„Намразени от всичките народи“

¹ През последните години всички ние изпитахме голяма радост, когато чухме вълнуващите съобщения за великолепните благословии, изпитани от хората на Йехова по целия свят. Узаконяването на нашата работа в Малави след 26 години на брутално потисничество ни развълнува до сълзи на радост. Ние въздъхнахме с облекчение, когато видяхме рухването на безбожния комунизъм в Източна Европа, което доведе до освобождаването на буквално хиляди наши братя от неговото потисническо иго. С тревожно безпокойство наблюдавахме как нашата свобода на поклонение беше изправена пред предизвикателство в Гърция; и ликувахме, когато спечелихме решителна победа в най–висшия съд в Европа. Ние бяхме възхитени, когато чухме съобщенията за широкомащабното увеличение на клоновете на Дружеството, което направи възможно произвеждането на огромни количества литература за търсачите на истината. Не можехме да не се смаем и възхитим, когато научихме, че над 7400 души бяха покръстени на конгреса в Киев (Украйна). Да, този драматичен напредък в работата на Царството повдигна духа ни изключително много!

² Но макар че имаме много причини за радост, ние трябва да се пазим от прекалено въодушевяване. Една поредица от добри сведения би могла да ни накара да решим, че противопоставянето на добрата новина се руши, и че хората на Йехова започват да бъдат приемани навсякъде по света. Такова мислене обаче може да бъде измамливо. Да, ние спечелихме някои удовлетворителни победи и постигнахме известен успех при намаляването на пречките пред добрата новина в някои страни, но не бива да забравяме, че нашите основни взаимоотношения със света остават непроменени. Като последователи на Исус, ние не сме част „от света“. Като такива, ние несъмнено ще бъдем „намразени от всички народи“. (Йоан 15:19; Мат. 24:9) Докато тази система на нещата все още съществува, нищо няма да се промени в основното правило, че „всички, които искат да живеят благочестиво [с преданост на Бога — NW] в Христа Исуса, ще бъдат гонени“. — 2 Тим. 3:12.

³ Страниците на историята свидетелствуват за истинността на това предупреждение. Макар че Исус, Основателят на християнството, дал великолепно свидетелство пред могъщи управници и техните подчинени, той ежедневно понасял нападки и постоянно бил под заплахата на това да бъде убит. Макар че неговите апостоли помогнали на мнозина да станат ученици, макар че участвували в написването на Християнските гръцки писания и проявявали чудодейните дарове на духа, те също така били мразени и малтретирани. Въпреки своето добро поведение и любовта си към ближния, всички християни били смятани от мнозинството хора за достойна за презрение „секта“ и ‘навсякъде се говорело против това учение’. (Деян. 28:22) Въпреки че днес целосветският християнски сбор бива използуван по великолепен начин от Йехова, за да бъде изпълнена Неговата воля, то членовете му непрекъснато срещат противопоставяне и злословене от страна на всяка част от тази зла система на нещата. Няма причина да очакваме, че това противопоставяне ще престане.

⁴ През първи век Сатан преследвал учениците на Исус по различни начини. Изпълнени с омраза противници говорели отявлени лъжи, които ги представяли в погрешна светлина. (Деян. 14:2) Към тях били отправяни злобни заплахи, с цел да ги сплашат. (Деян. 4:17, 18) Яростни тълпи се опитвали да ги накарат да замълчат. (Деян. 19:29–34) Те били затваряни без законна причина. (Деян. 12:4, 5) Често преследвачите прибягвали до физическо насилие. (Деян. 14:19) В някои случаи невинни хора бивали умишлено умъртвявани. (Деян. 7:54–60) Самият апостол Павел на практика изпитал почти всички от тези форми на малтретиране. (2 Кор. 11:23–27) Противниците незабавно се възползували от всяка възможност да попречат на проповедната дейност и да причинят страдания на тези верни труженици.

