Отдаване на „дължимото“ на кесаря

Исус дал правило, което да ръководи поведението на християните спрямо римската държава, или всъщност спрямо всяко правителство, когато казал: „Отдавайте Кесаревите [неща] на Кесаря, а Божиите на Бога.“ (Матей 22:21) Това напътствие към Исусовите последователи било в силен контраст с нагласата на много националистично настроени юдеи, които ненавиждали римското иго и оспорвали законността на това да се плащат данъци на една чужда сила.

По–късно Павел казал на християните, живеещи в Рим: „Затова нужно е да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта. Понеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тая длъжност. Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото.“ (Римляни 13:5–7) Макар че християните не били част от света, те били длъжни да са честни, плащащи данъци граждани, плащащи на държавата за услугите, които получавали. — Йоан 17:16.

Но дали думите на Исус са ограничени само спрямо плащането на данъци? Тъй като Исус не определил точно какво е кесарево и какво е божие, има гранични случаи, които трябва да бъдат решени според контекста или според нашето разбиране на цялата Библия. С други думи, решаването на това кои неща един християнин може да отдаде на кесаря понякога ще включва и съвестта на християнина, просветена от библейските принципи.

Внимателно уравновесяване на две съперничещи си изисквания

Много хора са склонни да забравят, че след като казал, че кесаревите неща трябва да се отдават на кесаря, Исус добавил: „Отдавайте . . . Божиите [неща] на Бога.“ Апостол Петър показал кое е на първо място за християните. Веднага след като ги съветвал да се подчиняват на „царя“, или императора и неговите ‘управители’, Петър писал: „[Бъдете] като свободни, обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги. Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте.“ (1 Петър 2:16, 17) Апостолът показал, че християните са служители на Бога, а не на човешки владетел. Макар че те трябва да проявяват уместна почит и уважение към представителите на държавата, те трябва да правят това в страх от Бога, чиито закони са най–висши.

Години преди това Петър не оставил никакво съмнение относно върховенството на божия закон над човешкия. Юдейският синедрион бил административното тяло, на което римляните били дали както гражданска, така и религиозна власт. Когато той наредил на Исусовите последователи да престанат да поучават в Христовото име, Петър и другите апостоли отвърнали с уважение, но твърдо: „Трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци.“ (Деяния 5:29, „Синодално издание“, 1993 г.) Явно ранните християни трябвало да спазват грижливо равновесие между покоряването на Бога и уместното подчинение на човешките власти. В началото на трети век от н.е. Тертулиан изразил това по следния начин: „Ако всичко е на кесаря, тогава какво ще остане за Бога?“

Бог и кесарят

„Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.“ — ЛУКА 20:25.

1. (а) Каква е възвишената позиция на Йехова? (б) Какво дължим на Йехова, което никога не можем да отдадем на кесаря?

КОГАТО Исус Христос дал това наставление, в ума му изобщо нямало съмнение, че онова, което Бог изисква от своите служители, е преди всичко онова, което кесарят, или държавата, може да изисква от тях. Исус знаел най–добре от всички колко е вярна молитвата на псалмиста към Йехова: „Твоето царство е вечно, и владичеството [върховенството]a Ти трае през всички родове.“ (Псалм 145:13) Когато Дяволът предложил на Исус власт над всичките царства на населената земя, Исус отговорил: „Писано е: ‘На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш’.“ (Лука 4:5–8) Поклонение никога не би могло да се отдава на „Кесаря“, независимо от това дали той е римският император, някой друг владетел измежду човеците или самата държава.

2. (а) Каква е позицията на Сатан относно този свят? (б) С чие разрешение Сатан заема тази позиция?

² Исус не отрекъл, че Сатан може да разполага с царствата на света. По–късно той нарекъл Сатан „князът на този свят“. (Йоан 12:31; 16:11) Към края на първи век от н.е. апостол Йоан писал: „Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия.“ (1 Йоан 5:19) Това не означава, че Йехова се е отказал от своето върховенство над земята. Спомни си, че когато Сатан предложил на Исус властта над политическите царства, казал: „На Тебе ще дам всичката [тая] власт . . . , защото на мене е предадена.“ (Лука 4:6) Сатан упражнява власт над царствата на света само с разрешението на Бога.

3. (а) Каква позиция имат правителствата на народите пред Йехова? (б) Как можем да кажем, че подчинението на правителствата на този свят не означава, че се подчиняваме на Сатан, бога на този свят?

