Какво ще е бъдещето на „овцете“ и на „козите“?

„Ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите.“ — МАТЕЙ 25:32.

 1, 2. Защо притчата за овцете и козите трябва да ни интересува?

ИСУС ХРИСТОС безспорно бил най–великият учител на земята. (Йоан 7:46) Един от неговите методи на поучаване било използуването на притчи, или словесни илюстрации. (Матей 13:34, 35) Те били прости, но по силно въздействуващ начин предавали дълбоки духовни и пророчески истини.

² В притчата за овцете и козите Исус посочил едно време, когато той щял да действува на специална длъжност: „А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и . . .“ (Матей 25:31) Това трябва да ни интересува, защото именно с тази притча Исус завършва отговора си на въпроса: „Какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?“ (Матей 24:3) Но какво означава това за нас?

 3. За какво казал Исус преди това в своите обяснения, че ще стане веднага след като започне голямата скръб?

³ Исус предсказал поразителни събития, които щели да дойдат „веднага“ след началото на голямата скръб, събития, които ние очакваме. Той казал, че тогава ще се яви „знамението на Човешкия Син“. Това ще засегне дълбоко „всички земни племена“, които ще „видят Човешкия Син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава“. Човешкият син ще бъде придружен от „Своите ангели“. (Матей 24:21, 29–31)a А притчата за овцете и козите? Съвременните Библии я поставят в глава 25, но тя е част от отговора на Исус и представя допълнителни детайли относно неговото идване в слава, насочвайки вниманието към неговото съдене на „всичките народи“. — Матей 25:32.

Персонажи в притчата

 4. Какво се казва за Исус в началото на притчата за овцете и козите, и кой друг се споменава там?

⁴ Исус започва притчата с думите: „Когато дойде Човешкият Син“. Вероятно знаеш кой е „Човешкият Син“. Писателите на евангелията често използуват този израз за Исус. Дори и самият Исус правел това, като несъмнено имал предвид видението на Даниил за „един като човешки син“, отиващ към Стария по дни, за да получи „владичество, слава и царство“. (Даниил 7:13, 14; Матей 26:63, 64; Марко 14:61, 62) Макар че Исус е главният персонаж в тази притча, той не е сам. По–рано в тези обяснения, както е цитирано в Матей 24:30, 31, той казал, че когато Човешкият син дойде „със сила и голяма слава“, ангелите му ще играят важна роля. Подобно на това притчата за овцете и козите показва, че с Исус ще има ангели, когато той „седне на славния Си престол“, за да съди. (Сравни Матей 16:27.) Но съдията и неговите ангели са в небето, тогава дали в притчата се говори за хора?

 5. Как можем да идентифицираме ‘братята’ на Исус?

⁵ Един поглед върху притчата разкрива три групи, които трябва да определим. Освен „овцете“ и „козите“, Човешкият син споменава и трета група, чието определяне е изключително важно за разпознаването на „овцете“ и „козите“. Исус нарича членовете на тази трета група свои духовни братя. (Матей 25:40, 45) Те трябва да са истински поклонници, защото Исус казва: „Който върши волята на Отца Ми, . . . той Ми е брат и сестра и майка.“ (Матей 12:50; Йоан 20:17) Добавяйки още подробности, апостол Павел писал за християни, които са част от „Авраамовото потомство“ и които са синове на Бога. Той ги нарекъл Исусови „братя“ и „участници на небесното звание“. — Евреи 2:9–3:1; Галатяни 3:26, 29.

 6. Кои са „най–скромните“ от Исусовите братя?

⁶ Защо Исус споменал ‘най–скромния’ от своите братя? Тези думи са отглас на онова, което апостолите го чули да казва преди това. Когато противопоставял Йоан Кръстител, който умрял преди Исус и поради това имал земна надежда, на онези, които щели да получат небесен живот, Исус казал: „Не се е въздигнал по–голям от Йоана Кръстителя; обаче, най–малкият в небесното царство, е по–голям от него.“ (Матей 11:11) Някои от отиващите на небето може да са имали важни постове в сбора, като например апостолите, други може би не — но всички те са духовни братя на Исус. (Лука 16:10; 1 Коринтяни 15:9; Ефесяни 3:8; Евреи 8:11) Затова, дори и някои да изглеждали незначителни на земята, те били негови братя и отношението към тях трябвало да бъде подобаващо.

Кои са „овцете“ и кои „козите“?

