Как ти уреждаш разногласията?
Едно несръчно движение — и третото в редицата от пет порцеланови слончета пада от полицата над камината. То ще трябва да се възстанови. В противен случай хармонията на целия комплект ще се загуби. Но това е деликатна операция, и ти чувствуваш, че не си подготвен за нея. Ще трябва да потърсиш съвет или дори да помолиш някой специалист да свърши работата.
ХАРМОНИЯТА между духовните братя и сестри е много по–ценна от тази на обикновените украшения. Затова било уместно псалмистът да изпее: „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единодушие!“ (Псалм 133:1) Уреждането на разногласие със събрат християнин понякога може да бъде деликатен въпрос. Освен това някои не го правят по правилния начин. Често „възстановяването“ е ненужно болезнено или не особено стабилно и оставя неприятни, дълбоки белези.
Някои християни ненужно търсят да занимават назначените старейшини с въпроси, които те биха могли да разрешат сами. Това може би е така, защото те не са сигурни какво да направят. „Много от нашите братя не знаят как да прилагат библейските съвети за разрешаване на своите разногласия“ — казал един опитен в даването на библейски съвети брат. „Много често — продължил той — те не следват начина, по който Исус вършел нещата.“ Тогава, какво всъщност казал Исус относно това как един християнин трябва да урежда разногласията със своя брат? Защо е жизненоважно да се запознаем добре с този съвет и да се научим как да го прилагаме?
Малки разногласия
„И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.“ — Матей 5:23, 24.
Когато Исус казал тези думи, юдеите по традиция принасяли жертви, или поднасяли дарове на храмовия олтар в Йерусалим. Ако някой юдей бил съгрешил против събрат израилтянин, оскърбителят можел да принесе жертва за всеизгаряне или жертва за грях. Примерът, разказан от Исус, се отнася за най–критичната точка. Когато човекът е пред олтара и се готви да принесе своя дар на Бога, той си спомня, че неговият брат има нещо против него. Да, израилтянинът трябвало да разбере, че помиряването с брата трябва да предхожда извършването на такова религиозно задължение.
Въпреки че тези жертви били изисквани от Моисеевия закон, сами по себе си те нямали най–голямата стойност в божиите очи. Пророкът Самуил казал на неверния цар Саул: „Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по–приемливо от жертвата, и покорността — от тлъстината на овни.“ — 1 Царе 15:22.
В своята Проповед на планината, Исус повторил този ред на степенуване на нещата и показал на своите ученици, че те трябва да уреждат своите разногласия преди да принасят жертвите си. Днес жертвите, изисквани от християните, са от духовно естество — „хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име“. (Евреи 13:15) Въпреки това, принципът остава в сила. Апостол Йоан също така посочва, че ще бъде напразно за някой да твърди, че обича Бога, ако мрази своя брат. — 1 Йоан 4:20, 21.
Интересно е, че човекът, който си спомни, че брат му има нещо против него, трябва да направи първата стъпка. Смиреността, която проявява по този начин, вероятно ще даде добри резултати. Човекът, който е бил оскърбен, вероятно няма да откаже да сътрудничи на някой, който идва при него и признава собствените си грешки. Моисеевият закон постановявал, че нещо, което е взето по погрешен начин, трябвало да бъде възстановено напълно и към него да бъде прибавена една пета. (Левит 6:5) Подобно на това, възстановяването на мирните, хармонични отношения ще бъде по–лесно, ако оскърбителят прояви своето желание да отиде по–далеч от това, което се изисква в най–стриктен смисъл на думата, и да поправи всякакви вреди, които може да е причинил.
Но усилията за възстановяване на мирните отношения не винаги са успешни. Книгата Притчи ни напомня, че е трудно да уреждаме разногласията с някой, за когото не е лесно да бъде отзивчив. Притчи 18:19 казва: „Брат онеправдан е по–недостъпен от укрепен град, и разногласията им са като лостове на крепост.“ В друг превод четем: „Обиденият брат е по–трудно да бъде спечелен, отколкото укрепен град: И техните спорове са като решетки на замък.“ (The Englishman’s Bible [„Библия за англичани“]) В крайна сметка обаче искрените и смирени усилия вероятно ще успеят при събратя по вяра, които желаят да угодят на Бога. Но там, където е извършен сериозен грях, трябва да бъде приложен съветът на Исус, записан в Матей, 18 глава.
Уреждане на сериозни разногласия
„И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си. Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. И ако не послуша тях, кажи това на църквата [сбора — NW]; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.“ — Матей 18:15–17.
Какво трябвало да бъде направено, ако юдей (или по–късно християнин) имал сериозни разногласия с някой събрат, поклонник на Йехова? Този, който смятал, че срещу него е съгрешено, трябвало да предприеме първата стъпка. Той трябвало да обсъди нещата в разговор насаме с оскърбителя. Като не се опитвал да набира подкрепа на своя страна в конфликта, той със сигурност щял по–скоро да спечели брата си, особено ако ставало дума за недоразумение, което би могло бързо да бъде изяснено. Всичко щяло да бъде уредено по–лесно, ако онези, които били пряко замесени, били единствените, които знаели за проблема.