³ Подобно на това държавата упражнява своята власт само защото Бог като Върховен владетел ѝ позволява това. (Йоан 19:11) Затова може да се каже, че „колкото власти има, те са отредени от Бога“. В сравнение с най–висшата върховна власт на Йехова, тяхната власт е далеч по–нисша. Но те са „Божий служител“ или „Божии служители“, като осигуряват необходимите услуги, поддържат закона и реда и наказват престъпниците. (Римляни 13:1, 4, 6) Затова християните трябва да разберат, че макар че Сатан е невидимият владетел на този свят, или система, те не се покоряват на него, когато признават своето относително подчинение спрямо държавата. Те са послушни на Бога. През настоящата 1996 г. политическата държава продължава да е част от „Божията наредба“ — една временна уредба, на която Бог позволява да съществува, и тя трябва да бъде признавана като такава от земните служители на Йехова. — Римляни 13:2.

Древните служители на Йехова и държавата

4. Защо Йехова позволил Йосиф да има знатна позиция в правителството на Египет?

⁴ В предхристиянски времена Йехова позволявал някои от неговите служители да заемат знатни постове в държавното управление. Например, през 18–и век пр.н.е. Йосиф станал управител на Египет, втори по ранг след царуващия фараон. (Битие 41:39–43) Последвалите събития показват, че Йехова подредил нещата така, че Йосиф да послужи като средство за запазване на ‘Авраамовото семе’, неговите потомци, за изпълнението на Неговите цели. Разбира се, не трябва да се забравя, че Йосиф бил продаден в робство в Египет и живял по време, когато божиите служители не били нито под Моисеевия закон, нито под „Христовия закон“. — Битие 15:5–7; 50:19–21; Галатяни 6:2.

5. Защо на юдеите изгнаници било наредено да ‘търсят мир’ за Вавилон?

⁵ Векове след това верният пророк Йеремия бил вдъхновен от Йехова да каже на юдейските изгнаници да се покорят на владетелите, когато били в плен във Вавилон, и дори да се молят за мира на този град. В писмото си до тях той писал: „Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог, на всичките пленници . . . : Търсете мира на града гдето ви направих да бъдете закарани пленници, и молете се за него Господу; понеже в неговия мир ще имате и вие мир.“ (Йеремия 29:4, 7) Във всяко време хората на Йехова са имали основания да ‘търсят мир’ за себе си и за народа, при който те живеят, за да имат свобода да се покланят на Йехова. — 1 Петър 3:11.

6. Как, макар че получили високи правителствени постове, Даниил и тримата му другари отказали да направят компромис със закона на Йехова?

⁶ По време на вавилонския плен Даниил и трима други верни юдеи, които били пленници в робство във Вавилон, преминали курс на държавно обучение и станали висши цивилни служители във Вавилония. (Даниил 1:3–7; 2:48, 49) Но дори и по време на своето обучение те заели твърда позиция относно храната, която би могла да ги накара да нарушат Закона, който техният Бог, Йехова, бил дал чрез Моисей. Поради това те били благословени. (Даниил 1:8–17) Когато цар Навуходоносор издигнал едно изображение на държавата, тримата еврейски другари явно били принудени да присъствуват на церемонията заедно със своите колеги от държавната администрация. Но въпреки това те отказали ‘да паднат да се поклонят’ на идола на държавата. И отново Йехова възнаградил тяхната безкомпромисност. (Даниил 3:1–6, 13–28) Подобно на това и днес Свидетелите на Йехова уважават знамето на държавата, в която живеят, но няма да извършат акт на поклонение спрямо него. — Изход 20:4, 5; 1 Йоан 5:21.

7. (а) Каква хубава позиция заел Даниил, въпреки че имал висок пост във вавилонската правителствена структура? (б) Какви промени настъпили по времето на християните?

⁷ След падането на нововавилонската династия, Даниил бил назначен на висок държавнически пост при управлението на новия мидо–персийски режим, който сменил властта във Вавилон. (Даниил 5:30, 31; 6:1–3) Но той не допуснал поради своя висок пост да бъде принуден да направи компромис. Когато един държавен закон изисквал той да се покланя на цар Дарий, а не на Йехова, той отказал. Заради това бил хвърлен на лъвовете, но Йехова го избавил. (Даниил 6:4–24) Разбира се това било в предхристиянско време. Щом бил основан християнският сбор, служителите на Бога вече били под „закон спрямо Христа“. На много неща, които били позволени при юдейската система, трябвало да се гледа вече по различен начин, според начина, по който Йехова действувал със своя народ по онова време. — 1 Коринтяни 9:21; Матей 5:31, 32; 19:3–9.

