Щастливи служители на Йехова
„Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.“ — МАТЕЙ 5:3.
1. Какво представлява истинското щастие, и какво показва то?
ЩАСТИЕТО е скъпоценно притежание на служителите на Йехова. Псалмистът Давид възкликнал: „Щастлив е онзи народ, чийто Бог е Йехова!“ (Псалм 144:15, НС) То е състояние на пълно удовлетворение и благополучие. Най–голямото щастие, което докосва дъното на душата ни, идва от съзнаването на факта, че имаме благословията на Йехова. (Притчи 10:22) Такова щастие показва, че сме в близки взаимоотношения с небесния си Баща и сме уверени, че вършим волята му. (Псалм 112:1; 119:1, 2) Интересно е да се отбележи, че Исус изброил девет причини, поради които можем да сме щастливи. В тази и в следващата статия ще изследваме тези причини за щастие, или така наречени блаженства, което ще ни помогне да разберем колко щастливи можем да бъдем, ако вярно служим на „блажения Бог“, Йехова. (1 Тимотей 1:11)
Да осъзнаем, че сме в духовна нужда
2. При какъв случай Исус говорел за щастието, и какви били уводните му думи?
2 През 31 г. Исус изнесъл една от най–известните проповеди в историята. Тя е наречена Проповедта на планината, защото била изнесена на един планински склон край Галилейското езеро. В Евангелието на Матей се казва: „А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него. И като отвори устата Си поучаваше ги, казвайки: Блажени нищите по дух [които осъзнават, че са в духовна нужда — НС], защото е тяхно небесното царство.“ Преведени буквално, уводните думи на Исус гласят: „Щастливи са бедните спрямо духа“ или „Щастливи са онези, които просят дух от Бога“. (Матей 5:1–3; „Подрѐден превод на Царството“ [англ.]; бел. под линия в „Превод на новия свят (с препратки)“ [англ.]) В „Превод на днешен английски“ се казва: „Щастливи са онези, които знаят, че са бедни в духовно отношение.“
3. Как смирената нагласа допринася за щастието?
3 В Проповедта на планината Исус посочил, че човек е много по–щастлив, ако осъзнава, че е в духовна нужда. Тъй като напълно осъзнават грешното си състояние, смирените християни молят Йехова за прошка въз основа на изкупителната жертва на Христос. (1 Йоан 1:9) Така намират вътрешен мир и истинско щастие. „Блажен оня, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит.“ (Псалм 32:1; 119:165)
4. (а) Как показваме, че знаем, че и ние, и другите сме в духовна нужда? (б) Какво ни прави още по–щастливи, когато осъзнаваме, че сме в духовна нужда?
4 Като осъзнаваме, че сме в духовна нужда, сме подтиквани да четем ежедневно Библията, да поемаме духовната храна, давана „навреме“ от „верния и разумен слуга“, и да посещаваме редовно християнските събрания. (Матей 24:45; Псалм 1:1, 2; 119:111; Евреи 10:25) Любовта към ближния ни помага да осъзнаваме, че и другите са в духовна нужда, и ни подбужда с пламенност да им проповядваме и да ги учим на добрата новина за Царството. (Марко 13:10; Римляни 1:14–16) Споделянето на библейските истини с другите ни носи щастие. (Деяния 20:20, 35) А щастието ни се увеличава, когато размишляваме върху чудесната надежда за Царството и върху благословиите, които то ще донесе. За „малкото стадо“ от помазани християни надеждата за Царството означава безсмъртен живот в небето, където ще управляват заедно с Христос. (Лука 12:32; 1 Коринтяни 15:50, 54) За „другите овце“ означава вечен живот на райска земя под управлението на това Царство. (Йоан 10:16; Псалм 37:11; Матей 25:34, 46)
Как скърбящите могат да бъдат щастливи
5. (а) Какво се има предвид с думата „скърбящите“? (б) Как биват утешени тези, които скърбят?
