Глава 41

Исус — средоточие на разногласия

МАЛКО след угощението в дома на Симон, Исус започва втора проповедна обиколка из Галилея. По време на предишната си обиколка в тази област той е бил придружен от своите първи ученици Петър, Андрей, Яков и Йоан. Но сега го придружават дванадесетте апостола, както и някои жени. Сред тях са Мария Магдалина, Сузана и Йоана, чийто съпруг е служител на цар Ирод.

Със засилването на темпото на Исусовата служба нарастват и разногласията относно дейността му. При Исус довеждат един обладан от демон мъж, който е и сляп, и не може да говори. Когато Исус го изцелява, така че той е освободен от властта на демона и може да говори и да вижда, множествата просто са извън себе си от смайване. Те започват да говорят: „Дали това не е Давидовият син?“

Такива огромни множества се събират край къщата, в която е отседнал Исус, че той и учениците му дори не могат да се нахранят. Освен тези, които мислят, че той може би е обещаният ‘Давидов син’, присъствуват и книжници и фарисеи, дошли чак от Йерусалим, за да го злепоставят в очите на другите. Когато близките на Исус научават за объркването, което съществува около Исус, те идват да го приберат. Защо?

Защото дори Исусовите братя все още не вярват, че той е божи Син. Освен това шумотевицата и разногласията, възникнали сред народа заради него, са съвсем неприсъщи на онзи Исус, когото познават от дете в Назарет. Затова те смятат, че нещо не е наред с Исус в психическо отношение. „Той е полудял“ — решават те и искат да го хванат и да го отведат.

При това са налице съвсем ясни доказателства, че Исус е изцелил обладания от демон човек. Книжниците и фарисеите знаят, че не могат да отрекат този факт. Затова, за да злепоставят Исус, те казват на хората: „Този човек не може да изгонва демоните по друг начин, освен чрез Велзевул, владетеля на демоните.“

Знаейки какво мислят, Исус вика при себе си книжниците и фарисеите и казва: „Всяко царство, разделено срещу самото себе си, бива опустошено, и всеки град или дом, разделен срещу самия себе си, няма да устои. И ако Сатан изгонва Сатан, той е разделен срещу самия себе си; тогава как ще устои неговото царство?“

Каква унищожителна логика! Тъй като фарисеите твърдят, че хора измежду самите тях са изгонвали демони, Исус пита още: „Ако аз изгонвам демоните чрез Велзевул, тогава чрез кого ги изгонват вашите синове?“ С други думи, тяхното обвинение срещу Исус би могло точно по същия начин да се отнесе и до самите тях. Тогава Исус предупреждава: „Но ако аз изгонвам демоните чрез божия дух, тогава царството на Бога наистина е дошло върху вас.“

За да покаже, че изгонването на демони е доказателство за неговото надмощие над Сатан, Исус казва: „Как може някой да завладее дома на един силен човек и да вземе богатството му, ако най–напред не върже силния човек? И тогава ще ограби дома му. Който не е на моя страна, е против мен, и който не събира с мен, разпилява.“ Фарисеите явно са против Исус, показвайки по този начин, че са агенти на Сатан. Те разпиляват израилтяните далеч от Исус.

Затова Исус предупреждава тези сатански настроени противници, че „хуленето срещу духа няма да бъде простено“. Той обяснява: „Който каже нещо срещу Човешкия син, ще му бъде простено; но който говори против светия дух, няма да му бъде простено, не, нито в тази система на нещата, нито в бъдещата.“ Тези книжници и фарисеи са извършили такъв непростим грях, като злонамерено приписват на Сатан онова, което явно е чудодейна проява на божия свети дух. Матей 12:22–32; Марко 3:19–30; Лука 8:1–3; Йоан 7:5.

▪ По какво втората Исусова обиколка из Галилея се различава от първата?

▪ Защо близките на Исус се опитват да го приберат?

▪ Как фарисеите се опитват да злепоставят Исусовите чудеса, и как Исус ги оборва?

▪ Каква вина имат тези фарисеи, и защо?