Глава 77

Въпросът за наследството

ХОРАТА явно знаят, че Исус обядва в къщата на фарисея. Затова хиляди се събират отпред и чакат Исус да излезе. За разлика от фарисеите, които са противници на Исус и се опитват да го хванат да каже нещо погрешно, хората жадно го слушат с признателност.

Като се обръща най–напред към учениците си, Исус казва: „Внимавайте за кваса на фарисеите, който е лицемерие.“ Както проличава по време на обяда, цялата религиозна система на фарисеите е изпълнена с лицемерие. Но макар и злото на фарисеите да може да се прикрие под една външна набожност, накрая то ще бъде изобличено. „Няма нищо, скрито грижливо — казва Исус, — което да не бъде разкрито, и тайна, която да не стане известна.“

След това Исус повтаря насърчението, което е дал на дванадесетте, когато ги изпратил да проповядват из Галилея. Той казва: „Не се страхувайте от тези, които убиват тялото, и след това не могат да направят нищо повече.“ Тъй като Бог помни дори всяко врабче, Исус уверява своите последователи, че Бог няма да ги забрави. Той казва: „Когато ви доведат пред обществените събрания и пред правителствените чиновници, и пред властите, ... светият дух ще ви учи в същия този час на нещата, които трябва да кажете.“

Един мъж от множеството се обажда. „Учителю — моли той, — кажи на брат ми да раздели наследството с мен.“ Законът на Моисей постановява, че първородният син трябва да получи два дяла от наследството, така че не би трябвало да има причина за спор. Но мъжът явно иска повече от онова, което му се полага по закон.

Исус с основание отказва да се намеси. „Човече, кой ме е назначил за съдия или делител над вас?“ — пита той. След това дава следното жизненоважно наставление на множеството: „Отваряйте си очите и се пазете от всякаква завист, защото дори и човек да има всичко в изобилие, животът му не произтича от нещата, които притежава.“ Да, независимо от това колко може да има човек, обикновено той ще умре и ще остави всичко след себе си. За да подчертае този факт, както и да покаже колко е неразумно да не си изградиш добро име пред Бога, Исус използува една притча. Той обяснява:

„Земята на един богат човек дала изобилен плод. Затова той започнал да си мисли: ‘Какво да правя, като нямам къде да прибера реколтата си?’ И казал: ‘Ще направя следното: Ще съборя житниците си и ще построя по–големи, и в тях ще събера всичкото си зърно и всичките си хубави неща; и ще кажа на душата си: „Душо, ти имаш много хубави неща, събрани за години напред; затова успокой се, яж, пий и се весели.“’ Но Бог му казал: ‘Неразумни човече, тази нощ ще дойдат да поискат душата ти. Кой тогава ще притежава нещата, които си натрупал?’“

В заключение Исус отбелязва: „Така става с човека, който събира съкровища за себе си, но не е богат спрямо Бога.“ Макар че учениците може би не са впримчени от неразумното трупане на богатство, поради ежедневните житейски грижи те биха могли лесно да отклонят вниманието си от всеотдайната служба на Йехова. Затова Исус използува случая да повтори хубавите напътствия, които бил дал преди около година и половина в Проповедта на планината. Като се обръща към учениците си, той казва:

„Затова ви казвам — престанете да се безпокоите за душите си относно това какво ще ядете, или за телата си относно това какво ще облечете. ... Забележете, че гарваните нито сеят, нито жънат, нито имат хамбари или житници, но въпреки това Бог ги храни. ... Забележете как растат кремовете; те не се трудят, нито предат; но ви казвам, че дори и Соломон в цялата си слава не е бил облечен като кой да е от тях. ...

Затова престанете да търсите какво можете да ядете и какво можете да пиете, и престанете да сте в тревожно напрежение; защото всичко това са нещата, които народите от света жадно търсят, но Баща ви знае, че тези неща са ви необходими. Въпреки това търсете постоянно неговото царство и всички тези неща ще ви бъдат добавени.“

Особено във време на икономически затруднения думите на Исус заслужават да се замислим върху тях. Човек, който се безпокои прекалено много за материалните си нужди и започва да пренебрегва духовните стремежи, всъщност проявява липса на вяра в способността на Бога да осигури необходимото за своите служители. Лука 12:1–31; Второзаконие 21:17.

▪ Защо вероятно мъжът пита за наследството, и какво наставление изказва Исус?

▪ Каква притча използува Исус, и каква е основната ѝ идея?

▪ Какви напътствия повтаря Исус, и защо това е уместно?