 7, 8. Какво казал Исус за „овцете“, и затова какъв извод можем да направим за тях?

⁷ За съденето на „овцете“ четем: „[Исус] ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме? И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме? И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме? А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най–скромни Мои братя, на Мене сте го направили.“ — Матей 25:34–40.

⁸ Явно „овцете“, отсъдени като достойни да бъдат от Исусовата дясна страна на почит и благоволение, представят клас от хора. (Ефесяни 1:20; Евреи 1:3) Какво направили те и кога? Исус казва, че те любезно, почтително и щедро му давали храна, питие и дрехи, оказвайки му помощ, когато бил болен или в затвора. Когато „овцете“ казали, че не са направили такова нещо лично за Исус, той посочил, че те са го направили в подкрепа на неговите духовни братя, остатъка от помазаните християни, така че в този смисъл са го направили за него.

 9. Защо притчата не се отнася за Хилядолетието?

⁹ Притчата не се отнася за времето през Хилядолетието, защото тогава помазаните няма да бъдат хора, страдащи от глад, жажда, болести или затвор. Много от тях обаче са изпитвали такива неща през времето на завършека на тази система на нещата. Откакто Сатан е изхвърлен долу на земята, той е превърнал членовете на остатъка в специален обект на своята ярост, трупайки върху тях присмех, мъчения и смърт. — Откровение 12:17.

10, 11. (а) Защо е нелогично да мислим, че в „овцете“ се включва всеки, който е направил нещо добро на братята на Исус? (б) Кого уместно представят „овцете“?

¹⁰ Дали Исус казва, че всеки, който окаже някаква дребна любезност на някой от неговите братя, като например да му даде къшей хляб или чаша вода, е подходящ да бъде от тези ‘овце’? Вярно е, че по такъв начин може да се прояви човешка любезност, но явно изглежда, че тук става дума за нещо много повече във връзка с овцете от тази притча. Исус едва ли говорел, например, за атеистите или духовниците, които случайно оказали някаква любезност на някой от братята му. Точно обратното, Исус два пъти нарекъл „овцете“ „праведните“. (Матей 25:37, 46) Така че „овцете“ трябва да са хора, които по–дълго време са помагали — оказвайки активна подкрепа — на Христовите братя и са проявявали такава вяра, заради която могат да получат праведна позиция пред Бога.

¹¹ През вековете много хора, като например Авраам, са се радвали на праведна позиция. (Яков 2:21–23) Ной, Авраам и други верни хора са включени сред ‘другите овце’, които ще наследят живот в рая под управлението на божието Царство. В по–ново време още милиони други поеха истинското поклонение като „други овце“ и станаха „едно стадо“ с помазаните. (Йоан 10:16; Откровение 7:9) Хората със земна надежда признават братята на Исус като посланици на Царството и затова им оказват помощ — буквална и духовна. Исус смята като направено за него всичко, което ‘другите овце’ правят за неговите братя на земята. Такива хора, които бъдат живи, когато той дойде да съди народите, ще бъдат отсъдени като ‘овце’.

12. Защо „овцете“ могат да питат как са правили добри неща на Исус?

¹² Ако ‘другите овце’ сега проповядват добрата новина заедно с помазаните и им помагат, тогава защо ще питат: „Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?“ (Матей 25:37) Би могло да има различни причини. Това е притча. Чрез нея Исус показва дълбоката си загриженост за своите духовни братя; той им съчувствува, страда заедно с тях. Преди това Исус казал: „Който приема вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.“ (Матей 10:40) В тази притча Исус разширява принципа, показвайки, че каквото и да е направено (добро или лошо) на неговите братя, достига дори до небето; сякаш е направено на него в небето. Освен това тук Исус набляга на стандарта на Йехова за съдене, ясно заявявайки, че божията присъда, била тя благоприятна или неблагоприятна, е валидна и справедлива. „Козите“ не могат да се извинят: ‘Ех, да бяхме те видели лично!’

13. Защо подобните на кози хора могат да нарекат Исус „Господарю“?

¹³ Щом разберем кога присъдата, показана в притчата, е издадена, тогава ще разберем по–ясно кои са „козите“. Изпълнението настава, когато „се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия Син идещ . . . със сила и голяма слава“. (Матей 24:29, 30) Тогава преживелите скръбта, сполетяла Вавилон Велики, които са се отнасяли с омраза към братята на царя, отчаяно могат да се обръщат към Съдията с „Господи [Господарю — NW]“, надявайки се да спасят живота си. — Матей 7:22, 23; сравни Откровение 6:15–17.