⁵ Днес Сатан използува подобни тактики. Говорят се отявлени лъжи, които лъжливо ни описват като заблудена секта или култ. В някои страни властите са обявявали нашата литература за вредна и са я забранявали. Нашето уважение към светостта на кръвта е бивало публично осмивано и поставяно на изпитания. През 40–те години яростни тълпи, разгневени от въпроса за отдаване чест на знамето, атакуваха нашите братя, нараняваха ги и унищожаваха тяхното имущество. Хиляди биваха изпращани в затвора поради въпроса за неутралитета. В тоталитарните държави братята ни биваха фалшиво обвинявани в подривна дейност, което имаше за резултат брутални изтезания и убийства на стотици хора в затвори и концентрационни лагери. Натискът е неумолим, и ясно показва, че сме мразени от всичките народи, без да има основателна причина. — Виж Proclaimers [„Вестителите“], глава 29.

⁶ Какво крие бъдещето? Макар че отвреме–навреме хората на Йехова могат да постигнат успех в облекчаването на натиска в някои части на света, общото положение остава същото. Дяволът продължава да бъде ядосан за своето изхвърляне от небесата през 1914 г. Той знае, че времето му е кратко. Яростта му неизбежно ще се засили с наближаването на големия гнет. Той е напълно отдаден на своята война срещу възкачения на престола Цар, Христос Исус, и е решен да се бори докрай. Той и демоните му могат да излеят яда си само върху хората на Йехова тук, на земята, които вярно „пазят божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса“. — Откр. 12:12, 17.

⁷ Затова като гледаме в бъдещето, трябва да бъдем реалистични относно нещата, които ни очакват. Няма причина да смятаме, че Дяволът ще отстъпи или ще се откаже. Омразата срещу нас, която той е внедрил в този свят, може да избухне по всяко време и на всяко място. В много страни нашата свобода да проповядваме беше постигната след дълга борба. Тази свобода може да бъде много крехка, поддържана само от някои настоящи управници, които ни симпатизират, или от някой непопулярен закон. Изведнъж могат да настъпят драматични промени, донасяйки хаос и безпричинни нарушения на човешките права.

⁸ Настоящото благополучие и свобода, на които се радваме в някои страни, биха могли да бъдат прекъснати внезапно, подлагайки нашите братя на същото малтретиране, което изпитваха в миналото. Ние не бива да си позволяваме да бъдем подмамени към дух на апатия или безразличие, смятайки, че нашите противници са се смекчили. Може би омразата на този свят не винаги е изразена напълно, но тя си остава силна. Всичко в божието Слово показва, че с наближаването на края противопоставянето от страна на света ще се засили, вместо да се намали. Затова трябва да сме нащрек, проявявайки се „разумни като змиите, и незлобливи като гълъбите“. (Мат. 10:16) Ние трябва да съзнаваме, че ще водим „трудна борба“ чак до края, и издръжливостта е ключът към нашето спасение. — Юда 3, NW; Мат. 24:13.

⁹ Може би в тази част на света, в която живеем, работата напредва без каквато и да било видима пречка от страна на противниците. Това може да ни накара да бъдем скептично настроени към наличието на някаква причина за безпокойство. Въпреки това трябва да бъдем бдителни. Обстоятелствата могат бързо да се променят. Без предупреждение, противниците могат да използуват даден спорен въпрос, насочвайки го срещу нас. Отстъпниците непрекъснато търсят причини за оплаквания. Разярени духовници, които се чувствуват застрашени от нашата дейност, могат публично да ни обвинят. Плановете ни за строеж на Зала на Царството в нашия район могат да предизвикат спор, който да смути цялата област. Може да бъдат отпечатани провокационни изказвания, които да ни представят в лоша светлина. Известни местни личности могат умишлено да ни представят по погрешен начин, подбуждайки нашите съседи да проявяват враждебност, когато ги посещаваме. Дори и нашите близки в собствения ни дом могат да се изпълнят с възмущение и да започнат да ни преследват. Затова трябва да бъдем нащрек, съзнавайки, че враждебността на света е твърде жива, и може да се прояви всеки момент.