5 Следващата причина за щастие, спомената от Исус, изглежда противоречива. Той казал: „Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.“ (Матей 5:4) Как човек може да скърби и в същото време да е щастлив? За да разберем значението на Исусовите думи, трябва да знаем за какъв вид скръб говори той. Ученикът Яков обяснява, че собственото ни грешно състояние трябва да е причина за скръб. Той писал: „Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи. Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач, и радостта ви в тъга. Смирявайте се пред Господа, и Той ще ви възвишава.“ (Яков 4:8–10) Онези, които наистина се измъчват за това, че са в такова грешно състояние, намират утеха, когато научат, че греховете им ще бъдат простени, ако проявяват вяра в изкупителната жертва на Христос и показват искрено разкаяние, вършейки волята на Йехова. (Йоан 3:16; 2 Коринтяни 7:9, 10) Така те могат да имат скъпоценни взаимоотношения с Йехова и надежда да живеят вечно, за да му служат и да го възхваляват. Това им носи дълбоко вътрешно щастие. (Римляни 4:7, 8)
6. В какъв смисъл скърбят някои хора, и къде намират утеха?
6 С това изказване Исус имал предвид и хората, които скърбят поради отвратителните условия, които преобладават на земята. Той приложил за себе си пророчеството от Исаия 61:1, 2, където се казва: „Духът на Господа Йехова е на мене; защото Господ ме е помазал да благовествувам на кротките, пратил ме е да превържа сърцесъкрушените, ... да утеша всичките наскърбени.“ Тази задача е възложена и на помазаните християни, които все още са на земята, и те я извършват с помощта на своите съобщници, „другите овце“. Всички заедно участват в дейността по символичното поставяне на белег на челата на хората, „които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него [отстъпническият Йерусалим, който изобразява псевдохристиянството]“. (Езекиил 9:4) Такива хора намират утеха в добрата новина, или ‘благовестието за царството’. (Матей 24:14) Те се радват да научат, че скоро злата система на Сатана ще бъде заменена от праведния нов свят на Йехова.
Щастливи са онези с мек нрав
7. Какво не означава изразът „с мек нрав“?
7 Исус продължил Проповедта на планината, като казал: „Блажени кротките [онези с мек нрав — НС], защото те ще наследят земята.“ (Матей 5:5) Понякога се смята, че мекият нрав е признак на слабост. Но всъщност не е така. Като обяснявал смисъла на думата, преведена като „кротките“, или „онези с мек нрав“, един библейски учен писал: „Най–характерното за човека с мек нрав е, че проявява съвършен самоконтрол. Мекотата не е безхарактерност, сантименталност или пасивност. Тя е сила, поставена под контрол.“ Исус казал за себе си: ‘Аз съм кротък [с мек нрав — НС] и смирен на сърце.’ (Матей 11:29) Въпреки това той смело отстоявал праведните принципи. (Матей 21:12, 13; 23:13–33)
8. С какво е тясно свързан мекият нрав, и защо се нуждаем от това качество във взаимоотношенията си с другите?
8 Следователно мекият нрав е тясно свързан със самоконтрола. Когато описвал „плодовете на духа“, апостол Павел посочил заедно мекотата и самоконтрола. (Галатяни 5:22, 23, НС) Именно с помощта на светия дух трябва да развиваме мек нрав. Това християнско качество допринася за мира с хората както в сбора, така и извън него. Павел писал: „Облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост [мекота — НС], дълготърпение. Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте.“ (Колосяни 3:12, 13)
9. (а) Защо е необходимо да проявяваме мек нрав не само във взаимоотношенията си с другите хора? (б) Как кротките, или онези с мек нрав, „ще наследят земята“?
