Глава 57

Състрадание към страдащите

ИСУС изобличава фарисеите заради техните себеугодни традиции и си тръгва със своите ученици. Може би си спомняш, че не много отдавна той искаше да се усамоти с тях, за да си починат малко, но множествата ги намериха. Сега с учениците си той отива към района на Тир и Сидон, много километри на север. Очевидно това е единственото пътуване извън границите на Израил, което Исус предприема заедно с учениците си.

След като намира къща, в която да отседне, Исус съобщава, че не иска никой да знае къде са. Но дори и в този неизраилтянски район той не може да остане незабелязан. Една гъркиня, родена тук в сирийска Финикия, го намира и започва да го моли: „Смили се над мен, Господарю, Сине Давидов. Дъщеря ми е зле обладана от демон.“ Исус обаче не казва нито дума.

Накрая учениците казват на Исус: „Отпрати я, защото не престава да плаче след нас.“ Исус обяснява защо не ѝ обръща внимание: „Не бях изпратен при никой друг, а при изгубените овце от дома на Израил.“

Но жената не се отказва. Тя приближава Исус и пада по очи пред него. Моли го: „Господарю, помогни ми!“

Колко трябва да е било развълнувано Исусовото сърце от искрената молба на жената! Но той отново набляга на основното си задължение — да служи на божия народ Израил. В същото време, явно за да изпита вярата ѝ, той използува предубедеността на юдеите към хората от другите народи и казва: „Не е правилно да се взема хлябът от малките деца и да се дава на кученцата.“

Чрез състрадателния тон на гласа си и чрез израза на лицето си Исус несъмнено показва своите нежни чувства към хората, които не са юдеи. Той дори смекчава сравнението на езичниците с кучета, като ги нарича „кученца“ или кутрета. Вместо да се обиди, жената използува това, че Исус споменава юдейските предразсъдъци, и смирено отговаря: „Така е, Господарю, но в действителност кученцата ядат от трохите, падащи от масата на техните господари.“

„О, жено, голяма е твоята вяра — отговаря Исус. — Нека стане така, както искаш.“ И наистина става така! Когато се връща в къщи, тя намира дъщеря си в леглото напълно излекувана.

От крайбрежието на Сидон Исус и учениците му се насочват към изворите на река Йордан, като прекосяват цялата област. Явно те преминават Йордан през някой брод над Галилейското езеро и навлизат в областта Декаполис на изток от езерото. Там те се изкачват на една планина, но множествата ги намират и донасят при Исус своите куци, сакати, слепи и неми, както и мнозина болни или недъгави. Те дословно ги хвърлят в краката на Исус и той ги изцелява. Хората са смаяни, като виждат немите да говорят, куците да ходят и слепите да виждат; и възхваляват Бога на Израил.

Исус обръща специално внимание на един човек, който е глух и едва може да говори. Често глухите лесно се смущават, особено сред множество от хора. Може би Исус е забелязал колко е нервен този мъж. Затова той го отвежда насаме от множеството. Когато са сами, Исус показва какво ще направи за него. Той поставя пръстите си в ушите на човека, и след като плюе, докосва езика му. Тогава, като гледа към небесата, Исус въздъхва дълбоко и казва: „Отвори се.“ Слухът на човека е възстановен и той може да говори нормално.

След като Исус извършва всички тези изцеления, множеството откликва с признателност. Хората казват: „Той върши всички неща добре. И дори прави глухите да чуват и немите да говорят.“ Матей 15:21–31; Марко 7:24–37.

▪ Защо Исус не изцелява веднага детето на гъркинята?

▪ Къде завежда Исус учениците си след това?

▪ Как Исус се отнася състрадателно към глухия човек, който не може да говори?