Те извършили волята на Йехова

Исус изпраща 70 ученика

БИЛО есента на 32 г. от н.е. До смъртта на Исус оставали само шест месеца. Затова, за да ускори проповедната работа и да подпомогне обучението на някои от своите последователи, той определил 70 ученика и ‘ги изпратил по двама пред Себе Си във всеки град и място, гдето сам Той щял да отиде’. — Лука 10:1.a

Исус изпратил своите ученици „пред Себе Си“, за да могат хората да решат по–бързо дали са ‘за’, или ‘против’ Месията, когато самият Исус по–късно дойде. Но защо ги изпратил „по двама“? Явно за да могат да бъдат насърчение един за друг, когато се сблъскат с противопоставяне.

Наблягайки на неотложността на тяхната проповедна работа, Исус казал на своите последователи: „Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.“ (Лука 10:2) Сравнението с жетва било подходящо, тъй като всяко забавяне по време на жетва може да доведе до загубата на ценни посеви. По същия начин, ако учениците пренебрегвали своето проповедно назначение, можело да бъде изгубен ценен живот на много хора! — Езекиил 33:6.

Проповедници, които не отвличат вниманието си

Исус продължил да напътствува своите ученици: „Не носете кесия, нито торба за храна, нито сандали, и не прегръщайте за поздрав никого по пътя.“ (Лука 10:4, NW) За един пътник било обичайно да носи не само торба и храна, но също така и допълнителен чифт сандали, защото подметките можело да се износят и вървите да се скъсат. Но учениците на Исус не трябвало да се тревожат за такива неща. Вместо това те трябвало да уповават, че Йехова ще се погрижи за тях посредством събратята им израилтяни, сред които гостоприемството било обичай.

Но защо Исус казал на своите ученици да не прегръщат никого за поздрав? Дали трябвало те да бъдат студени, дори груби? Съвсем не! Гръцката дума аспа̀зомаи, означаваща ‘да прегърна някого за поздрав’, може да означава повече от любезното „здравей“ или „добър ден“. Тя може също да включва традиционните целувки, прегръдки и дълъг разговор при срещата на двама познати. Един автор отбелязва: „Поздравите сред ориенталците не се състояли, както при нас, от леко кимване или подаване на ръка, но били извършвани с много прегръдки и поклони, и дори падане по лице на земята. Всичко това изисквало много време.“ (Сравни 4 Царе 4:29.) Така Исус помогнал на своите последователи да избягват ненужните, макар и обичайни неща, които отвличали вниманието.

Накрая Исус казал на своите ученици, че когато влязат в една къща и бъдат добре посрещнати, трябва ‘в същата къща да седят, и ядат и пият каквото им сложат’. Но ако влязат в един град и не бъдат приети добре, те трябва да ‘излязат на улиците му и да рекат: И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме’. (Лука 10:7, 10, 11) Избърсването или отърсването на праха от краката щяло да означава, че учениците си отиват с мир от дома или града, който не приема посланието им, като го оставят с последствията, които в крайна сметка ще дойдат от Бога. Но онези, които приемали любезно учениците на Исус, щели да получат благословии. При един друг случай Исус казал на своите апостоли: „Който приема вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си.“ — Матей 10:40, 42.

Поуката за нас

Задачата по проповядването на добрата новина на божието Царство и правенето на ученици днес се изпълнява от над 5 000 000 Свидетели на Йехова по целия свят. (Матей 24:14; 28:19, 20) Те съзнават, че тяхното послание е неотложно. Затова те използуват времето си по най–добрия начин, като отбягват нещата, които биха им попречили да насочат цялото си внимание към своето важно назначение.

Свидетелите на Йехова се стараят да бъдат любезни към всеки, когото срещат. Въпреки това те не участвуват в празни приказки, нито се ангажират в спорове относно социални въпроси или относно неуспешните опити на този свят да поправи несправедливостите. (Йоан 17:16) Вместо това те съсредоточават разговорите си върху единственото дълготрайно разрешение на човешките проблеми — божието Царство.

Най–често Свидетелите на Йехова биват виждани как работят по двойки. Дали не би могло да се свърши повече, ако всеки работи сам? Може би. Въпреки това християните днес съзнават ползата от това да работят рамо до рамо със свой събрат по вяра. Това осигурява известна защита, когато се свидетелствува в опасни райони. Освен това работата с партньор дава възможност на по–новите да извлекат полза от уменията на по–опитните вестители на добрата новина. Наистина, и двамата могат да допринесат за обмяната на насърчение. — Притчи 27:17.

Без съмнение проповедната работа е най–неотложната работа, която се извършва в тези ‘последни дни’. (2 Тимотей 3:1) Свидетелите на Йехова се радват, че имат подкрепата на едно световно братство, в което работят „рамо до рамо за вярата на добрата новина“. — Филипяни 1:27, NW.

[Бележка под линия]