Нагласата на Исус към държавата

8. Каква случка показва, че Исус бил решен да избегне всякакво политическо участие?

⁸ Когато Исус бил на земята, той поставил по–високи стандарти за своите последователи и отказал всякакво участие в политически или военни дела. След като Исус по чудодеен начин нахранил няколко хиляди души с няколко хляба и две малки рибки, юдеите искали да го хванат и да го направят политически владетел. Но Исус избягал от тях, като се оттеглил бързо в планините. (Йоан 6:5–15) За този случай The New International Commentary on the New Testament [„Новият международен коментар върху Новия завет“] казва: „Сред юдеите от онова време се разгаряли силни националистични стремежи и несъмнено много от онези, които видели чудото, сметнали, че пред тях стои един упълномощен от Бога водач, който бил най–подходящ да ги поведе срещу римляните. Затова решили да го направят цар.“ Този коментар добавя, че Исус „решително отказал“ това предложение за политическо водачество. Христос не подкрепил нито един юдейски бунт срещу римското господство. Той дори предсказал какъв ще бъде резултатът от бунта, който щял да избухне след неговата смърт — безкрайни бедствия върху жителите на Йерусалим и унищожението на града. — Лука 21:20–24.

9. (а) Как Исус описал отношението на своето Царство към света? (б) Какво напътствие дал Исус на своите последователи за техните отношения с правителствата на света?

⁹ Малко преди смъртта си Исус казал на специалния представител на римския император в Юдея: „Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.“ (Йоан 18:36) Докато неговото Царство не сложи край на управлението на политическите правителства, Христовите ученици ще следват неговия пример. Те са послушни на тези установени власти, но не участвуват в техните политически мероприятия. (Даниил 2:44; Матей 4:8–10) Исус оставил ръководство за своите ученици, казвайки: „Отдавайте Кесаревите [неща] на Кесаря, а Божиите на Бога.“ (Матей 22:21) Преди това, в своята Проповед на планината Исус казал: „Ако някой, който има власт, ти възложи да извървиш една миля, върви с него две мили.“ (Матей 5:41, NW) В контекста на тази проповед Исус онагледявал принципа на доброволното послушание спрямо законни изисквания от областта на човешките взаимоотношения или на правителствените искания, които са в хармония с божия закон. — Лука 6:27–31; Йоан 17:14, 15.

Християните и кесарят

10. Според един историк, каква позиция по съвест имали ранните християни относно кесаря?

¹⁰ Тези кратки напътствия трябвало да ръководят отношенията между християните и държавата. В своята книга The Rise of Christianity [„Възникването на християнството“] историкът Е. У. Барнс писал: „По всяко време, когато във вековете след като Христос дал своите напътствия, един християнин имал съмнения относно своите задължения към държавата, той се обръщал към авторитетните учения на Христос. Той си плащал данъците: наложените му задължения може да били тежки — те станали непоносими преди разпадането на Западната империя, — но християнинът ги издържал. По същия начин той приемал всички задължения, идващи от държавата, стига само от него да не се искало да даде на кесаря неща, които принадлежали на Бога.“

11. Как Павел напътствувал християните да се отнасят към светските владетели?

¹¹ В съгласие с това малко повече от 20 години след Исусовата смърт апостол Павел казал на християните в Рим: „Всеки човек да се покорява на властите, които са над него.“ (Римляни 13:1) Около десет години по–късно, малко преди своето второ затворничество и екзекуцията си в Рим, Павел писал до Тит: „Напомняй им [на християните от Крит] да се покоряват на началствата и властите, да ги слушат и да бъдат готови за всяко добро дело, да не злословят никого, да не бъдат крамолници, да бъдат нежни и да показват съвършена кротост към всичките човеци.“ — Тит 3:1, 2.

Постепенно разбиране на „висшестоящите власти“

12. (а) Какво смятал Чарлс Тейз Ръсел за правилна позиция на един християнин спрямо правителствените власти? (б) Какви различаващи се становища имали помазаните християни през Първата световна война относно службата във въоръжените сили?