Обаче първата стъпка можела да не е достатъчна. За да се разреши подобна ситуация, Исус казал: „Вземи със себе си още един или двама.“ Те можело да бъдат например преки свидетели. Можело те да са чули един от двамата да клевети другия, или пък да са били свидетели на писмен договор, със който сега двете страни не били съгласни. Освен това тези ‘взети’ хора биха могли да станат свидетели, когато щели да бъдат разглеждани някои фактори, като например писмени или устни показания, за да се установи причината за проблема. Тук отново възможно най–малък брой хора — „един или двама“ — трябвало да знаят за проблема. Това би предотвратило влошаването на нещата, ако проблемът бил само недоразумение.
Какви подбуди трябва да има оскърбеният човек? Трябва ли да се опитва да унижи своя събрат християнин и да иска да го постави на колене? От гледна точка на съвета на Исус, християните не трябва да бързат да осъждат своите братя. Ако съгрешилият признае своята грешка, ако се извини, и ако се опита да поправи нещата, този, срещу когото е било съгрешено, ще е ‘спечелил брата си’. — Матей 18:15.
Ако проблемът не можело да бъде разрешен, трябвало да бъде отнесен до сбора. Първоначално това означавало старейшините на юдеите, а по–късно — старейшините на християнския сбор. Можело да се наложи неразкайващият се грешник да бъде изключен от сбора. Именно това означавало той да бъде смятан за „езичник и бирник“ — хора, от които юдеите се държали на разстояние. Тази сериозна стъпка не може да бъде предприета от нито един християнин индивидуално. Назначените старейшини, които представят сбора, са единствените упълномощени да предприемат такова действие. — Сравни 1 Коринтяни 5:13.
Възможността един неразкайващ се грешник да бъде изключен показва, че Матей 18:15–17 не се отнася за маловажни разногласия. Исус имал предвид сериозни оскърбления, които обаче все пак биха могли да бъдат разрешени само между двамата засегнати. Например нарушението може да бъде клевета, сериозно накърняваща доброто име на засегнатия. Или може да се отнася за финансови проблеми, тъй като следващите стихове съдържат притчата на Исус за безмилостния слуга, на когото бил простен голям дълг. (Матей 18:23–35) Заем, който не е върнат в определеното време, може да е само едно преходно затруднение, което лесно да бъде разрешено между двете личности. Но това може да стане сериозен грях, а именно кражба, ако този, който е взел назаем, упорито отказва да заплати дължимото.
Други грехове не могат да бъдат разрешени само между двамата християни. Под Моисеевия закон сериозните грехове трябвало да бъдат съобщавани. (Левит 5:1; Притчи 29:24) Подобно на това, тежките грехове, засягащи чистотата на сбора, трябва да бъдат съобщавани на християнските старейшини.
Но при повечето случаи на търкания между християните не се стига до тази процедура.
Можеш ли просто да простиш?
Веднага след като Исус обяснил как да се уреждат сериозни разногласия, той дал друго важно поучение. Ние четем: „Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли? Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти — до седемдесет пъти по седем.“ (Матей 18:21, 22) При друг случай Исус казал на своите ученици да прощават „седем пъти на ден“. (Лука 17:3, 4) Ясно е тогава, че последователите на Христос са призовани да уреждат разногласията, като щедро си прощават един на друг.
Това е област, в която е нужно значително усилие. „Някои братя просто не знаят как да прощават“ — казал братът, цитиран в началото. Той добавил: „Те изглеждат изненадани, когато някой им обясни, че могат да изберат да простят, на първо място и преди всичко с цел да се запази мирът в християнския сбор.“
Апостол Павел писал: „Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.“ (Колосяни 3:13) Следователно преди да отидем при брат, който ни е оскърбил, ще бъде добре да размислим над следните въпроси: Дали си заслужава за такова оскърбление да разговарям с него? Толкова ли е невъзможно за мен да си кажа „каквото било — било“, запазвайки истинския дух на християнството? Ако бях на неговото място, нямаше ли да искам да ми бъде простено? И ако избера да не простя, мога ли да очаквам Бог да отговори на моите молитви и да ми прости? (Матей 6:12, 14, 15) Такива въпроси могат доста да ни помогнат да бъдем прощаващи.
Една от важните ни отговорности като християни е да пазим мира в сбора на хората на Йехова. Затова нека приложим на практика съвета на Исус. Това ще ни помогне да прощаваме щедро. Такъв прощаващ дух ще спомогне за братската любов, която е идентифициращ белег на учениците на Исус. — Йоан 13:34, 35.
[Снимка на страница 23]
Християните могат да уреждат своите разногласия, като следват съвета на Исус