Глава 111

Знакът на последните дни

ВЕЧЕ е вторник следобед. Исус е седнал на Маслиновата планина и гледа надолу към храма, когато Петър, Андрей, Яков и Йоан идват при него насаме. Те са загрижени за храма, тъй като Исус току–що е предсказал, че камък върху камък няма да остане от него.

Но те явно имат още нещо наум, като се обръщат към Исус. Преди няколко седмици той им е говорил за своето „присъствие“, по време на което „Човешкият син ще бъде изявен“. А преди това той им е казал за „завършека на системата на нещата“. Така че апостолите са много любопитни.

„Кажи ни — питат те — кога ще бъдат тези неща [водещи до разрушаването на Йерусалим и неговия храм], и какъв ще бъде знакът за твоето присъствие и за завършека на системата на нещата?“ Всъщност техният въпрос се състои от три части. Първо те искат да знаят за края на Йерусалим и храма му, след това за Исусовото присъствие в царска власт, и накрая за завършека на цялата система на нещата.

В своя обширен отговор Исус отговаря и на трите части на въпроса. Той дава знака, който показва кога ще свърши юдейската система на нещата; но дава и нещо повече. Той описва и знака, който ще привлече вниманието на бъдещите му ученици, така че те да знаят, че живеят по време на неговото присъствие и са близо до края на цялата система на нещата.

Годините минават и апостолите виждат изпълнението на Исусовото пророчество. Да, същите неща, които той предсказал, започват да се сбъдват в тяхно време. Така християните, които живеят 37 години по–късно, през 70 г. от н.е., не са застигнати неподготвени от унищожаването на юдейската система и нейния храм.

Но присъствието на Христос не настанало през 70 г. от н.е. Неговото присъствие в царска власт настава много по–късно. Но кога? Разглеждането на Исусовото пророчество разкрива това.

Исус предсказва, че ще има „войни и съобщения за войни“. „Народ ще се вдигне срещу народ“ — казва той — и ще има глад, земетресения и епидемии. Неговите ученици ще бъдат мразени и убивани. Фалшиви пророци ще се появят и ще заблудят мнозина. Беззаконието ще се увеличава и любовта на повечето хора ще охладнее. В същото време добрата новина за божието Царство ще бъде проповядвана като свидетелство за всички народи.

Макар че Исусовото пророчество имало ограничено изпълнение преди унищожението на Йерусалим през 70 г. от н.е., голямото му изпълнение става по времето на Исусовото присъствие и на завършека на системата на нещата. Един внимателен преглед на събитията от 1914 г. насам разкрива, че епохалното пророчество на Исус има основното си изпълнение от същата тази година насам.

Друга част от знака, който Исус дава, е появата на „отвратителното нещо, което причинява опустошение“. През 66 г. от н.е. това отвратително нещо се появява под формата на „обсадните войски“ на Рим, които обграждат Йерусалим и подкопават стената на храма. „Отвратителното нещо“ застава там, където не бива да бъде.

В основното изпълнение на знака отвратителното нещо са Обществото на народите и неговият приемник Организацията на обединените нации. Тази организация за световен мир е смятана от псевдохристиянството за заместник на божието Царство. Колко отвратително! Затова след време политическите сили, свързани с ООН, ще се обърнат срещу псевдохристиянството (предизобразено от Йерусалим) и ще го опустошат.

Така че Исус предсказва: „Ще има голям гнет, какъвто не е имало от началото на света досега, не, нито ще има някога друг такъв.“ Унищожението на Йерусалим през 70 г. от н.е. наистина е голям гнет, при който според сведенията са били убити над един милион души. Основното изпълнение на тази част от пророчеството на Исус ще бъде далеч по–голямо.

Увереност по време на последните дни

Денят 11 нисан, вторник, вече завършва, а Исус продължава разговора си със своите апостоли относно знака на своето присъствие в царска власт и на завършека на системата на нещата. Той ги предупреждава относно следването на фалшиви христосовци. Ще бъдат направени опити — казва той — ‘да бъдат заблудени, ако е възможно, дори избраните’. Но като зорки орли тези избрани ще се съберат там, където се намира истинската духовна храна, тоест, при истинския Христос по време на невидимото му присъствие. Те няма да бъдат заблудени и събрани заедно край някой фалшив Христос.