¹² Още през 1886 г. Чарлс Тейз Ръсел писал в книгата The Plan of the Ages [„Планът на епохите“]: „Нито Исус, нито апостолите се смесвали по какъвто и да било начин със земните владетели . . . Те учели Църквата да се подчинява на законите и да уважава поради тяхната позиция онези, които имат власт, . . . да плащат определените си данъци, и с изключение на случаите, в които те противоречат на божиите закони (Деяния 4:19; 5:29), да не се противят на нито един установен закон. (Рим. 13:1–7; Мат. 22:21) И Исус, и Апостолите, и ранната църква били послушни на закона, макар че били отделени от правителствата на света и не участвували в тях.“ Тази книга правилно идентифицирала „по–висшите сили“, или „висшестоящите власти“ (NW), споменати от апостол Павел, като правителствените власти на хората. (Римляни 13:1, King James Version [„Версия на крал Яков“]) През 1904 г. книгата The New Creation [„Новото творение“] казала, че истинските християни „трябва да бъдат намерени сред най–послушните на закона хора от настоящето време — не подстрекателите на бунт, не кавгаджиите, не критикарите“. Някои разбрали това като пълно подчинение на съществуващите власти, дори в такава степен, че то включвало и приемането на служба във въоръжените сили по време на Първата световна война. Други обаче смятали, че тази служба противоречи на думите на Исус: „Всички, които се залавят за нож, от нож ще загинат.“ (Матей 26:52) Явно било необходимо по–ясно разбиране на християнското подчинение на висшестоящите власти.

13. Каква промяна в разбирането на идентичността на по–висшите сили била представена през 1929 г., и как това се оказало полезно?

¹³ През 1929 г., по време, когато законите на различни правителства започнаха да забраняват неща, заповядани от Бога, или да изискват неща, забранявани от божиите закони, се смяташе, че висшите сили трябва да бъдат Йехова Бог и Исус Христос.b Това беше разбирането, което служителите на Йехова имали през съдбоносния период преди и по време на Втората световна война и в ерата на студената война, характеризирана с нейното равновесие, основано на страха, и военната готовност. Като се погледне назад, трябва да се каже, че този възглед за нещата, който възвеличаваше върховенството на Йехова Бог и неговия Христос, помогна на божиите хора да запазят една безкомпромисна неутрална позиция през този труден период.

Относително подчинение

14. Как през 1962 г. върху Римляни 13:1, 2 и свързаните с него стихове беше излята нарастваща светлина?

¹⁴ През 1961 г. беше завършен „Свето писание — Превод на новия свят“. Подготовката на този превод изискваше дълбоко изследване на езика на текста на Писанията. Точният превод на думите, използувани не само в Римляни, глава 13, но също и в такива откъси като Тит 3:1, 2 и 1 Петър 2:13, 17 ясно показа, че терминът „висшестоящи власти“ не се отнася за Върховната власт — Йехова, и за сина му Исус, а за човешките правителствени власти. В края на 1962 г. в „Стражева кула“ бяха публикувани статии, които дадоха точно обяснение на Римляни, глава 13, а също така и представиха по–ясен възглед от онзи, който бил поддържан по времето на Ч. Т. Ръсел. Тези статии показаха, че християнското подчинение на властите не може да бъде абсолютно. То трябва да бъде относително, подчинено на това да не въвежда божиите служители в противоречие с божиите закони. Други статии в „Стражева кула“ подчертаха този важен момент.c

15, 16. (а) До какво по–добро равновесие доведе новото разбиране на Римляни, глава 13? (б) Какви въпроси остава да получат отговор?

¹⁵ Този ключ към правилното разбиране на Римляни, глава 13, е дал възможност на хората на Йехова да постигнат равновесие между полагащото се по право уважение към политическите власти и една безкомпромисна позиция относно жизненоважни библейски принципи. (Псалм 97:11; Йеремия 3:15) Това им позволява да имат правилен възглед относно своите взаимоотношения с Бога и отношенията им с държавата. То гарантира това, че като отдават кесаревото на кесаря, те не пропускат да отдадат божиите неща на Бога.

¹⁶ Но какво точно представляват кесаревите неща? Какви законни изисквания може да има държавата спрямо един християнин? Тези въпроси ще бъдат разгледани в следващата статия.

Отдаване на кесаревите неща на кесаря

„Отдавайте на всички дължимото.“ — РИМЛЯНИ 13:7.

1, 2. (а) Как според Исус християните трябва да уравновесяват своите задължения към Бога и кесаря? (б) Каква е първата грижа на Свидетелите на Йехова?

