Тайна, която християните не бива да пазят!
„Аз говорих явно на света . . . и нищо не съм говорил скришно.“ — ЙОАН 18:20.
1, 2. Какво е значението на гръцката дума мистѐрион, както е използувана в Писанията?
ГРЪЦКАТА дума мистѐрион е преведена в „Свето писание — Превод на новия свят“ 25 пъти като „свещена тайна“ и 3 пъти като „тайна“. Ако една тайна е наречена свещена, тя трябва да бъде нещо наистина важно! Всеки, който има привилегията да получи познание за такава тайна, трябва да смята, че му е оказана голяма почит, тъй като е бил сметнат за достоен да участвува в обща тайна с Върховния Бог на вселената.
2 Трудът Expository Dictionary of Old and New Testament Words [„Тълковен речник на думите от Стария и Новия завет“] от Вайн потвърждава, че в повечето случаи „свещена тайна“ е по–подходящият превод от „тайна“. За мистѐрион там се казва: „В [Християнските гръцки писания] тя означава не тайнственото (както е с английската дума), а онова, което, бидейки извън обхвата на неподпомогнатото естествено разбиране, може да бъде известено само чрез Божествено откровение, и е съобщено по начин и във време, определени от Бога, и само на онези, които са осветени от Неговия Дух. В обикновения смисъл една тайна означава познание, което е скрито; библейското ѝ значение е разкрита истина. Затова изразите, които най–много се свързват с тази тема, са ‘известен’, ‘изявен’, ‘разкрит’, ‘проповядван’, ‘разбира’, ‘раздаване’.“
3. Как християнският сбор от първи век се различавал от определени групи, принадлежащи към религиите на мистериите?
3 Това обяснение подчертава една главна разлика между свързаните с мистериите религиозни групи, процъфтявали през първи век, и новосформирания християнски сбор. Докато онези, които били приемани в тайните култове, често бивали обвързвани с обет за мълчание, за да пазят религиозните учения, върху християните никога не било налагано такова ограничение. Вярно е, че апостол Павел говорел за „божията мъдрост в една свещена тайна“, наричайки я „скрита мъдрост“, тоест, скрита от „владетелите на тази система на нещата“. Тя не е скрита от християните, на които е била разкрита чрез божия дух, за да може те да я направят публично достояние. — 1 Коринтяни 2:7–12, NW; сравни Притчи 1:20.
„Свещената тайна“ разкрита
4. Върху кого се съсредоточава „свещената тайна“, и как?
4 „Свещената тайна“ на Йехова се съсредоточава върху Исус Христос. Павел писал: „[Йехова] ни разкри свещената тайна на волята си. Тя, според благоволението, което е запланувал в себе си, е за една администрация, когато се изпълнят докрай определените времена, а именно — да събере отново всички неща заедно в Христос — нещата, които са на небесата, и нещата, които са на земята. Да, в него.“ (Ефесяни 1:9, 10, NW) Павел дори бил още по–конкретен относно характера на „свещената тайна“, когато посочил необходимостта за „точно познание на свещената тайна на Бога, а именно, Христос“. — Колосяни 2:2, NW.
5. Какво се включва в „свещената тайна“?
5 Тук става дума за нещо повече, тъй като „свещената тайна“ е тайна с много аспекти. Тя не е просто посочването, че Исус е обещаното Семе или Месията; тя включва ролята, която му е определена в божията цел. Тя се отнася за едно небесно правителство, божието месианско Царство, както Исус обяснил добре, когато казал на своите ученици: „На вас е дадено да знаете тайните [свещените тайни — NW] на небесното царство, а на тях не е дадено.“ — Матей 13:11.
6. (а) Защо е правилно да се каже, че „свещената тайна“ била „пазена в мълчание за дълго време“? (б) Как била разкрита постепенно тя?
6 Трябвало да мине дълго време от първото споменаване на целта на Бога да осигури основа за месианското Царство до довеждането на „свещената тайна . . . до край“. (Откровение 10:7, NW; Битие 3:15) Това довеждане до край ще стане с установяването на Царството, както показва едно сравнение между Откровение 10:7 и 11:15. Фактически около 4000 години изминали от даването на първото обещание за Царството в Едем до появяването на определения от Бога Цар през 29 г. от н.е. Изминали още 1885 години, преди Царството да бъде установено в небесата през 1914 г. Така „свещената тайна“ била разкривана постепенно в разстояние на почти 6000 години. (Виж стр. 16.) Павел бил прав, когато говорел за „разкриването на свещената тайна, която е била пазена в мълчание за дълго време, но сега бива изявена и известена“. — Римляни 16:25–27, NW; Ефесяни 3:4–11.
