Йехова цени твоята всеотдайна служба

„Каквото и да правите, вършете го всеотдайно, като за Йехова, а не като за хората.“ — КОЛОСЯНИ 3:23, NW.

1, 2. (а) Коя е най–голямата привилегия, която бихме могли да имаме? (б) Защо понякога може да не сме в състояние да вършим всичко онова, което бихме искали да вършим в службата на Бога?

ДА СЛУЖИМ на Йехова е най–голямата привилегия, която бихме могли да имаме. С основание това списание от дълго време насърчава християните да се ангажират в службата, като дори служат „повече и повече“, където е възможно. (1 Солунци 4:1) Но ние не винаги можем да вършим всичко онова, което нашите сърца копнеят да вършат в службата на Бога. „Обстоятелствата ми са такива, че е необходимо да работя с пълен работен ден — обяснява една неженена сестра, която била покръстена преди почти 40 години. — Причината за това не е стремежът да притежавам страхотни тоалети, нито да имам възможност за скъпи ваканционни пътувания, а да покрия необходимите разноски, които включват разходи за лекарски и зъболекарски грижи. Имам чувството, че сякаш давам на Йехова остатъците.“

² Любовта към Бога ни подтиква да правим колкото можем в проповедната дейност. Но често житейските ни обстоятелства ограничават онова, което можем да правим. Може грижите за други библейски отговорности, например семейни задължения, да поглъщат голяма част от нашето време и енергия. (1 Тимотей 5:4, 8) В тези „усилни времена“ животът е изпълнен с още повече предизвикателства. (2 Тимотей 3:1) Когато не сме в състояние да правим в службата всичко онова, което бихме искали, сърцето ни може да ни измъчва в някаква степен. Можем да си задаваме въпроса дали нашето поклонение е угодно на Бога.

Красотата на всеотдайната служба

3. Какво очаква Йехова от всички нас?

³ В Псалм 103:14 Библията сърдечно ни уверява, че Йехова „познава нашия състав, помни, че ние сме пръст“. Повече от всеки друг той разбира нашите ограничения. Той не изисква повече, отколкото можем да дадем. Какво очаква той от нас? Нещо, което всеки един от нас може да предложи, независимо от своето положение в живота: „Каквото и да правите, вършете го всеотдайно, като за Йехова, а не като за хората.“ (Колосяни 3:23, NW) Да, Йехова очаква от нас — от всички нас — да му служим всеотдайно.

4. Какво означава да служим на Йехова всеотдайно?

⁴ Какво означава да служим на Йехова всеотдайно? Гръцката дума, предадена като „всеотдайно“, означава буквално „от душа“. ‘Душата’ означава цялата личност с всички нейни физически и умствени способности. Следователно да служим всеотдайно означава да даваме себе си, да използуваме в божията служба всички свои способности и енергия в най–пълната възможна степен. Просто казано, това означава да вършим всичко, което нашата душа може да върши. — Марко 12:29, 30.

5. Как примерът на апостолите показва, че няма изискване всички да правят еднакво в службата?

⁵ Дали да бъдем всеотдайни означава, че всички трябва да даваме еднаква в количествено отношение служба? Това едва ли би било възможно, защото обстоятелствата и способностите на всяка душа са различни. Да разгледаме примера на верните апостоли на Исус. Те не могли да дават еднакво количество служба. Например, знаем твърде малко за някои от апостолите, като Симон Кананит и Яков, сина на Алфей. Вероятно тяхната дейност като апостоли е била доста ограничена. (Матей 10:2–4) За разлика от това Петър могъл да поеме много сериозни отговорности — да, Исус дори му дал „ключовете на небесното царство“! (Матей 16:19) Но Петър не бил издигнат над другите. Когато Йоан получил видението на новия Йерусалим в Откровението (около 96 г. от н.е.), той видял 12 основни камъка и върху тях изписани „имената на дванадесетте апостола“.a (Откровение 21:14) Йехова ценял службата на всички апостоли, макар че някои от тях явно могли да вършат повече от другите.

6. Какво се случва със семето, посято върху ‘добрата земя’, в притчата на Исус за сеяча, и какви въпроси възникват?