СПОРЕД Исус има неща, които ние дължим на Бога, и неща, които дължим на кесаря, или държавата. Исус казал: „Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога.“ С тези няколко думи той затворил устата на своите противници и накратко обобщил уравновесената нагласа, която трябва да имаме в своите взаимоотношения с Бога и с държавата. Не е странно, че слушателите му ‘много се зачудили на Него’! — Марко 12:17.

² Разбира се, главната грижа на служителите на Йехова е те да отдават божиите неща на Бога. (Псалм 116:12–14) Но като правят това, те не забравят, че Исус казал, че те трябва да отдават определени неща на кесаря. Тяхната обучена от Библията съвест изисква те молитвено да обмислят до каква степен могат да дават на кесаря нещата, които той изисква. (Римляни 13:7) В днешно време много юристи са признавали, че правителствената сила има граници и че хората и правителствата навсякъде по света са подчинени на природния закон.

3, 4. Какви интересни изказвания са направени относно природния закон, разкрития от Бога закон и човешкия закон?

³ Апостол Павел говорел за този природен закон, когато писал за хората от света: „Това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на света това, което е невидимо у него, сиреч, вечната му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.“ Ако те откликнат на него, природният закон дори ще подтикне съвестта на тези невярващи. Затова Павел казва по–нататък: „Когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им.“ — Римляни 1:19, 20, „Български превод на Библията“, 1924 г.; 2:14, 15.

⁴ През 18–и век видният английски юрист Уилям Блекстоун писал: „Този закон на природата [природен закон], бидейки на една възраст с човечеството и продиктуван от самия Бог, разбира се, е по–висш от задължението към всеки друг закон. Той е в сила по цялото земно кълбо, във всички страни и във всички времена: никакви човешки закони не важат, ако са в противоречие с него.“ Блекстоун говори по–нататък за „разкрития от Бога закон“, както се намира в Библията, и казва: „Върху тези две основи — закона на природата и закона на откровението от Бога — стоят всички човешки закони; това означава, че на никой човешки закон не трябва да се [позволява] да им противоречи.“ Това е в съгласие с казаното от Исус за Бога и кесаря, както е записано в Марко 12:17. Ясно е, че има области, в които Бог ограничава онова, което кесарят може да изисква от един християнин. Членовете на синедриона навлезли именно в една такава област, когато наредили на апостолите да престанат да проповядват за Исус. Затова апостолите правилно отговорили. „Трябва да се покоряваме на Бога като на владетел, а не на хората.“ — Деяния 5:28, 29, NW.

‘Божиите неща’

5, 6. (а) Като се има предвид раждането на Царството през 1914 г., какво трябва да помнят още по–ясно християните? (б) Как един християнин показва, че е служител на Бога?

⁵ Особено от 1914 г. насам, когато Йехова Бог, Всемогъщият, започна да владее като цар чрез Христовото месианско Царство, християните трябваше да положат усилия да не дават божиите неща на кесаря. (Откровение 11:15, 17) Днес, както никога досега в такава степен, божият закон изисква от християните да не са „от света“. (Йоан 17:16) Отдадени на Бога, Дарителя на техния живот, те трябва ясно да покажат, че вече не принадлежат на себе си. (Псалм 100:2, 3) Както писал Павел, „ние принадлежим на Йехова“. (Римляни 14:8, NW) Освен това при покръстването си един християнин бива назначаван за божи служител, затова може да каже с думите на Павел: ‘Бог ни и направи способни като служители.’ — 2 Коринтяни 3:5, 6.

⁶ Апостол Павел писал още: „Аз славя моята служба.“ (Римляни 11:13) Безспорно и ние искаме да направим това. Независимо от това дали участвуваме в службата целодневно, или не, ние помним, че сам Йехова ни е възложил тази служба. (2 Коринтяни 2:17) Тъй като някой може да постави под съмнение нашата позиция, всеки отдаден, покръстен християнин трябва да бъде готов да представи ясни положителни доказателства, че той наистина е служител на добрата новина. (1 Петър 3:15) Неговата служба трябва също да личи и по неговото поведение. Като служител на Бога, християнинът трябва да представя и прилага на практика чист морал, да поддържа семейното единство, да бъде честен и да показва уважение към закона и реда. (Римляни 12:17, 18; 1 Солунци 5:15) Взаимоотношенията на християнина с Бога и божествено възложената му служба са най–важните неща в неговия живот. Той не може да се откаже от тях по заповед на кесаря. Ясно е, че те трябва да бъдат смятани за част от ‘божиите неща’.

‘Кесаревите неща’

7. Каква е репутацията на Свидетелите на Йехова относно плащането на данъци?