7. Защо можем да имаме най–голямо доверие на класа на верния и разумен слуга?
7 За разлика от хората, които имат ограничена продължителност на живота, Йехова никога не изпитва натиска на времето, за да разкрие тайните си преждевременно. Този факт трябва да ни помогне да не проявяваме нетърпение, когато понастоящем определени библейски въпроси не могат да бъдат обяснени така, че да ни удовлетворят. Скромността на членовете на класа на верния и разумен слуга, назначен да осигурява на християнското домочадие храна навреме, ги предпазва от това самонадеяно да се опитват да изпреварват времето на Йехова и неконтролирано да изказват предположения относно неща, които все още не са изяснени. Членовете на класа на слугата се опитват да избягват догматичността. Те не са прекалено горди, за да признаят, че понастоящем не могат да отговорят на всеки въпрос, като ясно помнят Притчи 4:18. Но колко е вълнуващо да се знае, че Йехова в определеното от него време и по определения от него начин ще продължи да разкрива своите тайни относно целите си! Ние никога не бива да губим търпение относно уредбата на Йехова, като недискретно се опитваме да изпреварим Онзи, който открива тайни. Колко увереност ни вдъхва познанието, че каналът, който Йехова използува днес, не прави това! Неговите членове са както верни, така и разумни. — Матей 24:45; 1 Коринтяни 4:6.
Тайната, която е разкрита, трябва да бъде казана!
8. Откъде знаем, че свещената тайна трябва да бъде известена?
8 Йехова не е разкрил своята „свещена тайна“ на християните, за да я пазят те скрита. Тя трябва да бъде известена в хармония с принципа, който Исус е посочил за всички свои последователи, а не само за неколцина духовници: „Вие сте виделината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи. Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“ — Матей 5:14–16; 28:19, 20.
9. Какво показва, че Исус не бил революционер, както твърдят някои хора?
9 Исус нямал революционни намерения да сформира някаква нелегална организация от последователи, които да преследват тайни цели. В книгата Early Christianity and Society [„Ранното християнство и обществото“] Робърт М. Грант писа относно защитата, която била направена на ранните християни от апологета от втори век Юстин Философ: „Ако християните бяха революционери, те щяха да останат скрити, за да могат да постигнат целта си.“ Но как можели християните „да останат скрити“ и в същото време да бъдат „град, поставен на хълм“? Те не бивало да крият светлината си под кош! Затова правителството няма защо да се бои от тяхната дейност. Този автор продължил да ги описва нататък като „най–добрите съюзници на императора в каузата на мира и реда“.
10. Защо християните не трябва да пазят в тайна кои са?
10 Исус не искал учениците му да пазят в тайна кои са, подобно на членовете на някоя т.нар. религиозна секта. (Деяния 24:14; 28:22, БП–24) Ако днес не оставяме светлината си да свети, това не би било угодно както на Христос, така и на неговия Баща, Онзи, който открива тайни, и не би ни донесло щастие.
11, 12. (а) Защо Йехова иска християнството да бъде известено? (б) Как Исус дал правилен пример?
11 Йехова „не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние“. (2 Петър 3:9; Езекиил 18:23; 33:11; Деяния 17:30) Основата за прощаването на греховете на разкайващите се хора е вярата в изкупителната жертва на Исус Христос, който дал себе си като откуп за всички — а не само за малцина, — така че „да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“. (Йоан 3:16) Жизненонеобходимо е на хората да се помогне да предприемат необходимите стъпки, които ще ги направят годни да бъдат преценени като овце, а не като кози по време на идващия съд. — Матей 25:31–46.
12 Истинското християнство не трябва да се крие; то трябва да бъде известявано по всякакъв подходящ начин. Сам Исус дал правилния пример за това. Когато бил разпитван от главния свещеник за своите ученици и своите учения, той казал: „Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.“ (Йоан 18:19, 20) Като се има предвид този прецедент, кой боящ се от Бога човек би решил самонадеяно да пази в тайна онова, което Бог е заявил, че трябва да се известява? Кой би се осмелил да скрие „ключа на знанието“, което води към вечен живот. Ако направи това, той би станал като религиозните лицемери през първи век. — Лука 11:52; Йоан 17:3.
13. Защо ние трябва да проповядваме при абсолютно всяка възможност?
13 Нека никога никой да не може да каже, че Свидетелите на Йехова са пазили божието послание за Царството в тайна! Независимо от това дали посланието ще бъде прието, или отхвърлено, хората трябва да знаят, че то се проповядва. (Сравни Езекиил 2:5; 33:33.) Затова нека се възползуваме от абсолютно всяка възможност да говорим посланието на истината на всички, където и да ги срещнем.
