Какво влияние оказва Исус Христос на тебе?

КАТО имаме предвид онова, което обсъдихме в предишната статия, дали изобщо може да има някакво съмнение, че ученията на Исус оказват силно влияние на хората по света? Въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе обаче, е: „Какво влияние оказват ученията на Исус лично на мене?“

Ученията на Исус обхващали много теми. Безценните поуки от тях могат да повлияят на всеки аспект от живота ти. Нека да съсредоточим вниманието си върху поученията на Исус относно това да степенуваме нещата по важност, да развиваме приятелство с Бога, да имаме добри взаимоотношения с другите хора, да разрешаваме проблемите и да се въздържаме от прояви на насилие.

Да степенуваме нещата по важност

Забързаният живот днес може да отнема толкова много от времето и от силите ни, че духовните неща да бъдат изместени на заден план. Да разгледаме случая на един мъж, който е малко над двайсетгодишен. Ще го наречем Митко. Макар че се радва да води духовни разговори и цени нещата, които научава от тях, той споделя: „Просто нямам време да водя такива разговори често. Работя шест дни в седмицата. Неделя е единственият ми почивен ден. И след като свърша задачите си, съм много изморен.“ Ако чувстваш, че се намираш в подобно положение, онова, което Исус поучавал в Проповедта на планината, може да ти бъде от полза.

Исус казал на множеството, което се било събрало, за да го слуша: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по–скъпи от тях? ... И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? Защото всичко това търсят езичниците, понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.“ (Матей 6:25–33) Какво научаваме от тези думи?

Исус нямал предвид, че трябва да престанем да се грижим за физическите си нужди или за нуждите на семейството си. В Библията се казва: „Ако някой не промишлява за своите, а най–вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и от безверник е по–лош.“ (1 Тимотей 5:8) Исус обаче обещал, че ако степенуваме правилно нещата по важност и поставяме духовните неща на първо място, Бог ще се погрижи за онова, от което се нуждаем. Урокът, който Исус дава тук, е да поставяме по–важните неща на първо място. Ако следваме неговия съвет, ще бъдем щастливи, защото „щастливи са онези, които осъзнават, че са в духовна нужда“. (Матей 5:3, НС)

Да развиваме приятелство с Бога

Хората, които осъзнават, че са в духовна нужда, разбират колко е важно да развиват добри взаимоотношения с Бога. Как обаче развиваме добри взаимоотношения с някого? Опитваме се да опознаем този човек по–добре, нали? Необходимо е да отделим време, за да научим повече за неговите възгледи, нагласа, способности, постижения, за нещата, които харесва или не харесва. Същото важи и когато изграждаме приятелство с Бога. Нуждаем се от точно познание за него. Когато се молел за учениците си, Исус казал: „Това е вечен живот, да познаят Тебе, единият истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.“ (Йоан 17:3) Да, трябва да опознаваме Бога, за да можем да развиваме близко приятелство с него. Единственият източник на такова познание е вдъхновеното Слово на Бога, Библията. (2 Тимотей 3:16) Необходимо е да отделяме време да изследваме Светото писание.

Само по себе си обаче познанието не е достатъчно. В същата молитва Исус казал: „Те [учениците] опазиха Твоето слово.“ (Йоан 17:6) Необходимо е не просто да поемаме познание за Бога, но и да действаме в хармония с него. Как иначе бихме станали приятели на Бога? Дали наистина можем да очакваме приятелството ни с някого да расте, ако нарочно се държим по начин, който противоречи на мнението и принципите на другия? Следователно трябва да се ръководим от Божиите възгледи и принципи във всяка стъпка от живота ни. Да разгледаме как два от неговите принципи се отнасят за отношенията ни с другите хора.