⁷ Свидетелите на Йехова знаят, че дължат ‘покорство на властите, които са над тях’, правителствените управници. (Римляни 13:1) Затова, когато кесарят, или държавата, отправя законни изисквания, тяхната обучена от Библията съвест им позволява да удовлетворят тези изисквания. Например, истинските християни са сред най–образцовите данъкоплатци на земята. В Германия вестник Münchner Merkur [„Мюнхенски Меркурий“] каза за Свидетелите на Йехова: „Те са най–честните и най–редовните данъкоплатци във Федералната република.“ В Италия вестник „Ла Стампа“ отбеляза: „Те [Свидетелите на Йехова] са най–лоялните граждани, които някой би пожелал да има: те не укриват данъци, нито се опитват да заобиколят някои неудобни закони за своя изгода.“ Свидетелите на Йехова постъпват така „заради съвестта [си]“. — Римляни 13:5, 6.

8. Дали това, което дължим на кесаря, се отнася само за парични данъци?

⁸ Дали ‘кесаревите неща’ се ограничават само до плащането на данъци? Не. Павел изброил и други неща, като например страх и почит. В своя Critical and Exegetical Hand-Book to the Gospel of Matthew [„Критичен и обяснителен наръчник за евангелието на Матей“] немският учен Хайнрих Майер писал: „Под [кесаревите неща] . . . не трябва да разбираме само гражданските данъци, но всичко, което се дължи на кесаря поради законната му власт.“ В своята книга The Rise of Christianity [„Възникването на християнството“] историкът Е. У. Барнс отбелязва, че един християнин си плащал данъците, ако дължал такива, и „по същия начин той приемал всички задължения, идващи от държавата, стига само от него да не се искало да даде на кесаря неща, които принадлежали на Бога“.

9, 10. Какво колебание могат да изпитват християните относно отдаването на дължимото на кесаря, но кои факти не трябва да се забравят?

⁹ Какви неща би могла да изисква държавата, без да навлиза в нещата, които по право принадлежат на Бога? Някои хора мислят, че е правилно да дават на кесаря само пари под формата на данъци, но нищо друго. Те със сигурност не биха се чувствували добре, ако дават на кесаря каквото и да било нещо, отнемащо време, което би могло да бъде използувано за теократични дейности. И все пак, макар че е вярно, че ние трябва ‘да възлюбим Господа нашия Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила’, Йехова очаква от нас да изразходваме време и за неща, различни от нашата свята служба. (Марко 12:30; Филипяни 3:3) Например, жененият християнин (или християнка) бива напътствуван да отдели време, за да угоди на своята съпруга (или съпруг). Тези дейности не са лоши, но апостол Павел казал, че те са „което е световно“, а не „което е Господно“. — 1 Коринтяни 7:32–34; сравни 1 Тимотей 5:8.

¹⁰ Освен това Христос упълномощил своите последователи да ‘отдават’ данъците на кесаря, а това безспорно означава да използуват от времето, което е отдадено на Йехова — тъй като целият ни живот е отдаден на Бога. Ако средната данъчна облагаемост в една страна е 33 процента от дохода (в някои страни е по–висока), това означава, че всяка година средният работник плаща на държавната съкровищница стойността на четири месечни заплати. Казано иначе, в края на своя трудов стаж, средният работник ще е изразходвал 15 години, за да спечели парите, които кесарят изисква като данъци. Да разгледаме също и въпроса за обучението. В повечето страни законът изисква родителите да изпращат децата си на училище за определен минимален брой години. Срокът е различен в различните страни. На повечето места това е значителен период от време. Вярно е, че обикновено това обучение е полезно, но кесарят решава каква част от живота на детето трябва да бъде прекарана по този начин и родителите християни се съгласяват с решението на кесаря.

Задължителната военна служба

11, 12. (а) Какво изискване има кесарят в много страни? (б) Как ранните християни гледали на военната служба?

¹¹ Друго изискване, отправено от кесаря в някои страни, е задължителната военна служба. През 20–и век тази уредба бива установена в повечето държави по време на война, а в някои и в мирно време. Във Франция това задължение години наред беше наричано кръвен данък, което значеше, че всеки млад мъж трябваше да бъде готов да даде живота си за държавата. Дали това е нещо, което отдадените на Йехова хора могат да дадат с чиста съвест? Как християните от първи век гледали на този въпрос?