⁶ Подобно на това Йехова не изисква същото количество проповедна дейност от всички нас. Исус показал това в притчата за сеяча, в която проповедната работа е сравнена със засяването на семена. Семената попаднали върху различни видове почва, които онагледяват различните видове нагласа на сърцето, проявени от онези, които чуват посланието. „Посеяното на добра земя — обяснява Исус — е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.“ (Матей 13:3–8, 18–23) Какво представлява този плод и защо се дава в различно количество?

7. Какъв е плодът на засятото семе, и защо той е в различни количества?

⁷ Тъй като семето, което се засява, е „словото на царството“, даването на плод се отнася за разпространяването на това слово, говоренето му пред другите. (Матей 13:19) Количеството на произведения плод е различно — от тридесетократно до стократно, — защото способностите и условията в живота са различни. Един човек с добро здраве и физически сили може да бъде в състояние да прекара повече време в проповядване от онзи, чиито сили са изчерпани поради хронично заболяване или напреднала възраст. Един млад неженен човек, който няма семейни задължения, може да е в състояние да прави повече от един човек, който трябва да работи с пълен работен ден, за да осигурява прехраната на семейството си. — Сравни Притчи 20:29.

8. Как Йехова гледа на онези, които дават най–доброто, което може да даде тяхната душа?

⁸ Дали в очите на Бога всеотдайният човек, даващ тридесетократно, е по–малко отдаден от онзи, който дава стократно? Съвсем не! Количеството плод може да е различно, но то е угодно на Йехова, стига принасяната служба да е най–доброто, което нашата душа може да даде. Помни, че всички тези различни количества плод идват от сърца, които са „добра земя“. Гръцката дума (кало̀с), преведена като „добра“, описва нещо, което е „красиво“ и което „радва сърцето и донася наслада на очите“. Колко е утешително да знаем, че когато вършим най–доброто, на което сме способни, сърцето ни е красиво в очите на Бога!

Не са сравнявани един с друг

9, 10. (а) До каква форма на негативно мислене може да ни доведе нашето сърце? (б) Как нагледният пример в 1 Коринтяни 12:14–26 показва, че Йехова не ни сравнява с другите относно това, което правим?

⁹ Но нашето несъвършено сърце може да преценява нещата по различен начин. То може да сравнява нашата служба с тази на другите. То може да мисли така: ‘Другите правят много повече в службата от мен. Как на Йехова изобщо може да му бъде угодна моята служба?’ — Сравни 1 Йоан 3:19, 20.

¹⁰ Мислите и пътищата на Йехова са много по–високи от нашите. (Исаия 55:9) Ние можем да получим известно прозрение относно начина, по който Йехова гледа на нашите лични усилия, от 1 Коринтяни 12:14–26, където сборът е сравнен с тяло с много части — очи, ръце, крака, уши и т.н. Да разгледаме накратко буквалното тяло. Колко смешно би било да сравняваш очите си с ръцете или краката си с ушите! Всяка част има своя различна функция, но всички части са полезни и ценени. Подобно на това Йехова цени твоята всеотдайна служба, независимо от това дали другите правят повече от теб, или не. — Галатяни 6:4.

11, 12. (а) Защо някои хора могат да чувствуват, че са „по–слаби“ или „по–малко почетни“? (б) Как Йехова гледа на нашата служба?

¹¹ Поради ограничения, наложени от недобро здраве, напреднала възраст или други обстоятелства, някои от нас мислят, че са „по–слаби“ или „по–малко почетни“. Но Йехова не гледа така на нещата. Библията ни казва: „Тия части на тялото, които изглеждат по–слаби, са необходими; и тия части . . . , които ни изглеждат по–малко почетни, тях обграждаме с повече почит . . . Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по–голяма почит на оная част, която не я притежава.“ (1 Коринтяни 12:22–24, „Верен“) Така че всеки отделен човек може да е скъпоценен за Йехова. Той цени нашата служба, която е в рамките на нашите ограничения. Нима сърцето ти не те подтиква да правиш всичко, което е по силите ти, в службата на нашия разбиращ и любещ Бог?

¹² Следователно онова, което има значение за Йехова, не е дали правиш толкова колкото някой друг, а дали правиш онова, което ти — твоята душа — лично можеш да направиш. Това, че Йехова цени нашите лични усилия, било показано много вълнуващо посредством начина, по който Исус се отнесъл към две много различни жени през последните дни на своя живот на земята.