¹⁰ Как трябва да ни въздействува това? Всичко това с основание засяга мисленето ни и възгледа ни за бъдещето. По какъв начин? Дали то трябва да ни кара да бъдем неспокойни, уплашени относно онова, което може би ще трябва да издържим? Трябва ли да забавим темпа на проповедната си работа, защото някои хора в нашата област могат да бъдат обезпокоени от нея? Съществува ли основателна причина да бъдем разтревожени, когато някой злослови умишлено срещу нас? Дали е неизбежно грубото отношение да ни лиши от радостта в службата на Йехова? Има ли някаква несигурност относно крайния изход? Не, не съществува! Защо не?

¹¹ Никога не бива да забравяме, че посланието, което проповядваме, не произхожда от нас, а от Йехова. (Йер. 1:9) Ние сме задължени да се подчиним на подканата: „Възгласете името му, изявете между племената делата му . . . по цялата земя.“ (Иса. 12:4, 5) Той е допускал малтретирането на своите хора поради конкретна причина, а именно — ‘да се прочуе името му по целия свят’. (Из. 9:16) Ние вършим работа, постановена от Йехова, и той е онзи, който ни дава смелостта да говорим безстрашно. (Деян. 4:29–31) Това е най–важната, най–полезната и най–неотложната работа, която може да бъде вършена в тези последни дни на старата система.

¹² Това познание ни дава смелостта, необходима, за да заемем твърда позиция в пряко противопоставяне на Сатан и този свят. (1 Петър 5:8, 9) Знанието, че Йехова е с нас, ни прави „силни и дързостни“, пропъждайки всяка причина за страх от нашите преследвачи. (Втор. 31:6; Евр. 13:6) Макар че винаги ще се опитваме да бъдем тактични, разумни и сдържани, когато сме заплашени от противници, ние ще покажем ясно, че сме решени да „се покоряваме на Бога, а не на човеците“, когато нашето поклонение е поставено на изпитание. (Деян. 5:29) Когато има разумна възможност да говорим в своя защита, ще правим това. (1 Пет. 3:15) Но няма да си губим времето да спорим със закоравели противници, които се интересуват само от това да ни дискредитират. Вместо да се ядосваме, или да се опитваме да търсим възмездие, когато те злословят или ни обвиняват лъжливо, ние просто ‘ще ги оставим’. — Мат. 15:14.

¹³ Нашата издръжливост на изпитания е угодна на Йехова. (1 Пет. 2:19) Каква цена трябва да платим за неговото одобрение? Дали трябва да стигнем дотам, че да служим без радост, защото сме мразени и имаме противници? Съвсем не! Йехова обещава да възнагради нашето послушание с „радост и мир“. (Рим. 15:13) Въпреки силните страдания Исус останал щастлив заради „предстоящата нему радост“. (Евр. 12:2) Същото важи и за нас. Поради това, че възнаграждението за нашата издръжливост е толкова голямо, ние сме подтикнати ‘да се радваме и да се веселим’, макар че понасяме печални изпитания. (Мат. 5:11, 12) Дори и във време на бедствие тази радост сама по себе си е причина да възхваляваме Йехова и да му отдаваме почит, подкрепяйки посланието за Царството.

¹⁴ Дали има някаква несигурност относно крайния резултат, която би могла да ни даде основание за опасения или нерешителност? Не, изходът на конфликта между организацията на Йехова и света на Сатан е решен преди много време. (1 Йоан 2:15–17) Независимо от силата или размерите на противопоставянето, Йехова ще ни даде победата. (Иса. 54:17; Рим. 8:31, 37) Макар и да сме изцяло подложени на изпитание, нищо не може да ни попречи да получим възнаграждението. Няма причина да ‘се безпокоим за нещо’, защото Йехова ни дава мир в отговор на нашите молби. — Флп. 4:6, 7.

¹⁵ Затова ние благодарим на Йехова всеки път, когато чуем съобщения за това, че наши братя са били спасени от преследване, или им е била дадена свобода да проповядват в области, където е имало ограничения в миналото. Ние се радваме, когато променящите се обстоятелства предоставят нови възможности на хиляди искрени хора да влязат в контакт с посланието на Царството. Ние сме истински благодарни, когато Йехова избере да ни даде победата в сблъсъците с изпълнени с омраза противници. Ние знаем, че той ще благослови и даде успех на нашата работа по какъвто и начин да е нужно, за да бъде възвеличен неговият дом на истинското поклонение и за да даде той на „отбраните“ от всички народи възможност да влязат. — Агей 2:7; Иса. 2:2–4.