¹² Макар че най–ранните християни полагали усилия да бъдат добри граждани, вярата им не им позволявала да отнемат живота на друг човек, или да принесат в жертва своя собствен живот за държавата. The Encyclopedia of Religion [„Енциклопедия на религиите“] казва: „Ранните християнски отци, включително и Тертулиан и Ориген, потвърждават, че християните се въздържали от това да отнемат човешки живот, един принцип, който ги възпрепятствувал от това да участвуват в римската армия.“ В своята книга The Early Church and the World [„Ранната църква и светът“] професор С. Дж. Каду пише: „Най–малкото до периода на управлението на Марк Аврелий [161–180 г. от н.е.] нито един християнин не би станал войник след покръстването си.“

13. Защо повечето хора от псевдохристиянството не гледат на военната служба, както гледали на нея ранните християни?

¹³ Защо членовете на църквите на псевдохристиянството не гледат днес на нещата по същия начин? Поради една радикална промяна, настъпила през четвърти век. Католическата публикация A History of the Christian Councils [„История на християнските събори“] обяснява: „Много християни . . . живеещи под управлението на езически императори, имали религиозни скрупули относно военната служба и положително отказвали да вземат оръжие в ръка, или напускали службата. Като обсъдил промените, въведени от Константин, Съборът [в Арл, състоял се през 314 г. от н.е.] определил задължението, че християнинът трябва да служи по време на война, . . . защото Църквата е в мир (in pace) под управлението на принц, който е приятелски настроен към християните.“ В резултат на това изоставяне на Исусовите учения, от тогава до сега духовенството на псевдохристиянството е насърчавало членовете на паството си да служат в армиите на народите, макар че отделни личности са отказвали военна служба поради убежденията си.

14, 15. (а) Поради какви основания на някои места християните правят постъпки за освобождаване от военна служба? (б) Какви библейски принципи ще помогнат на един християнин да вземе правилно решение относно военната служба в страните, където не съществува освобождаване от нея?

¹⁴ Дали християните днес са задължени да следват мнозинството в това отношение? Не. Ако един отдаден, покръстен християнин живее в страна, където религиозните служители биват освобождавани от военна служба, той може да се възползува от тази мярка, тъй като всъщност той е служител–проповедник. (2 Тимотей 4:5) Редица страни, включително и Съединените щати и Австралия, са освобождавали така служители дори и във време на война. А в мирно време в много страни, които поддържат задължителна военна служба, Свидетелите на Йехова биват освобождавани като религиозни служители. Така те могат да продължават да помагат на хората чрез своята обществена служба.

¹⁵ А ако християнинът живее в страна, където религиозните служители не са освобождавани от военна служба? Тогава той ще трябва да вземе лично решение според своята обучена от Библията съвест. (Галатяни 6:5) Макар че ще има предвид авторитета на кесаря, той ще премисли внимателно какво дължи на Йехова. (Псалм 36:9; 116:12–14; Деяния 17:28) Християнинът ще помни, че белегът на истинското християнство е любовта към всички събратя по вяра, дори и към онези, които живеят в други страни, или принадлежат към други племена. (Йоан 13:34, 35; 1 Петър 2:17) Освен това той няма да забрави библейските принципи, намиращи се в текстове като Исаия 2:2–4; Матей 26:52; Римляни 12:18; 14:19; 2 Коринтяни 10:4 и Евреи 12:14.

Гражданска служба

16. Каква невоенна служба изисква кесарят в някои страни от онези, които не приемат военната служба?

¹⁶ Има страни обаче, в които макар че не освобождава от военна служба, въпреки това държавата признава, че някои личности могат да отказват военна служба. Много от тези държави вземат мерки такива възразяващи поради съвестта си хора да не бъдат принуждавани насила за военна служба. На някои места определена гражданска служба, като например работа в полза на обществото, се смята за невоенна национална служба. Дали един отдаден християнин би могъл да приеме такава служба? Тук отново един отдаден, покръстен християнин ще трябва да вземе свое собствено решение, основано на неговата обучена от Библията съвест.

17. Има ли библейски прецедент на невоенна гражданска служба?

¹⁷ Изглежда, че по библейско време съществувала задължителна служба. Една книга по история казва: „В добавка на данъците и налозите, изисквани от жителите на Юдея, имало още и корвѐ [незаплатен труд, изискван от обществените власти]. Това била древна уредба в Изтока, която хеленистичните и римските власти продължавали да поддържат . . . Новият завет също посочва примери на корвѐ в Юдея, показвайки колко разпространено било това. В съгласие с този обичай войниците заставили Симон киринееца да носи Исусовия кръст [мъченически стълб] (Матей 5:41; 27:32; Марко 15:21; Лука 23:26).“

18. В кои невоенни, нерелигиозни видове обществена служба участвуват често Свидетелите на Йехова?