‘Скъпоценният’ дар на една признателна жена

13. (а) Какви били обстоятелствата на случая, когато Мария помазала главата и нозете на Исус с благоуханно масло? (б) Каква била материалната стойност на маслото на Мария?

¹³ В петък вечерта на 8 нисан Исус пристигнал във Витания, едно малко селище на източния склон на Маслиновата планина, на около три километра разстояние от Йерусалим. Исус имал скъпи приятели там — Мария, Марта и брат им Лазар. Вероятно Исус често гостувал в техния дом. Но в събота вечерта Исус и неговите приятели били на вечеря в дома на Симон, който преди имал проказа, но вероятно бил изцелен от Исус. Когато Исус бил на трапезата, Мария извършила една смирена постъпка, която показала дълбоката ѝ любов към човека, който бил възкресил брат ѝ. Тя разпечатала една съдинка, съдържаща благоуханно масло, „чист и скъпоценен нард“. Да, скъпоценно масло! То струвало 300 денария, еквивалента на заплатата за около една година. Тя изляла това ароматно масло върху главата и краката на Исус. И дори избърсала нозете му с косите си. — Марко 14:3; Лука 10:38–42; Йоан 11:38–44; 12:1–3.

14. (а) Как учениците реагирали на постъпката на Мария? (б) Как Исус защитил Мария?

¹⁴ Учениците възнегодували! „Защо така се прахоса мирото?“ — питали те. Юда, който прикривал желанията си на крадец зад идеята за благотворителност спрямо нуждаещите се, казал: „Това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на бедните.“ Мария не отговорила нищо. Но Исус казал на учениците: „Оставете я. Защо ѝ досаждате? Тя извърши едно добро [форма на кало̀с] дело за Мен. . . . Тя направи това, което можеше: предварително помаза тялото Ми за погребение. Истина ви казвам: където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи.“ Само как сърдечността на Исусовите думи трябва да е успокоила сърцето на Мария! — Марко 14:4–9, „Верен“; Йоан 12:4–8.

15. Защо Исус бил толкова развълнуван от това, което направила Мария, и какво научаваме за всеотдайната служба от този случай?

¹⁵ Исус бил дълбоко развълнуван от онова, което направила Мария. Според неговата преценка тя извършила достойно за похвала дело. Не материалната стойност на този дар имала значение за Исус, а фактът, че ‘тя направила това, което можела’. Тя се възползувала от възможността и дала онова, което могла да даде. Други преводи предават тези думи като „тя направи всичко, каквото можеше“, или „тя извърши онова, което беше по силите ѝ“. (An American Translation [„Един американски превод“]; The Jerusalem Bible [„Йерусалимска Библия“]) Даването на Мария било всеотдайно, защото тя дала най–доброто, на което била способна. Това именно е същността на всеотдайната служба.

‘Двете лепти’ на една вдовица

16. (а) Как станало така, че Исус видял дарението на бедната вдовица? (б) Каква била стойността на монетите на вдовицата?

¹⁶ Няколко дни по–късно, на 11 нисан, Исус прекарал в храма един дълъг ден, през който неговата власт била поставена под съмнение и той отговорил на коварните въпроси относно данъците, възкресението и други неща. Освен за другите неща той осъдил книжниците и фарисеите и за това, че „изпояждат домовете на вдовиците“. (Марко 12:40) След това Исус седнал на едно седалище, това явно било в Двора на жените, където според юдейската традиция имало 13 съкровищници. Той останал там известно време, като внимателно наблюдавал хората, които пускали своите дарения. Дошли много богати хора, като при някои от тях вероятно личало, че са изпълнени с праведност в собствените си очи, и дори с парадност. (Сравни Матей 6:2.) Погледът на Исус се насочил към една конкретна жена. Един обикновен поглед вероятно не би забелязал нещо особено относно нея или нейния дар. Но Исус, който могъл да чете сърцата на другите, знаел, че тя е „бедна вдовица“. Той знаел също и точния размер на нейния дар — „две лепти“.b — Марко 12:41, 42.

17. Как Исус оценил дарението на вдовицата, и какво научаваме от това относно даването спрямо Бога?

