Глава 62
Урок по смирение
СЛЕД като излекува обладаното от демон момче близо до Кесария Филипи, Исус иска да се върне у дома в Капернаум. Но по време на пътуването той иска да е само със своите ученици, за да може още да ги подготви за своята смърт и за техните отговорности след това. „Човешкият син ще бъде предаден в ръцете на хората — им обяснява той, — и те ще го убият, но въпреки че ще бъде убит, три дни по–късно той ще възкръсне.“
Макар че и преди Исус е говорил за това, и че тримата апостоли всъщност са видели преобразяването, по време на което се е говорило за „заминаването“ му, неговите последователи все още не разбират това. Макар че никой от тях не се опитва да отрече това, че Исус ще бъде убит, както направил по–рано Петър, те се страхуват да разпитват повече по този въпрос.
Накрая пристигат в Капернаум, който е нещо като домашна база за службата на Исус. Той е също и родният град на Петър и на много от другите апостоли. Там мъжете, които събират храмовия данък, се обръщат към Петър. Вероятно опитвайки се да въвлекат Исус в някакво нарушение на възприет обичай, те питат: „Учителят ви не плаща ли данъка [за храма] от две драхми?“
„Да“ — отговаря Петър.
Исус, който може би е дошъл малко след това в къщата, е наясно със случилото се. Затова още преди Петър да има възможност да каже нещо, той пита: „Какво мислиш, Симоне? От кого царете на земята получават налози или данъци? От синовете си или от чуждите?“
„От чуждите“ — отговаря Петър.
„Тогава всъщност синовете са освободени от данъци“ — отбелязва Исус. Тъй като Бащата на Исус е Царят на вселената, Онзи, на когото се покланят в храма, тогава всъщност няма законно изискване божият Син да плаща храмов данък. „Но за да не сме причина те да се препънат — казва Исус, — иди край езерото, хвърли въдица и извади първата риба, която се хване, и като отвориш устата ѝ, ще намериш един статер [монета от четири драхми]. Вземи го и им го дай за теб и за мен.“
Когато учениците се събират след завръщането си в Капернаум, вероятно в дома на Петър, те питат: „Кой всъщност е най–великият в царството на небесата?“ Исус знае какво подбужда техния въпрос, тъй като е наясно какво е ставало сред тях, докато са ходели след него на връщане от Кесария Филипи. Затова той пита: „За какво спорехте по пътя?“ Засрамени, учениците мълчат, защото са спорили помежду си кой ще бъде най–великият.
Дали след близо три години поучения от страна на Исус не изглежда невероятно, че учениците могат да спорят за такова нещо? Да, това отразява силното влияние на човешкото несъвършенство, както и на религиозното минало. Юдейската религия, в която били възпитани учениците, наблягала на позицията или на ранга във всички неща. Освен това може би поради Исусовото обещание, че Петър ще получи „ключове“ за Царството, той се чувствувал по–главен. Яков и Йоан може да са имали подобни мисли, защото били получили привилегията да видят Исусовото преобразяване.
Какъвто и да е бил случаят, Исус подготвя едно вълнуващо представяне, опитвайки се да поправи тяхната нагласа. Той вика едно дете, изправя го сред тях, прегръща го и казва: „Ако не се обърнете и не станете като малки деца, в никакъв случай няма да влезете в царството на небесата. Затова който се смири като това малко дете, той ще е най–великият в царството на небесата; и който приеме едно такова малко дете въз основа на моето име, приема и мен.“
Какъв прекрасен начин да поправи своите ученици! Исус не им се ядосва и не ги нарича горди, алчни или амбициозни. Не, той онагледява своето поправящо ги учение, като използува примера на малките деца, които се отличават с това, че са скромни и нямат амбиции, и които обикновено не се делят помежду си според социалното положение. Така Исус показва, че неговите ученици трябва да развият тези качества, които характеризират смирените деца. Исус завършва с думите: „Който се държи като по–малък сред всички вас, той е велик.“ Матей 17:22–27; 18:1–5; Марко 9:30–37; Лука 9:43–48.
▪ Какво учение повтаря Исус, като се връща в Капернаум, и как бива прието то?
▪ Защо Исус не е задължен да плаща храмов данък, но защо го плаща?
▪ Какво може би допринася за спора между учениците, и как Исус ги поправя?