Глава 43

Поучаване с притчи

ЯВНО Исус е в Капернаум, когато порицава фарисеите. По–късно през същия ден той излиза от къщата и отива до близкото Галилейско езеро, където се събират множества от хора. Там той се качва на една лодка, отдалечава се от брега и започва да поучава хората на брега за Царството на небесата. За тази цел той използува поредица от притчи, или словесни илюстрации, като във всяка от тях действието се развива в обстановка, добре позната на хората.

Първо Исус разказва за един сеяч, който засява семе. Някои семена падат край пътя и биват изкълвани от птиците. Други семена падат на почва, под която има скала. Тъй като корените им остават на плитко, младите растения увяхват под лъчите на изгарящото слънце. Други семена падат сред тръни и те задушават растенията, когато порастват. И накрая някои семена падат на добра почва и дават плод стократно, някои шестдесетократно, други тридесетократно.

В друга притча Исус сравнява Царството на Бога с един човек, който засява нивата си. Дните минават и докато човекът спи или е буден, семената порастват. Човекът дори не знае как става това. Те порастват сами и връзват класове със зърно. Когато класовете узряват, човекът ги ожънва.

Исус разказва трета притча за един човек, който засява хубаво семе, но ‘докато хората спят’, идва един враг и засява плевели сред житото. Служителите на човека питат дали да изскубят плевелите. Но той отговаря: ‘Не, ако го направите, ще изкорените и някои житни класове. Нека растат заедно до жетвата. Тогава ще кажа на жетварите да отделят плевелите и да ги изгорят, а житото да приберат в житниците.’

Като продължава да говори на множествата на брега, Исус разказва още две притчи. Той обяснява, че „царството на небесата“ е като синапово семе, което човек засажда. Макар че е най–малкото от всички семена — казва той, — то израства като едно от най–големите растения. То става дърво, върху което кацат птици и намират подслон по клоните му.

Днес някои хора възразяват, че има по–малки семена от синаповото семе. Но Исус не изнася лекция по ботаника. От семената, които хората от Галилея познават по онова време, синаповото семе наистина е най–малкото. Затова те разбират изключителния растеж, който Исус онагледява по този начин.

Накрая Исус сравнява „царството на небесата“ с квас, който една жена взема и смесва с три големи мерки брашно. След време — казва той — квасът прониква из цялото тесто.

След като разказва тези пет притчи, Исус разпуска множеството и се връща в къщата, в която е отседнал. Скоро при него идват дванадесетте му апостола и други хора.

Полза от притчите на Исус

Когато учениците идват при Исус след неговата проповед пред множествата на брега, те са любопитни относно новия му начин на поучаване. Вярно е, че са го чували и преди да използува притчи, но те никога не са били толкова много. Затова го питат: „Защо им говориш, като използуваш притчи?“

Една от причините, поради които той прави това, е за да се изпълнят думите на пророка: „Аз ще отворя устата си с притчи, ще изявя неща, скрити още от основаването.“ Но има още нещо. Неговите притчи помагат да се разкрие нагласата на сърцата на хората.

Всъщност за повечето хора Исус е интересен просто като изкусен разказвач на истории и чудотворец, те не го търсят, защото трябва да му служат като на Господар и да го следват себеотрицателно. Те не искат техният възглед за нещата или начинът им на живот да бъде нарушаван. Те не искат посланието да проникне толкова дълбоко.

Така че Исус казва: „Затова им говоря, като използувам притчи, защото като гледат, гледат напразно, и като чуват, чуват напразно, нито пък разбират смисъла; и спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исаия, което казва: ‘... Защото сърцата на тези хора станаха невъзприемчиви.’“

„Но — продължава Исус — вашите очи са щастливи, понеже виждат, и вашите уши — понеже чуват. Защото, наистина ви казвам, много пророци и праведни човеци искаха да видят нещата, които вие виждате, и не ги видяха, и да чуят нещата, които вие чувате, и не ги чуха.“

Да, дванадесетте апостола и онези, които са с тях, имат възприемчиви сърца. Затова Исус казва: „На вас е дадено да разберете свещените тайни на царството на небесата, но на тези хора не е дадено.“ И тъй като учениците на Исус искат да разберат, той им обяснява притчата за сеяча.

„Семето е божието Слово — казва Исус, — а почвата е сърцето.“ За семето, засято върху коравата земя край пътя, той обяснява: „Дяволът идва и изтръгва словото от сърцата им, за да не могат те да повярват и да бъдат спасени.“

От друга страна, семето, засято върху почвата, под която има скала, изобразява сърцата на хората, които приемат словото с радост. Но понеже словото не може да пусне дълбоки корени в такива сърца, тези хора отпадат, когато дойде време на изпитание или преследване.

А семето, което е паднало сред тръните — продължава Исус, — изобразява хората, които са чули словото. Те обаче са толкова заети с тревогите и богатството, и удоволствията на този живот, че са напълно задушени и не довеждат нищо докрай.