Лъжехристосовците могат да се появяват само видимо. За разлика от тях Исусовото присъствие ще бъде невидимо. Исус казва, че след като връхлети гнетът, „слънцето ще бъде затъмнено и луната няма да дава светлината си“. Да, това ще бъде най–черният период от съществуването на човечеството. Ще бъде така, сякаш слънцето е затъмнено през деня и сякаш луната не свети през нощта.

„Силите на небесата ще бъдат разклатени“ — продължава Исус. С това той показва, че видът на физическите небеса ще бъде предзнаменование за нещо ужасно. Страхът и насилието ще надхвърлят всичко, преживяно досега през човешката история.

В резултат на това, казва Исус, ще има „терзания на народите, които няма да знаят как да намерят изход, поради грохота на морето и неговото вълнение, като хората ще припадат от страх и от очакване на нещата, връхлитащи върху населената земя“. Да, когато този най–черен период от човешкото съществуване наближи своя край, „знакът на Човешкия син ще се появи на небето и тогава всички племена на земята ще се бият в гърдите от мъка“.

Но не всички ще жалеят, когато ‘Човешкият син дойде със сила’ да унищожи тази зла система на нещата. „Избраните“, 144 000, които ще участвуват с Христос в небесното му Царство, няма да жалеят, нито ще жалеят техните съобщници, онези, които Исус по–рано нарекъл своите „други овце“. Въпреки че живеят през най–черния период на човешката история, те откликват на Исусовото насърчение: „Когато тези неща започнат да стават, изправете се и вдигнете главите си, защото избавлението ви наближава.“

За да могат учениците му, които ще живеят през последните дни, да определят колко е близо краят, Исус разказва следната притча: „Обърнете внимание на смокиновото дърво и на останалите дървета — когато вече цъфтят, като ги наблюдавате, сами разбирате, че лятото е вече близо. По същия начин, когато видите тези неща да стават, знайте, че царството на Бога е близо. Наистина ви казвам, това поколение по никакъв начин няма да премине, докато не станат всички неща.“

Така че когато учениците му видят многото различни характеристики на знака да се изпълняват, те трябва да осъзнаят, че краят на системата на нещата е близо и че скоро божието Царство ще премахне цялото зло. Всъщност краят ще настъпи още докато са живи хората, видели изпълнението на всички предсказани от Исус неща! Наставлявайки тези ученици, които ще живеят през знаменателните последни дни, Исус казва:

„Внимавайте за себе си, та сърцата ви да не натежат от преяждане и пиянство, и житейски тревоги, и внезапно този ден да ви връхлети като примка. Защото той ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. Затова бъдете будни, като през цялото време се молите да успеете да избегнете всички тези неща, които са определени да се случат, и да устоите пред Човешкия син.“

Мъдрите и неразумните девици

Исус отговаря на молбата на апостолите за знак за неговото присъствие в царска власт. И дава още характеристики на този знак чрез три притчи, или словесни илюстрации.

Изпълнението на всяка от тези притчи ще може да бъде наблюдавано от хората, които ще живеят по време на неговото присъствие. Той въвежда първата с думите: „Тогава царството на небесата ще стане като десет девици, които взели своите светилници и излезли да посрещнат младоженеца. Пет от тях били неразумни, а пет били разумни.“

Чрез израза „царството на небесата ще стане като десет девици“ Исус няма предвид това, че половината от онези, които ще наследят небесното Царство, са неразумни хора, а другата половина са разумни! Не, той има предвид, че във връзка с Царството на небесата е налице една или друга характеристика, тоест, че нещата във връзка с Царството ще бъдат подобни на такова нещо.

Десетте девици символизират всички християни, които са с надежда да участвуват в небесното Царство, или поне твърдят това. На Петдесетница през 33 г. от н.е. християнският сбор бил обещан за невяста на възкресения, прославен младоженец, Исус Христос. Но сватбата трябвало да стане в небето в едно неуточнено време в бъдещето.