¹⁸ Подобно на това в някои страни държавата или местните власти изискват от гражданите да участвуват в различни форми на обществена служба. Понякога това се отнася за конкретна задача, като например изкопаването на кладенци или правенето на пътища; понякога това се извършва редовно, например под формата на ежеседмично участие в почистването на пътища, училища или болници. Там, където такава гражданска служба е за доброто на обществото и не е свързана с фалшивата религия, или по някакъв друг начин не противоречи на съвестта на отделните Свидетели на Йехова, те често участвуват в това. (1 Петър 2:13–15) Това обикновено има за резултат прекрасно свидетелство и понякога затваря устата на онези, които лъжливо обвиняват Свидетелите, че са настроени против правителството. — Сравни Матей 10:18.

19. Как един християнин трябва да подходи към въпроса, ако кесарят иска от него да извършва невоенна национална служба за известно време?

¹⁹ А ако държавата изисква от един християнин за даден период от време да извършва гражданска служба, която е част от национална служба под цивилно разпореждане? Тук отново християнинът трябва да вземе свое собствено решение, основано на една осведомена съвест. „Ние всички ще застанем пред Божието съдилище.“ (Римляни 14:10) Християните, изправени пред едно изискване на кесаря, трябва молитвено да изследват въпроса и да размишляват върху него.a Може също така да бъде разумно да поговорят по въпроса със зрели християни от сбора. След това трябва да бъде взето лично решение. — Притчи 2:1–5; Филипяни 4:5.

20. Какви въпроси и библейски принципи помагат на един християнин да обмисли въпроса за невоенната национална гражданска служба?

²⁰ Когато извършват такова проучване, християните трябва да обмислят редица библейски принципи. Павел казал, че ние трябва ‘да се покоряваме на началствата и властите, . . . да бъдем готови за всяко добро дело, . . . да бъдем [благоразумни] и да показваме съвършена кротост към всичките човеци’. (Тит 3:1, 2) В същото време християните ще направят добре да проучат каква е предлаганата гражданска служба. Ако я приемат, дали ще могат да поддържат християнския си неутралитет? (Михей 4:3, 5; Йоан 17:16) Дали това няма да ги ангажира с някаква фалшива религия? (Откровение 18:4, 20, 21) Дали извършването ѝ няма да им попречи или да ги ограничи неразумно много в техните християнски задължения? (Матей 24:14; Евреи 10:24, 25) От друга страна, дали те ще могат да продължават да напредват духовно, като може би дори участвуват в целодневна служба, докато изпълняват изискваната повинност? — Евреи 6:11, 12.

21. Каквото и да е решението на даден брат, как сборът трябва да гледа на този брат, който трябва да решава въпроса с невоенна национална гражданска служба?

²¹ А ако честните отговори на тези въпроси доведат християнина до заключението, че националната гражданска служба е „добро дело“, което той може да извърши, показвайки послушание спрямо властите? Това е негово решение пред Йехова. Назначените старейшини и другите трябва напълно да уважават съвестта на брата и да продължават да го смятат за християнин с добро име. Но ако християнинът смята, че не може да извърши тази гражданска служба, позицията му също трябва да бъде уважавана. Той също запазва доброто си име и трябва да получи любеща подкрепа. — 1 Коринтяни 10:29; 2 Коринтяни 1:24; 1 Петър 3:16.

22. Какво ще продължим да правим независимо от ситуациите, с които се сблъскваме?

²² Като християни ние не трябва да преставаме да отдаваме „комуто [се дължи] почит, почитта“. (Римляни 13:7) Ние ще уважаваме добрия ред и ще се стремим да бъдем миролюбиви, почтени граждани. (Псалм 34:14) Ние можем дори да се молим „за царе и за всички, които са високопоставени“, когато от тези хора се изисква да вземат решения, засягащи нашия християнски живот и дейност. В резултат на това, че отдаваме кесаревите неща на кесаря, ние се надяваме, че ще „поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност“. (1 Тимотей 2:1, 2) Но най–вече ние ще продължаваме да проповядваме добрата новина на Царството като единствената надежда на човечеството, отдавайки съвестно божиите неща на Бога.