14. Въз основа на какво ще съди Исус „овцете“ и „козите“?

¹⁴ Но присъдата на Исус няма да се основава на отчаяните твърдения на бивши църковни членове, атеисти или други. (2 Солунци 1:8) Вместо това Съдията ще прегледа състоянието на сърцата и миналите действия на хората спрямо „един от тия най–скромни [Христови] братя“. Вярно е, че броят на оставащите на земята помазани християни намалява. Но докато помазаните, образуващи ‘верния и разумен слуга’, продължават да осигуряват духовна храна и ръководство, вероятните ‘овце’ имат възможност да вършат добро за класа на слугата, точно както са направили членовете на ‘голямото множество от всичките племена, люде и езици’. — Откровение 7:9, 14.

15. (а) По какъв начин мнозина са показали, че са подобни на кози? (б) Защо трябва да избягваме да определяме дали някой е ‘овца’ или ‘коза’?

¹⁵ Какво е отношението към Христовите братя и милионите „други овце“, обединени с тях в едно стадо? Много хора може да не са нападали лично представителите на Христос, но не са се отнасяли и любещо към тях. Предпочитайки порочния свят, подобните на кози хора отхвърлят посланието за Царството, независимо от това дали са го чули директно, или не. (1 Йоан 2:15–17) Разбира се, в крайна сметка Исус е онзи, който е назначен да произнесе присъда. Не ние определяме кои са „овцете“ и кои са „козите“. — Марко 2:8; Лука 5:22; Йоан 2:24, 25; Римляни 14:10–12; 1 Коринтяни 4:5.

Какво ще е бъдещето на всяка група?

16, 17. Какво бъдеще ще имат „овцете“?

¹⁶ Исус изрекъл присъдата си за „овцете“: „Елате вие, благословени от Отца Ми, и наследете царството, приготвено за вас от създаването на света.“ Каква сърдечна покана — „елате“! Къде? Във вечния живот, както той се изразил в обобщението си: „Праведните [ще отидат] във вечен живот.“ — Матей 25:34 („Верен“), 46.

¹⁷ В притчата за талантите Исус показал какво се иска от онези, които ще управляват заедно с него в небето, в тази обаче той показва какво се очаква от поданиците на Царството. (Матей 25:14–23) Явно е, че поради всеотдайната си подкрепа на Исусовите братя, „овцете“ наследяват място в земната област на неговото Царство. Те ще се радват на живот в райска земя — перспектива, която Бог е приготвил за тях „от създаването на света“ на онези хора, които могат да бъдат изкупени. — Лука 11:50, 51.

18, 19. (а) Каква присъда ще отсъди Исус на „козите“? (б) Защо можем да бъдем сигурни, че „козите“ не ги очакват вечни мъки?

¹⁸ Колко различна е присъдата, изпълнена върху „козите“! „Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте. Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме? Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най–скромните, нито на Мене сте го направили.“ — Матей 25:41–45.

¹⁹ Изследователите на Библията знаят, че това не може да означава, че безсмъртните души на подобните на кози хора ще страдат в един вечен огън. Не може, защото хората са души; те не притежават безсмъртни души. (Битие 2:7; Еклисиаст 9:5, 10; Езекиил 18:4) Осъждайки „козите“ на ‘вечен огън’, Съдията има предвид унищожение без всякаква бъдеща надежда, което ще бъде и окончателният край на Дявола и неговите демони. (Откровение 20:10, 14) Затова Съдията на Йехова противопоставя присъдите. Той казва на „овцете“ „елате“; а на „козите“ — „идете си от Мене“. „Овцете“ ще наследят „вечен живот“. „Козите“ ще получат „вечно наказание“. — Матей 25:46.b

Какво означава това за нас?

20, 21. (а) Каква важна работа имат да вършат християните? (б) Какво разделяне се извършва сега? (в) Какво ще бъде положението на хората, когато притчата за овцете и козите започне да се изпълнява?

²⁰ Четиримата апостоли, които чули отговора на Исус за знака на неговото присъствие и за завършека на системата на нещата, трябвало да обмислят много неща. Те трябвало да бъдат нащрек и да бдят. (Матей 24:42) Освен това те трябвало да вършат свидетелската дейност, спомената в Марко 13:10. Свидетелите на Йехова енергично участвуват в тази работа днес.