9 Проявата на мек нрав обаче не се ограничава само до взаимоотношенията ни с хората. Когато с готовност се подчиняваме на върховенството на Йехова, показваме, че сме с мек нрав. Най–големият пример в това отношение е Исус Христос, който, когато бил на земята, проявявал мек нрав и напълно се подчинявал на волята на Баща си. (Йоан 5:19, 30) Исус е този, който преди всичко наследява земята, защото той е назначен за неин владетел. (Псалм 2:6–8; Даниил 7:13, 14) Той споделя това наследство със 144 000 „сънаследници“, избрани „измежду човеците“ да ‘царуват над земята’. (Римляни 8:17; Откровение 5:9, 10; 14:1, 3, 4; Даниил 7:27) Христос и съвладетелите му ще управляват над милиони подобни на овце хора, които радостно ще участват в изпълнението на пророческия псалм: „Кротките ще наследят земята, и ще се наслаждават с изобилен мир.“ (Псалм 37:11; Матей 25:33, 34, 46)
Щастливи са онези, които гладуват за праведност
10. Как онези, които ‘гладуват и жадуват за праведност’, могат да бъдат наситени?
10 Ето и следващата причина за щастие, спомената от Исус, когато бил на онзи хълм в Галилея: „Блажени, които гладуват и жадуват за правдата [за праведност — НС], защото те ще се наситят.“ (Матей 5:6) За християните Йехова определя стандарта за праведност. Затова онези, които гладуват и жадуват за праведност, всъщност гладуват и жадуват за Божието ръководство. Такива хора напълно осъзнават, че са грешни и несъвършени и жадуват за приемлива позиция пред Йехова. Само колко щастливи са те, когато научат от Божието Слово, че ако се разкаят и търсят прошка въз основа на Христовата изкупителна жертва, ще могат да получат праведна позиция пред Бога! (Деяния 2:38; 10:43; 13:38, 39; Римляни 5:19)
11, 12. (а) Как помазаните християни биват обявени за праведни? (б) Как ще бъде утолена жаждата за праведност на съобщниците на помазаните християни?
11 Исус казал, че такива хора ще бъдат щастливи, тъй като „ще се наситят“. (Матей 5:6) Помазаните християни, които са призовани да „царуват“ с Христос в небето, са обявени за „праведни за живот“ (НС). (Римляни 5:1, 9, 16–18) Йехова ги осиновява, тоест приема ги като свои духовни синове. Те стават сънаследници с Христос и са призовани да бъдат царе и свещеници в неговото небесно Царство. (Йоан 3:3; 1 Петър 2:9)
12 Съобщниците на помазаните християни все още не са обявени за „праведни за живот“. Те обаче се радват на известна праведност, която Йехова им приписва въз основа на вярата им в пролятата кръв на Христос. (Яков 2:22–25; Откровение 7:9, 10) Те са обявени за праведни като приятели на Йехова, което им дава възможност да бъдат спасени по време на „голямата скръб“. (Откровение 7:14) Жаждата им за праведност ще бъде утолена, когато под управлението на „новото небе“ ще станат част от „новата земя“, в която ще „живее правда“. (2 Петър 3:13; Псалм 37:29)
Щастливи са милостивите
13, 14. По какви начини трябва на практика да проявяваме милост, и каква полза ще имаме от това?
13 Исус продължил Проповедта на планината с думите: „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.“ (Матей 5:7) В юридически смисъл милостта се разбира като снизходителност от страна на съдия, който се въздържа да наложи на престъпника пълното наказание, позволено от закона. Но в Библията гръцките думи, преведени като „милост“, се отнасят обикновено за проява на загриженост или за жал, които донасят облекчение на онеправданите. Следователно милостивите проявяват състрадание. Словесната илюстрация на Исус за добрия самарянин е чудесен пример за човек, който ‘показал милост’ към ближния си в нужда. (Лука 10:29–37)
14 За да изпитаме щастието, произтичащо от милостта, трябва да вършим добро на нуждаещите се. (Галатяни 6:10) Исус изпитвал състрадание към хората, които срещал. ‘Смилил се за тях, понеже били като овце, които нямат пастир; и почнал да ги поучава много неща.’ (Марко 6:34) Исус осъзнавал, че духовната нужда на хората е по–важна от всички други нужди. Ние също можем да проявяваме състрадание и милост, като споделяме с ближните си онова, от което най–много се нуждаят, добрата новина за Царството. (Матей 24:14) Освен това можем да помагаме на по–възрастните събратя християни и на вдовиците и сираците и да ‘говорим утешително на потиснатите души’. (1 Солунци 5:14, НС; Притчи 12:25; Яков 1:27) Така не само ще бъдем щастливи, но и Йехова ще бъде милостив към нас. (Деяния 20:35; Яков 2:13)
Чисти по сърце и миротворци
15. Как можем да бъдем чисти по сърце и миротворци?
