваме своята лоялност към него. Те също са скъпоценни в неговите очи.

¹⁰ Но едно самоосъждащо се сърце може да отхвърли тези доказателства за нашата стойност в очите на Бога. То може да нашепва настоятелно: „Има толкова много други, които са по–образцови от мене. Колко ли е разочарован Йехова, когато ме сравнява с тях!“ Йехова не сравнява никого, нито е закостенял или суров в мисленето си. (Галатяни 6:4) С голяма проникновеност той чете в сърцата ни и цени доброто, дори и то да е нещо малко.

11. Какво можем да научим за Йехова от начина, по който той се отнесъл към случая на Авия?

¹¹ Трето, като ни изследва, Йехова внимателно пресява нещата, търсейки доброто. Например, когато постановил цялата отстъпническа линия на цар Йеровоам да бъде унищожена, Йехова наредил един от царските синове, Авия, да бъде погребан достойно. Защо? „Понеже в него ... се намери нещо добро пред Господа, Израилевият Бог.“ (3 Царе 14:1, 10–13) Всъщност Йехова пресял нещата в сърцето на този младеж и намерил „нещо добро“ там. Колкото и малко да било то, Йехова сметнал, че то заслужава да бъде записано в неговото Слово. Той дори възнаградил това добро, като проявил милост в уместна степен към един член на отстъпническо семейство.

12, 13. (а) Как случаят на цар Йосафат показва, че Йехова търси доброто в нас, дори и когато съгрешим? (б) Как Йехова постъпва като привързан към децата си Баща по отношение на нашите добри дела и качества?

¹² Един още по–положителен пример може да се намери в лицето на добрия цар Йосафат. Когато царят извършил глупост, пророкът на Йехова му казал: „Затова гняв от Господа има върху тебе.“ Каква отрезвяваща мисъл! Но посланието на Йехова не завършило дотук. То продължило с думите: „Все пак, обаче, намериха се в тебе добри неща.“ (2 Летописи 19:1–3) Така че праведният гняв на Йехова не го заслепил относно доброто в Йосафат. Колко е различно това от поведението на несъвършените хора! Когато сме ядосани на някого, ние сме склонни да не виждаме доброто в него. А когато съгрешим, разочарованието, срамът и вината, които изпитваме, може да ни заслепят за доброто в самите нас. Но помни, че ако се разкаем от греховете си и полагаме големи усилия да не ги повтаряме, Йехова ни прощава.

¹³ Когато Йехова пресява нещата в тебе, той отхвърля тези грехове, подобно на един златотърсач, който изхвърля лишените от стойност камъчета. А твоите добри качества и дела? О, това е златото, което той оставя! Забелязал ли си как привързаните към децата си родители пазят рисунките или стихотворенията им, понякога десетки години след като децата вече са ги забравили? Йехова е най–привързаният към децата си Баща. И като му оставаме верни, той никога не забравя нашите добри дела и качества. Той дори смята за неправедно забравянето им, а самият той никога не е неправеден. (Евреи 6:10) Той пресява нещата в нас и по един друг начин.

14, 15. (а) Защо нашето несъвършенство никога не заслепява Йехова относно доброто в нас? Онагледи с пример. (б) Какво ще направи Йехова с добрите неща, които намира в нас, и как гледа той на своите верни хора?

¹⁴ Йехова гледа отвъд нашето несъвършенство и вижда нашия потенциал. Да онагледим това с пример: Хората, които обичат произведенията на изкуството, ще положат големи усилия за възстановяването на силно повредени картини или други произведения. Например, когато в Националната галерия в Лондон с пушка било стреляно срещу рисунка на Леонардо да Винчи, оценявана на 30 милиона долара, никой не предложил тя да бъде изхвърлена, защото е повредена. Веднага започнала работата по реставрацията на този почти петстотингодишен шедьовър. Защо? Защото той бил ценен в очите на любителите на изкуството. Нима ти не си по–ценен от една рисунка с креда и въглен? В божиите очи несъмнено си по–ценен — колкото и повреден да си от наследеното несъвършенство. (Псалм 72:12–14) Йехова Бог, умелият Създател на човешкото семейство, ще направи необходимото, за да възстанови до съвършенство всички онези, които откликнат на любещите му грижи. — Деяния 3:21; Римляни 8:20–22.

¹⁵ Да, Йехова вижда в нас доброто, което ние самите може би не виждаме. И като му служим, той ще направи доброто да расте, докато накрая станем съвършени. Независимо от това как се е отнасял към нас светът на Сатан, Йехова гледа на своите верни служители като на нещо скъпоценно. — Агей 2:7, Ве–2000.

16. Кое е най–голямото доказателство за любовта на Йехова към нас, и откъде знаем, че този дар е предназначен за нас лично?