Поставяне на кука в челюстта на Сатан
14. Защо не бива да се колебаем да бъдем открити в своето поклонение?
14 На много места Свидетелите на Йехова стават все повече и повече център на вниманието на средствата за информация. Подобно на онова, което ставало с ранните християни, те често биват представяни в погрешна светлина и поставяни в една категория със съмнителни религиозни секти и тайни организации. (Деяния 28:22, БП–24) Дали това, че сме така открити в проповядването, може да ни направи мишена на атаки? Безспорно не би било разумно, нито би било в съгласие с напътствията на Исус, да се поставим ненужно в центъра на някое противоречие. (Притчи 26:17; Матей 10:16) Но носещата полза дейност по проповядване на Царството и помагане на хората да подобрят живота си не бива да бъде скрита. Тя възхвалява Йехова, като го въздига нависоко, насочва вниманието към него и към установеното му Царство. Неотдавнашният възнаграждаващ отклик спрямо библейската истина в Източна Европа и части от Африка се дължи отчасти на увеличената откритост, с която сега истината може да бъде проповядвана там.
15, 16. (а) На какви цели служат нашата откритост и духовно благополучие, но дали това е причина за безпокойство? (б) Защо Йехова поставя кука в челюстта на Сатан?
15 Вярно е, че откритостта, с която проповядват Свидетелите на Йехова, духовният рай, на който се радват те, и тяхното благополучие — както относно човешките ресурси, така и в материално отношение — не остават незабелязани. Като привличат хората с честни сърца, тези фактори могат да отблъскват противниците. (2 Коринтяни 2:14–17) Фактически в крайна сметка това може да послужи като примамка за силите на Сатан да атакуват божия народ.
16 Дали това трябва да бъде причина за безпокойство? Не и според пророчеството на Йехова, което се намира в Езекиил, глава 38. То предсказва, че Гог от Магог — название на Сатан Дявола от времето на неговото сваляне в областта на земята след установяването на Царството през 1914 г. — ще бъде начело на една атака срещу божия народ. (Откровение 12:7–9) Йехова казва на Гог: „[Ще] речеш: Ще вляза в земята на неукрепени села! Ще отида при ония, които са в спокойствие и живеят безгрижно, всички, които живеят в неукрепени места, без лостове и порти, за да ги обереш и да вземеш корист, за да обърнеш ръката си против запустели места сега населени, и против събраните изсред народите люде, които са придобили добитък и имот и живеят в най–отбраната страна на света.“ (Езекиил 38:10–12) Стих 4 показва, че божият народ не трябва да се бои от тази атака, защото Йехова прави това. Но защо Бог ще позволява — да, дори ще предизвика — една яростна атака срещу неговия народ? В стих 23 четем отговора на Йехова: „Аз ще [се] възвелича и осветя, и ще стана познат пред очите на много народи; и те ще познаят, че Аз съм Господ [Йехова — NW].“
17. Как трябва да гледаме на наближаващата атака на Гог?
17 Затова вместо да живеят в страх от атаката на Гог, хората на Йехова очакват с нетърпение това по–нататъшно изпълнение на библейското пророчество. Колко е вълнуващо да знаем, че като подкрепя и благославя своята видима организация, Йехова поставя кука в челюстта на Сатан и тегли и него, и неговата армия към поражение! — Езекиил 38:4.
Днес повече от всякога!
18. (а) Какво разбират много хора днес, и защо? (б) Как реакцията на проповядването за Царството служи като мощна подбуда?
18 В днешно време Свидетелите на Йехова са много открити в изразяването на своите основани на Библията възгледи, макар че това не е прието добре от всички. Десетилетия наред те предупреждават относно опасностите от пушенето и злоупотребата с наркотици, относно това колко е късогледо позволяващото всичко възпитание на децата, относно лошото влияние на продуктите на забавната промишленост, изпълнени с незаконен секс и насилие, както и относно рисковете на кръвопреливането. Те посочват също непоследователността на теорията на еволюцията. Все повече хора днес казват: „Все пак Свидетелите на Йехова са прави.“ Ако не бяхме толкова открити, правейки своите възгледи публично достояние, те не биха могли да реагират по този начин. Да не пренебрегваме също така и факта, че с едно такова изказване те правят стъпка по посока на това да кажат: „Сатане, ти си лъжец; все пак Йехова е прав.“ Каква мощна подбуда е за нас това да продължаваме да следваме примера на Исус, като говорим пред всички словото на истината! — Притчи 27:11.
19, 20. (а) Каква решимост изразиха хората на Йехова през 1922 г., и дали тези думи важат и днес? (б) Как трябва да гледаме на „свещената тайна“ на Йехова?
