Глава 52

Исус нахранва хиляди по чудодеен начин

ПРОПОВЕДНАТА обиколка на дванадесетте апостола из Галилея е минала по забележителен начин. Сега, скоро след убийството на Йоан, те се връщат при Исус и разказват прекрасните си преживявания. Като вижда, че те са изморени и че толкова много хора идват и си отиват, та те дори нямат време за ядене, Исус казва: ‘Да отидем навън сами, на уединено място, където можете да си починете.’

Те се качват на лодката си, вероятно близо до Капернаум, и се отправят към едно отдалечено място, явно някъде източно от Йордан, отвъд Витсаида. Но много хора ги виждат да тръгват, а и други научават за това. Всички те бързат по брега и когато лодката спира, там вече има хора, които ги чакат.

Като излиза от лодката и вижда голямото множество, Исус изпитва жал, защото хората са като овце без пастир. Затова той изцелява болните и започва да учи всички на много неща.

Времето минава бързо и учениците на Исус идват при него и казват: „Мястото е отдалечено и вече става късно, отпрати хората, та да могат да отидат из областта и селата наоколо и да си купят нещо за ядене.“

Но в отговор Исус казва: „Вие им дайте нещо за ядене.“ Тогава, тъй като Исус вече знае какво ще направи, той изпитва Филип, като го пита: „Откъде ще купим хляб за тези хора?“

Според Филип ситуацията изглежда невъзможна. Та там има около 5000 мъже, а заедно с жените и децата вероятно са общо над 10 000 души! Филип отговаря, че дори „хляб за двеста денария [един денарий тогава бил дневната надница] няма да стигне за тях, така че всеки да получи по малко“.

Вероятно за да покаже, че е невъзможно да бъдат нахранени толкова много хора, Андрей предлага: „Ето това малко момче има пет ечемичени хляба и две малки рибки.“ И прибавя: „Но какво са те за толкова много хора?“

Тъй като е пролет — малко преди пасхата на 32 г. от н.е., — е израснала буйна зелена трева. Затова Исус кара учениците си да кажат на хората да седнат в тревата на групи от по петдесет и сто човека. Той взема петте хляба и двете рибки, поглежда към небето и благодари в молитва. След това започва да разчупва хлябовете и да разделя рибите. Той ги подава на учениците си, които пък ги разпределят между хората. Колко е смайващо, че за всички има да ядат до насита!

След това Исус казва на учениците си: „Съберете къшеите, които останаха, за да не се хвърли нищо.“ Когато правят това, те събират дванадесет коша с останала храна! Матей 14:13–21; Марко 6:30–44; Лука 9:10–17; Йоан 6:1–13.

▪ Защо Исус търси уединено място за апостолите си?

▪ Къде завежда Исус учениците си, и защо тяхната нужда от почивка остава неудовлетворена?

▪ Какво казват учениците, когато става късно, но как Исус се грижи за хората?