¹⁶ В същото време ние знаем много добре, че нашият противник, Сатан, е много мощен, и че той енергично ще ни се противопоставя чак до края. Неговите атаки могат да бъдат открити и явни, или прикрити и измамни. Там, където в миналото сме познавали само мир, изведнъж може да започне преследване. Злите противници могат да бъдат жестоки и неумолими в усилията си да ни потискат несправедливо. В определеното време на всички тези ще им стане ясно, че те са всъщност „богопротивници“, и той ще ги унищожи. (Деян. 5:38, 39; 2 Сол. 1:6–9) Междувременно, независимо от всичко, което трябва да издържим, ние сме решени да останем твърди във вярната служба на Йехова и в проповядването на посланието на Царството. Ние сме най–щастливите хора по лицето на земята, защото знаем, че ‘като бъдем одобрени, ще получим венеца на живота’. — Як. 1:12, NW.

Да представяме добрата новина чрез групово свидетелствуване

¹ Събирането с други свидетели при подготовката за проповедна служба е и практично, и укрепващо. Тази възможност насърчава братята ни да работят заедно в прогласяването на добрата новина.

² Някои сборове могат да насрочат една сбирка преди проповедна служба, която да е след някое от редовните събрания в Залата на Царството. И макар че броят на участвуващите в нея може да бъде доста голям, водещите Изучаване на книга в сбора ще отделят внимание на нуждите на вестителите от своите групи. Тази уредба трябва да е удобна за повечето вестители, които ще излизат на проповедна служба в този ден. Други сборове, в зависимост от своите обстоятелства, провеждат в края на седмицата сбирки преди проповедна служба във всяко Изучаване на книга в сбора. Тази уредба има явни предимства. Ясно е, че в различните сборове условията са различни. Понякога може да е уместно комбинирането на няколко много малки групи. Затова старейшинското тяло трябва да има предвид местните обстоятелства и да определи каква уредба ще бъде най–полезна. — Виж „Организирани, за да изпълним своята служба“ (англ.), стр. 96–97.

³ Подкрепяй сбирките преди проповедна служба: Груповото свидетелствуване, организирано във всяко Изучаване на книга в сбора, дава възможност на водещия да окаже индивидуална помощ. Новите вестители, както и онези, които са по–опитни, могат да извлекат полза от работата със старейшините и помощник–служителите.

⁴ Сбирки за проповедна служба в средата на седмицата могат да се провеждат в Залата на Царството или на различни други места, удобни за вестителите. Дали ще се провеждат две или повече сбирки зависи от местните обстоятелства и от това колко старейшини, помощник–служители или други компетентни хора са на разположение, за да им бъде възложено воденето на сбирката, както и поемането на ръководството в проповедната служба.

⁵ Като се има предвид неотложността на времето, ние искаме да достигнем до колкото се може повече хора с посланието на Царството. Какво могат да направят водещите Изучаване на книга в сбора или онези, на които е възложено да се грижат за групата, за да е сигурно, че всички ще използуват по най–добрия начин времето, определено за групово свидетелствуване? Водещите трябва да помнят, че сбирките преди проповедна служба не бива да продължават повече от 10–15 минути. (Виж „Своята служба“ [англ.], стр. 77.) Много време може да бъде спестено, ако районът бъде възложен преди да се тръгне на служба, като по този начин се избягват събиранията на големи групи на ъгъла на улицата и създаването на впечатление за неорганизираност. Някои хора намират за полезно да възлагат части от района на квалифицирани вестители за определен период от време. По този начин, след като групите бъдат сформирани, те могат да тръгнат веднага за своя район. Надзорникът по службата трябва по–чевръсто да разрешава проблемите при организирането на групите, така че да има възможност повече време да бъде прекарано в служба.

⁶ Много дългогодишни вестители с любов си припомнят преживяванията, натрупани с течение на времето, по време на работа с другите при групово свидетелствуване. Тези преживявания помагат, за да се укрепят единството на сбора и спойката на християнската