В притчата десетте девици излизат, за да посрещнат младоженеца и да се присъединят към сватбеното шествие. Когато той дойде, те ще осветят пътя на шествието със светилниците си, отдавайки така почит на младоженеца, когато той довежда невястата си до къщата, приготвена за нея. Но Исус обяснява: „Неразумните взели светилниците си, но не взели масло със себе си, докато разумните взели масло в съдинките си, заедно със своите светилници. И тъй като младоженецът се бавел, всички те заклюмали и заспали.“

Продължителното забавяне на младоженеца показва, че присъствието на Христос като управляващ Цар ще бъде в далечното бъдеще. Накрая той идва на престола си през 1914 г. През дългата нощ преди това всички девици заспиват. Но те не са осъдени заради това. Осъждането на неразумните девици е заради това, че нямат масло в съдинките си. Исус обяснява как девиците се събуждат, преди да дойде младоженецът: „Точно в полунощ се чули викове: ‘Младоженецът идва! Бързайте да го посрещнете!’ Тогава всичките девици скочили и заприготвяли светилниците си. Неразумните казали на разумните: ‘Дайте ни малко от вашето масло, защото светилниците ни вече гаснат.’ Разумните отговорили с думите: ‘Навярно няма да стигне и за нас, и за вас. По–добре идете при онези, които го продават, и си купете.’“

Маслото символизира онова, което поддържа истинските християни да светят като светила. Това е вдъхновеното Слово на Бога, за което християните здраво се държат, заедно със светия дух, който им помага да разберат това Слово. Духовното масло дава възможност на разумните девици да разпръсват светлина при посрещането на младоженеца по време на шествието към сватбеното угощение. Но членовете на класа на неразумните девици нямат в себе си, в своите съдинки, необходимото духовно масло. И Исус описва какво става:

„Докато [неразумните девици] отишли да купят [масло], младоженецът пристигнал и девиците, които били подготвени, влезли с него на сватбеното угощение; и вратата била затворена. След това останалите девици също дошли и казали: ‘Господине, господине, отвори ни!’ В отговор той казал: ‘Казвам ви истината — не ви познавам.’“

След като Христос пристига в небесното си Царство, класът на разумните девици, състоящ се от истински помазани християни, се събужда по отношение на своята привилегия да разпръсква светлина в този помрачен свят, за възхвала на завърналия се Младоженец. Но онези, които са представени от неразумните девици, не са готови да отдадат тази приветствуваща възхвала. Затова, когато идва времето, Христос не отваря за тях вратата към сватбеното угощение в небето. Той ги оставя навън, в чернотата на най–дълбоката нощ на света, за да загинат заедно с другите, които вършат беззаконие. „Затова бдете — завършва Исус, — защото не знаете нито деня, нито часа.“

Притчата за талантите

Исус продължава разговора със своите апостоли на Маслиновата планина, като им разказва друга притча, втора от поредицата от три притчи. Няколко дни преди това, когато бил в Йерихон, той разказал притчата за мините, за да покаже, че Царството е все още далеч в бъдещето. Притчата, която той разказва сега, притежава доста сходни характеристики, но в изпълнението си описва дейности по време на Христовото присъствие в царска власт. Тя онагледява това, че неговите ученици трябва да работят, докато са още на земята, за да увеличат ‘притежанията му’.

Исус започва: „Защото това [тоест, обстоятелствата, свързани с Царството] е също като когато един човек, който се готви да пътува в далечна страна, извиква робите си и им поверява своите притежания.“ Исус е човекът, който преди да отпътува в далечна страна, в небето, поверява на своите роби — на учениците, които ще получат небесното Царство, — притежанията си. Това не са материални притежания, а една образна обработена нива, в която той е вложил възможности за подготовката на още ученици.

