Глава 48
Исус напуска дома на Яир и посещава отново Назарет
ЗА ИСУС това е изпълнен с дейност ден — пътуването с лодка от Декаполис, изцеляването на жената с кръвотечението и възкресяването на дъщерята на Яир. Но денят не е свършил. Явно когато Исус излиза от дома на Яир, след него тръгват двама слепци, които викат: „Смили се над нас, сине Давидов.“
Като наричат Исус ‘Давидов син’, тези мъже изразяват вярата си, че Исус е наследник на престола на Давид и следователно е обещаният Месия. Исус обаче сякаш не чува виковете им за помощ, вероятно за да изпита постоянството им. Но мъжете не се отказват. Те вървят след Исус до мястото, където той е отседнал, и когато влиза в къщата, те го следват вътре.
Там Исус пита: „Вярвате ли, че мога да направя това?“
„Да, Господарю“ — отговарят те уверено.
И като докосва очите им, Исус казва: „Нека стане така според вярата ви.“ Изведнъж те проглеждат! Тогава Исус строго им нарежда: „Гледайте никой да не разбере за това.“ Но изпълнени с радост, те пренебрегват заповедта на Исус и говорят за него из цялата област.
Точно когато тези мъже си тръгват, хората донасят един обладан от демон човек, когото демонът е лишил от говор. Исус изгонва демона и мъжът веднага започва да говори. Множеството се възхищава на тези чудеса с думите: „Никога такова нещо не е било виждано в Израил!“
Фарисеите също са тук. Те не могат да отрекат чудесата, но в своето зло невярване те повтарят обвинението си относно източника на могъщите дела на Исус, като казват: „Той изгонва демоните чрез владетеля на демоните.“
Скоро след тези събития Исус се връща в своя град Назарет, този път придружен от учениците си. Преди около година той беше посетил синагогата и беше поучавал там. Макар че отначало хората се бяха възхищавали на приятните му думи, по–късно те се бяха обидили от учението му и искаха да го убият. Сега Исус милостиво прави още един опит да помогне на своите някогашни съседи.
Докато на другите места хората се стичат при Исус, явно тук не е така. Затова в деня на сабат той отива да поучава в синагогата. Повечето от онези, които го чуват, са смаяни. „Откъде идват мъдростта и могъщите дела на този човек? — питат те. — Нима това не е синът на дърводелеца? Нима неговата майка не се казва Мария, а братята му Яков и Йосиф, и Симон, и Юда? И нима всичките му сестри не живеят сред нас? Тогава откъде този човек има всички тези неща?“
‘Та Исус е тукашен човек, като всички нас — разсъждават те. — Видяхме го как израсна, познаваме семейството му. Как е възможно той да е Месията?’ Така че въпреки всички доказателства — голямата му мъдрост и чудесата — те го отхвърлят. Понеже го познават, дори и собствените му роднини се препъват о него, което кара Исус да направи извода: „Никъде пророкът не остава без почит, освен в своята област и сред своите роднини, и в своя собствен дом.“
Да, Исус се чуди на тяхната липса на вяра. Затова той не извършва никакви чудеса там, с изключение на това, че полага ръцете си на неколцина болни и ги изцелява. Матей 9:27–34; 13:54–58; Марко 6:1–6; Исаия 9:7.
▪ В какво показват, че вярват слепците, като се обръщат към Исус с израза „сине Давидов“?
▪ Върху какво обяснение за чудесата на Исус са се спрели фарисеите?
▪ Защо е израз на милост Исус да се върне да помогне на хората в Назарет?
▪ Как бива приет Исус в Назарет, и защо?