Накрая семето, засято върху добра почва — казва Исус, — са онези, които след като чуят словото с хубаво и добро сърце, го задържат и дават плодове с издръжливост.

Колко са благословени учениците, потърсили Исус, за да получат обяснение на неговите учения! Исус иска неговите притчи да бъдат разбирани, за да бъде възможно истината да бъде внедрена у другите. „Светилник не се донася, за да бъде сложен под коша за мерене или под леглото, нали?“ — пита той. Не, „донася се, за да бъде сложен на поставка“. Така че Исус добавя: „Затова внимавайте как слушате.“

Благословени с още напътствия

След като получават обясненията на Исус относно притчата за сеяча, учениците искат да научат още. „Обясни ни — молят те — притчата за плевелите в нивата.“

Колко е различна нагласата на учениците от тази на множеството на брега! На онези хора им липсва искрено желание да научат значението на притчите, като се задоволяват да разберат само в най–общи линии казаното в тях. Исус показва разликата между слушателите си от брега на езерото и своите питащи ученици, дошли при него в къщата, като казва:

„С каквато мярка мерите вие, с такава ще се мери и за вас, да, и още ще ви се прибави.“ Учениците отмерват за Исус искрен интерес и внимание, затова са благословени с още наставления. Така, в отговор на техните въпроси Исус обяснява:

„Сеячът на хубавото семе е Човешкият син, нивата е светът, хубавото семе са синовете на царството, но плевелите са синовете на злия, а врагът, който ги е засял, е Дяволът. Жетвата е завършек на една система на нещата, а жетварите са ангелите.“

След като обяснява всяко нещо в своята притча, Исус посочва какъв ще бъде резултатът. При завършека на системата на нещата, казва той, жетварите, или ангелите, ще отделят подобните на плевели фалшиви християни от истинските ‘синове на царството’. Тогава „синовете на злия“ ще бъдат белязани за унищожение, а синовете на божието Царство, „праведните“, ще блестят сияйно в Царството на своя Баща.

След това Исус благославя своите питащи ученици с още три притчи. Първо той казва: „Царството на небесата е като съкровище, скрито в нивата, което един човек е намерил и е скрил, и поради радостта, която изпитва, той отива и продава всичко, което има, и купува тази нива.“

„И отново — продължава той, — царството на небесата е като пътуващ търговец, който търси хубави бисери. Като намери един бисер с висока стойност, той отиде и веднага продаде всичко, каквото притежаваше, и го купи.“

Сам Исус е като мъжа, който намира скрито съкровище, и като търговеца, който намира бисер с висока стойност. Той, образно казано, продал всичко, което имал, като се отказал от почетна позиция в небесата, за да стане нисш човек. След това, като човек на земята, той понася укори и изпълнено с омраза преследване, като се показва достоен да бъде Владетел на божието Царство.

Исусовите последователи също са изправени пред предизвикателството ‘да продадат всичко’, което имат, за да получат прекрасното възнаграждение да бъдат или съвладетели с Христос, или земни поданици на Царството. Дали ние ще смятаме участието в божието Царство за нещо по–ценно от всичко друго в живота, за скъпоценно съкровище или бисер с висока стойност?

Накрая Исус сравнява „царството на небесата“ с една мрежа, която събира всякакви риби. Когато рибите биват разделяни, неподходящите биват изхвърлени, а хубавите — задържани. Така, казва Исус, ще бъде при завършека на системата на нещата, ангелите ще отделят злите от праведните, като оставят злите за унищожение.

Сам Исус започва тази рибарска дейност, като призовава своите първи ученици да бъдат „рибари на хора“. Под ръководството на ангелите риболовът продължава през вековете. Накрая идва времето да се изважда ‘мрежата’, представяща всички организации на земята, които твърдят, че са християнски, включително и сбора на помазаните християни.

Макар че неподходящите риби са изхвърлени за унищожение, за щастие ‘добрите риби’ биват задържани. Като проявяваме — подобно на Исусовите ученици — искрено желание за повече познание и разбиране, ние ще бъдем благословени не само с още наставления, но и с божията благословия на вечния живот. Матей 13:1–52; Марко 4:1–34; Лука 8:4–18; Псалм 78:2; Исаия 6:9, 10.

▪ Кога и къде Исус говори с притчи на множествата?

▪ Какви пет притчи казва сега Исус на множествата?

▪ Защо Исус казва, че синаповото семе е най–малкото от всички семена?

▪ Защо Исус говори с притчи?

▪ Как учениците на Исус показват, че са различни от множествата?

▪ Какво обяснение дава Исус на притчата за сеяча?

▪ Как учениците на Исус се различават от множествата на брега?

▪ Кой или какво е представено от сеяча, нивата, хубавото семе, врага, жетвата и жетварите?

▪ Какви три допълнителни притчи разказва Исус, и какво можем да научим от тях?