Исус поверява притежанията си на своите роби малко преди да се възнесе на небето. Как прави той това? Като ги наставлява да продължават да работят в обработената нива чрез проповядване на посланието за Царството до най–отдалечените краища на земята. Както казва Исус: „На един той дал пет таланта, на друг — два, на трети — един, на всеки според способностите му, и заминал за далечна страна.“

Така осемте таланта — притежанията на Христос — са разпределени според способностите, тоест, според духовните възможности на робите. Робите представят определени групи от ученици. През първи век класът, който получил петте таланта, явно включвал апостолите. Исус продължава нататък, като разказва, че робите, които получили петте таланта и двата таланта, ги удвоили чрез своето проповядване за Царството и чрез правенето на ученици. Но робът, който получил единия талант, го скрил в земята.

„След много време — продължава Исус — господарят на тези роби дошъл и поискал да си уреди сметките с тях.“ Едва през 20–и век, около 1900 години по–късно, Христос се върнал да си уреди сметките, така че това наистина било „след много време“. После Исус обяснява:

„Онзи, който бил получил пет таланта, излязъл напред и донесъл още пет таланта, казвайки: ‘Господарю, ти ми повери пет таланта; ето, аз спечелих още пет таланта.’ Господарят му казал: ‘Добре си си свършил работата, добри и верни робе! Ти беше верен относно малко неща. Ще те назнача над много неща. Влез в радостта на господаря си.’“ Робът, който получил два таланта, също ги удвоил, и получил същата похвала и награда.

Но как тези верни роби влизат в радостта на Господаря си? Радостта на техния Господар, Исус Христос, се състои в това, че получава като притежание Царството, когато отива в далечна страна при Баща си в небето. А верните роби в днешно време изпитват голяма радост от това, че им биват възложени допълнителни отговорности във връзка с Царството, и като завършат земния си път, радостта им ще достигне връхната си точка, когато бъдат възкресени за небесното Царство. А третият роб?

„Господарю, аз знам, че си много взискателен — оплаква се той. — Затова се уплаших, и отидох и зарових таланта ти в земята. Ето, давам ти твоето.“ Робът умишлено отказал да работи на нивата чрез проповядване и правене на ученици. Затова господарят го нарича „зъл и ленив“ и изказва присъдата: „Отнемете му таланта ... И изхвърлете този негоден роб навън в тъмнината. Там той ще плаче и ще скърца със зъби.“ Онези от класа на злия слуга, изхвърлени навън, са лишени от всякаква духовна радост.

Това представлява сериозен урок за всички, които твърдят, че са последователи на Христос. Ако искат да се радват на неговата похвала и награда и да не бъдат изхвърлени в тъмнината навън, и в крайна сметка унищожени, те трябва да работят за увеличаването на притежанията на своя небесен Господар, като участвуват изцяло в проповедната работа. Дали ти проявяваш усърдие в това отношение?

Когато Христос идва в царска власт

Исус е все още със своите апостоли на Маслиновата планина. И ето, в отговор на молбата им за знак за своето присъствие и за завършека на системата на нещата, той им разказва последната от поредицата от три притчи. „Когато Човешкият син до̀йде в славата си, и всичките ангели с него — започва Исус, — тогава той ще седне на славния си престол.“

Това идване става, когато краят на системата на нещата е много близо. Но каква е целта му? Исус обяснява: „Всичките народи ще бъдат събрани пред него и той ще разделя хората един от друг, точно както един пастир отделя овцете от козите. И ще постави овцете от дясната си страна, а козите от лявата.“

Исус описва какво ще стане с онези, които са отделени на страната, ползуваща се с благоволението на царя: „Тогава царят ще каже на тези, които са от дясната му страна: ‘Елате, вие, които сте благословени от Баща ми, наследете Царството, приготвено за вас от основаването на света.’“ Овцете от тази притча няма да управляват с Христос в небесата, но ще наследят Царството в смисъл, че ще бъдат неговите земни поданици. „Основаването на света“ било, когато Адам и Ева за първи път имали деца, които можели да се възползуват от мярката, която Бог взел за откупването на човечеството.