²¹ Но какво означава за нас това ново разбиране на притчата за овцете и козите? Хората вече заемат страна. Някои са на ‘пространния път, който води в погибел’, докато други се стремят да останат на ‘стеснения път, който води в живот’. (Матей 7:13, 14) Но времето, когато Исус ще произнесе своята окончателна присъда върху овцете и козите, изобразени в притчата, е все още в бъдещето. Когато Човешкият син дойде в ролята на Съдия, той ще установи, че много истински християни — всъщност едно „голямо множество“ от отдадени ‘овце’ — ще отговарят на изискванията и ще преминат през последната част на ‘голямата скръб’ в новия свят. Тази перспектива трябва още сега да бъде източник на радост. (Откровение 7:9, 14) От друга страна, много хора от „всичките народи“ ще са показали, че са като упорити ‘кози’. Те „ще отидат във вечно наказание“. Какво облекчение за земята!

22, 23. Тъй като осъществяването на притчата е все още в бъдещето, защо нашата проповедна работа днес е жизненоважна?

²² Макар че съденето, обрисувано в притчата, е в близко бъдеще, дори и днес става нещо жизненоважно. Ние, християните, участвуваме в една животоспасяваща дейност на прогласяване на послание, причиняващо разделение между хората. (Матей 10:32–39) Павел писал: „Защото ‘всеки, който призове Господното име, ще се спаси’. Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?“ (Римляни 10:13, 14) Нашата публична служба достига с името на Бога и неговото послание за спасение до хората в над 230 страни. Помазаните братя на Христос продължават да са начело на тази работа. Около пет милиона „други овце“ се присъединиха към тях. И хората по цялото земно кълбо откликват на посланието, прогласявано от братята на Исус.

²³ Много хора се срещат с посланието, когато проповядваме от къща на къща или неофициално. Други могат да научат за Свидетелите на Йехова и за това какво представяме ние по начини, неизвестни за нас. До каква степен Исус ще има предвид обществената отговорност и заслугите на семейството, когато дойде времето на съда? Не можем да кажем, а и няма смисъл да се гадае. (Сравни 1 Коринтяни 7:14.) Днес много хора не искат да слушат, подиграват се или участвуват в отявлено преследване на божия народ. Следователно, това е решаващо време; такива хора могат да станат част от онези, които Исус ще осъди като ‘кози’. — Матей 10:22; Йоан 15:20; 16:2, 3; Римляни 2:5, 6.

24. (а) Защо е важно за отделните хора да откликнат благоприятно на нашето проповядване? (б) Каква нагласа спрямо твоята служба ти помогна да придобиеш това изучаване?

²⁴ За щастие обаче, много хора откликват благоприятно, изучават божието Слово и стават Свидетели на Йехова. Някои, които понастоящем изглеждат подобни на кози, могат да се променят и да станат като овце. Става дума за това, че онези, които откликват и активно подкрепят остатъка от Христовите братя, по този начин сега дават доказателства, които ще осигурят основание те да бъдат поставени до дясната ръка на Исус, когато в близко бъдеще той седне на престола си, за да съди. Тези хора са благословени днес и ще продължават да бъдат благославяни в бъдеще. Така че тази притча трябва да ни подтикне към по–пламенна дейност в християнската служба. Преди да стане много късно, ние искаме да направим всичко, което можем, за да прогласим добрата новина на Царството и по този начин да дадем на другите възможност да откликнат. Тогава ще остане на Исус да издаде присъда — неблагоприятна или благоприятна. — Матей 25:46.

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

◻ Какви съответствия между Матей 24:29–31 и Матей 25:31–33 показват, че притчата за овцете и козите се отнася за бъдещето, и кога ще е това време?

◻ Кои са „най–скромните“ от Исусовите братя?

◻ Как Исусовата употреба на израза „праведните“ ни помага да разпознаем кои са те и кои не са?

◻ Макар че притчата ще бъде изпълнена в бъдещето, защо нашето проповядване днес е важно и неотложно?

[Блок/Снимка на страница 24]

ОБЪРНИ ВНИМАНИЕ НА СЪОТВЕТСТВИЯТА

Матей 24:29–31 Матей 25:31–33

След като започне голямата скръб, Човешкият син ще дойде

Човешкият син иде

Иде с голяма слава Ще дойде в слава и ще седне

на славния си престол

Ангелите са с него Ангелите идват с него

Всички земни племена го виждат Всичките народи събрани;

„козите“ осъдени окончателно

(голямата скръб свършва)

[Източник]

Гаро Налбандиян