Ще запазиш ли своята морална безкомпромисност?

КОЛКО врабчета умряха вчера? Никой не знае и вероятно малко хора са загрижени за това. Та нали има толкова много птици. Но Йехова е загрижен. Когато Исус насочил вниманието към тези очевидно малки птички, той казал на учениците си: „Ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви.“ После добавил: „Не бойте се, прочее, вие сте много по–скъпи от врабчетата.“ — Матей 10:29, 31.

След време учениците разбрали по–ясно колко много ги цени Йехова. Един от тях, апостол Йоан, писал: „В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него.“ (1 Йоан 4:9) Йехова не само осигурява откупа, но също така уверява всеки един от своите служители: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя.“ — Евреи 13:5.

Несъмнено любовта на Йехова към неговия народ е постоянна. Но възниква въпросът: „Дали сме силно привързани към Йехова, така че никога да не го изоставим?“

Сатан се опитва да пречупи моралната ни безкомпромисност

Когато Йехова насочил вниманието на Сатан към вярната линия на поведение, към която се придържал Йов, Сатан възразил: „Дали без причина се бои Йов от Бога?“ (Йов 1:9) Той намекнал, че лоялността на хората към Бога зависи изключително от ‘изгодата, която могат да извлекат от нея’. Ако това е вярно, то всеки християнин би могъл да направи компромис със своята лоялност, стига само предложението да е достатъчно изкушаващо.

В случая на Йов, Сатан първоначално твърдял, че Йов ще направи компромис с лоялността си към Бога, ако загуби най–ценните си притежания. (Йов 1:10, 11) Когато тази клевета не била доказана, Сатан заявил: „Все, що има човек, ще го даде за живота си.“ (Йов 2:4) Макар че твърдението на Сатан може да бъде вярно за някои хора, Йов запазил моралната си безкомпромисност. Историческото повествование доказва това. (Йов 27:5; 42:10–17) Дали ще проявиш подобна лоялност? Или ще позволиш на Сатан да пречупи моралната ти безкомпромисност? Мисли за себе си, докато разглеждаме някои истини, които се отнасят за всеки християнин.

Апостол Павел вярвал, че лоялността на истинския християнин може да бъде много силна. Той писал: ‘Уверен съм, че нито смърт, нито живот, нито сегашното, нито бъдещето, нито кое да е било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашият Господ.’ (Римляни 8:38, 39) Можем да имаме подобна увереност, ако изпитваме силна любов към Йехова. Дори смъртта не може да прекъсне тази неразрушима връзка на любовта.

Ако нашите взаимоотношения с Бога са подобни, никога няма да се питаме: „Дали след няколко години все още ще служа на Йехова?“ Подобна несигурност може да покаже, че лоялността ни към Бога зависи от това, което може да ни постигне в живота. Истинската морална безкомпромисност не се поддава на влиянието на външни условия. Тя зависи от нашата вътрешна личност. (2 Коринтяни 4:16–18) Ако обичаме Йехова с цялото си сърце, тогава никога няма да го разочароваме. — Матей 22:37; 1 Коринтяни 13:8.

Но трябва да помним, че Сатан постоянно търси начини да пречупи нашата морална безкомпромисност. Той може да ни изкуши да се поддадем на желанията на плътта и на натиска от страна на околните или да позволим на различни проблеми да ни накарат да изоставим истината. Отчужденият от Бога свят е главният съюзник на Сатан в тази атака, макар че собственото ни несъвършенство го улеснява. (Римляни 7:19, 20; 1 Йоан 2:16) Въпреки това в тази борба имаме няколко предимства и не на последно място е фактът, че сме наясно с методите на Сатан. — 2 Коринтяни 2:11.

Какви са неговите методи? В писмото си до ефесяните Павел ги описва като ‘хитрости’a. (Ефесяни 6:11) Сатан използва лукави средства, за да пречупи моралната ни безкомпромисност. Благодарение на това, че методите на Дявола са записани за нас в божието Слово, ние можем да ги разпознаем. Опитите на Сатан да сломи моралната безкомпромисност на Исус и на Йов разкриват някои от начините, по които той се стреми да пречупи нашата лоялност.

Моралната безкомпромисност на Исус не могла да бъде пречупена

В началото на службата на Исус, Сатан се осмелил да изкуши Сина на Бога, като го призовал да превърне камък в хляб. Колко хитро! Исус не бил ял от четирийсет дни, така че без съмнение бил много гладен. (Лука 4:2, 3) Сатан предложил на Исус незабавно да задоволи естественото си желание по начин, който е против волята на Йехова. По подобен начин пропагандата на този свят днес насърчава хората незабавно да удовлетворяват желанията си, без изобщо да мислят за последствията. Посланието е: „Заслужаваш го сега!“ или „Просто го направи!“.