¹⁷ Исус извикал учениците си при себе си, защото искал те да видят лично урока, на който щял да ги учи. Тя ‘пуснала повече от всичките, които пускат в съкровищницата’ — казал Исус. Според неговата преценка тя пуснала повече от всички останали заедно. Тя дала ‘всичко, що имала’ — последните си пари. Като направила това, тя се оставила в грижовните ръце на Йехова. Жената, избрана за пример на даване спрямо Бога, била тази, чийто дар бил почти нищо в материално отношение. В божиите очи обаче той бил скъпоценен! — Марко 12:43, 44; Яков 1:27.

Да се учим от начина, по който Йехова гледа на всеотдайната служба

18. Какво научаваме от начина, по който Исус се отнесъл към двете жени?

¹⁸ От начина, по който Исус се отнесъл към тези две жени, научаваме стоплящи сърцето поуки относно това как Йехова гледа на всеотдайната служба. (Йоан 5:19) Исус не сравнявал вдовицата с Мария. За него двете лепти на вдовицата били не по–малко ценни от ‘скъпоценния нард’ на Мария. Тъй като всяка една от тези жени дала най–доброто, на което била способна, в очите на Бога техните дарове били ценни. Така че ако в теб се зароди чувство, че нямаш никаква стойност, защото не си в състояние да вършиш всичко онова, което искаш да вършиш в служба на Бога, не се отчайвай. Йехова с радост приема най–доброто, което му даваш. Помни, че Йехова „вижда какво е сърцето“, така че той е напълно запознат с желанията на твоето сърце. — 1 Царе 16:7, NW.

19. Защо не трябва да съдим онова, което другите правят в службата за Бога?

¹⁹ Начинът, по който Йехова гледа на всеотдайната служба, трябва да влияе върху начина, по който ние гледаме един на друг и се отнасяме един към друг. Колко нелюбещо би било да критикуваме усилията на другите или да сравняваме службата на един човек с тази на някой друг! Колко тъжно, че една християнка написала следното: „Понякога някои хора оставят чувството, че или трябва да си пионер, или си нищо. Тези от нас, които се борят да могат да продължават ‘просто’ като редови вестители на Царството, също имат нужда да се чувствуват ценени.“ Нека да помним, че ние не сме упълномощени да съдим какво представлява всеотдайната служба за събрата християнин. (Римляни 14:10–12) Йехова цени всеотдайната служба на всеки един от милионите верни вестители на Царството, и ние също трябва да я ценим.

20. Обикновено какво е най–добре да мислим за своите събратя по вяра?

²⁰ А ако изглежда, че някой прави в службата по–малко, отколкото може? Ако дейността на някой събрат по вяра бъде намалена, това може да покаже на загрижените старейшини, че има нужда да се помогне или да се изкаже насърчение. В същото време не бива да забравяме, че за някои хора всеотдайната служба може повече да наподобява двете лепти на вдовицата, отколкото скъпоценното благоуханно масло на Мария. Обикновено е най–добре да приемем, че нашите братя и сестри обичат Йехова и че тази любов ще ги подтикне да вършат максималното — а не минималното, — на което са способни. Несъмнено никой съвестен служител на Йехова не би решил да прави по–малко, отколкото е по силите му в службата за Бога! — 1 Коринтяни 13:4, 7.

21. Към каква възнаграждаваща кариера се стремят много хора, и какви въпроси възникват?

²¹ Но за много от членовете на божия народ всеотдайната служба означава следването на една изключително възнаграждаваща кариера — пионерската служба. Какви благословии получават те? И как стои въпросът с онези от нас, които още не са в състояние да пионерствуват — как можем ние да покажем пионерски дух? Тези въпроси ще бъдат обсъдени в следващата статия.

[Бележки под линия]

Как би отговорил?

◻ Какво означава да служим на Йехова всеотдайно?

◻ Как нагледният пример от 1 Коринтяни 12:14–26 показва, че Йехова не ни сравнява с другите?

◻ Какво научаваме относно нашето всеотдайно даване от Исусовите думи за скъпото масло на Мария и за двете дребни монети на вдовицата?

◻ Как начинът, по който Йехова гледа на всеотдайната служба, трябва да повлияе на начина, по който ние гледаме един на друг?

[Снимка на страница 15]

Мария дала най–доброто от себе си, като помазала тялото на Исус със ‘скъпоценно’ масло

[Снимка на страница 16]

Монетите на вдовицата — с почти нищожна материална стойност, но скъпоценни в очите на Йехова