Но защо овцете са отделени от дясната страна, ползуваща се с благоволение? „Защото огладнях — отговаря царят — и вие ми дадохте нещо да ям; ожаднях и вие ми дадохте нещо да пия. Бях чужденец и вие ме посрещнахте гостоприемно; гол бях и вие ме облякохте. Разболях се и вие се грижихте за мен. В затвора бях и вие дойдохте при мен.“

Тъй като овцете са на земята, те искат да знаят как са могли да извършат тези хубави дела за своя небесен Цар. „Господарю, кога те видяхме гладен и те нахранихме — питат те, — или жаден и ти дадохме да пиеш? Кога те видяхме чужденец и те посрещнахме гостоприемно, или гол — и те облякохме? Кога те видяхме болен или в затвора и дойдохме при теб?“

„Наистина ви казвам — отговаря Царят, — щом сте направили това за един от най–малките мои братя, направили сте го за мен.“ Христовите братя са онези, които са останали на земята от 144 000, които ще управляват с него в небето. И да вършиш добро спрямо тях — казва Исус, — е все едно да вършиш добро спрямо самия него.

След това Царят се обръща към козите. „Махнете се от мен, вие, които сте проклети, и идете във вечния огън, приготвен за Дявола и неговите ангели. Защото огладнях, но не ми дадохте нищо да ям, и ожаднях, но не ми дадохте нищо да пия. Бях чужденец, но вие не ме посрещнахте гостоприемно; бях гол, но не ме облякохте; бях болен и в затвора, но вие не се погрижихте за мен.“

Козите обаче се оплакват: „Господарю, кога те видяхме гладен или жаден, или чужденец, или гол, или болен, или в затвора, и не ти послужихме?“ Козите са получили неблагоприятна присъда на същото основание, на което овцете са получили благоприятна. „Щом не сте направили това за един от най–малките [мои братя] — отговаря Исус, — не сте го направили и за мен.“

Следователно Христовото присъствие в царска власт, което е непосредствено преди края на тази зла система в големия гнет, ще включва време на съд. Козите „ще отидат във вечно отсичане, а праведните [овцете] — във вечен живот“. Матей 24:2–25:46; 13:40, 49; Марко 13:3–37; Лука 21:7–36; 19:43, 44; 17:20–30; 2 Тимотей 3:1–5; Йоан 10:16; Откровение 14:1–3.

▪ Какво подбужда въпроса на апостолите, но какво още явно имат предвид те?

▪ Коя част от Исусовото пророчество е изпълнена през 70 г. от н.е., но какво не става тогава?

▪ Кога Исусовото пророчество има своето първо изпълнение, но кога е неговото основно изпълнение?

▪ Какво е отвратителното нещо в своето първо и в своето последно изпълнение?

▪ Защо последното изпълнение на пророчеството за големия гнет не е при унищожението на Йерусалим?

▪ Какви условия в света характеризират Христовото присъствие?

▪ Кога ‘всички земни племена ще се бият в гърдите от мъка’, но какво ще правят последователите на Христос?

▪ Каква притча разказва Исус, за да помогне на своите бъдещи ученици да разберат кога наближава краят?

▪ Какво наставление дава Исус за онези негови ученици, които ще живеят през последните дни?

▪ Кого символизират десетте девици?

▪ Кога християнският сбор бива обещан за невяста на младоженеца, но кога пристига младоженецът, за да отведе невястата си на сватбеното угощение?

▪ Какво представя маслото, и какво имат възможност да направят разумните девици, които го притежават?

▪ Къде се състои сватбеното угощение?

▪ Каква голяма награда загубват неразумните девици, и каква е тяхната участ?

▪ Какъв урок учи притчата за талантите?

▪ Кои са робите, и какво са притежанията, които са им поверени?

▪ Кога идва господарят, за да си уреди сметките, и какво намира той?

▪ Какво е радостта, в която влизат робите, и какво става с третия роб, който е зъл?

▪ Каква съдебна работа извършва Христос по време на своето присъствие?

▪ В какъв смисъл овцете наследяват Царството?

▪ Кога е станало „основаването на света“?

▪ Въз основа на какво хората биват преценявани като овце или като кози?