да проявяваме търпение, когато той се мъчи да разбере дадена доктрина или да преодолее някой вкоренен навик.

Продължавай да учиш от Йехова

Йехова Бог несъмнено е Великият наставник. Посредством такива средства като притчи, въпроси и нагледни уроци, той търпеливо внедрява разбиране. Ако подражаваме на неговите методи на поучаване, самите ние ще станем по–добри учители.

И тъй като онези, които учат другите, не трябва да пренебрегват необходимостта да учат и себе си, ние трябва да продължаваме да бъдем „учени от Йехова“. (Исаия 54:13, NW) Исаия писал: „Очите ти ще станат очи, виждащи твоя Велик наставник. И ушите ти ще чуват иззад тебе слово, което казва: ‘Това е пътят. Ходете по него, хора’, ако вие, хора, трябва да вървите надясно, или ако трябва да вървите наляво.“ (Исаия 30:20, 21, NW) Като продължаваме да ходим в пътя на Йехова и да помагаме на другите да правят това, ние можем да имаме уникалната привилегия вечно да се учим от Великия наставник.

Дали ти вършиш божията воля?

В СВОЯТА служба от къща на къща двама Свидетели на Йехова срещнали един свещеник от Епископалната църква. Той изглеждал приятен мъж, с брада, на около 60 години, облечен с тениска, на която било изписано името на неговата църква. На един дъх той казал: „Бих искал членовете на нашата църква да са толкова пламенни, колкото сте вие в разпространяването на Словото, но ще трябва да ви помоля да не посещавате моя дом повече.“

Да, има много хора, които се възхищават от работата на Свидетелите на Йехова и ги хвалят за тяхната пламенност и ентусиазъм. Но те ни най–малко не се интересуват от онова, което Свидетелите вършат, нито биха си помислили да вършат сами тази работа. Тази явно противоречива ситуация обаче не е нищо ново. Тя била забелязана от Исус по негово време, и той насочил вниманието към нея посредством една предизвикваща размисъл притча.

„Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето. А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде. Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде. Кой от двамата изпълни бащината си воля?“ — Матей 21:28–31.

Отговорът е очевиден. Както множеството, което слушало Исус, и ние бихме отвърнали: „Първият“. Но зад очевидното, посредством тази притча, Исус ни обърнал внимание, че вършенето на онова, което бащата искал, било от значение. Въпреки че първият син казал, че не иска да отиде, той все пак отишъл и бил похвален за това. Вършенето на правилния вид работа е също толкова важно. Първият син реагирал на казаното, като отишъл да работи именно в лозето на баща си; той не излязъл да работи в своето собствено лозе.

Какъв е изводът от всичко това за нас? Какво изисква Бог от поклонниците днес? Какво можем да научим от живота на Исус, което ще ни помогне да вършим волята на неговия Баща? Това са важни въпроси и от намирането на правилните отговори зависи нашето вечно благополучие, тъй като „който върши Божията воля, пребъдва до века“. — 1 Йоан 2:17; Ефесяни 5:17.

Каква е „Божията воля“?

Съществителното „воля“ е записано повече от 80 пъти в Comprehensive Concordance of the New World Translation of the Holy Scriptures [„Подробен азбучник на „Свето писание — Превод на новия свят“]. В около 60 от тези примери (или около 75 процента от всичките) става дума за божията воля. Изрази като „волята на Бога“, „волята на моя Баща“ и „Божията воля“ се срещат над 20 пъти. От това можем да разберем, че божията воля трябва да бъде от първостепенна важност за нас. Вършенето на божията воля трябва да бъде главната грижа в нашия живот.

На английски съществителното „воля“ означава ‘желание, искане, решение, нещо желано, особено избор или решително намерение на някой, който има власт или сила’. Следователно Йехова, Върховният Владетел, има воля — желание или решително намерение. Какво е тя? Писанията ни казват, че една част от „[божията] воля е да се спасят всякакви хора и да достигнат до точно познание на истината“. (1 Тимотей 2:4, NW) Исус Христос и ранните християни работели всеотдайно, за да занесат това точно познание на другите. — Матей 9:35; Деяния 5:42; Филипяни 2:19, 22.

Кой върши божията воля днес? Колко сред почти двата милиарда души, които твърдят, че са последователи на Исус Христос, са като първия син в Исусовата притча, който отишъл и изпълнил волята на своя баща? Отговорът не е труден за намиране. Онези, които наистина следват стъпките на Исус Христос, ще вършат работата, която той казал, че щели да вършат: „Трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи.“ (Марко 13:10) Свидетелите на Йехова, наброяващи над четири милиона и половина души по целия свят, активно проповядват добрата новина на божието Царство и поучават другите, като насочват вниманието към Царството като единствената надежда на човечеството за мир и безопасност. Дали участвуваш пълно във вършенето на божията воля? Дали проповядваш добрата новина на Царството, както правел Исус? — Деяния 10:42; Евреи 10:7.

Намиране на радост във вършенето на божията воля

Макар че в научаването на волята на Бащата има радост, по–голяма радост има в това да учиш другите на божията воля. Исус намирал радост, като учел хората за своя Баща. Това било като храна за него. (Йоан 4:34) Ние също ще се наслаждаваме на истинско щастие, ако правим каквото правел Исус — а именно като проповядваме и поучаваме нещата, които той поучавал, нещата, които той получил от своя Баща. (Матей 28:19, 20) Както Исус обещал: „Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.“ — Йоан 13:17.

Да онагледим това с един пример: Една майка, която неотдавна започнала отново целодневна пионерска служба, казала: „Толкова е вълнуващо да видиш как лицето на един човек, с който изучаваш Библията, засиява, когато различни библейски истини докосват сърцето! За мен е такава радост да видя как една жена, с която изучавам Библията, е преписала преди изучаването всичките стихове и си води бележки по време на изучаването, така че по–късно да може да отговори на всички въпроси за преговор.“ Една друга жена, с която тя изучавала Библията, имала известен контакт с истината в ранните си юношески години. Вече омъжена и загрижена относно някои лични проблеми, тя копнеела да открие Свидетелите. Колко щастлива била, когато сестрата–пионерка я намерила! Младата жена с радост подновила своето библейско изучаване.