Да изграждаме добри взаимоотношения с другите

Веднъж Исус разказал кратка история, за да предаде ценен урок относно взаимоотношенията между хората. Той разказал за един цар, който искал да си уреди сметките със своите слуги. Един от тях обаче му дължал огромна сума, която нямал възможност да върне. Господарят наредил този човек да бъде продаден заедно с жена си и децата си и така да бъде изплатен дългът. Слугата паднал на колене пред господаря си и го умолявал: „Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.“ Подтикнат от съжаление, царят му опростил дълга. Слугата си тръгнал, но намерил друг слуга, който му дължал скромна сума, и настоявал тя да му бъде върната. Въпреки че длъжникът молел за милост, първият слуга го хвърлил в затвора, докато не изплати целия си дълг. Когато чул за това, царят се разгневил. Той казал: „Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?“ След което изпратил слугата, който не искал да прости, в затвора, докато не изплати дълга си. Подчертавайки поуката от тази притча, Исус казал: „Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.“ (Матей 18:23–35)

Тъй като сме несъвършени, ние правим много грешки. Никога няма да можем да изплатим на Бога огромния дълг, който сме натрупали чрез всичките си прегрешения срещу него. Можем единствено да го молим за прошка. Йехова Бог е готов да прости всичките ни прегрешения при условие, че ние прощаваме на братята си грешките, които са извършили спрямо нас. Само какъв въздействащ урок е това! Исус учел последователите си да се молят: „Прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници.“ (Матей 6:12)

Да стигнем до същността на проблемите

Исус познавал изключително добре човешката природа. Съветите, които той давал, стигали до корена на проблемите и помагали да се премахне причината за тях. Да разгледаме два примера за това.

Исус казал: „Чули сте, че е било казано на старовременните: „Не убивай; и който убие излага се на съд.“ А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, излага се на съд.“ (Матей 5:21, 22) Исус тук показал, че основната причина за убийството се корени в нещо много по–дълбоко от самата проява на насилие. Проблемът е в нагласата, която престъпникът развива в сърцето си. Ако хората не позволяваха в тях да се трупат чувства на омраза и гняв, преднамерените прояви на насилие щяха да изчезнат. Колко кръвопролития биха били избегнати, ако всички прилагаха това учение!

Обърни внимание как Исус говори за същината на друг проблем, който причинява много болка. Той казал на множеството: „Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействувай“. Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го.“ (Матей 5:27–29) Тук научаваме от Исус, че коренът на проблема не е просто в самото неморално поведение. Причината се състои в онова, което го предшества, а именно — неморалните желания. Ако реши да не мисли постоянно за погрешните си желания и ги „извади“ от ума си, човек ще превъзмогне проблема с неморалните действия, който би могъл да възникне.

„Върни меча си на мястото му“

В нощта, когато Исус бил предаден и арестуван, един от учениците му извадил меча си, за да го защити. Христос му заповядал: „Върни меча си на мястото му, защото всички, които хващат меч, от меч ще загинат.“ (Матей 26:52, Ве) На следващата сутрин Исус заявил пред Понтий Пилат: „Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.“ (Йоан 18:36) Дали това учение е неразумно?

Как се отнасяли християните през първи век към учението на Исус да не прибягваме до насилие? В книгата „Нагласата на първите християни спрямо войната“ се казва: „Тъй като те [ученията на Исус] забранявали всякакви прояви на насилие и всякакви действия във вреда на другите, било ясно, че участието във войните е неправилно. ... Първите християни следвали точно думите на Исус и приемали буквално ученията му да проявяват мекота и да не се съпротивляват на другите. Те тясно свързвали религията си с мира и в никакъв случай не одобрявали войната поради кръвопролитията, до които водела.“ Колко различна щеше да е историята, ако всички, които наричат себе си християни, наистина бяха следвали това учение!

Ти можеш да извлечеш полза от всичките учения на Исус

Ученията на Исус, които разгледахме, са чудесни, прости и въздействащи. Хората могат да извлекат полза, ако се запознаят с тях и ги прилагат.a

Свидетелите на Йехова в твоя район ще се радват да ти помогнат да разбереш как би могъл да извлечеш полза от най–мъдрите учения, изричани някога от човек. Сърдечно те каним да се свържеш с тях или да пишеш на най–подходящия от адресите на втора страница на това списание.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 5]

„Небесният ви Отец ги храни“

[Снимка на страница 7]

Ученията на Исус могат да повлияят положително на живота ти