¹⁶ Четвърто, Йехова прави много, за да покаже своята любов към нас. Несъмнено Христовата изкупителна жертва е най–силният отговор на Сатановата лъжа, че ние сме лишени от стойност или че никой не може да ни обича. Никога не бива да забравяме, че болезнената смърт на Исус на мъченическия стълб и още по–голямата болка, която понесъл Йехова, наблюдавайки как любимият му Син умира, са доказателство за любовта им към нас. За съжаление, на много хора им е трудно да повярват, че този дар е предназначен лично за тях. Те се чувстват недостойни. Но помни, че в миналото си апостол Павел преследвал последователите на Христос. И въпреки това писал: ‘Божият Син ме възлюби и предаде Себе Си за мене.’ — Галатяни 1:13; 2:20.

17. Посредством какво ни привлича Йехова към себе си и към своя Син?

¹⁷ Йехова показва своята любов към нас, като ни помага ние лично да се възползваме от Христовата жертва. Исус казал: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който ме е пратил.“ (Йоан 6:44) Да, Йехова сам ни привлича към своя Син и към надеждата за вечен живот. Как? Посредством проповедната дейност, която стига до всеки един от нас поотделно, и посредством светия дух, който Йехова използва, за да ни помага да разбираме и да прилагаме духовните истини въпреки своите ограничения и несъвършенство. Затова Йехова може да каже за нас същото, което казал за Израил: „С вечна любов те възлюбих и те привлякох с милост.“ — Йеремия 31:3, Ве–2000.

18, 19. (а) По кой начин Йехова проявява най–отблизо своята любов към нас, и какво ни показва, че той сам се грижи за това? (б) Как божието Слово ни уверява, че Йехова е съчувстващ слушател?

¹⁸ Може би ние усещаме любовта на Йехова най–отблизо посредством привилегията на молитвата. Библията кани всеки един от нас ‘да се моли непрестанно’ на Бога. (1 Солунци 5:17) Той слуша. Дори е наречен Онзи, ‘Който слуша молитва’. (Псалм 65:2) Той не е възложил тази работа на никой друг, дори и на своя Син. Представи си само: Създателят на вселената те кани настоятелно да се обърнеш към него в молитва, със свобода на изказа. И какъв слушател е той? Студен, безучастен, равнодушен? Съвсем не.

¹⁹ Йехова изпитва съчувствие. Какво е съчувствие? Един верен възрастен християнин каза: „Съчувствие е да усещам твоята болка в моето сърце.“ Дали нашата болка наистина въздейства на Йехова? Относно страданията на неговия народ Израил четем: „Във всичките им скърби Той скърбеше.“ (Исаия 63:9) Йехова не само виждал бедите им, но и съчувствал на народа си. Колко силни чувства изпитва Йехова се вижда от собствените му думи, отправени към служителите му: „Който се допира до вас, допира се до зеницата на окото Миb.“ (Захария 2:8, СИ) Колко болезнено е това! Да, Йехова изпитва съчувствие към нас. Когато нас ни боли, и него го боли.

20. Какво неуравновесено мислене трябва да избягваме, за да сме послушни на съвета от Римляни 12:3?

²⁰ Нито един уравновесен християнин не би използвал тези доказателства, че Бог обича и цени високо своите служители, като извинение за гордост или егоизъм. Апостол Павел писал: „По дадената мене благодат [незаслужена милост — НС] всекиму от вас казвам: не мислете за себе си повече, отколкото трябва да мислите; а мислете скромно наспоред вярата, каквато Бог е отмерил всекиму.“ (Римляни 12:3, СИ) Друг превод казва тук: „Казвам ви никой да не се оценява над действителната си стойност, но да се оценява трезво.“ („Превод на езика на обикновените хора“ от Чарлз Б. Уилямс) Така че като се радваме изцяло на сърдечната обич на своя небесен Баща, нека проявяваме здравомислие и помним, че нито сме спечелили, нито сме заслужили божията любов. — Лука 17:10.

21. Какви Сатанови лъжи трябва постоянно да отблъскваме, и с каква истина от Бога можем да продължаваме да уверяваме сърцата си?

²¹ Нека всички ние правим максималното, което е по силите ни, за да отхвърлим лъжите на Сатан, включително и лъжата, че сме лишени от стойност или че никой не може да ни обича. Ако това, което си преживял, те кара да гледаш на себе си като на пречка, която е прекалено голяма за преодоляване, прекалено голяма дори за огромната любов на Бога; или ако смяташ, че добрите ти дела са толкова незначителни, че дори и неговите всевиждащи очи няма да могат да ги забележат; или ако смяташ, че греховете ти са толкова големи, че дори смъртта на неговия скъп Син не може да ги покрие, тогава си бил учен на лъжа. Отхвърли тези лъжи с цялото си сърце! Нека продължаваме да уверяваме сърцата си с истината, изразена във вдъхновените думи на Павел: ‘Аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни раздели от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашият Господ.’ — Римляни 8:38, 39.