Ако Исус беше задоволил глада си, без да се съобразява с последиците, тогава Сатан щеше да успее да го накара да направи компромис с лоялността си. Исус имал духовен поглед върху нещата и твърдо отговорил: „Писано е: „Не само с хляб ще живее човек.“ — Лука 4:4; Матей 4:4.

След това Сатан сменил тактиката си. Като изопачил Писанията, от които Исус цитирал, Дяволът го накарал да се хвърли от крилото на храма. ‘Ангел ще те пази’ — твърдял Сатан. Исус не възнамерявал да иска свръхестествена защита от своя Баща само за да привлече вниманието към себе си. „Да не изпитваш Господа, твоят Бог“ — казал Исус. — Матей 4:5–7; Лука 4:9–12.

Последният метод, който Сатан използвал, бил още по–директен. Той се опитал да сключи сделка с Исус, като му предложил целия свят и неговата слава в замяна само на един акт на поклонение. Всъщност това било всичко, което Сатан можел да предложи. Но как Исус можел да се поклони на главния враг на своя Баща? Това било немислимо! „На Господа, твоят Бог, да се покланяш и само Нему да служиш“ — отговорил Исус. — Матей 4:8–11; Лука 4:5–8.

След като се провалил при тези три опита, Сатан ‘се оттеглил от Исус за известно време’. (Лука 4:13) Това показва, че Сатан постоянно бил нащрек за възможност да изпита моралната безкомпромисност на Исус. Две години и половина по–късно се появил удобният момент, когато Исус започнал да подготвя учениците си за своята предстояща смърт. Апостол Петър казал: „Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе.“ — Матей 16:21, 22.

Дали може подобен добронамерен, но погрешен съвет да се е харесвал на Исус, тъй като идвал на практика от негов ученик? Исус веднага разпознал, че тези думи отразявали желанията на Сатан, а не на Йехова. Христос твърдо отвърнал: „Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.“ — Матей 16:23.

Сатан не можел да пречупи моралната безкомпромисност на Исус, защото той винаги обичал Йехова. Нито едно от предложенията на Дявола, нито едно изпитание, колкото и сурово да било, не успяло да отслаби лоялността на Исус спрямо небесния му Баща. Дали ще проявим подобна решителност, когато обстоятелствата ни затрудняват да запазим моралната си безкомпромисност? Примерът на Йов ще ни помогне да разберем по–добре предизвикателствата, с които може да се сблъскаме.

Да запазим лоялността си, когато ни сполетят нещастия

По всяко време може да ни сполети нещастие, както разбрал Йов. Той имал щастлив брак, десет деца и добра духовна рутина. (Йов 1:5) Но Йов не знаел, че моралната му безкомпромисност спрямо Бога повдигнала спор в небесата и Сатан бил твърдо решен да я пречупи по всякакъв възможен начин.

Йов загубил много бързо материалното си богатство. (Йов 1:14–17) Въпреки това неговата лоялност издържала на изпитанието, защото той никога не уповавал на парите. Спомняйки си за времето, когато бил богат, Йов казал: „Ако съм турял надеждата си в злато, ... ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, ... и това би било беззаконие, ... защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.“ — Йов 31:24, 25, 28.

Днес също е възможно изведнъж да загубим всичко, което на практика притежаваме. Един бизнесмен, който е Свидетел на Йехова, бил измамен с много голяма сума пари, което почти го довело до банкрут. Той открито признава: „За малко да получа сърдечен удар. Всъщност си мисля, че щях да получа удар, ако не бяха моите взаимоотношения с Бога. Все пак това преживяване ме накара да осъзная факта, че духовните ценности не бяха на първо място в живота ми. Вълнението от правенето на пари сякаш засенчваше всичко друго.“ Оттогава този Свидетел е намалил работата си до минимум и редовно служи като помощен пионер, като посвещава петдесет или повече часа на месец в християнската служба. Но някои други проблеми могат да бъдат дори още по–опустошителни от загубата на имущество.