19 Хората на Йехова от дълго време знаят своето задължение в това отношение. На един забележителен конгрес през 1922 г. Дж. Ф. Ръдърфорд, президент на Дружество „Стражева кула“ по онова време, развълнува слушателите си с думите: „Бъдете трезви, бдете, бъдете активни, бъдете смели. Бъдете верни и истински свидетели за Господаря. Напредвайте в битката, докато всяка крепост на Вавилон бъде опустошена. Разгласявайте посланието надлъж и нашир. Светът трябва да знае, че Йехова е Бог и че Исус Христос е Цар на царете и Господар на господарите. Това е най–великият ден! Вижте, Царят управлява! Вие сте неговите възвестители. Затова известявайте, известявайте, известявайте Царя и неговото царство.“
20 Много важни през 1922 г., тези думи са още по–важни днес, 75 години по–късно, когато разкриването на Христос като Съдия и Отмъстител е много по–близо! Посланието на установеното Царство на Йехова и на духовния рай, на който се наслаждават божиите хора, е „свещена тайна“, която просто е твърде велика, за да бъде скривана. Както казал ясно и самият Исус, неговите последователи трябва с помощта на светия дух да бъдат свидетели „до най–далечните краища на земята“ относно неговото ключово място във вечната цел на Йехова. (Деяния 1:8, NW; Ефесяни 3:8–12) Фактически като служители на Йехова, Бога, който разкрива тайни, ние не бива да крием тази тайна само за себе си!
Как би отговорил?
◻ Какво е „свещената тайна“?
◻ Откъде знаем, че тя трябва да бъде известявана?
◻ Какво предизвиква атаката на Гог върху божия народ, и как ние трябва да гледаме на това?
◻ Какво трябва да бъде решен да прави всеки един от нас?
[Блок на страница 16]
Една „свещена тайна“ разкрита постепенно
◻ След 4026 г. пр.н.е.: Бог обещава да въздигне Семе, което да унищожи Сатан. — Битие 3:15, „Синодално издание“, 1993 г.
◻ 1943 г. пр.н.е.: Сключен е Авраамовият договор, обещаващ, че Семето ще дойде чрез Авраам. — Битие 12:1–7
◻ 1918 г. пр.н.е.: Раждането на Исаак като наследник на договора. — Битие 17:19; 21:1–5
◻ Около 1761 г. пр.н.е.: Йехова потвърждава, че Семето ще дойде чрез сина на Исаак, Яков. — Битие 28:10–15
◻ 1711 г. пр.н.е.: Яков посочва, че Семето ще дойде чрез сина му Юда. — Битие 49:10
◻ 1070–1038 г. пр.н.е.: Цар Давид научава, че Семето ще бъде негов потомък и ще управлява вечно като Цар. — 2 Царе 7:13–16; Псалм 89:35, 36
◻ 29–33 г. от н.е.: Исус е идентифициран като Семето, Месията, бъдещият съдия и назначеният от Бога Цар. — Йоан 1:17; 4:25, 26; Деяния 10:42, 43; 2 Коринтяни 1:20; 1 Тимотей 3:16
◻ Исус разкрива, че ще има съвладетели и съсъдии, че небесното Царство ще има земни поданици, и че всички Негови последователи трябва да бъдат проповедници на Царството. — Матей 5:3–5; 6:10; 28:19, 20; Лука 10:1–9; 12:32; 22:29, 30; Йоан 10:16; 14:2, 3
◻ Исус разкрива, че Царството ще бъде установено в определено време, потвърдено от световните събития. — Матей 24:3–22; Лука 21:24
◻ 36 г. от н.е.: Петър научава, че хора от неюдейски произход също ще бъдат сънаследници на Царството. — Деяния 10:30–48
◻ 55 г. от н.е.: Павел обяснява, че сънаследниците на Царството ще бъдат възкресени за безсмъртие и нетление по време на присъствието на Христос. — 1 Коринтяни 15:51–54
◻ 96 г. от н.е.: Исус, който вече царува над своите помазани последователи, разкрива, че техният окончателен брой ще бъде 144 000 души. — Ефесяни 5:32; Колосяни 1:13–20; Откровение 1:1; 14:1–3
◻ 1879 г. от н.е.: „Сионска Стражева кула“ сочи 1914 г. като година с голямо значение в осъществяването на божията „свещена тайна“
◻ 1925 г. от н.е.: „Стражева кула“ обяснява, че Царството е родено през 1914 г.; „свещената тайна“ за Царството трябва да бъде известена. — Откровение 12:1–5, 10, 17
[Снимки на страница 15]
Като своя водач, Исус, Свидетелите на Йехова публично известяват Царството на Йехова