Те извършили волята на Йехова

Един самарянин се оказва добър ближен

В ДНИТЕ на Исус съществувала явна вражда между юдеите и езичниците. След време в юдейската Мишна дори бил добавен закон, който забранявал на израилтянките да помагат на неюдейски жени по време на раждане, тъй като това само щяло да помогне за раждането на още един езичник. — Абода Зара 2:1.

Самаряните били по–тясно свързани с юдеите, отколкото били езичниците — както по отношение на религията, така и по отношение на произхода. Но те също били смятани за второ качество хора. „Юдеите нямат отношения със самаряните“ — писал апостол Йоан. (Йоан 4:9, „Верен“) Наистина, Талмудът учел, че „парче хляб, дадено от самарянин, е по–нечисто от свинско месо“. Някои юдеи дори използували думата „самарянин“ като израз на презрение и упрек. — Йоан 8:48.

Предвид тази ситуация, думите на Исус към един мъж, който бил добре запознат с юдейския закон, са много поучителни. Мъжът се обърнал към Исус и попитал: „Учителю, какво трябва да правя, за да наследя вечен живот?“ В отговор Исус насочил вниманието му към Моисеевия закон, който заповядва да ‘обичаш Йехова с цялото си сърце, душа, сила и ум’ и да ‘обичаш своя ближен като себе си’. Тогава правникът попитал Исус: „Кой всъщност е мой ближен?“ (Лука 10:25–29, NW; Левит 19:18; Второзаконие 6:5, NW) Според фарисеите думата „ближен“ се отнасяла само за онези, които спазвали юдейските традиции — и в никакъв случай не включвала езичниците или самаряните. Ако този питащ правник мислел, че Исус ще подкрепи такъв възглед, то го очаквала изненада.

Един състрадателен самарянин

Исус отговорил на въпроса на мъжа, като разказал една притчаa. ‘Някой си човек — казал той — слизал от Йерусалим в Йерихон.’ Разстоянието между Йерусалим и Йерихон било около 23 километра. Пътят, свързващ тези два града, имал остри завои и издадени скали, които помагали на крадците да се скрият, да нападнат и да избягат. Както се и случило, пътникът от притчата на Исус ‘налетял на разбойници, които го съблекли и наранили, и си отишли, като го оставили полумъртъв’. — Лука 10:30.

‘А един свещеник — продължил Исус — случайно слизал по оня път и като го видял, подминал по отсрещната страна. Също и един левит, като стигнал на това място и го видял, подминал по отсрещната страна.’ (Лука 10:31, 32, „Верен“) Свещениците и левитите били учители на Закона — включително и на закона за любовта към ближния. (Левит 10:8–11; Второзаконие 33:1, 10) Несъмнено те трябвало повече от който и да било друг човек да се почувствуват задължени да помогнат на наранения пътник.

Исус продължил: ‘Един самарянин, като пътувал, дошъл до мястото, където бил той.’ Споменаването на самарянина несъмнено засилило любопитството на правника. Дали Исус щял да подкрепи отрицателния възглед относно този народ? Напротив, когато видял злочестия пътник, самарянинът ‘бил подтикнат от милост’ (NW). Исус казал: ‘Той приближил и превързал раните му, като изливал на тях масло и вино. После го качил на собственото си добиче, закарал го в една гостилница и се погрижил за него.b А на следващия ден извадил два динария, дал ги на гостилничаря и рекъл: Погрижи се за него; и каквото похарчиш в повече, на връщане ще ти го заплатя.’ — Лука 10:33–35, „Верен“.

Сега Исус задава въпрос на питащия: „Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?“ Правникът знаел отговора, но изглежда не му се искало да каже: „Самарянинът.“ Вместо това той отговорил просто: „Онзи, който му показа милост.“ Тогава Исус казал: „Иди и ти прави също така.“ — Лука 10:36, 37.

Поуката за нас

Мъжът, който задавал въпроси на Исус, правел това с желанието „да покаже, че е праведен“. (Лука 10:29, NW) Той може би си мислел, че Исус ще го похвали за неговото педантично придържане към Моисеевия закон. Но този надменен човек трябвало да научи истината, съдържаща се в следната библейска притча: „Всеки път на човека е правилен в собствените му очи, но Йехова преценява сърцата.“ — Притчи 21:2, NW.

Притчата на Исус показва, че истински праведен е този човек, който не само се подчинява на законите на Бога, но също така подражава на неговите качества. (Ефесяни 5:1) Например, Библията ни казва, че „Бог не е предубеден“. (Деяния 10:34, NW) Дали ние подражаваме на Бога в това отношение? Вълнуващата притча на Исус показва, че любовта ни към ближните трябва да надхвърля националните, културните и религиозните бариери. Да, християните са напътствувани да ‘струват добро на всички’ — не само на хора от същите социална класа, раса или народ, и не само на събратя по вяра. — Галатяни 6:10.

Свидетелите на Йехова се стремят да следват този библейски съвет. Например, когато връхлитат природни бедствия, те раздават хуманитарна помощ както на събратя по вяра, така и на хора, които не са Свидетели.c Освен това, всички те прекарват общо над един милиард часа всяка година, за да помагат на хората да придобият по–добро познание за Библията. Те се стремят да стигнат до всеки с посланието на Царството, тъй като волята на Бога е „да се спасят всякакви хора и да достигнат до точно познание на истината“. — 1 Тимотей 2:4, NW; Деяния 10:35, NW.

[Бележка под линия]