15 Исус описал шестата и седмата причина за щастие по следния начин: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.“ (Матей 5:8, 9) Чистото сърце е чисто не само в морално отношение, но и в духовно, и е цялостно в своята преданост към Йехова. (1 Летописи 28:9; Псалм 86:11) Миротворците живеят в мир с християнските си братя, а доколкото зависи от тях, и със своите ближни. (Римляни 12:17–21) Те ‘търсят мир и се стремят към него’. (1 Петър 3:11)
16, 17. (а) Защо помазаните християни са наречени „Божии чада“, и как ‘виждат Бога’? (б) Как „другите овце“ ‘виждат Бога’? (в) Как и кога „другите овце“ ще станат „Божии чада“ в пълния смисъл на думата?
16 На миротворците, които са чисти по сърце, им е обещано, че „ще се нарекат Божии чада“ и че „ще видят Бога“. Помазаните християни са заченати с духа и Йехова ги приема като свои „синове“, докато са още на земята. (Римляни 8:14–17) Когато са възкресени, за да бъдат с Христос в небето, те служат в присъствието на Йехова и Го виждат в действителност. (1 Йоан 3:1, 2; Откровение 4:9–11)
17 „Другите овце“, които също са миротворци, служат на Йехова под водачеството на добрия пастир, Исус Христос, който става техен „Вечен Баща“. (Йоан 10:14, 16; Исаия 9:6, НС) Онези, които успешно издържат и последното изпитание след Хилядолетното управление на Христос, ще бъдат приети като земни синове на Йехова и ‘ще преминат в славната свобода на Божиите чада’. (Римляни 8:21; Откровение 20:7, 9) Докато очакват с нетърпение това време, те се обръщат към Йехова като към свой Баща, защото са отдали живота си на него, с което го признават за Дарител на живота. (Исаия 64:8) Подобно на Йов и на Моисей от древността, те могат да „видят Бога“ с очите на вярата. (Йов 42:5; Евреи 11:27) С „очите на сърцето“ си и чрез точното познание за Бога те виждат чудесните качества на Йехова и се стремят да му подражават, като вършат неговата воля. (Ефесяни 1:18; Римляни 1:19, 20; 3 Йоан 11)
18. Кои хора са истински щастливи днес според първите седем причини за щастие, посочени от Исус?
18 Разбрахме, че онези, които осъзнават, че са в духовна нужда, които скърбят, които са с мек нрав, които гладуват и жадуват за праведността, милостивите, чистите по сърце и миротворците ще намерят истинско щастие, като служат на Йехова. Въпреки това такива хора винаги се сблъскват с противопоставяне, дори с преследване. Дали това помрачава щастието им? Този въпрос ще бъде обсъден в следващата статия.
За преговор
• На какво щастие се радват онези, които осъзнават, че са в духовна нужда?
• По какви начини биват утешени скърбящите?
• Как проявяваме мек нрав?
• Защо трябва да сме милостиви, чисти по сърце и миротворци?
[Снимка на страница 10]
„Блажени нищите по дух“
[Снимки на страница 10]
„Блажени милостивите“
[Снимка на страница 10]
„Блажени, които гладуват и жадуват за правдата“