Йов току–що бил научил за загубата на богатството си, когато получил новината за смъртта на десетте си деца. Въпреки това той казал: „Да бъде благословено Господното име.“ (Йов 1:18–21) Дали ще запазим моралната си безкомпромисност, ако внезапно загубим няколко членове на семейството си? Франсиско, християнски надзорник в Испания, загубил двете си деца при трагична злополука с автобус. Той намерил утеха, като се приближил повече до Йехова и увеличил дейността си в християнската служба.

Дори след ужасната загуба на децата му, изпитанията на Йов съвсем не били приключили. Сатан го поразил с отвратителна, мъчителна болест. В този момент Йов получил лош съвет от съпругата си. „Похули Бога и умри“ — подканила го тя. Йов отхвърлил съвета ѝ и не ‘съгрешил с устните си’. (Йов 2:9, 10) Да запази моралната си безкомпромисност не зависело от подкрепата от страна на семейството му, но от личните му взаимоотношения с Йехова.

Флора, на която съпругът и най–големият ѝ син изоставили християнския начин на живот преди повече от десет години, добре разбира чувствата, които изпитвал Йов. „Може да бъде много болезнено, когато изведнъж загубиш подкрепата на семейството си — признава тя. — Но знаех, че няма да намеря щастие извън организацията на Йехова. Затова останах твърда и поставях Йехова на първо място в живота си, като се стараех да не преставам да бъда добра съпруга и майка. Молех се постоянно на Йехова и той ме укрепи. Щастлива съм, защото въпреки решителното противопоставяне от страна на съпруга ми, се научих да разчитам изцяло на Йехова.“

Следващото средство, което Сатан използвал, за да пречупи моралната безкомпромисност на Йов, включвало тримата му приятели. (Йов 2:11–13) Колко нещастен се чувствал Йов, когато те започнали да го критикуват. Ако той бил повярвал на техните доводи, щял да загуби доверието си в Йехова Бог. Техният обезсърчителен съвет можел да сломи духа му и да пречупи неговата лоялност, като така замисълът на Сатан щял да успее.

Вместо това Йов подчертал: „Докато издъхна, няма да отхвърля непорочността си [моралната си безкомпромисност — НС] от мене.“ (Йов 27:5) Той не казал: „Няма да ви позволя, мъже, да отнемете моралната ми безкомпромисност!“ Йов знаел, че лоялността му зависела от него самия и от любовта му към Йехова.

Стари методи за улавяне на нови жертви

Сатан все още използва погрешни съвети или безсмислени забележки от страна на приятели и събратя по вяра. Обезсърчението вътре в сбора може да отслаби нашата увереност по–лесно, отколкото преследването. Един християнски старейшина сравнил военните действия, в които активно участвал в армията, преди да научи истината, с болката, която му причинили безсмислените думи и действия на събратя християни. Относно тях той казал: „Това беше най–тежкото нещо, което съм преживявал някога.“

От друга страна, несъвършенството на събратята ни по вяра може дотолкова да ни разстрои, че да спрем да говорим на някои от тях или дори да започнем да пропускаме някои християнски събрания. Това да излекуваме наранените си чувства може да се превърне в най–важното нещо в живота ни. Но колко жалко, ако приемем такъв ограничен възглед и позволим нашето най–ценно притежание — взаимоотношенията ни с Йехова — да отслабнат заради това, което другите правят или казват. Ако допуснем да се случи това, ще станем жертва на един от старите методи на Сатан.

Разбираемо е, че в християнския сбор трябва да се поддържат високи стандарти. Но ако очакваме прекалено много от своите събратя по вяра, които все още са несъвършени, със сигурност ще бъдем разочаровани. За разлика от нас Йехова има реални очаквания към своите служители. Ако му подражаваме, ще бъдем готови да понасяме техните несъвършенства. (Ефесяни 4:2, 32) Апостол Павел дал следния съвет: „Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви; нито давайте място на дявола.“ — Ефесяни 4:26, 27.

Както посочва ясно Библията, Сатан използва най–различни лукави средства, чрез които търси начин, ако може, да пречупи моралната безкомпромисност на християнина. Някои от методите му са привлекателни за падналата плът, други причиняват болка. От последвалото обсъждане можеш да разбереш защо винаги трябва да бъдеш нащрек. Ако имаш дълбоко вкоренена в сърцето любов към Бога, бъди решен да докажеш, че Дяволът е лъжец, и така ще радваш сърцето на Йехова. (Притчи 27:11; Йоан 8:44) Помни, че истинските християни никога не бива да правят компромис с лоялността си спрямо Бога, с каквито и изпитания да се сблъскат.

[Бележка под линия]