Въпроси на читатели

Много Свидетели на Йехова чествуват годишнината от сватбата си. Рожденият ден е един вид годишнина — на деня, в който си роден. Тогава защо да чествуваме годишнините от сватбата, а рождените дни не?

Откровено казано, за един християнин не е необходимо да чествува нито едното, нито другото. Но все пак това не означава, че те са еднакви по значение, или че християните трябва да гледат на годишнините от сватбата така, както гледат на чествуването на рождените дни.

Както отбелязахме, може да се каже, че и двете са годишнини, тъй като „годишнина“ е ‘ежегодното повтаряне на една дата, бележеща някакво събитие’. Може да има годишнина на всяко събитие — на деня, в който си имал автомобилна злополука, на който си наблюдавал лунно затъмнение, на който си отишъл да плуваш със семейството си и т.н. Ясно е, че християните не превръщат всяка „годишнина“ в специален ден, нито я празнуват. Необходимо е човек да разгледа аспектите на едно събитие и да реши какво е подходящо.

Например, Бог дал конкретни напътствия на израилтяните всяка година да празнуват деня, в който неговият ангел преминал над домовете на израилтяните в Египет, и последвалото излизане на неговия народ оттам през 1513 г. пр.н.е. (Изход 12:14) Когато впоследствие юдеите, включително и Исус, празнували годишнината от това събитие, те правели това в подчинение на божиите напътствия, а не посредством празненство или даване на подаръци. Юдеите смятали и повторното посвещаване на храма за специална годишнина. Макар че в Библията не се намира заповед за празнуването на това историческо събитие, в Йоан 10:22, 23 се показва, че Исус не критикувал този празник. А християните имат и специално събрание в деня на годишнината от смъртта на Исус. Разбира се, те правят това, подчинявайки се на една ясна заповед в божието Слово. — Лука 22:19, 20.

А годишнините от сватбата? В някои страни е обичай съпругът и съпругата да отбелязват годишнината от своето встъпване в брак — уредба, която Бог е установил. (Битие 2:18–24; Матей 19:4–6) Несъмнено Библията не поставя брака в лоша светлина. Исус присъствувал на едно сватбено тържество, като също така допринесъл за удоволствието от случая. — Йоан 2:1–11.

Следователно не би било странно, ако членовете на една двойка отделят време в деня на годишнината от своята сватба, за да изразят радостта си от случая и да укрепят решимостта си да работят за успеха на семейството си. Дали ще се съсредоточат върху това радостно събитие насаме, като двойка, или ще се съберат заедно с някои роднини или с близки приятели, това е тяхно решение. Случаят не бива да се превръща в извинение за големи приятелски събирания. На този ден християните ще искат да бъдат ръководени от принципите, които прилагат всеки ден в живота си. Следователно това дали човек отбелязва годишнината от сватбата, или не, е личен въпрос. — Римляни 13:13, 14.

А относно специалното отбелязване на рождения ден? Дали в Библията има някакви сведения относно такава годишнина?

Да, в началото на този век Изследователите на Библията, както били известни тогава Свидетелите на Йехова, отбелязвали рождените дни. Много от тях имали малки книжки, наричани Daily Heavenly Manna [„Ежедневната манна от небето“]. Те съдържали библейски стих за всеки ден и много християни слагали малки снимки на страниците, съответствуващи на рождените дни на събратя Изследователи на Библията. Също така в „Стражева кула“ (англ.) от 15 февруари 1909 г. пише, че на един конгрес в Джаксънвил (Флорида, САЩ) брат Ръсел, тогавашен президент на Дружеството, бил заведен на платформата. Защо? Той получил няколко кашона с грейпфрути, ананаси и портокали като изденадващ подарък за рождения ден. Това ни дава представа за миналото. За да видим тези неща в техния контекст, спомни си, че през този период Изследователите на Библията празнували и 25 декември като годишнина от раждането на Исус, или негов рожден ден. Дори имало обичай в централата в Бруклин да има коледна вечеря.

Разбира се, оттогава хората от народа на Бога са пораснали духовно в много отношения. През 20–те години на този век увеличената светлина на истината им помогна да разберат следното:

Исус не е роден на 25 декември — дата, свързвана с езическата религия. Библията ни напътствува да правим възпоменание в деня на смъртта на Исус, а не на годишнината от неговото раждане или от раждането на който и да било друг човек. Това е в съгласие с Еклисиаст 7:1 и с факта, че това как се развива животът на един човек е по–важно от деня на неговото раждане. В Библията не е записано, че верни служители са чествували рождените си дни. В нея са записани само празнувания на рождените дни на езичници, като тези тържества са свързани с жестоки действия. Нека се запознаем с факти относно произхода на тези празнувания на рождени дни.

Първият от тях е рожденият ден на фараона по времето на Йосиф. (Битие 40:20–23) По този повод статията относно рождените дни в Encyclopædia of Religion and Ethics [„Енциклопедия на религията и етиката“] от Хейстингс започва така: „Обичаят на празнуването на деня на раждане е свързан по форма с изчисляването на времето и по съдържание с определени ранни религиозни принципи.“ По–нататък в енциклопедията се цитира египтологът сър Дж. Гарднър Уилкинсън, който писал: „Всеки египтянин приписвал голямо значение на деня, дори на часа на своето раждане; и е много вероятно, както и в Персия, всеки човек да е отбелязвал рождения си ден с голямо веселие, посрещайки приятелите си с всякакъв вид обществени забавления и далеч надхвърлящо обикновеното изобилие на деликатеси по масата.“

Друго празнуване на рожден ден, споменато в Библията, е тържеството на Ирод, по време на което бил обезглавен Йоан Кръстител. (Матей 14:6–10) Изданието The International Standard Bible Encyclopedia [„Международна стандартна библейска енциклопедия“] (1979 г.) дава следната информация: „Гърците от пределинския период празнували рождените дни на богове и известни мъже. Гр[ъцката] дума генѐтлия описва тези празнувания, докато генѐзия означавала възпоменателно празненство на рождения ден на виден човек, който е починал. Във 2 Мак[авейска] 6:7 се споменава за месечна генѐтлия на Антиохий IV, по време на която юдеите били принуждавани да ‘ядат от жертвите’. . . . Когато Ирод празнувал своя рожден ден, той постъпвал според един елински обичай; няма доказателства за празнуването на рождени дни в Израил в пределинските времена.“

Вярно е, че истинските християни днес не се занимават прекалено с корените и възможните древни религиозни връзки на всяко действие или обичай, но те също не са склонни да пренебрегнат ясните насоки, които съществуват в божието Слово. Тези насоки показват, че единствените празнувания на рождени дни в библейското повествование са на езичници и са свързани с прояви на жестокост. Следователно Писанията ясно представят рождените дни в отрицателна светлина, факт, който искрените християни не пренебрегват.

Следователно, макар и това дали християните ще решат да отбелязват конкретно годишнината от своята сватба да е напълно личен въпрос, съществуват сериозни причини зрелите християни да се въздържат от празнуването на рождените дни.